Отиващата си 2014 - през моя поглед

Какво бе за мен 2014? Дали бе добра, дали бе ползотворна или бе една изгубена година от живота?

Равносметка, която сигурно всеки си прави по някое време. Аз моята я правя винаги в началото на Декември. Защото по-голямата част от година вече е минала и защото се надявам накрая да има поне още едно вълнуващо преживяване.

Като се обърна назад и сложа ръка на сърцето мога да кажа, че това бе една от най-красивите, една от най-щастливите и една от най-успешните години за мен. Обиколих и опознах голяма част от Централния Балкан, насладих се на красивия Пирин за няколко дни, докоснах се и до зимната красота на Рила. Запознах се с невероятно много нови хора, някои от които не можах да запомня за жалост, с други станахме приятели. Дългогодишната ми мечта се сбъдна и през годината издадох двете части за Стара планина. Начесах си мерака и най-после врътнахме чеверме на билото на планината (не че аз го въртях де ама ... Laughing

). Понацапахме и някое и друго дърво в едно красиво дере, след което там си стана чудна пътека. Поне така си мисля.

Разбира се, че можеше повече. Разбира се, че не всичко като замисъл се реализира. Но това е нормално. За това са мечтите. Които винаги са повече и винаги остават. А идва ново начало. Нова година. През която част от мечтите може би ще се сбъднат, през която ще се случат много нови и красиви неща. А може би има време и за едно последно пътешествие и през настоящата? Незнам. Но скоро ще разбера.

Оставам се на мечтите си. Във този фото албум съм събрал част от преживяното през годината.

МОЯТА 2014.

Весели празници

Димо подхвана темата за равносметка , не ми се беше случвала такава дейност ,но винаги има първи път.Като се замисля и аз
съм във възторг от тази 2014 год. - нови запознанства с положителни хора , форумните срещи станаха по-сплотени , има искрица надежда , че все пак са останали хубави хора на фона на заобикалящото ни ежедневие .
Чевермето на Димо споделих благодарение на едно страхотно семейство - Ники и Гери от Плевен, там се вживях и аз като съпричастник на новата пътечка , която си е страхотна за лятна разходка . Късметът ми проработи - едно немислимо ходене на Кончето и северен Вихрен - направо си беше като печалба от тотото. За някои колеги може би е смешно , но за мен си е значимо . После и страхотният екип в Черна гора , очарована съм от търпението и подкрепата на колегите .
Все красиви места и хубави хора - разбрах , че добрата Фея може да прави и красиви и вкусни торти , освен красиви маркировки .
Да. като се замисля тази година се запознах с куп нови туристи , че даже и планински маратонци ,колко много получих , дано остане и за догодина .
На всички желая моят късмет , здраве и успехи през Новата 2015 !

БЛАГОДАРЯ........На всички мили хора пожелавам здраве, късмет, голямо сърце,много мечти и усмивки.Весели празници

Аз,тази година походих малко(все беше дъждовно,когато тръгвах),но съм доволен!Сам-на Кочмара,с Иво-с.Тъжа-х.Тъжа(дъждът и снега по Великден ни пообъркаха сметките),семейно-на Сливодолското падало и Чудните мостове,пак семейно-на Искър-Панега и това беше.Постничко е,но се надявам другата година да наваксам!
Живи и здрави и да се засичаме по пътеките!

Весело изкарване на Коледните и Новогодишните празници! Very Happy

_________________
Audaces fortuna iuvat!
Опознай Родината за да я обикнеш

	Гунди написа:
	Аз,тази година походих малко....Постничко е,но се надявам другата година да наваксам!

А така. Не е важно да си мерим п.....е ами да кажем по две-три думи за годината. Да водим разговор. Нали така се прави в семейството. Така си мисля аз - нали затова е форум а не ФБ. Там все се премятаме и преизхвърляме. Трудно е да си кажеш истината такава каквато е била, ама като го направиш - олеква. Поне на мен.

P.S. И ако може началството преди колектива Very Happy

Аз също няма с какво да се похваля, освен това че преорах с колелото Осогово и Кюстендилския край почти из основи. Разбира се, има още непосетени места и неминати маршрути. Надявам се тая година да имам възможност да покарам и някъде другаде.
Хубава година беше и за мен.

Хмм, не ми беше минавало досега през главата, че може да се прави равносметка...
Ама сега като прехвърлих набързо през главата, походил съм тук там и съм покарал. Пък бях останал с впечатление, че ми е бил слаб сезон.
Събудих се на Козя стена на 01.01. Януари, също така сефте бях на хижа Павел Делирадев в Средна гора, вдъхновител номер 1 за 2013 за мен Wink

Края на месеца се качих и на Миджур, за пръв път бях на най- западния ни връх в Стара планина (оказа се, че нашият най- западен връх... всъщност е сръбският най- източен). Не знам - беше много снежно и мъгливо, но както и да го гледах, Пирамидата на върха беше повече в сръбско, отвъд граничните...
После новост за мен на Витоша беше заслона Синята стрела и за два месеца февруари и март, 2 пъти нощувах горе. Намерих нови пътеки там (макар и случайно). Зимата с братчеда си направихем традиционнорто нощно качване на Черни връх, е вярно само от Алеко до горе, ама на пълнолуние и е яко да няма 100 човека там...
Ново беше опита за Е4, нова беше и болката в коленете, която ме отказа на х. Мальовица, 2 месеца по- късно и го върнах тъпкано на Верила с колелото по нощите... Двудневен пешеходен преход от Е4 само за няколко часа с колелото след работа. Друго друго, още една традиция спазих - да мина през двамата ми любимци в Централна Стара - осовбено единия - Купена и Ботев. Видях и две нови хижи този сезон, ок де - на Бенковски само спах, имаше мъгла, но Момина поляна изглеждаше добре. Wink

По пътеката на Е3 два дни карах колело от Бов до Витиня, охо и на Руен в Осогово се качих с колелото.
И не малко разходки до любими местенца от рода на Хубавец при Дора, Венетица в Рила и т.н.
Най- на сърце си остава Стара, то си личи и от проценто направените ходения Smile

То уж равносметка да бъде, пък си стана хвалба май Smile

Но ето, не остана време за Пирин тази година.
Инак приветствам Димо за идеята с мутимедията, че така се напъвам да се сетя кога къде съм бил. Та ще пробвам да потърся снимки и да сложа и по някоя снимка към текста, хем да се сетя повече неща, хем и да го преглеждам сегиз тогиз. Смесват се ходения и компании в главата, остават снимки, които не се гледат често, че стават много, понякога пък няма снимки...
Абе важното е като се прибереш у дома последния ден от ходенето да го има в главата онова чувство на удовлетворение и да ти държи няколко дни приятно усещане. После следващото приключение и така.
Айде живи и здрави и нека да има пътеки за всички!

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Като изключим дъждовете, дето пообъркаха сметките, добра си беше туристическата година. На всички по-сериозни български планини успяхме да се запишем, при любимия Пирин над месец стояхме, Алпите видяхме за първи път.
Дай Боже и догодина, хем в сухо време.
Живи и здрави, и да се виждаме по високото.

Аз съм щастлив, че през тази година открих Родопите. Бях цели 6 пъти там, като два от преходите бяха 6-дневни. Smile

Запознах се с прекрасни хора по планини, хижи и край огъня. Какво по-ценно от това? Направих първи стъпки в зимното планинарство... Много преходи отпаднаха, които бяхме планирали, но няма проблем. Планините са си там. Само ние да сме живи и здрави! Smile

Абе ще се изповядате всичките на дядо поп ама .....

packo packov написа:

Края на месеца се качих и на Миджур, за пръв път бях на най- западния ни връх в Стара планина (оказа се, че нашият най- западен връх... всъщност е сръбският най- източен). Не знам - беше много снежно и мъгливо, но както и да го гледах, Пирамидата на върха беше повече в сръбско, отвъд граничните...

Границата трябва да минава през самия връх. Иначе, ако теглиш права линия между двете съседни гранични пирамиди -- 333-та източно от Миджур и 334-та западно от Миджур, той наистина е малко на югозапад от тази линия, но това не означава че е изцяло в сръбска територия. Явно е било твърде мъгливо, щото иначе сигурно щеше да забележиш че има още бая български върхове в Стара Планина по-назапад, а и сръбски по-наизток от Миджур. Най-западния български връх в Стара Планина е в местността Затворница на югозапад от Връшка чука. В същата местност е и най-западната точка на България (N43.80947082, E22.35733044) -- тя е с около 200 метра по-западно разположена от тройната пирамида, където се събират границите на Сърбия, Македония и България, недалеч от вр. Шупли камък. Най-източния сръбски връх (не само в Стара Планина) пък е Сребърна. Колкото до Миджур, той може да се гордее като първенец на Сърбия, откакто Косово вече не е съвсем сръбско.

Ведрине, благодаря за информацията! Имах предвид най- западния, най- висок. Учили сме я Връшката чука. Smile

Да, мъгливо и снежно е било сега като гледам... https://plus.google.com/u/0/photos/108017202705050994046/albums/5989556504274566753/5989557032038011346?pid=5989557032038011346&oid=108017202705050994046

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Снощи ми мина тази идея, да си спомня,къде съм ходил през тази отиваща си година.
Общото е ходене все по вода.На 3.3 Шипка дъжд,сняг,дъжд.
На Ришки пак, на Мечулица отново, при двете ходения.На СтаРа 100х24 мъгла с ръмеж.
На Ботев май ми се размина и Купена,ама само да им се порадвам,пред и след тях отново.
Юнско и септемврийско до Ботев по скоростно и най-между капките.
Пред Мусала на хижата дъжд, отиде си цялото Е-8 по вода.
Узана и Мечит бе най- слънчево, ми късмет.
На изток и запад от Дъскотна на половина.
Май е това за годината, повече от успешна.

Изминалата година през обектива на фотоапарата Very Happy

http://rumiphotograph.blogspot.com/2015/01/blog-post.html