Маршрут за Иракли?

За много години на всички,да сте живи и здрави и само хубави моменти по балкана Smile

Пускам темата със следния въпрос или по-скоро молба, към тези които знаят и могат да помогнат.
Интересуваме някой да сподели за евентуален маршрут, може и повече от един който да минава през Стара планина и да
излиза на Иракли директно. Смисъл идеята е за едни 80-100км преход през Стара планина и да се излезне направо на черноморието.
Ако има някой който има идея нека драсне няколко реда може и на лични един или няколко примерни маршута като ги фиксира подробно, от къде се тръгва през, къде се минава и къде се излиза. Всякаква информация за каквото и да е ще е от полза и ще съм благодарен да я прочета.
За това всичко което може да ви дойде на ум за този преход и маршрут ще се радвам да го споделите.

Поздрави, и мерси за информацията предварително. Alcohol

Най-добре е да тръгнеш от Ком...а защо не и от Миджур Very Happy

а иначе-фащаш ена карта на Ст. Планина и си избираш начална(изходна)точка!

Благодаря ти за отговора, идеята ми беше някой да сподели
подробности за дадено трасе в рамките на 100 км от Иракли.
За мен не е проблем да си взема карта и да го начертая но ми се искаше
някой който може да даде освен примерен маршрут и подробности за отсечката. Wink

За Иракли има два варианта - през с.Емона или през с.Баня. Първият вариант е ясен, от Емона се хваща пътят от/до селото в северна посока, който е "проходим" за попрежалени коли. Излиза на асфалта, който води до заведенията и плажа. През Баня пак на този асфалтов път трябва да се излезе от главното шосе за Обзор като единственият вариант за нещо по-различно е, ако не ти се минава през поморийския проход като идваш от планината (вероятно от Козично) на Дюлинския проход да хванеш по шосето за Дюлино и от там за Баня.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

PEGASOS, а ти непременно ли искаш да стигнеш пеша до Иракли? Защото то накрая се ходи само по черни пътища между села, дали няма да ви е скучно и да съжалите? По-добре погледни наистина в пътеписите снимки за какво идва реч, за да не се разочароваш Smile

Не че е лошо, има си своето очарование, просто е различно от стандартната представа за планина Smile

Иначе е вариант да минете определено разстояние в Източна Стара планина, например от Шипка до Котел и после да си хванете някакъв транспорт до морето. Или пък от Кръстец до Ришкия проход? Има страхотни гори там Smile

Неприятното е, че за Източна Стара планина засега няма други карти, освен ком-еминейските на Картография Sad

Ако нямате GPS ще ви е трудно с планирането и ориентирането...
Макар че до пролетта може да излезе нова карта на Домино, остават им точно двете части на Източна Стара планина Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Миналото лято минах по пътеката между Иракли и Емона. Около час и половина е. Не е маркирана, но е добре утъпкана и се следи лесно. В Емона излиза на северната ограда на подделението, почти до асфалта. От Иракли се влиза в гората след голямата табела за край на плажа. Тъгва се по едно дере по черен път, който трябва да напуснете в ляво и нагоре на 140-200 м. от плажа. Следв горска пътека, на места се излиза на стар римски път, минават се няколко дерета. Има няколко отклонения на изток към интересни скрити плажчета ....

Mariana1000 написа:

Защото то накрая се ходи само по черни пътища между села, дали няма да ви е скучно и да съжалите? По-добре погледни наистина в пътеписите снимки за какво идва реч, за да не се разочароваш Smile

Не че е лошо, има си своето очарование, просто е различно от стандартната представа за планина Smile

Ооо, така ли било, Crying or Very sad

! Тъкмо мислех да се запиша в групата "От Ком до нос Емине" тази година Confused

igurbev написа:

Mariana1000 написа:

Защото то накрая се ходи само по черни пътища между села, дали няма да ви е скучно и да съжалите? По-добре погледни наистина в пътеписите снимки за какво идва реч, за да не се разочароваш Smile

Не че е лошо, има си своето очарование, просто е различно от стандартната представа за планина Smile

Ооо, така ли било, Crying or Very sad

! Тъкмо мислех да се запиша в групата "От Ком до нос Емине" тази година Confused

Ама в организираната на БФТ, нали? Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	ZCEZBPM написа:
	Вземи пробвай нещо различно. Може и да ти хареса промяната. Това дето си го казвал, че имаш само 16 дена отпуска и ще си загубиш времето да ходиш в нещо, което не е планина, а поле е доказателство, че си влязъл в Матрицата.

Първо не са 16, а 15!
Освен това съм го пробвал, ако не съм споменавал досега Wink

, само че тогава бях млад и глупав и се движех сам с една 30 и няолко кила раница.
Слушай сега каква е работата! Та:

	Mariana1000 написа:
	Ама в организираната на БФТ, нали?

Именно, именно!
Говорих наскоро с едни хора и те ми казват: страшно е! Возят ти багажа и по цял ден си развяваш парцалите с ръце в джобовете. Купон!
Но и това го остави.
Казват също: страшни мацки се записват! И не само, после много често се и женят! Това 16 дена зайно в трудности и незгоди...
Та и на тебе ти обръщам внимание! Ще трябва да взимаме мерки. Годините си течат. Ей на мен акъла ми е детски, ама като се погледна в огледалото - половината коса ми е бяла(това верно).
А пък виж, хората действа прагматично и своевремнно. Що да не вземем да се пробваме?
(Ма ти само да не ме разбереш погрешно. То аз и не знам вие тримата миналато година к'во сте се пробвали Oops

)

igurbev написа:

Именно, именно!
Говорих наскоро с едни хора и те ми казват: страшно е! Возят ти багажа и по цял ден си развяваш парцалите с ръце в джобовете. Купон!
Но и това го остави.
Казват също: страшни мацки се записват! И не само, после много често се и женят! Това 16 дена зайно в трудности и незгоди...

Не им вярвай, лъжат те!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Ами трябва да е било 2001-ва (или 2002-ра). Нямах нито ГПС, нито телефон по онова време. Бях в един битнически период, когато влачех огромни раници с 4 килограмова китайска палатка от Метро, пакет ориз, пакет леща, торба с витабел, бутилка орио и тенджера за готвене на огън.
Тръгнахме 4 човека от Ком. Мойта раница беше над 30 кила, на другите също не бяха малки.
Още преди Пробойница, в края на първия ден се сдърпахме. Обвиниха ме, че съм ги карал много да бързат и двама се отделиха и прибраха.
За 5 или 6 дена стигнахме до Кашана. Не изминавахме големи разстояние на ден, то с тези раници нямаше как, след 6, максимум 8 часа вече започваш да залиташ. Освен това трябваше да се предвижда време за палене на огън и готвене.
На Кашана и другия човек се прибра. Той принципно беше за част от ходенето и отпуската му свърши. Бивакувахме в горичката над асфалта и помня че пържихме палачинки онази вечер. После през нощта подхвана една зверска буря, гърмежите направо ме повдигаха на педя от земята.
После маах сам, гоних се с едни гръмотевици около Косица, спах на Планински извори в стаичката на краварите. Взех Планински извори - Ехо за един ден, беше един от най-дългите ми дневни преходи, 9 часа. Името не можех да си кажа като се довлякох до Ехо, така се бях ошляпал.
После спах след Дерменка, после на билото горе след Кръстците и преди Костенурката, на Тъжа, на Мазалат (всичко това около хижите на палатка, като гледах да се крия да не ме изгонят).
След Мазалат подхвана гадно време, валеше по цял ден. Първо до Узана, след това до Шипка, после пак ме трещяха едни вечерно - нощни бури на едно билце, че си спомням, че се чудих дали да излизам от палатката и да тичам надолу към дерето.
След Кърстец времето се оправи, ама пък като подхвана една леплава жега. Кошмар беше. Спомням си, че преспах и готвих в едно дере, два пъти по-влажно.
И там някъде започнах да осъзнавам, че това вече не е моя преход. Маането по черни пътища и завирането из тръните повече от очевидно не ми доставяше никакво удоволствие.
То не че имах избор, отпуската ми свършваше, но първоначалната идея беше да стигна докъдето стигна и на следващата отпуска да го довърша. Само че желанието за това се изпари тогава и никога не се е връщало.
Стигнах до Прохода на Републиката и хванах пеша надолу по пътя, който на всичко отгоре беше в ремонт тогава, та трябваше да го извървя целия чак до долу.
Опънах палатката край яз. Жребчево.
На следващия ден имах няколко часа до влака, та реших да тръгна пеша към следващото село и да стопирам междувременно. И тогава един мангал изникна от земята и се лепна за мене. Обясняваше ми че тъкмо излизал от затвора, защото заклал някакъв, който отказал да му даде храна. Искаше храна, пари. С огромната раница, която за да я вдигна, трябваше първо да седна на земята, бях направо закотвен там. С малгала до мен нямах никакви шансове някой да ми спре. И така.

Та това са спомените ми от моето епично пребиваване по легентарния маршрут.

Качествен преход е било.

igurbev написа:

Ами трябва да е било 2001-ва (или 2002-ра). Нямах нито ГПС, нито телефон по онова време. Бях в един битнически период, когато влачех огромни раници с 4 килограмова китайска палатка от Метро, пакет ориз, пакет леща, торба с витабел, бутилка орио и тенджера за готвене на огън.
Тръгнахме 4 човека от Ком. Мойта раница беше над 30 кила, на другите също не бяха малки.
Още преди Пробойница, в края на първия ден се сдърпахме. Обвиниха ме, че съм ги карал много да бързат и двама се отделиха и прибраха.
За 5 или 6 дена стигнахме до Кашана. Не изминавахме големи разстояние на ден, то с тези раници нямаше как, след 6, максимум 8 часа вече започваш да залиташ. Освен това трябваше да се предвижда време за палене на огън и готвене.
На Кашана и другия човек се прибра. Той принципно беше за част от ходенето и отпуската му свърши. Бивакувахме в горичката над асфалта и помня че пържихме палачинки онази вечер. После през нощта подхвана една зверска буря, гърмежите направо ме повдигаха на педя от земята.
После маах сам, гоних се с едни гръмотевици около Косица, спах на Планински извори в стаичката на краварите. Взех Планински извори - Ехо за един ден, беше един от най-дългите ми дневни преходи, 9 часа. Името не можех да си кажа като се довлякох до Ехо, така се бях ошляпал.
После спах след Дерменка, после на билото горе след Кръстците и преди Костенурката, на Тъжа, на Мазалат (всичко това около хижите на палатка, като гледах да се крия да не ме изгонят).
След Мазалат подхвана гадно време, валеше по цял ден. Първо до Узана, след това до Шипка, после пак ме трещяха едни вечерно - нощни бури на едно билце, че си спомням, че се чудих дали да излизам от палатката и да тичам надолу към дерето.
След Кърстец времето се оправи, ама пък като подхвана една леплава жега. Кошмар беше. Спомням си, че преспах и готвих в едно дере, два пъти по-влажно.
И там някъде започнах да осъзнавам, че това вече не е моя преход. Маането по черни пътища и завирането из тръните повече от очевидно не ми доставяше никакво удоволствие.
То не че имах избор, отпуската ми свършваше, но първоначалната идея беше да стигна докъдето стигна и на следващата отпуска да го довърша. Само че желанието за това се изпари тогава и никога не се е връщало.
Стигнах до Прохода на Републиката и хванах пеша надолу по пътя, който на всичко отгоре беше в ремонт тогава, та трябваше да го извървя целия чак до долу.
Опънах палатката край яз. Жребчево.
На следващия ден имах няколко часа до влака, та реших да тръгна пеша към следващото село и да стопирам междувременно. И тогава един мангал изникна от земята и се лепна за мене. Обясняваше ми че тъкмо излизал от затвора, защото заклал някакъв, който отказал да му даде храна. Искаше храна, пари. С огромната раница, която за да я вдигна, трябваше първо да седна на земята, бях направо закотвен там. С малгала до мен нямах никакви шансове някой да ми спре. И така.

Та това са спомените ми от моето епично пребиваване по легентарния маршрут.

Ей,тва си е направо пътепис!!!

местете го в темата Е-3

Благодаря , за отговорите и помоща.
От къде тръгна темата и къде отиде Smile

Някой спона за хижа, че съм искал да правя и пр. хаха забавно но не няма такова нещо.
Цялата ми идея беше, че ще имам едни 7 дена свободни лятото отделно от отпуската и ми се искаше
с двама трима приятели да походим хем по планината хем по морето и се сетих, че най удобния вариянт е
да съчетаеме двете в едно и от планината да скочим на морето.
Ако някой има по-интересен маршрут било то и не през Стара Планина нека да го сподели.
Говорим за ходене пеша нали не с коли, колелета и пр. Wink

Айде развивайте темата ще се радвам на всякакви интересни идеи и предложения.
Благодаря на колегата за снимките. Wink

	ZCEZBPM написа:
	Първият ден пътувате с влакове, автобуси или коли и след някой и друг час вървене се качвате до хижа Кашана на която естествено звъните предварително че да дойдат да ви отворят.

И да звънят, и да не звънят, май вече никой няма да им отвори ... Кашана изглежда не работи в момента, Станислав вече не бил хижар. Поне това е информацията, която получих и на х. Чавдар, и на х. Мургана. Не мога, естествено, да гарантирам за истинността й, но така или иначе на Кашана нямаше никого като минахме оттам на 13.01.2014 (понеделник) сутринта.