Резерват Стенето в Стара планина убягваше доста години от зоркият ми поглед. Чак сега през есента му дойде и на него времето. Стенето е опасно място и само факта, че е погребало доста хора трябва да дава поне едно на ум. Изпълнено с множество пещери, в Стенето се намира една от най-дългите карстови пещери в България - Куманица, за която ще стане въпрос след малко. В Стенето е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас - Райчова дупка.
Не е да не сме правили дълги еднодневни преходи и този също се очертаваше такъв. Дните през есента са къси, теренът в резервата много труден, а разстоянието което изминахме и неясният подход на две от местата в ждрелото, почти ни свариха на ръба на тъмнината! Не е хубаво да се нощува на подобни места, въпреки че в раницата си бях заделил място и за този вариант!
Оставихме колата малко след ВЕЦ Черни Осъм и поехме по дългият път към махала Нешковци и пътеката за хижа Дерменка. През резервата минава маркирана туристическа пътека, която е занемарена, пресича опасни участъци и е за по-амбициозните. Нашите амбиции обаче се сведоха до това да свърнем вляво на разклонението от пътеката и да тръгнем на обход по самото ждрело, пък докъдето пробием!
По река Черни Осъм спирахме често примамени от есенното изобилие. Въпреки слабият дебит на реката, всичко се вписваше добре и еуфорията ни завладя!
Последната бариера по пътя и навлизаме в дебрите на планината. Бяхме наложили сериозно темпо, неусетно изминахме десетина километра по пътя, който е затворен за автомобили, защото е вододайна зона.
Натъкнахме се на този извор с минерална вода насред пътеката, от който течеше почти топла вода.
Есента по пътеката се изливаше богато.
Слизането по реката не ни се размина.
По дълбоките и скрити вирове се спотайваха листа, които се въртяха интересно от течението на реката.
Вървейки се отделихме от пътеката, която се изкачва вдясно през гората, подсичайки стръмните скали на резервата и продължихме плътно вляво, следвайки поречието на река Черни Осъм.
Ждрелото на река Черни Осъм оттук изглежда внушително. Сантиметри ни делят от пропастта.
Стигнахме каптажа на реката, дотук води и що-годе човешка пътечка, на която с изречения тук-там бе упоменато - тук не е туристическа пътека! Ами сега..... Изгубихме се! И то не къде да е, а в каньона на резервата! Оттук преминаването е опасно и изобщо няма да излъжа ако кажа, че нямахме работа тук.
Нападали дървета покрити с мъх, пълна дивотия.
На места ясно личаха знаци, че резервата е взел и своите жертви по екстремният терен.
Влязохме в съвсем различен свят.
А дивотията и красотите нямаха край.
Улисани стигнахме малкият Казан, водопад който е сух, тъй като по-нагоре водата на реката пропада в пещера Куманица и излиза в каптажа (снимката с наклоненото мостче) от по-горните снимки след близо два километра! Без тази иманярска стълба, преминаването оттук би било невъзможно, въпреки че разбрахме как хора се качвали с катерене по хлъзгавият мъх..
Двама трудно вдигнахме тежката стълба и продължихме нагоре в каньона!
След всеки следващ завой изникваха красоти след красоти и предвижването ставаше все по-трудно и опасно поради хлъзгавите камъни и изгнили дървета, по които преминавахме.
Поглед назад, обграждаха ни скали великани и накацали, крепящи се неясно как дървета по тях.
Крещящите цветове на есента се сливаха контрастно със студените скали. Психария си е да се движи човек по такива места... Тясното ждрело отключва фобии.
Ненадейно, движейки се по сухият каньон започна да се чува силно падаща вода. Изненадани стигнахме до този красив водопад - големият Казан. Тук водата пропада в пещера Куманица и излиза долу на каптажа, на снимката с мостчето!
Трудно излязохме над водопада и поглеждайки часовниците решихме, че повече нямаме работа тук, освен ако не искаме да нощуваме в каньона! Нагоре според картата и гпс-а, официалната пътека се слива за малко с реката и продължава към местността Хайдушко игрило. Според други източници, има участък, по който без плуване не можело да се премине, пълна психария! В дясно по улей опитахме да излезем над водопада, но без особен успех, а и не бяхме адекватно екипирани, не ни се рискуваше, не и този път! Гпс-а през цялото време губеше обхват, високите скали пречеха на спътниковия сигнал!
Хапнахме да се подсилим след изтощителният преход и бързо се озовахме по пътеката, където реката есенно отново ни приветства. Спокойни, че сме на безопасно място, се поотпуснахме и извадихме отново стативите. Цял ден не преставахме да ги прибираме и вадим от раниците. В търсене на красота и екстремно предвижване, се оказа, че не бяхме пили вода до сега.
Тридесет километра ходене в този къс октомврийски ден, подсилихме се по този повод с Кола и вафли Боровец! Кърваво червеният залез ни изпрати малко преди да захапем прохода Троян-Кърнаре! Есенната еуфория скоро ще залезе, но докато цветовете предлагат, ще се възползваме! До скоро!
Хубаво сте походили, че времето се скапва! Завиждам.
Тя работата скъсява живота (ми) с 8 часа на ден.
Аз сега като/ако почна на новото място, ще ми се скъсява живота с 12 часа на ден!
Иначе ме е яд за времето, ще скапе и цвят, и всичко! Тъкмо бяхме понабрали скорост!
Супер!
На някои снимки има места, през които в ранна пролет, когато вода тече отвсякъде - няма минаване.
Една от най-красивите части на Стара планина, в която има толкова "храсталясване", че не е истина.
Чет Окт 23, 2014 7:06 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 523 Местожителство: Велико Търново
Направили сте чудесни снимки, особенно първата и двете с водопада. Уловили сте и хубавото време, какво повече!
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Браво Марти . Куманица си е класика в жанра ...уцелил си момента за такова ходене в тоя троянски джендем...Ходиш си ти с късмета... доста дигна летвата....тия Казани са си адреналин и водата я има , не е като през август сухо ....сещаѝ се кво е там ако завали...
Чет Окт 23, 2014 8:18 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
danin94 написа:
Браво Марти . Куманица си е класика в жанра ...уцелил си момента за такова ходене в тоя троянски джендем...Ходиш си ти с късмета... доста дигна летвата....тия Казани са си адреналин и водата я има , не е като през август сухо ....сещаѝ се кво е там ако завали...
Имаше един колега Viachi, ако не се бъркам, дето се беше срещнал с придошлата Куманица през лятото на 2005г. с доста неприятни последствия. Помня случая, защото минавах непосредствено след това, имаше немалко адреналин.
Чет Окт 23, 2014 11:08 pm
obla4e
Регистриран на: 09 Май 2013 Мнения: 34 Местожителство: на изток от Плевен
Чудесно! Любимата ми част от Стара Планина! Благодаря martin555 за снимките, че и на мен ми е в повече само намерението да ходя отколкото осъществяването. Пролетта походих в района с идеята да достигна Кралимаркова дупка от тук, но така и не стигнах по-далеч от изоставената минна галерия. В райна наистина има много "дивотия", което мисля го прави очарователен.
Чудесно! Любимата ми част от Стара Планина! Благодаря martin555 за снимките, че и на мен ми е в повече само намерението да ходя отколкото осъществяването. Пролетта походих в района с идеята да достигна Кралимаркова дупка от тук, но така и не стигнах по-далеч от изоставената минна галерия. В райна наистина има много "дивотия", което мисля го прави очарователен.
+1
joropc написа:
Супер!
На някои снимки има места, през които в ранна пролет, когато вода тече отвсякъде - няма минаване.
Една от най-красивите части на Стара планина, в която има толкова "храсталясване", че не е истина. Smile
Живот и здраве с колегата на лято, ще пробваме с въжетата от горе до долу, през другото време не знам дали е изпълнимо!
Браво Марти . Куманица си е класика в жанра ...уцелил си момента за такова ходене в тоя троянски джендем...Ходиш си ти с късмета... доста дигна летвата....тия Казани са си адреналин и водата я има , не е като през август сухо ....сещаѝ се кво е там ако завали...
Имаше един колега Viachi, ако не се бъркам, дето се беше срещнал с придошлата Куманица през лятото на 2005г. с доста неприятни последствия. Помня случая, защото минавах непосредствено след това, имаше немалко адреналин.
Да , знам го ...и него и случая , Вячеслав Стоянов се казва и ми е колега , в една фирма работим ...имаше спасителна акция , намериха го някъде около Казаните полужив....
Вто Окт 28, 2014 8:20 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Поздрави Марто и групата за прехода и интересните гледки!
Преди около месец минахме с Камбата напреки на Осъма, трасирайки една непозната пътека от Дерменка към Дългия рид и Маркова дупка.
Дола ми направи впечатление дори в онази му част, която всъщност не е толкова вкопана колкото участъка дето сте ходили.
Всъщност някой разхождал ли го е напред-назад и дали познава добре мястото - Жоро примерно, групата от Троянското ПСС и прочее?
Мястото ми е доста интересно заради топонимите наоколо, които са меко казано странни. Горе има една камара овчарници и мандри. Кой ги е държал, дали българи, дали власи или юруци? Долу в дола на Осъма, веднага на СИ от Дерменка има едни стари останки от зидове. Дали това са останки от воденица или нещо друго? Онази полуразрушена хижа Стенето - каква и е историята?
Dido, ако ти трябва информация за местността иди в Черни Осъм. Там има много хора които са на ТИ с околието. Изброявам ти няколко без да ги степенувам
Мая Занкова - учителка в Училището за планински водачи и дъщеря на големия Минко Занков
Емил Христов - работи в парковата охрана. Познава целия район прекрасно. Готин човек
Радю и Пепа Минкови - планинари от пантивека, държат хотелчето дом Шерпа
Петко Кънъков - работи към ВиК. Поддържа район Нешковци и Стенето. Знае всяка пътека
Качи се до Амбарица и говори с Ема или иди до Зелениковския и се виж с баба Дана. И двете са бродили из дебрите на Куманица и могат да разправят цял ден.
Всички тези ми помогнаха при моите скитания с информация и компания по пътеките. И останах доволен, пък и доста научих от тях. Ако искаш някакви телефони пиши ми на лична и ще ти ги кажа.
Поздрави Марто и групата за прехода и интересните гледки!
Преди около месец минахме с Камбата напреки на Осъма, трасирайки една непозната пътека от Дерменка към Дългия рид и Маркова дупка.
Дола ми направи впечатление дори в онази му част, която всъщност не е толкова вкопана колкото участъка дето сте ходили.
Всъщност някой разхождал ли го е напред-назад и дали познава добре мястото - Жоро примерно, групата от Троянското ПСС и прочее?
Мястото ми е доста интересно заради топонимите наоколо, които са меко казано странни. Горе има една камара овчарници и мандри. Кой ги е държал, дали българи, дали власи или юруци? Долу в дола на Осъма, веднага на СИ от Дерменка има едни стари останки от зидове. Дали това са останки от воденица или нещо друго? Онази полуразрушена хижа Стенето - каква и е историята?
Димо ти е отговорил до някъде, не бях влизал тук тези дни! Има много иманярския пътечки, но си е хард Стенето, най-добре с някой водач/местен. По път срещнахме местен от съседно село, който ни обясни как дядо му на времето бил единственият човек, който преминавал планината зимата през Стенето и слизал през Джафардере в Кърнаре...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Като си отделите три дни.
