Този уикенд пак ми се провалиха една камара планове. Това вече взе да ми става навик, но пък - всяко зло за добро. Ива организира една разходка до хижа Левски над Карлово и аз леко в неведение до последния момент им се натресох. По карта пътеката до там беше около 10-15 км с 1000 метра денивелация, което означаваше че за мен щеше да си е сериозна работа. Отиваща към рекордите за тази година, ако не и - въобще. Важно е човек да се подготви психически и аз се подготвих за пешеходен садо-мазохизъм. А то се оказа още повече Не съм в много добра форма и разстоянията които хората казват, аз си им слагам 50% отгоре. От Карлово до Левски казват 4.30 часа - значи като за мен - 6-7. Почти познах.
Идеята на Ива беше сутрин да тръгне тяхната група от София, по обед да са в Карлово, да се разглеждат музеи и а-у, да се обядва и след това да се хване нагоре. Да, ама аз си знам че като има път се тръгва максимално рано и не се губи време. Особено с моето темпо, това означаваше да сме горе чак по тъмно. Така че им пожелах успех и се уговорихме да тръгна рано, а те да ме настигнат на Хубавец или Балкански рози. Рано, рано... пак не стана както го мислех точно. Тостера вкъщи се оказа че работи, ама с изключени реотани, та ето 20 минути отгоре за печене на принцеси След това трябваше да мина през един магазин да си взема пиратки за мечки, а той отваряше чак в 8.30.
9.40 бях на водопада в Карлово. Последни телефони и уговорки. Знаехме че от тук нататък връзка не ще има. От водопада нагоре тръгва синя маркировка. В началото пътеката представлява един V-образен сипей с камъни, прахоляк и хлъзгава смърт. Взима височина много стръмно и докато си поема два пъти въздух и вече гледах ВЕЦ-а отгоре. Ту влизах в гората, ту излизах на малки полянки. Маркировката не беше отлична - явно ерозията по пътеката я беше изкъртила. А и нагоре си беше матрица от кръстосващи се сипеи и пътеки, та тук-таме си помагах с GPS-а. В OpenStreetMap имаше пътеката от Карлово, през Хубавец и Балкански рози, та чак до Левски.
Тук някакъв звук почна да ми се набива в главата през цялата околия. Някакво голямо парти - все едно дискотека. Но пък беше 10 сутринта в събота - каква дискотека? Имаше музика, имаше DJ... никаква идея какво ставаше.
Първата почивка. Чешмата беше много готина, а до не се стигаше през нещо като тунел на любовта Така романтично изсечен в храсталаци и дървета, колкото да минеш. Водата излизаше на талази и беше много свежа.
В дясно пътеката продължаваше под водонапорните тръби за ВЕЦ Левски. По тях имаше готини надписи като "Илко беше тук" и "Иуху, пиша по ръжда" Теренът започна да става яко каменист и не толкова сипеист. Все така нагоре и нагоре. Отзад DJ-я продължаваше да намила и вече се чудех какво става. Детски рожден ден ли, мафиотско парти ли... Това продължи докато пътеката внезапно не стигна една гърбица и прехвърли първия баир със слизане надолу. Чалгата, която ме блъскаше в гърба рязко секна и по-нормалните звуци си застанаха на мястото. Ромолене на поточето долу в дерето. Вятъра в листата. Тук някъде минах входа на парка с новите табели. Отбелязах го с почивка.
Камъните по които вървях ставаха все по-остри и приличаха на мини-матерхорни. Пътеката слезе доста надолу и с едно мостче прекоси първото дере. Наклонът се изправи обратно до възходящ полегат. Тук имахме екстри - парапет от желязно въже, което ми се струваше леко излишно. Не беше толкова стръмно или опасно. Гледките на дясно ме връщаха към Гърбицата на Чалгата и фунията на дерето показваше колко разстояние съм взел. А на практика още не бях тръгнал.
От тук нататък още няколко минути по матерхорните и стигнах до баража. Имаше си интернетска антена и това беше последния признак за цивилизация. Малко след баража излязох на поляна за хапване и пийване. Тя беше за чудо и приказ - 5-6 маси с пейки, няколко огнища, рекичка, чешмичка... ммм - разкош! Сватба да вдигнеш!
Пих една студена вода, почекнах се по пейките и лапнах пътеката нагоре. Вече се движех плътно по Стара река и десетина пъти я прекосих по бетонни мостчета. Очаквах да са паянтово-дървени, но си бяха доста масивни. Въобще по цялата пътека беше излят и доста бетон за укрепване на сипеи и камъни.
Тук някъде един пиян овчар ме муфти за огънче и побистрихме малко политиката. Долу имало панаир и от там била тая чалга. ААААХАААА.
На места земята ставаше кална и прескачах от камък на камък. Беше пълно с конски фъшкии и даже в един момент видях производителя им:
Към обяд пред мен се откри хижа Хубавец и си умрях от кеф. Не че бях капнал, ама нямах търпение да се размажа някъде в хамака. Часът беше 12:30, а уговорката ми с групата на Ива беше че до към 13 часа ще ги чакам горе и ако не се намерим там - следващ чекпойнт на Балкански рози. Напразно го мислех - тамън бях отпуснал кръста и две момчета ме засякоха - "Здрасти, ти ли си Иван?" Уа, че бързи бе! Ми момичетата де са? "Отидоха на мол" Чули се преди малко, още не били тръгнали нагоре. Ивъх, те знаят ли че нагоре път има... Оказа се че те порят гората все едно им е задния двор и дори почти ни настигнаха на Левски, ама за това след малко. Сега е време за бира и запознанства с Ангел и Асен.
Два бързи боба, а аз си ометох едната краставица и едно пакетче бисквити. Значи, на дърти години ще преоткрия салатата. Скоро като се качвах на параклиса Св. Илия над Асеновград се зарекох повече без краставица да не тръгвам на никъде и това ми беше едно от най-успешните решения.
Дървото е хапнало табелата за Балкански рози. Вием се покрай реката и виждаме десетки водоскоци и дълбоки сини вирове. Иде ти да се цопнеш. По едно време им викам - "Край, оставаме тук. Бетонираме баира, изсичаме гората и правим спа хотели за милиони"
Гроба на баба Меца Стръвница (отровена?). Датата е 1952 г. Вероятно има нещо там, понеже дори в старите руски топографски карти местността е отбелязана като Мечи Гроб.
На хижа Балкански Рози минахме почти като товарния влак. Една бърза почивка, а аз се завъртях покрай мама квачка с пиленцата ѝ:
И пътя нагоре. Поредни райски кътчета, плачещи за бетон.
Чувствам се малък в сравнение с тези исполини.
Последната пейка по пътя (а те си бяха бая) си беше направо трон. С Асен се изредихме да му се чекнем, въобще не подозирайки кво ни чака нагоре.
А тук си изплезих езика и си олизах подметките. Значи сериозните изкачвания по тази пътека са две - в началото от Карлово до баража и в края - между трона и самата хижа. Пътеката правеше безбройни серпентини нагоре а аз едвам лазех, почивайки през 10 метра. Отгоре някакви колеги слизаха с малко дете на конче. Баси хората. Аз мен си не мога да нося, а той с дете на гърба. По едно време ме задмина и конския впряг. Дядката ми се хили от гърба на коня с "Ко стаа". Шити кажа аз ко стаа, само да си прибера езика от земята...
Мехлем за очите ми и благословия за душата ми! Стигнахме! Да беше към 5 и нещо следобяд. Ангел и Асен тръгнаха да катерят към връх Костенурката. Луди хора. Аз веднага се размазах с биричка на слънце и скоро бях обграден от любопитните кокошки.
Като поизсъхнах малко се размазах и в хамака. Момчетата скоро се върнаха (баси, изглежда ми скоро, а всъщност да бяха минали към два часа) - излезли от гората, видели още колко път има и преценили че няма да им стигне светлото да се качат до горе. И в същия момент пристигнаха и момичетата и се Събрахме с голямо "С"
Следва малко хигиенизация и почивка. Да кажа две думи за самата хижа. Сградата е стара, но скоро е претърпяла ремонти. Бани, тоалетни - разкошни са. Теракот, чистота, всичко свети. По-хубави са от вкъщи, честно Тук-таме има и ПВЦ дограма. Стаите са с нарове на един и два етажа. Нашата беше на върха на хижата (3ти или 4ти етаж?) до където се качва по една тясна стръмна стълбичка. Иначе интериорът е вехтичък и не особено романтичен. Хижарката го раздаваше леко хотелско-ресторантско, но това на мен не ми пречи. Кухнята е с ценоразпис. Разбирам че продуктите се качват трудно от долу, но... чай по 30 стотинки и олио по 30 стотинки за напръстник - стори ми се малко излишно комерсиално. Закуската се поръчваше от вечерта - имаше мекици по 70 стотинки (отделно паничка сладко от боровинки за 1.80) и макарони за 1.80 лв. Вратата за кухнята беше с табела "Не влизай", а контактът се осъществяваше през едно малко прозорче. Бил съм на хижи, където кухнята е на твое разположение и правиш там каквото си искаш. Правилото е да я оставиш в състоянието в каквото си я намерил. Тези неща слабо ме касаят, но има хора за които са важни. Аз съм доволен биричка да има, останалото си го нося
Иху-аху имаше достатъчно. Вдъхнових се и цяла вечер изливах простотии. Шегувахме се колко боб се е изял този ден. Горе стаите както бяха за по десетина човека... Една искра щеше да е нужна - някой святка лампата и хижата остава без последен етаж Или за това са сменяли дограмата
По едно време един от комшиите измъкна една китара и като се почна... Доволно се получи. Малко по малко хората се заизнизаха да спят, а ние с музиканта закрихме вечерта. Аз излязох малко навън да видя тоя статив дето го нося дали става за нещо друго, освен да се подпирам на него. Пробвах да изкарам Млечния път и пак не ми се получи. Поне докарах няколко НЛО-та до хижата
И така завършвам първия ден. Бая се поразглобих, но цялото начинание ми влезе доста зареждащо. И трябваше да е, понеже утре ме чакаше слизане, което също нямаше да е леко.
Втория ден от пътешествието започна два пъти - към 5 и 6 часа, когато с голям кеф разтоварих самосвала в лъскавите кенефи на хижата Чудех се дали да се пробвам за изгрева, но с тези високи баири наоколо... Слънцето вдигне ли се един пръст над хоризонта и вече не може да се щрака директно.
Така че към 7 и нещо официално открих деня. Закуската ни беше поръчана за 8 часа, та до към 9 хапвахме и си събирахме мислите и главите. Бележка за следващия път: да взема по-лека ракия Обзор на маршрута - рекохме да не се връщаме по същия път, а да хванем панорамния път за Добрила и от там да слезем към Хубавец. Пътя се удължаваше с около 30%, но нали беше слизане, а и по топографската карта го даваше почти равен (ДА БЕ), та...
Преди да хванем действителната маркировка за Добрила, мръднахме до водопада Карловското пръскало. Намира се съвсем близо до Левски. Отиването, снимките и връщането ни отнеха не повече от половин час.
От там обратно до Левски и аййдеее по новата пътека. Тя пронизваше гората, взимайки леко височина. Няколко пъти минавахме през паднали дървета. Тези които бяха прави пък, бяха произведение на изкуството. Някой си Васил Козарев ги беше измацал с... то не бяха поеми, то не бяха мъдрости. Беше се разписал на почти всяко дърво, а на едно май дори имаше и нарисуван портрет. Хора без работа с прекалено много свободно време.
По едно време гората свърши и се озовахме на гол кър. В дясно се извисяваха Костенурката и няколко огромни безименни скали, до които къра продължаваше фуниеобразно. В ляво и надолу имаше малък овчарник, покрай който някакъв турист мина и влезе в гората. Супер, викам си аз - влизаме обратно на сянка. Да, ама не. "Виж колчетата на пътеката къде ходят надясно" ми викат момчетата. Ко? Не! Това сигурно е маркировката за върха. Ами... това беше нашата пътека за съжаление.
Добрее, сигурно пътеката просто заобикаля овчарника, за да влезе в горичката от другия край. Окей. Хващаме нагоре, като тук вече усещах наклона. Ако тръгна на кълбо можеше и чак в Карлово да пристигна по бързата процедура. По пътя естествено форсирах няколко почивки. Нали, с образователна цел Да видим къде е костенурката в Костенурката. Кое ѝ е крака, после да видим кое ѝ е главата... с 20-30 почивки почти ѝ бяхме обиколили цялата анатомия
Тук таме покрай нас имаше кокали. Каубоя дето Ангел и Асен срещнали вчера им обяснявал как мечка изяла шест крави. По някои от кокалите наистина имаше и парчета от крави... Поглед назад пък стигаше чак до хижата от където бяхме тръгнали. По въздуха разстоянието хич не изглеждаше голямо, мамка му...
Викам си айде - време е тая пътека да свива обратно надолу на сянка. Ама не - мнооогооо напред и МНОООГООО нагоре се виждаха други туристи като точици, как бичат нагоре към ръба. И за съжаление се движеха точно по нашите колчета. Тук нямам много снимки, понеже бях прекалено зает да дишам и да не колабирам. В една от почивките (които винаги се извършват с поглед назад - към изминатото разстояние) видях момичето което беше свърнало покрай овчарника, а сега беше след нас. Ух, тайно се надявах да сме объркали пътеката... Нагоре яко газехме в клека, който приятно чешеше краката.
Изкачих баира с вик! Бях горе и бях жив! Бърз чек по GPS-а даваше този безименен връх с кота 1620 метра. Хижата беше на 1450, значи до тук да бяхме взели около 170 метра височина и то главно в последните 500 метра. Като гледам сега топографската карта сме ходили точно напречно на хоризонталите... Майната им на цифрите - сега имаше размазване и преживяване на кефа! Свеж ветрец ни подухваше отвсякъде и гонеше жегата. Малки облачета бягаха наляво-надясно, недостатъчно да закрият слънцето, но точно колкото да нашарят снимките.
Дори тук хванахме малко обхват и се обадих на нашите да чуят как свисти вятъра в микрофона. От тук нататък, слава богу пътеката хвана почти по равно. Склоновете са нашарени от някакви хоризонтални бразди и точно в една такава бразда се движехме. Това няколко пъти ни изигра номер и губехме маркировката. Друг кусур беше че по пътя нямаше грам вода. Вчерашната пътека в дерето имаше чешми на всяка крачка. Тук - пустиня. Подведени от това, бяхме тръгнали с по-малки запаси и се надявахме някъде да презаредим, но...
Така стигнахме до един як сипей - широк към 10 метра и дълбок към 5. Балканския вариант на Суецкия канал. Тук имаше малко алпинизъм, а добре че другото момиче ни настигна отзад да ми посочи къде ми е пътеката, че... Заприказвахме се с нея. Била от Велико Търново, но явно знаеше доста добре Балкана. Щяла да ходи до Добрила, от където да слезе с лифта. Сериозна работа.
След малко стигнахме до едно микро водопадче. Наслада за изсъхналата ми съсухрена душица! Заредихме вода от една тръба и това ми подейства като кръвопреливане
Прехвърлихме поредния баир, като този път наистина се движехме по хоризонталите на картата. Балкана кипеше от живот. Коне си щъкаха нагоре, а кравите - долу в дерето. Без да осъзнаваме, съдбата щеше да ни закара точно при тези крави, но за сега си продължихме по пътеката. Тук някъде трябваше да стигнем до разклона за хижа Амбарица, където да хванем надолу за Хубавец и там щяхме да сме минали около 25% от пътя за деня. Да речем че тази табела беше едно от най-хубавите неща, които израдваха душата ми Обяд отдавна минаваше, та тук се опънахме за 15 минути да хапнем и да унищожим малко вода. От тук надолу слизахме директно в гората и дерето, та се очакваше да има чешми вече, нали? (НЕ)
От тук надолу като се дръпна една поляна... Значи от тук до Хубавец слизането беше убийствено. Само тази поляна смъкна около 500 метра височина за 1500 метра хоризонтала. Колената ми останаха някъде там. Заедно с тази част от душата ми, която отговаряше за чувството за хумор. Маркировката я нямаше никаква и когато видяхме няколко нашарени дървета да сочат към гората бях на петото небе от щастие. Размазване с почивка на първата сянка. Доста слънце бяхме поели, а в момента в който тръгнахме надолу и на всичкото отгоре попаднахме в завет. Все пак сянката ми подейства до някъде регенериращо, макар липсата на чешми да си беше обезпокоителна. Чакаше ни още поне два часа ходене до Хубавец. От тук нататък пътеката продължаваше нагоре и надолу по деретата - равно все пак нямаше. Пиковия момент беше когато влязохме в поредното дере и намерихме копривата. Още по-пиковия беше когато Наташка, която беше най-отпред извика "Тцъ! Връщаме се!" Ко? Оказа се че копривата е по-висока от нея Слагай гащи, якета, всичко и давай напред вече като танк
След безкрайни два часа стигнахме до Хубавеца. Нужно ли е да казвам как се размазахме там? Бобец, омлети, вафли, мафли... Ей, значи, бирата върши чудеса! Тази лечебна отвара който я е измислил, трябва да получи пет нобелови награди!
Тук вече ми дойде силата. Пътя надолу беше известен, вода имаше бол и въобще беше песен. Вече виждах изгледи да се върнем по светло О, и то какво светло... излязохме на гледките към Карлово точно в златния час. И наистина беше златно!
Първоначалните планове бяха да хапнем и да пийнем нещо в механа "Водопада", но бяхме адски изкъртени. Освен това софийската група имаха още доста път, та тук се сбогувахме. Беше много хубаво, пак ще повторим, но ако може да не е скоро
Последния звезден момент за уикенда беше по пътя за Пловдив. Карам си в колата, гледам в огледалото за обратно виждане - Балканът се извисява надвиснал над града. В този момент си помислих "Баси майката, аз бях там горе... че и дори отвъд това което виждам..." Моментална ендорфинова инжекция. Все още ме държи и ме побиват тръпки като си помисля на какво е способен човек. Това и да си беше разходка за някои, за мен си беше изпитание за духа и тялото. И го преминах жив и все още способен да се усмихвам. Безсмъртен съм Радвам се че планината за пореден път допусна един кашкавал турист да ѝ се наслади така и да го заплени с мерак да се върне отново...
Малко цифри от GPS-а:
- ходене първия ден (с почивките) - 7 часа или 11.5 км
- ходене втория ден (с почивките) - 11 часа или 18 км
- общо изкачване - приблизително 2000 метра
- общо слизане - пак толкова
Браво маршрута е добър и е класикака за Балкана.
П.П. Ако срещнеш мечка недей да хвърляш пиратки
П.П.2 Най накрая са сложили табела на излизането(слизането) от главната пътека и рида Хубавец първият път колко я търсих тази пътека от къдее слиза към х.Хубавец.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Браво маршрута е добър и е класикака за Балкана.
П.П. Ако срещнеш мечка недей да хвърляш пиратки
П.П.2 Най накрая са сложили табела на излизането(слизането) от главната пътека и рида Хубавец първият път колко я търсих тази пътека от къдее слиза към х.Хубавец.
Сложили ама не от парка. Някой аматьор като нас. Само, че по баира няма май нищо, чак долу в гората. Ама там вече е лесно
Пон Сеп 08, 2014 12:23 am
ivanatora
Регистриран на: 21 Юни 2013 Мнения: 16
От Левски към Амбарица пътеката в гората е добре маркирана. Веднъж като излезеш от гората имаш няколко жалона до първия безименен баир. След това тук-таме има маркировка по камъни. Браздите са доста и са все успоредни, на места се нижат под клека, така че се случва да изгубиш твоята. Табелата на големия разклон. И хванеш ли надолу към Хубавец работата става една... Има мацано, но рядко и трудно се вижда. 1500 метра разстояние с 500 метра денивелация е все така. Малко преди гората има няколко дървени жалона, който ги е сложил - ХВАЛА му! Влезеш ли в гората на правилното място пак става лесно.
Еми тя не е дълга пътека дет се вика за една еднодневка може да се освеи марката.
Иначе последно я ползвах миналата есен и маркировката е зле, намира се ако търсиш но особено след гората положението е трагично.
Има и една друга пътека която няма никаква марка или аз не мога да я видя- Добрила-Карлово от Карлово има общо начало с тази за х.Левски тази втората за мен е най-безболезненият начин за излизане към Добрила ако не искаш да ползваш лифт.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Има и една друга пътека която няма никаква марка или аз не мога да я видя- Добрила-Карлово от Карлово има общо начало с тази за х.Левски тази втората за мен е най-безболезненият начин за излизане към Добрила ако не искаш да ползваш лифт.
Това е през Сакарица. Маркировка има почти навсякъде но е много стара. Единствено се губи при самия вр. Сакарица. Повечето минават през върха, а пътеката го подсича на качване от ляво. Наистина е хубав маршрут. И обзорен.
Има и една друга пътека която няма никаква марка или аз не мога да я видя- Добрила-Карлово от Карлово има общо начало с тази за х.Левски тази втората за мен е най-безболезненият начин за излизане към Добрила ако не искаш да ползваш лифт.
Това е през Сакарица. Маркировка има почти навсякъде но е много стара. Единствено се губи при самия вр. Сакарица. Повечето минават през върха, а пътеката го подсича на качване от ляво. Наистина е хубав маршрут. И обзорен.
Е значи трябва да си направим една организация за тази пътека и да оправим марката.
Мисля, че с една нова марка пътеката ще бъде използвана редовно от туристите поради вече изтъкнатите по-горе нейни предимства.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Пон Сеп 08, 2014 1:30 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
От Карлово като тръгнеш към х. Левски за Добрила пътеката не се ли отклонява от х-. Хубавец в ляво? За нея ли става въпрос.
аХААААА щото и от Хубавец има табела в ляво за Добрила може би някъде се сливат по нататък
Не, тя излиза на подсичащата билото пътека и по нея до Добрила. Имали табела сложили я хората. Ама баш където трябва няма
Пон Сеп 08, 2014 1:58 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
ЯСНО сега ми се поизясни. Ми давайте там да ядем агнето следващият път на Хубавец ще го завъртим пък докато се пече ще пооправим района наоколу/за ужас на всички от форума които са против маркирането/
Пон Сеп 08, 2014 2:07 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
Дали става дума за същата пътека със зелена /не съм съвсем сигурен/ маркировка, към която сочи табела "гр.Карлово през Меча поляна 3 ч." ? Табелата се намира там където се пресича реката, когато се спускаш от Амбарица към Хубавец.
В един топъл декемврийски ден към 15ч. решихме да я пробваме с идеята, че най-много 1 час на фенерчета, а Карлово ще се вижда.... ами към 22-23ч. слязохме край кариерата.
В гората беше труднопроходимо, но добре маркирано. В момента в който излязохме на открито всичко се заплете в кравешки пътечки, стъмни се и се изгубихме. Е после се оправихме, но беше трудно.
След това коментирах пътеката с тогавашния председател на ТД и той каза "А... тази я маркирахме през 86г. /или 84 не съм сигурен/, но нещо не стана популярна и не се поддържа..."
Не съм ходил в района от тогава /2009 или 2010/ и не знам сега как е, но тогава във всяко дере се прескачаха паднали дървета и имаше шума на места до кръста. А да не ви разправям как ме изплаши една сърна... щото преди да я видиш чуваш само газене в шума и фантазията работи...
Дали става дума за същата пътека със зелена /не съм съвсем сигурен/ маркировка, към която сочи табела "гр.Карлово през Меча поляна 3 ч." ? Табелата се намира там където се пресича реката, когато се спускаш от Амбарица към Хубавец.
В един топъл декемврийски ден към 15ч. решихме да я пробваме с идеята, че най-много 1 час на фенерчета, а Карлово ще се вижда.... ами към 22-23ч. слязохме край кариерата.
В гората беше труднопроходимо, но добре маркирано. В момента в който излязохме на открито всичко се заплете в кравешки пътечки, стъмни се и се изгубихме. Е после се оправихме, но беше трудно.
След това коментирах пътеката с тогавашния председател на ТД и той каза "А... тази я маркирахме през 86г. /или 84 не съм сигурен/, но нещо не стана популярна и не се поддържа..."
Не съм ходил в района от тогава /2009 или 2010/ и не знам сега как е, но тогава във всяко дере се прескачаха паднали дървета и имаше шума на места до кръста. А да не ви разправям как ме изплаши една сърна... щото преди да я видиш чуваш само газене в шума и фантазията работи...
Не това е друга пътека. Тя е маркирана с жълто и след Меча поляна излиза на рида Сакарица. Тази за която говорихме вообще не ходи към Хубавец и Амбарица. Тя е на реброто западно от Малката река. и е зелена маркировка. Тази за която казваш (жълтата през Меча поляна) свързва рида с дерето. Едно време когато не е била прокарана пътеката през Стара река към хубавец това е бил най-прекия път от карлово за Малката река и Амбарица. После се е обезсмислила и запустяла.
Честно и аз не намирам смисъл вече в нея. Нито е по-пряко, нито е по-живописно. Отживелица
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не съм в много добра форма и разстоянията които хората казват, аз си им слагам 50% отгоре. От Карлово до Левски казват 4.30 часа - значи като за мен - 6-7. Почти познах.
Чули се преди малко, още не били тръгнали нагоре. Ивъх, те знаят ли че нагоре път има... Оказа се че те порят гората все едно им е задния двор и дори почти ни настигнаха на Левски, ама за това след малко. Сега е време за бира и запознанства с Ангел и Асен.
ЯСНО сега ми се поизясни. Ми давайте там да ядем агнето следващият път на Хубавец ще го завъртим пък докато се пече ще пооправим района наоколу/за ужас на всички от форума които са против маркирането/
