Колко страшно красиви могат да бъдат Джамджиевите скали

В понеделник на 27.07 двамата с Дидо решихме да се качим на в. Вихрен като минем през Джамджиевите скали.
Тръгнахме си нормално по маркиранат пътека , имахме пътеката от един приятел на GPS и така да се каже бяхме спокойни за прехода.
След като минахме по маркиранат пътека стигнахме участък, който не е маркиран и там допуснахме голяма грешка , вместо да подсечем от дясно скалите (след това говорих с Емо и според него се подсича от дясно), ние започнахме да подсичаме от ляво (от страната на х.Вихрен).
В началото всичко беше много готино.
Но ситуацията се оказа много сериозна , след като повървяхме около 15 минути с надеждата да излезем на пътеката която беше маркирана на ГПС-са : 1-во не излязохме на пътека, 2-ро осъзнахме, че скалата е много ронлива,3-то местата за стъпване бяха колкото една педя , а понякога и по-малко.
Всичко това, а също почти отвесната урва под краката ни изгони всякаква еуфория от мен и започнах ужасно да се плаша.
Давах си сметка ,че ако някой от нас стъпи неправилно падането ще бъде фатално.
Изобщо не намирах сили да погледна как и къде стъпва Дидо само си повтарях '' дано да ни се размине".
Това пълзене по скалите продължи около 30-35 минути и стигнахме до място което според мен неможеше да бъде преминато- една отвесна скала.
Тогава казах на Дидо да се махнем от това място докато още имаме такава възможност.
За щастие той мислеше по същия начин и се върнахме изключително бавно и предпазливо до най-близкото снижение на билото.
На това снижение седнахме малко да починем. Честно казано след такова "изпълнение" човек е изморен не физически а психически.
Но както и да е нали знаете, че всичко е добре когато завършва добре.
След като си починахме около 10ина минути поразгледахме и видяхме, че по билото за разлика от там където се бяхме натресли си беше направо магистрала.
Тръгнахме си бавно и спокойно към в.Вихрен и от време на време хвърляхме по един поглед на ляво, и дясно.
Леко и спокойно стигнахме в.Вихрен там се снимахме ,починахме и тръгнахме обратно към х.Вихрен.
Вече нямаше никакви изненеди и шокови ситуации, за около 1ин час стигнахне хижата.
Пред хижата се освежихме малко на поточето и отидохме да проверим дали на кръчмата пред Бъндерица има студена бира.
Пихме по една биричка и си тръгнахме към града по-живо,по-здарво!!!
Но като извод от това преживяване може би е хубаво да кажа, че трябва много ,много да се внимава при всяко ходене и по добре да се откажеш от една пътека но да можеш да видиш много други.
Поздрави от мен, и дано скоро имаме и снимки към тази история!!!!

_________________
Sinanitsa

Последната промяна е направена от Sinanitsa на Сря Юли 29, 2009 5:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Изтръпнах като четох , защото и ние смятаме да минем този маршрут това лято-през джамджиеви скали.Мисля , че човек калява волята си като се поразходи през стражите, като качи вр.Митика и т.н.Но е вярно,че трябва да бъде разумно опасно, не бива да бъде на всяка цена.Какво ще кажете за същия маршрут, но като се тръгне от х.Вихрен за Казаните и на джамджиев рид се продължи за вр.Вихрен?

_________________
В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.

Виж ,то ако не объркаш пътеката не е страшно , ние без да искаме сме се отклонили с нищо и никакви 5 метра от пътеката която е маркирал Емо.
Това отклонение доведе до силните емоции.
Ако си вървиш внимателно по билото нямя проблеми.
Доколкото знам пак от Емо само за кратки участъци се подсича от към казаните.
Успех за прехода ви!

_________________
Sinanitsa

А Дидо извади ли апарата?

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Ти как мислиш?
На това място невярвам ,че накой може да събере смелост да извади фотоапарат.
Той поснима след като се измъкнахме от стръмничкото.... Laughing

_________________
Sinanitsa