А някой видя ли малката дървена постройка кацнала на високата скала след поляната Старата бичкия и преди дървения мост след който е отбивката по Узунбурун. Някой знае ли каква е, за какво е и как се качва горе, щото аз пътека и от двете места не видях. Забравих да я снимам за да я покажа
Това е снимка на Стефан Илиев, на която се вижда само малка част от покрива й. От другата страна се виждаше повече
Съб Фев 22, 2014 2:11 pm
Balkandjiq
Регистриран на: 19 Ное 2009 Мнения: 582
Живота написа:
Било е склад за провизии към хижата,останал от доброто старо време когато събота и неделя хижите се пукаха по шевовете от народ и думичката няма не беше позната на никой.
На няколко пъти вече си говорим на тая тема с разни хора по хижите...Не е до имане и до нямане.Помня като лапе през соца майка ми ме е водила на планина-под седмица не сме седели никога-най-често-14дена-някои пъти по два пъти в годината...Отделно морета.Поляната пред Незабравка я знаеш-не знам колко народ е имало в хижата но се събирахме по 2отбора по 11лапетии да играем мач-демек 22лапета...Хижата-претъпкана от народ,туристическата спалня-също,бунгала празни нямаше...Нищо нямаше за ядене горе-кой квото си занесе...Сега има всичко-омлети,скара,бира,чорби...Ама хора няма.Предпочитат да киснат пред компа и млади и стари.Не е и до пари-тогава със сигурност не сме били по-богати от сега,може би през соца имаше малко повече свободно време,но едва ли и само това е причината...Хората е промениха,планинарството се промени-и то НЕ към хубаво..Сега Незабравка е тъжна гледка-не работи вече 6та година,последния път кат минавах пред вратата имаше една купчина изсипана на земята вмирисана попара за кучето от която смърдеше отвратително и хвърчееха секви мухи,оси и прочие сган...Бунгалата са продънени с зелени стикери на Агенцията по вземанията...То кво ли и ще им вземат като нямат врати,през покрива се вижда небето,а дюшуметата са се надули от дъждовете...
Тъй че не е в зареждането на хижите причината да се пукат по шевовете от посещаемост.Както виждаш говоря за хижа,която когато работеше след 2000та година беше добре заредена,има лифт към нея...Обаче хора-няма...
Офф,много убаво си приказваме и се караме,ама аз бягам от темата-някои хора може и да ходят на планина тоя уикенд,ама аз надвечер отивам за мюнхенът и за една седмица няма да пиша тук.От лаптопа само чета,щото както вече казаха някои хора съм гастроном,кулинар,не кашкавал ами направо-"черверме-турист" и пръстите са ми по-дебели от кебапчетата дето яде Пеевски та ми е малко неудобно да нацелвам копчетата... Знам че ще липсвам на Емил,Делчо,Фена и няколко други,но какво да се прави.Като се върна след една седмица,ако не забравя може пак да ги позаглождя нещо.И ако ме не мързи да пиша де...
_________________ Планини има много,но Балкана е само един!
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Моят мини пътепис за срещата - 3 част :-)
Много хубави снимки на Калина и Стефан
Човек чак да го е срам да пусне други след тях
Продължение на разказа за срещата...
Няколкото часа сън ми бяха напълно достатъчни и в осем сутринта бях в столовата както се бяхме разбрали със Стефан. Естествено докато закусихме и разпределихме багажа по раниците мина повече време от предвиденото. Но и без това не ни се тръгваше, то май и на другите така, защото всички се мотаеха по терасата, говореха си и правеха снимки
Но колкото и хубаво да е нещо, то свършва, така че трябваше да метнем раниците на гръб и да се отправим към целта ни - вр. Юмрука
Странна работа - виждаме се едва за първи, втори, трети път, а пак го има онова тъжно чувство на раздяла
Обръщам се назад за последна снимка и последно махване с ръка...
Предишната вечер бях разпитала "профитата" за пътя, който ни чака Разбира се, във въображението си съм го покрила със скали, ръбове по-тесни от педя и пропасти, които са толкова дълбоки, че погледът не може да стигне до дъното им
Още в самото начало се появяват скалите
Макар че пуфтя най-отзад, установявам че това не е онова най-трудно място, дето ще ме спре. пък и се вижда дъното на пропастта.
Казвам си, че дотук беше трудното, оттук насетне започва страшното
Демек чакам онзи ръб с въжето. За пропастта няма пак да споменавам, считайте че си стои по подразбиране
Зад мен вървят момиче и момче. Окуражена от лесните запознанства предишната вечер естествено веднага ги питам кои са. Горките хора се стряскат. Оказва се, че не са от форума, а случайно са наскочили на форумната среща. Късметлии
Лошо, как сега да мрънкам и да излагам форума? Още повече че на тях окото им не мига през стръмните места.
Така че стискам зъби и продължавам след групата
Отсреща се виждат още хора, които са тръгнали преди нас. Нека си признаят кои са
И поглед назад...
Двете групи сме се проточили на дистанция от едно връхче и е чудесно да гледам по този начин откъде ще минем
Боби и Ирена също вървят с нас. Такъв им бил късмета
Стигаме и до някакви дървета... струва ми се, че тази планина е единствената, дето хем вървиш по ръб, хем прескачаш дървета. Митко каза, че троянци трябва да си почистят пътеката М-да, няма да е лошо да мине Цецко с резачката
Тук някъде се сещам да питам дали ще дойде скоро онова място с ръба и въжето. Оказа се, че е дошло... Само дето минаваме някак си над въжето.
И както казва Стефан - пропастта е склон
Времето е чудесно, синьо небе с облачета
От време на време се появяват и малки препятствия
Единственото притеснение е, че точно над Юмрука е зависнал облак
А пътеката става все по-лесна. Само дето горивото започва да свършва. Както се казва: вода носи - жаден ходи, храна носи - гладен ходи. Абе не звучи добре, както го измислих, ама е на сто процента вярно.
И така и не разбрах кое са Ушите? После и отсреща гледахме, всички връхчета на уши ни приличаха?
Някъде напред ли предстояха...
Или ги бяхме минали?
Ама едва ли са там, където те гледат
Тук групата пред нас се спусна на север.
Ние също трябваше да решим какво да правим
Ясно беше, че ако се продължи към Юмрука ще се замръкне. А и ни чакаше обратен път, особено за шофьорите нямаше да бъде приятно. Затова се разделихме на две - аз, Меги, Руми и Стефан продължихме към Ехо, а останалите водени от Дидо решиха да слизат към колите.
Абе продължихме, ама умората и гладът си казваха вече думата. А и преди нас имаше само следи от снегоходки и четиримата почнахме да правим пъртина.
Следва продължение...
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Фев 22, 2014 9:15 pm
Живота
Регистриран на: 06 Окт 2011 Мнения: 275
Браво Яница само така,продължавай в същият дух,следим темата.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Цитат:
Яница, защо през дърветата , а не по въжето?
Не знам. Аз вървях след другите
Честно казано не разбрах това въже точно накъде продължава после, видях му само началото:
Във всеки случай ми се видя по-страшно по въжето, отколкото отгоре... поне така изглеждаше
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Фев 22, 2014 10:06 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Яни,много страшно! Какви са тези пропасти,сняг,ужасии!..
Браво на вас!
Не е за всеки Балкана през зимата.
Къщичката я видях но и аз се чудя какво е и от къде ?
Явно е нова щото последно преди няколко години е нямаше или съм пропуснал да я видя. Пропуснал съм я да опиша в маршрута. Пропуск. Виноват.
Ама има кой да питам и ще кажа после
Пон Фев 24, 2014 12:38 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1252 Местожителство: софия
Re: SORRY
Emil написа:
За някой неща си има причини, ..................................................
Подкрепям хижаря затова, че не се притеснява да иска да се спазват правилата. Визирам кучето и тигана димка, да ме извиняват колегите, нищо лично към тях.
................, за който иска да си купи. Бяха осигурили и жар в барбекюто, което никога досега не съм срещал по нашите хижи.
................................................ напълно го подкрепям в спазването на принципите.
......................................................... да се фокусираме върху хубавите неща вместо да търсим само кусури.
Здравей Emil,
Аз съм един миролюбив човек, за когото кофликтът е последното нещо, което би искал да се случва в отношенията му с хората. В радост, смях, веселие и забава минаваме през живота с близки, роднини, приятели и познати. Затова се причислих и към тази форумна общост, където обогатявам приятелствата си, срещайки свежи хора, изживявайки приятни мигове заедно.
Смятам че към правилата и принципите, които визираш в изказването си за "онази" вечер, принадлежи и това да не позволяваш котка свободно да се разхожда по масите за хранене и да облизва поставените на шубера захарници една след друга като при това се отърква в бутилките с оцет и олио. Не е проява на принципност и съблюдаване за спазването на правила това, часове след като кучето незабележимо си е легнало и си лежи в най- отдалечения край на помещението, без никой от присъстващите да е отправил и дума към стопаните му и с изричното съгласие на близоседящите, да се правиш на принципен с викове, а на възраженията да отговаряш, че "аз съм МОЛ", "котката е моя"," освен това не обичам кучета". Та нали ако сляза на неговото ниво на общуване с хората, би се наложило да си му дам шамарите, които заслужава и да го пратя да спи отвън в бараката за дърва, които му били така свидни.
Въз основа на гореизложеното не бих се съгласил, че поведението на хижарчето беше принципно. За всички неща си има причини. Вероятно то е било инспирирано от друг носител на традиционната русенска ненавист към четириногите приятели на човека. Или от рехавият интерес към кухненските приготовления, към които ти съвсем несправедливо причисли жаравата в барбекюто, направена с много любов и раздухване с помощта на три килограма брикети, изнесени на гръб от Стефчо и половин литър етилов алкохол, намерил място в моята раница. Всеки път, когато съм на хижа има жар в барбекюто. Както и да е. За мен въпросът беше приключил още вечерта. Ама ти ме подстрека с приказки за принципност и правила.
И за сведение ще спомена, че в мир и любов, със сърдечно ръкостискане се разделихме, фокусирали се върху хубавите неща в живота.
Пон Фев 24, 2014 12:59 pm
mikesli
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
в подкрепа на tzezko
Каних се да напиша нещо такова, за справедливостта, кучето, котето, въглищата..... но ме изпревари tzezko а аз само го подкрепям! За някои хора може да е нормално, за мен е неприятно и неприемливо - докато ни настанява в хижата, стопанина да предупреждава да не закачаме котката и много да внимаваме с храната защото я надушва и краде много често!!!
Пон Фев 24, 2014 3:54 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Mariana1000 написа:
ZCEZBPM написа:
Яница, защо през дърветата , а не по въжето?
Иво, не знам. Аз вървях след другите
Честно казано не разбрах това въже точно накъде продължава после, видях му само началото:
Във всеки случай ми се видя по-страшно по въжето, отколкото отгоре... поне така изглеждаше
То това въже е някаква пародия, много паянтово, колците му се държат за него, не обратното и свършва малко по-надолу. Вероятно е сложено повече да пази страх по кривата и тясня пътечка лятото. Зимата е безумие да се тръгне от там.
Браво, Мариянче, много хубав разказ!
Пон Фев 24, 2014 4:04 pm
Pagane
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
Re: в подкрепа на tzezko
mikesli написа:
Каних се да напиша нещо такова, за справедливостта, кучето, котето, въглищата..... но ме изпревари tzezko а аз само го подкрепям! За някои хора може да е нормално, за мен е неприятно и неприемливо - докато ни настанява в хижата, стопанина да предупреждава да не закачаме котката и много да внимаваме с храната защото я надушва и краде много често!!!
За котката и аз съм неприятно изненадана,както и безразличието с което хижара ни държа мокри и замръзнали да си свършел сметките за да ни настани . След това и неприятното викане заради кучето , ние се и съобразихме с желанието му да се събуем и ходим по студените плочки - определено не е хижата ,която препоръчвам на познатите си .
Пон Фев 24, 2014 4:09 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
rain написа:
Яни,много страшно! Какви са тези пропасти,сняг,ужасии!..
Браво на вас!
Не е за всеки Балкана през зимата.
Велинче, като се видим ще ти се накарам дето не дойде на срещата! До последно се надявахме и питахме всеки новодошъл дали не си пристигнала с него
Да се стягаш през пролетта за Данчулица и Ришки проход и хич и не си помисляй да не дойдеш!
Пропасти, сняг, ужасии, ала-бала... че то това е само художествен похват, да стане по-интересен разказа
Виж сега как ме накара да си издам писателските тайни Язък за всички суперлативи дотук (за които много благодаря, драги съфорумци, които ме похвалихте )
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Знам че ще липсвам на Емил,Делчо,Фена и няколко други,но какво да се прави.Като се върна след една седмица,ако не забравя може пак да ги позаглождя нещо.И ако ме не мързи да пиша де...
