Двудневно походче от г. Бов до Осеновлаг - 6-ти и 7-ми юни.
На 6-ти и 7-ми юни, заедно с моя приятел Краси, направихме двудневдно походче от гара Бов през екопътеката с Бовските водопади
до х. Тръстена, а на другия ден преход по билото с качване на вр. Издремец и слизане по стара пътека до с. Осеновлаг.
Пътеката с водопадите надмина моите очаквания, каскадите следваха една след друга, а вода в рекичката все още имаше достатъчно.
На хижа Тръстена бяхме рано следобяд, докато пиехме бирите побъбрихме с двама французи (единият правеше пешеходен поход Париж-Бретан-
Ирландия-Шотландия-Англия-Швеция-Финландия-Естония-оттам до България и отиваше към Истанбул), след което се отдадохме на стандартните процедури.
Вечерта разговорите продължиха до късно. Хижата се стопанисва от Славчо, който обработва и малиновите масиви, от които прави чудесни малинови ракия и вино. Постоянно прави подобрения в хижата, която понастоящем е от най-добрите в района.
На другия ден поехме по пътеката към х. Лескова, като пътьом качихме вр. Издремец и следващия го връх. Към обяд се разбра,
че на Лескова няма хижари, та решихме да слезем на с. Осеновлаг. Около час вървяхме по някакъв дърварски път,
който стигаше до никъде, та се наложи да походим малко без пътека в гората и шипкашите. Не беше много приятно!
Разгеле намерихме една стара пътечка, която ни поведе в желаната от нас посока, а именно разклона за Брестов дол.
Походчето завършихме в ресторантчето на чифлика в Осеновлаг, където бирите ни харесаха много. Не се разбра дали е от ходенето, или от жегата.
Като цяло - нищо особено, но се поразходихме добре, а имаше и какво да видиме.
Ако не вярвате, проверете на място.
Ти не пропускаш да наснимаш цветята. Забелязала съм. Голяма наслада, макар и само на снимка. Красотата ни българска!
Снощи си говорехме с приятелка Л., която живее във Флорида. Аз казвам:
-- Л., сега тук цъфтят липите, много е ароматно. При вас има ли ароматни цветя, храсти, дървета?
-- Не, тук има само палми и много цветя, но мирише на мухъл. Много е влажно, сутрин всичко е мокро - тревата, асфалтът, колите... Слънцето напича силно, започват изпарения и става непоносимо горещо и задушно. Когато вече всичко е поизсъхнало, следобедният дъжд плисва отново. И всичко се повтаря - вечнозелено, еднообразно и...мирише на мухъл. От мократа трева.
Красотата ни българска!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
