Дисагите по време на пътешествие

Eто че пропуснах и поздравите от големия Мляко с ориз, не успях да се наредя на стълбичката. Или поне да се облажа от живота.
Щото съм тъп и слабоумен.

Но мене живота ме накара да створя една дървена основа за бунгало и да я занеса в една гора на един сипей. Където ще мога(така се залъгвам, такова ме) да акам на воля сред природата. Малко по в страни. През малкото останало време ще притичвам спортно и наперено по черния път, спирайки често и срахливо ослушвайки се за подозрителни шумове. След известно време ще имам физическите сили да мога уверено да тръгна на дълъг път, по който да изгубя това, което съм постигнал. Човек трябва да има какво да даде на който го бере.

ХОРАТА не правят така, те първо си правят имота и после се хвалят, но уви, не съм с хората.

Така те са подвеселени от моите нещастни напъни да успея нещо и не ме бият.
Като не мога да ловя така е.

_________________
Враг няма, спокойно. Всичко е вече зомбирано.