Всяка година очаквам с нетърпение да дойде септември, когато в планината навлиза есента - сезонът, който най-много обичам.
"Диана експрес" още от 1983-та, а в по-ново време и "Мери бойс бенд", пеят че това бил умиращ сезон, което не е много вярно Тогава се берат плодовете. Това е сезон на изобилието.
Есенният Пирин е прекрасно обагрен - чудесен за снимане. И е девствен, почти няма хора! Тази година се случи доста мокра и в почти всички наши преходи бяхме съпътствани от намръщени облаци, студени ветрове и дъжд. Въпреки това планината пущаше някоя и друга слънчева усмивка и определено ни щадеше, за което сме благодарни.
В началото на септември направихме една мързелива разходка - излет, с проучвателна цел, за да видим дали есента горе е дошла. Времето и не предполагаше по-сериозен преход.
Тръгнахме преди обяд от Попови ливади към Добро поле. Горе ни посрещна намалена видимост. Облаците ту се събираха, ту се отдръпваха от нас, играейки си на криеница.
Скоро започнахме спускане по пътеката за връх Пиленцето, която минава покрай границата на резерват "Ореляк". В местността Докузовото се натъкнахме на стадо, но кучетата не ни подушиха. Разминахме се без излишни драми. Тихичко се изнизахме край овцете, оставяйки пътеката за върха, и поехме посока село Добротино.
Есента идваше. Тук-там по короните на буките се забелязваха жълти петна. А горе си бе все така намусено.
Надолу преминахме през още едно стадо. Този път от крави. Сблъсъкът бе неизбежен, тъй като добичетата бяха на самата пътека и се наложи да ги подканим да се отместят въпреки неодобрителния лай на пазача им, който държеше дистанция.
В късния следобед бяхме в Добротино, а малко след това се събрахме с друга група приятели туристи и залегнахме на по питие, за да обсъдим бъдещи планове.
И през целия септември капризите на времето сякаш нямаха край. Падна и първият есенен сняг. А ние дебнехме подходящ момент, за да проведем традиционното - за осма поредна година, изкачване на връх Момини двори. И друг път съм писал, но да припомня от какъв зор - през 2008 г., решихме да направим това изкачване ежегодно.
През 1928 г. в Неврокоп се създава общоградско туристическо дружество (след сливане на други две). На учредителното събрание се взема решение то да носи името на един от най-красивите и емблематични пирински върхове, чиито зъбери властват над циркусите Поповоезерен и Валявишки – Момини двори (2729 м). Предполага се, че наименованието е предложено от планинари, родени в селата Обидим и Кремен, които живеят в Неврокоп. Някои от тях са и сред ръководителите и деятелите на туристическото движение в града по онова време. А, известно е, че жителите (и не само) на тези населени места наричат именно този връх Момини двори, а не съседния нему - на билото, между Кралев двор и Валявишки чукар.
През годините, по разни поводи, неврокопските туристи организират изкачвания на Момини двори, които се превръща в традиционни. Същите обаче по-късно са преустановени. Това ни даде повод и причина да възобновим тези изкачвания, под формата на организиран ежегоден поход до върха станал символ на туристическото движение в Неврокоп.
И така, два дни след като бе паднал първият есенен сняг, прогнозите бяха толкова обнадеждаващи, че решихме: "Това е момента!"
Безбог ни посрещна в бяла премяна, която обаче бързо чезнеше заради обилните слънчеви лъчи и топлия въздух.
Крачехме бодро и след малко повече от час вече се наслаждавахме на гледките от бреговете на Попово езеро. Бяхме в подножието на Момини двори, а насреща гордо се пъчеше поръсеното с бяла пудра теме на Джангал, както местните хора наричат върха стърчащ на рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски.
След кратка почивка поехме по склона на върха. Планината откриваше пред нас коя от коя по-прекрасни гледки.
Ето ги Демиркапия, Джано и Кадиев рид
Джангал и Попово езеро
Вихрен и Кутело
Над първата (най-голямата) тераса по североизточния склон на върха, на височина над 2450-2500 м, снега не искаше да се топи и бяхме поставени под напрежение и сериозно изпитание. Само опита и няколкократното преминаване през този участък ни помогна да намерим верния път.
А горе е прекрасно!
Вятърът спря и ние повече от част прекарахме на това вълшебно място. Само напредването на времето ни принуди да потеглим надолу. Избрахме минаване през Кралевдворския циркус и красивите му езера.
На хижа "Гоце Делчев", където ни очакваше превозното средство, бяхме по тъмно.
Още в първите дни на октомври поехме към един от тежките за изкачване пирински върхове - Яловарника. Оставихме возилата в местността Лъките и поехме към хижа "Пирин", до която стигнахме сравнително бързо.
След кратка почивка потеглихме по пътя следящ левия бряг на Средната (Башмандренска) река. Настроили са там едни колиби и навеси.... грозна работа.
Скоро се показа връх Голена, който, гледан оттук, е наистина впечатляващ.
Нашата крайна цел се крие в облаците. Снимката е от местността Башмандра.
Местността Яловарника - място, където някога е пускана на паша яловината. Вече пълзим по склона на едноименния връх.
А той е твърде обзорен. От темето му, ако има видимост, се вижда една голяма част от Пирин. Ето една панорама посока Вихрен и Кутело.
Няма да крия, че местността Джангалица е едно от любимите ми места в Пирин. А и не само на мен! В средата на октомври потеглихме натам.
Тръгнахме от село Кремен, като изгревът ни завари в местността Илиова цръква (Илиева църква), където първите за деня слънчеви лъчи обагриха в ръждиви тонове върховете Човеко, Кременски, Джангал и Момини двори.
Минахме през местностите Харами бунар, Маркова ела и Дъгата полена (Дългата поляна), за да се озовем на привлекателната поляна Чало, в подножието на връх Човеко.
Оттук продължихме по пътя към местността Изворето (Изворите), следвайки новата маркировка.
От Изворето хванахме пътеката за Попово езеро и Безбог, която скоро изоставихме и поехме по тази за местността Джангалица. Скоро бяхме на поляната Кривата вода, която се намира се в местността Долна Джангалица, в северната част на Кременския циркус. Оттук се насладихме на хубавите гледки към Джангал, Безбог, Мангър тепе (Полежан) и Обидимските ушици. А защо мястото носи това име говори снимката.
Прагът, преграждащ най-голямото от Джангалските (Кременски) езера, изкачихме бързо. Гледките са невероятни. Ето една към Безбог и Мангър тепе
Сякаш на един дъх прекосихме южната циркусна половина и взехме височината по рида, ограждащ го от запад. Това място носи името Горна Джангалица, а езерата Джангалски или както са нам по-известни - Кременски. Дълго наблюдавахме тези бисери на пирин преди да се решим да надникнем в съседния циркус, този на Попово езеро.
Единствения минус на есента е, че денят е късичък. Това бе причината да не отидем до връх Джано и да потеглим назад. Път ни чакаше!
За разнообразие минахме през местността Радлови гюбрища и слязохме до река Ретиже, откъдето, покрай разрушената хижа "Попово езеро" се върнахме до местността Изворето. Последните слънчеви лъчи ни изпратиха на Чало и Дъгата полена.
От Безбог до село Брезница, през Джано и Кадиев рид
Денят бе вторник, а прогнозата, че в четвъртък вечер есента в планината свършва. Длъжни бяхме да я изпратим и да ѝ благодарим за хубавите мигове, с които ни дари и през тази година.
Едва хванахме лифта в късния следобед в сряда. По залез, едно слязохме от него - на хижа "Безбог", и той затвори. Хижата бе пуста. Вечерта прекарахме при бай Славе, който най-любезно, на моменти настоятелно, ни покани при него с думите: "Дека бегАхте бе!? Елате, куд нас че лАпнете!"
Нямаше как да откажем. Благодарим ти бай Славе! Благодарим и на вегетарианците, които бяха приготвили прекрасна вечеря. Живи и здрави бъдете!
Сутринта станахме по никое време - между 4 и 5 часа. От хижата потеглихме на челник. Имаше силен вятър, който проветряваше главите ни, от които излизаха снощни винени пАри. Тъкмо батериите сдадоха багажа взе че се поразвидели. Утрото посрещнахме край брега на Попово езеро, над което се очертаваше силуета на Джангал.
Докато обиколим езерото слънцето се показа и обля с топлина околните върхове. Мангъра и той бе почервенял. Да рече човек, че и той вино е пил
Вятърът ни побутваше по стръмнината и бързо ни изтика до темето на Джано. Каквото ид асе каже за гледките от този връх ще е малко! Ето една към Кадиев рид.
И към Камениците
На този връх стояхме повече от час, след което поехме към Кадиев рид. Едва вървяхме от толкова красиви гледки. Сякаш бе за последно!
На Кадиев рид същата работа. Красота, красота, красота! Море от облаци. И ние като птици над него!
Последва неизбежното спускане през Брезнишкия циркус. Времето започна да се влошава. Снегът идеше и още същата вечер планината побеля. Една от последните слънчеви снимки направих край Сухия гьол (Долното Брезнишко езеро).
Този поход посвещавам на форумните ми приятели Борис и Румен, и тяхната компания, които не можах да придружа в набега им до същия връх.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Много благодаря, че ни върна по тези прекрасни места с този фоторазказ... Повторил си моя маршрут преди години, когато спах в района, а ти ме навигираше по телефона...С Борис си запазваме правото да те поканим следващото лято пак за Яловарника...
Продължавай да ни топлиш душите с такива фотопътеписи....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Тогава се берат плодовете. Това е сезон на изобилието.
Повторил си моя маршрут преди години, когато спах в района, а ти ме навигираше по телефона...С Борис си запазваме правото да те поканим следващото лято пак за Яловарника... 
