Пореден туризъм без алпинизъм

Здравейте, скъпи колежки и колеги! Както се казва, заразителен е не само добрия пример, та в тази връзка дойде време да поднеса на вашето внимание следващото си откровение, посветено на последното(предполагам) за тази година попълзновение, тъй като програмата в края на годината е наситена с банкети до колоидно състояние.
Като стана дума за банкети, ще ви споделя субективното си впечатление, че не е никак лесно да съвместяваш последните с туризЪма, ако не желаете да преживявате мъките на Христа на път за Голгота – основен туристически маршрут в древен Йерусалим, нещо като Ком-Емине. За самия банкет няма какво толкова да ви разказвам – просто е напълно достатъчно злояда дама да подбере менюто…
Аз обаче проявих свръхестествен рационализъм(като оставим настрана, че похапнах предварително вкъщи) и в три часа вече бях приключил с пиано бара и се носех в ладията на Морфея към Началото.
Самото Начало започна в хуманен астрономически час – точно 12, което позволи на участниците и моя милост в частност, да изглеждат почти нормално. Иначе групата окапа яко – някои поради физическа невъзможност, други поради опасения, че ще бъде кално, а трети – защото в неделя времето щяло да се скапва. Последните два аргумента ме притесниха леко, но както се казва жребия вече бе хвърлен, възможностите за нощни изяви – тотално окепазени и оставаше да пристъпим към първо действие.
Маршрута се оказа изключително приятен, измичен и предразполагащ към дълбокомислени философски дискусии, аранжирани недълбокомислени дървенофилософски такива, по време на които стана ясно, че по някакви необясними причини всички харесват големи цици. Но както гласи един от постулатите на класическата философия, има неща, недостъпни за човешкото познание.
Ъкхъм. Та така. Времето също бе прекрасно – високата облачност не смущаваше по никакъв начин взора, осигурявайки кристална видимост сякаш до края на света. Слънцето галеше телесата приятно, до степен да остана по едно тънко вълнено полце, леко обиден, че натъпках една раница дрехи, воден от(както мислех) неоправдани притеснения и се чувствах малко прецакан. Минорни аспекти внасяше единствено дивашката сеч, която бе буквално обезлистила цели хълмове. Може да съм пълен профан, обаче не мога да разбера за какъв подбор говорим, при положение, че не е останало нищо за подбиране, с изключение на три трънкосливки…
За щастие, следващата гора явно поне за момента бе недостъпна за човешките гъсеници, или последните просто все още бяха ангажирани с довършването на по-достъпните участъци и бе запазила първичното си достолепие. Тук в пълна степен можеше да бъде усетено могъществото на природата, съчетано ювелирно в крушения и оцеляване – вековни дървеса бяха пречупени с лекота като кибритени клечки, а други бяха оцелели може би столетия на стихията, превърнали се в титанични възлести горски великани. Гледката ме вдъхнови до такава степен, че запях „Съчки събирам”, при това с фалцет твърде подобен на този на Деян Неделчев. Явно толкова силно се бях слял с изкуството, че двама колеги, движещи се по маршрута за норматив ме подминаха боязливо, като съм убеден, че без съмнение съм допринесъл за подобряване на скоростта им.
След гората и вокалната част не остана нищо за разказване, защото величавостта на възправилата се заснежена планина не може да бъде описвана по подобни карикатурни начини и последния участък до хижата премина в снимане, цъкане и прочие междуметия и илитерати(темата за големите цици бе забравена на чешмичката в местността Корита).
Бяхме посрещнати от любезен снежнобял котарак, който както стана ясно изпълняваше ролята на пазител на туристическите обувки, щеки и прочие утвар, достолепно излегнат на близките табуретки. Ние от своя страна поседнахме на пейчиците край уютната камина в три часа и станахме в три нощес, като времето в приятната компания на околните колеги мина неусетно в шеги и закачки. Спусналата се почти внезапно тъма ме изуми с огромно количество звезди – бездънното ледено небе беше буквално обсипано с невъобразимо количество светлици, които направих жалки опити да съхраня. В тази връзка се възхищавам от дъното на сметкаджийската си душа на момчетата, които поред нощ излязоха в щипещия студ и се покатериха на близкия връх, за да съхранят тази гледка. Благодаря им за предоставения статив и настройките на апарата ми(чудеса не може да се очакват от аматьорска техника) от доброта, без каквито и да е молби от моя страна! ПОклон на отношението им към хобито и колегите! Останалата част от вечерта премина в тривиални дейности и плоски шеги за среднощни разходки с допотопните ски в столовата до Пеещите скали. След това някои колеги не спаха, а други бяха будени периодично от половинките си вербално и с прийоми от източните бойни изкуства.
Прекарването ми хареса изключително - домакините бяха изключително любезни, а хижата се оказа много уютна, подредена и чиста.
….
Сутринта времето се промени диаметрално за броени минути. Отначало над планината се спусна облак с невъобразим цвят – имам чувство, че дъгата се бе навила на топка, за да се търкулне по стръмния склон. За съжаление, докато се сетя, че имам апарат и го намеря след нощния първормънс, той изчезна мистериозно(облакът, а не апарата – последния го открих при варените яйца), спусна се гъста мъгла и заваля бръснещ сняг. По това време вече стягахме багажа и се гласяхме за тръгване. Като планинар-аматьор се изумих от тази нереална промяна. Честно казано, бях чувал и чел за времето в планината, но видяното ме остави потънал в дълбокомислени анализи, от които ме извадиха прагматични причини. Температурите бяха паднали достатъчно пътеките да се заледят до степен вървенето да се превърне в досадно хлъзгаво пъплене с контролируеми и неконтролируеми дупесъприкосновения тук-там. Не съм очаквал, че имам толкова пластични слабини – туризма продължава да ме удивява със скрития потенциал, който откривам в себе си… Между другото, спомняте си, че се чувствах обиден от раницата с натъпкани нужни и ненужни парцали(ракията не ми е натежавала нито за секунда) – сега им се зарадвах искрено. Подобаващо увит слязох комфортно надолу, напук на бръснещия сняг, който виелицата настървено хвърляше в лицата ни и ревящия в гората вятър, покрил пътеката с начупени клони. За щастие надолу явно не бе падал такъв студ, защото земята бе мека, ако изключим коварните локви в коловозите на камионите, покрити със сняг, където се поокаляхме деликатно и с тези битовизми се върнахме към скапаната градска действителност със смрадлив въздух и осаждено небе.
Това е, скъпи колеги и колежки! Откривам в себе си един Толстой – докарвам го блудкаво на съдържание, но за сметка на това с подобаващ обем…

_________________
"Това се казва дърво, мама му стара - посадиш си го пред замъка и после 1500 години ти пази сянка..." Дънкан Маклауд относно Байкушевата мура

Последната промяна е направена от Мунчо на Вто Дек 23, 2014 12:40 am; мнението е било променяно общо 1 път

Споко,много добре си пишеш.

_________________
Планини има много,но Балкана е само един!

http://hubavetz.com/

Мунчо, без да се обиждаш, ама слагай имена по-често, че така докато не стигнах до Корита не ми беше ясно нито откъде тръгваш, нито накъде отиваш. Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Е, айде сега! Аз да не би да знам накъде отивам? Very Happy

_________________
"Това се казва дърво, мама му стара - посадиш си го пред замъка и после 1500 години ти пази сянка..." Дънкан Маклауд относно Байкушевата мура

Браво, Мунчо, а да не свърши рибата? Very Happy

Брей! Тоя форум се напълни с риболовци! Фишингмания ще остане без контингент Very Happy