Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Зимно до Мечулица
Вчера бяхме решили да ходим на вр. Виден, но аз от вторника обработвах Стефан да идем до Мечулица. Едно, че съм ходила там във всички други сезони, освен зимно, друго да си нагледаме имотеца
Та седнахме в колата Деси, аз, Иво и Стефан, в ролята на шофьора и почнахме да се чудим ще го бъде ли времето или няма да го бъде. Беше видно (хах, ще ме прощавате за плоския каламбур) че няма да го бъде, но надеждата на туриста за гледки от някой обгледен връх умира последна.
И понеже от Виден нищо нямаше да видим, планинарският съвет се събра и аз реших да ходим на Мечулица.
Още в Искърското дефиле се разбра, че гледки по високото може и да няма, но красиви пейзажи ще има, даже и ще се преситим. Едни снежни склонове бяха надвиснали, дръвчета, къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат, сякаш баби са запрели пухкави къдели. Зън, зън, зън, зън, зън, зън, зън, зън, пухкави мекици...
А сега де, откъде се взеха пък тези мекици?
От Нови Искър, където спряхме да напазаруваме от обичайното място - магазин "Супер Марио" и на тръгване обрахме рафтовете на баничарницата отсреща
Минахме по временния мост в Батулия, който като гледам там ще си го и попът ръси, т.е. ще си остане завинаги. На разклона за Огоя се спряхме и пак се позачудихме откъде да се качим. Надделя жаждата за приключения и фактът, че от Огоя сме се качвали много пъти, а от Ябланица ни веднъж. Само аз съм слизала, ама не се брои, защото бях слънчасала Така че завихме по десния път - към Ябланица.
И понеже сме или непоправими оптимисти, или непоправимо глупави, в един часа спряхме на отбивката при моста и тепърва се застягахме да ходим нагоре. Предвидливо бяхме казали на приятелите си, че ще ходим на Виден, така че спасителите да ни търсят там
Въпреки старата табела в началото на пътя "Забранено за МПС", в началото вървяхме по следите на такова
А после следите завиха наляво, ние надясно и се разделихме. Не можах да се сетя къде точно си правих СПА на подбитите краченца край реката, но си спомням, как по едно време приседнах на ето тази "пейка" за да извадя картата в опит да се ориентирам колко ми остава
Горе долу тук привърши и голямата кал, която очаквано имаше в ниската част на пътя. Всъщност очаквах да е повече, поне през юни беше повече
През цялото време реката ни беше от лявата страна, малко след дървото с пейката пресякохме и единственото поточе по пътя ни, за щастие само една крачка широко После ние тръгнахме надясно, а реката остана вляво.
Времето беше мрачно, но не много студено. Можеше да бъде и по-зле, например да завали И взе че заваля
Ходехме сред зимна приказка през цялото време
Час и половина след тръгването стигнахме до следващия ориентир - една разрушена постройка, откъдето се открива гледка, за съжаление вчера беше полузабулена в облаци
А ето там горе на високото има къща, не я бях забелязала предишния път. Кой ли живее горе?
След постройката става по-стръмно и Стефан каза че надушва Пътеката.
Но преди да излезем на билото, излязохме на една поляна, която през пролетта е яркозелена, предполагам има вода отдолу. Има и камъни насред нея, сега полузаровени в снега. А наоколо захаросани от скрежа дървета
За мен най-вълшебните места са тези, които ме изненадват. Предсказуемата красота винаги малко разочарова, защото човек очаква повече. В тази гора обаче получихме много повече, отколкото се бяхме надявали
С мъка се откъснахме от това място, но времето напредваше. Леко спускане, за да пресечем последния дол и остана финалното изкачване преди билото
Дърветата станаха дръвчета, дръвчетата храсти
И изскочихме на Осенов преслоп. Отгоре беше Пътеката
Златаришка чукла на запад, с малко въображение под нея се вижда просеката на Пътеката
Рудешки камък на изток, с още повече въображение след него е фарът на Емине
А това е Мургаш - да скрие той чело, обвил се е в мъгли (перефразирам Дядо Вазов)
Ако облаците се бяха разкъсали, щеше да е супер, но и така има какво да се гледа
Тук споменах с половин уста да се връщаме без да ходим до Мечулица, защото вече минаваше три и половина, но предложението ми се отхвърли. То и аз го казах, защото се чувствах длъжна, иначе и мен вече ме теглеше по червената маркировка
Тук имаше на места 40-45 см сняг, снегоходките бяхме оставили в колата, но четирима човека правехме добра пъртина За 20 минути стигнахме и до камъка с огнището под него
А след още 10 и до Прекръстето
Облаците още повече защупиха всичко, отново почна да вали, така че не се мотахме много, а се заспускахме към Мечулица
Водейки се от табелката, която видяхме край пътя...
... намерихме Мечулица
Стефан изчисти малко коритото
Чешма Мечулица си е там, тече си и чака ком-еминейците да почната да минават
Нагледах и имотите, добре са зазимени, като в приказки под шипковия храст, само Ушко и Зъбчо липсват
Традицията повеляваше, да се запали огън и да се пекат мръвки, но според часовникът и снегът традициите не са това, което бяха. Все пак с голяма доза инат и шума, Стефан успя не само да запали огън насред снега, но и да изпече една "змия", та все пак спазихме традицията
Въпреки намеците ми, че ще замръкнем още на Осенов преслоп, се мотахме на Мечулица цял час. В пет и половина благополучно тръгнахме обратно. Стефан упорито твърдеше, че веднъж стигнем ли до Осенов преслоп, натам е лесно - ще слезем за 50 минути Рибата още в морето (под Емине), а ние слагаме тигана на огъня... т.е. даже тиган нямахме, ами само челници и предстоящо качване до Прекръстето
Добре, че имахме пъртина, някакви идиоти бяха минавали оттам Ама така се бяхме смръзнали, че дадохме газ нагоре да се стоплим и се оказа, че за 20 минути слязохме от Прекръстето до Мечулица и за 20 минути се качихме на връщане
Хайде за още двайсет на Осенов преслоп. Шест часа минаваше и вече си бяхме замръкнали
Опитахме се да ходим без светлина, ама то луна няма, облаци има, след няколко опита да си счупим краката и сещайки се, че спасителите ще ни търсят около Виден, а не тука, извадихме и челниците, на вълшебната поляна с камъните.
Не слязохме за 50 минути, а за час и половина Но благополучно и лесно
Като пресичахме поточето Стефан се сети за седемте пресичания, които щяхме да направим, ако бяхме решили да се качим от Огоя. Трябва да ми беше изпила чавка ума, за да не се сетя първо за тях сутринта Особено на водослива голямо плуване щеше да падне Мисълта, че съм избягнала седем големи премеждия направи още по-хубава разходката, както и факта че в колата доядох последната мекица
Какво да кажа за финал? Който е бил там е усетил атмосферата, красотата и носталгията по Пътеката. А който не е бил нека да отиде, може и да не е това Планината на хилядата изненади, но поне деветстотин деветдесет и девет има
stefan_iliev38 ставаш все по-добър със снимките (особено тези в "часът на синята мъгла") и интересно, поне за мен е, че твоят пътепис ме докосна повече от пътеписа на Мариана 1000. Поздравления за ходенето и споделянето.
Абе ти що не пишеш по-често по този начин. Вярно че това излиза от вътре, ама.... Когато почнахте Мечулица и на мен много ми се идваше, ама пусто разстояние. Сега вече съжалявам наистина.
Да ме прощава Яница (дано не забрави да ми вземе кутията утре ) но нейния разказ само го прелистих набързо.
Пет Фев 13, 2015 1:38 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
`баси якото! И онова за гения...!
Пет Фев 13, 2015 5:43 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Яница няма какво да прощава. Никога на се обиждам от истината
Стефан е по-талантлив и чувствителен от мен и така си е открай време. Освен това е по-добър в решаването на математически задачи и задачи по управленско счетоводство
Това за Мечулица го писах цял ден, голяма мъка беше. Изчезнало ми е някъде вдъхновението, търси се, че ми трябва и за пътеписа Е-8
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Мисълта, че съм избягнала седем големи премеждия направи още по-хубава разходката, както и факта че в колата доядох последната мекица 
