Тази година нашия приятел Виктор прояви благоразумие и отложи празнуването на рождения си ден за края на Май вместо традиционните за него дни около Гергьовден. Поканени бяха всички. За съжаление не успях да убедя останалите от компанията да се присъединят (въпреки цялата торба трикове, които приложих ) Вместо това хората предпочетоха да събират камъни по Стара планина
Празненството беше планирано за Събота вечер на х. Извора. Поводът беше РД-то на Виктор, комбинирано с третия рожден ден на познатия ни Ансамбъл Хормония За през деня, както и в Неделя - програмата беше волна за всички. Повечето предпочетоха да оплевят лозето в Петрово, имаше и "маслобойки" както и "бискобарачи". Аз реших да го раздавам туристическата и за Събота си заплюх една разходка до Гоцевия връх.
Тръгнах към 8 за превала към Голешово и там зарязах колата. Поех надолу към селото пеша. Утринта беше прохладна и гласовита - пилетата в района се надпреварваха да пеят за кеф на душата. Бързо подминах селото и излязох на пътя за Парилската седловина. След около 3-4 км стигнах до отклонение вдясно - това беше целта ми. Навлязох в Биляновия дол, който трябваше да ме отведе навътре в планината. Вървях по черен път, който плътно следва контура на дерето. След около 2-3 км пътя извива наляво, заобикаляйки едно ребро. Едва забележима пътека продължава направо, отново следвайки дерето. Тя е вече запусната, пообрасла със шлибалки разни. Ползвали са я берачите на чай за слизане от Валозите - според Тошо хижаря. По-рядко напоследък, което си личи от състоянието и. Пътеката постепенно навлиза в самото дере, става сумрачна и влажна, земята е посипана с букова шума и изгнили клечки.
Целта ми беше качване към местността Ливадата. Натам трябваше да има пътека, която така и не намерих. Качих се нагоре по първата ми попаднала просека, която оприличих на пътека. След не повече от 50 метра изгубих следата и тръгнах нагоре без пътека всред рядка иглолистна гора. Жегата вече мореше, та посрещнах с облекчение края на гората и обширната зеленина на Ливада. Там бях нейде към 11 предиобяд.
Изпънах се до чешмата и се отдадох на тотално лентяйстване. Гонейки сенките, последователно сменях четенето на книжка с подремване, и така докъм 17:00. За моя изненада нямаше особен трафик към билото. Нейде към 16:30 за кратко се появи малка група, колкото да разменим по няколко приказки - достатъчно да се разсъня съвсем. Взех фотото и направих малка разходка към острото ребро, пред което е построено заслончето. Реброто е страхотно, остро в горната част, каменисто и обрасло с трева и перуники. Гледката към Цари връх и Шабран отгоре е просто невероятна.
Връх Шабран, гледка от реброто зад заслона на Ливадата
Цари връх, пак оттам
Местността Ливадата, снимката е от склона на Салюва джамия
Бързо се спуснах към заслона, събрах си раницата и поех по пътеката за Валозите. Ниско в дерето намерих пътечката по рида Салючва джамия и за около 40 минути излязох над горския пояс. Оттам до Гоцев връх беше още 20-на минути спокойно ходене. На върха бях около час преди залеза. Вечерта и залеза бяха страхотни, отснимах си с кеф.
Биляновия дол
Към Гоцев връх по рида Салюва джамия
На Гоцев връх
Склоновете на Цари връх
... и самия той
Залезът над Сминица ...
... Сенгелската планина и Беласица ...
... Шабран
... Бутковското езеро ...
... и накрая отново Шабран
След като слънцето се скри, поех надолу по синята пътека и към 10:30 бях на хижата. Веселбата там беше в разгара си, така и приключи този чудесен ден.
В неделя организирахме ново качване нагоре. ТОзи път бяхме Гери (новобранец-планинар), Боян, Ива и аз. Денят беше жегав, та до Ливадата все гонихме сенките. Разбира се не пропуснахме сянката до чешмата и заслужената почивка. След около час изпъване по ливадите събрахме кураж и тръгнахме към Шабран. На граничната пирамида направихме една голяма почивка и тръгнахме надолу. Времето бидейки благосклонно тези два дни, реши да ни изпрати по вода. Малко след заслона започна да тътне откъм Пиринско, 20 минути по-късно закапа дъждец. Вече в ниското се разрази истинска гръмотевична буря. До колата стигнахме вир-вода на бегом. По пътя към София разбира се налетяхме на километричната колона в Кресненския пролом - кален порой се беше прехвърлил пътя и се беше изсипал в Струма, причинявайки няколкочасово задръстване. Това беше причината да се мушнем в леглата по малките часове.
За притурка ще пусна химна на ТД Славянка, който слушахме няколко пъти в събота вечер ...
Код:
Песен за Славянка
Там, на юг от Пирин, хубавицата
с върхове пробива горди небеса,
зиме непристъпна, китна пролетта,
летем тъй желана, пъстра есента.
Тя гръбнак извива от Али ботуш
през Гоцев връх водача до Егуптин чак,
на Марина поляна и на Извора
тя вода студена сбрала е в запас.
На Шабран орлите и Хамбар дере
македонска песен носят на криле,
Корита, Шапатяк пеят я на глас,
в ушинките отеква до среднощен час
В свойта мощна снага Славянка планина
подслонявала е своите чеда -
Гоце, Ильо, Пейо в пещера Капе,
а пък нас при Тошо в хижа "Извора".
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Сря Дек 13, 2023 12:05 am; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Юни 09, 2009 11:30 pm
Alexandra
Регистриран на: 07 Юни 2009 Мнения: 5
Хубави снимки!
Пурпурните цветчета съм ги виждала и по Родопите:
Същите са, нали? Но и аз нямам представа как се казват...
Сря Юни 10, 2009 9:30 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Това червеното подозирам, че е дебелец
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Юни 11, 2009 9:49 am
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
браво на Гергана
кефи ме
жълтите перуники са страхотни
любими цветя са ми
Чет Юни 11, 2009 3:27 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
абе, малко преди вас и ние тръгнахме натам, ма се случи неочаквана злополука, преди средата на пътя и трябваше да се върнем, че дори да повикаме и спасители...
Ето и последиците:
Иначе, снимчоците ти много ми харесват..
_________________
Чет Юни 11, 2009 11:35 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Наш Жоро оправя ли се? Да не сме го изгубили за каузата ???
В неделята като се качвахме по пътя специално гледах за гадни места вляво предвид инцидента. Имаше 1-2 неприятни сипея, ама дали там се е изръсил - не знам ...
Проверих в книгите и се оказа, че това е Вечнозелена каменоломка (Saxifraga sempervivum). Среща се по варовитите скали и пукнатини в средния и отчасти във високопланинския пояс на Алиботуш, Пирин и Средните Родопи(вр. Червената стена над Бачковския манастир). Общо разпространение: Балкански полуостров и Мала Азия. Цъфти от април до юли.
А иначе дебелеца прилича на приосновната розетка на каменоломката, т.е. дебелеца е като розетка и преди цъфтежа на каменоломката (когато е само розетка)могат да се сбъркат.
За сравнение ето това е Ресничест дебелец, който се среща по планинските и високопланинските скали в западната половина на страната. Цъфти юни - юли.
Пет Юни 12, 2009 12:55 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Мерси за инфото. Тия другите можеш ли да ги разпознаеш, особено жълто-виолетовата двойка. Китката е някаква смесица между зюмбюл и кученце, много странна ...
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Юни 12, 2009 1:03 pm
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
Това е вид орхидея. Един от 68-те вида орхидеи срещащи се в България. Името й е Бъзов дланокоренник (Dactylorhiza sambucina). Една от най-често срещащите се орхидеи. Среща се по влажни ливади, храсталаци и разредени гори, винаги на слънчеви места от 500 до 2200м н.в. Цветовете са жълти и пурпурни като на едни места може д асе срещат само жълти, на други и от двата цвята, а на трети места само от пурпурните.
Миналият уикенд се разходих по Алиботуш и преброих към 25-30 вида цъфтящи растения! А те първа ще цъфтят още. В планината има голямо ботаническо и не само разнообразие.
Пет Юни 12, 2009 2:09 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
А, Цецо - нищо не каза за това синьото:
_________________ Бутам след осмата бира
Нед Юни 14, 2009 6:16 pm
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
А, това също е много често срещано цветче с уникално син цвят - Пролетна тинтява (Gentiana verna). Цъфти от края на април до август. Среща се аз ливадите, пасищата, около топящите се преспи и по каменливите склонове от 1500 до 2900м н.в. в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин и Алиботуш.
Нед Юни 14, 2009 9:10 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Да, наистина синее страхотно, наситен и плътен цвят. Абе - каква е тая книга дето ползваш ???
_________________ Бутам след осмата бира
Нед Юни 14, 2009 9:24 pm
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
Значи най-лесно е да се определят растенията по фотографски снимки. За да разпознаеш растения само по текстово описание трябва да си навътре в нещата. Има една много добра книга специално за високопланинските растения в България, но за съжаление се намира само в антикварни книжарници. Друга такава книжка е един фото-определител на растенията в Родопите, отделно има книги за билки, които също са илюстровани, а класика в жанра е многотомната Флора на България, където има текстово описание с черно-бели рисунки. Тези томове ги имаше в книжарницата на БАН, но аз ги изкупих , така че не знам къде другаде могат да се намерят. Също така доста снимки на растения има в нета, стига само да знаеш наименованията на същите, а дори и да не ги знаеш при разглеждането на такива албуми можеш да познаеш доста. Ето един такъв интернет определител.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) Вместо това хората предпочетоха да събират камъни по Стара планина 
За през деня, както и в Неделя - програмата беше волна за всички. Повечето предпочетоха да оплевят лозето в Петрово, имаше и "маслобойки" както и "бискобарачи". Аз реших да го раздавам туристическата и за Събота си заплюх една разходка до Гоцевия връх.
