Курс по планинарство - х. Мальовица, БАК, вр. Орловец

Попаднах на информация за този двудневен курс по зимно планинарство http://planinarstvo.mountain-guides.eu/ и с Галя и Станимир /fena 73/ от Стара Загора решихме да участваме

Тримата пристигнахме по-рано на хижа Маловица с предварителната цел да се разходим до заслон БАК.
Времето беше чудесно:

Камилата

Пред БАК с Мальовица за фон:

Още в предварителния списък забелязахме, че в курса ще участва и Руми Христова.

На втория ден сутринта /събота/ започна същинската част от курса с едночасово занятие в столовата на хижа Маловица по изучаване на основните алпийски възли.

След това поради липсата на сняг в района на хижата се изкачихме отново в района на Бак да оттренираме самозадържане с пикел. По време на прехода Кратка беседа по лавинна безопастност и правилен избор на зимен маршрут

Всъщност ако ние знаехме, че пак ще сме там, щяхме предния ден да се изкачим на Мальовица. Както и да е.

Не съм снимал самозадържането, беше ме страх, да не си потроша фотоапаратчето.
По склона са следите от тренировката по самозадържане с пикел

После правихме лавинен профил и тест за лавинна опастност с лавинната лопатка.
След теста подсичането на склона не е опасно - Галя и Руми Христова

Продължихме с избор на място и изкопаване на снежни пещери.

Сигурен съм, че снимах почти готовите две пещери, но снимките ги няма, фотото отказваше по едно време, беше минус 5-6 градуса.
След това се разделихме на три свръзки и тръгнахме по улея нагоре към премката между Орловец и Злия зъб

на премката изчакахме третата свръзка

изглед от там към Двуглав

Продължихме нагоре през тази камина

Не след дълго бяхме на връх Орловец.
Нашата свръзка на върха:

Другата свръзка с Димитър Колешев. Станимир беше там:

Третата свръзка, в нея беше Руми Христова:

На връх Орловец:

Руми Христова

и фотографа

Слязохме към премката с подсичане, условията позволяваха

и отново надолу по улея

Временния бивак при снежните пещери

На втория ден времето беше облачно и ветровито

Основно тренирахме ледено-скално катерене на две 15м установки на учебните скали над хижа Мальовица

Станимир по горната установка Той се опита за пробие скалата с пикела, но не успя ..

Галя по въжето:

и на долната установка, пак тя

И аз, ама тя е по-добра, вижда се от снимките

Всички снимки всички снимки всички снимки
.

Баси профитата изглеждаме... Cool

пък хич не е така!
Ама беше готино...

	Цитат:
	Баси профитата изглеждаме... Cool Very Happy пък хич не е така!

Ееее, стига пък и ти сега, след курса няма начин да не сте поне полу-почти профита Laughing

Поне не се чувствам...разбрах колко малко знаем за планината...
обаче да е жив и здрав фото...графа Very Happy

-толкоз снимки нямам от 10год. ходене

	fena73 написа:
	Поне не се чувствам...разбрах колко малко знаем за планината... обаче да е жив и здрав фото...графа -толкоз снимки нямам от 10год. ходене

Фото... графа е в състояние на перманентна дехидратация. Ако искаш пак да те снимам.... сещай се! Very Happy

Руми е направила едни хубави снимки, пък си ги крие. Smile

Откраднах няколко, дано не ме напердаши с пикела:

Първата свръзка в камината преди Орловец, втората - в началото на камината:

Скалата, източно от премката между Орловец и Злия зъб:

Тук дано не бъркам, но се виждат Злия зъб на преден план, Ловница в средата и Голяма попова капа отзад:

Кой каза, че не валяло сняг, я как трупа от Мальовица, та чак до Дамга и Отовишки:

Двуглав, Иглата и началото на Синия улей:

Пак казвам, че снимките са на Руми.
.

Като гледам как сте се вързали, май не са се престарали да ви учат кой знае колко. Към основно въже връзването става само и винаги към седалка, а не посредством карабинер, пък бил и той с муфа/изключения има само в пещерното дело, но там въжетата са статични/ - рискове - по принцип въжето и седалката гарантират 22кN, а така с карабинер, ако се натегне по ширина, показателите падат наполовина, или колкото пише на карабинера/гледаш граничния напън настрани-обикновено е 7 kN- това са около 700кг - т.е. ако с раницата и все дрехи и обуща си около 100кг, ти трябват 10 м падане, по коефициента G-9.8м/сек, което е напълно постижимо при нужния фактор, за да му се види сметката на карабинера/. Второ пропущение - окачването става едновременно между двата компонента на седалката/на повечето седалки това дори е изобразено и изрично на етикета/ - долу и на колана, а не за свързващия ги елемент/има документирани случаи на скъсване на тази лентичка и летални изходи само заради това - скъса ли се лентата, си отиваш със все седалката, инак - трябва да се скъсат едновременно и трите компонента, което на практика няма как да стане/. Имам и други забележки, но ме мързи да ги описвам. Рано или късно сами ще ги откриете, ако дотогава не се претрепете някъде.
Та профита, ако произхожда не от професионал а от друга дума с подобен синтаксис, но с противоположно значение може и да се счете че е близо до истината.
Четете повече, това са сериозни работи. Там където сте били, положението лесно би могло да се превърне в сериозно - през седемдесет и някоя година, точно там, на слизане от Орловец склонът тръгва и завлича четирима траверсаджии. При падането в улея загива тогава един от най-печените алпинисти - Атанас Кованджиев. Някъде из форума имаше и подробен разказ на Спас Малинов, който е бил по време на инцидента. Голяма работа, че са били вързани... Отделно, над тази "камина", която катерите, преди години имаше рапелна установка с халка на ПСС-уж едно от най надежните неща за осигуровка. Преди няколко години правихме един курс там, и случайно установих, че скалата, в която е забита се е спукала и халката стърчи от купчина чакъл. Ами, ако в снега не видите откъде стърчи и се извади точно по време на слизане?
Един такъв твърде кратък курс е повече вреден отколкото полезен - повишава неоправдано самочувствието и често води до бели, които иначе не биха станали, ако си карате с уменията по старому.
за повече информация виж например тук какво пише:
http://www.petzl.com/en/outdoor/advice-on-harness-use
Иначе поне на време сте случили и сте се насладили на приятни мигове в района, изключая "обилния" снеговалеж на снимката.

Понеже Димитър Колешев няма регистрация в Планинарския форум ме помоли да споделя следния линк на филмчето на Асоциацията на френските планински водачи. На 0:36 мин се вижда как втория и третия в свръзката са завързани с карабинер за седалката.

http://www.youtube.com/watch?v=k_HUg1afb6Y#t=36

Обяснението е в този линк http://www.wilderness-survival.net/movement-snow-ice/glacial-walking/

в ето този откъс "(2) Rope team members must be able to quickly remove the climbing rope from the harness(es) during a crevasse rescue. The standard practice for connecting to the rope for glacier travel is with a locking carabiner on a figure-eight loop to the harness. This allows quick detachment of the rope for rescue purposes. The appropriate standing part of the rope is then clipped to the chest harness carabiner."

Как ще се вържеш е лично твое решение. Аз не налагам мнението си, а посочвам това, което мен са учили преди години и опитвам да обясня защо считам видяното за не много редно. По принцип и така става, но тук въпросът е за изграждане на трайни навици. Ако сега така е модерно, връзвай се както ти хрумне. Имах преди години един случай на Комините - един келеш се върза с динамичното въже през междинната халка на седалката. Питах го знае ли какво прави, и той каза, че знае, но понеже бил спортист, така било модерно, и пак цитира разни френци. Същия нещастник отказа да прави рапел на един рапелен болт, защото спортните катерачи били научени да се пущат само от дублирани... т.е. не го беше страх да падне и да се пребие с идиотското си връзване на седалката, а го беше шубе да се пусне на здраво сложен лепен клин.
Обърни внимание и на самия текст ...for glacier travel...т.е. не навсякъде. Според мен, може да съм старомоден и да предпочитам други системи на връзване, карабинер сложен по този начин, рано или късно ще ви вкара в беля. Понеже сме приятели с Колешев, не ми се ще пак да влизам в пререкания с него или с когото и да било, пък и той нали е специалист, вифаджия все пак. По принцип най-добре е едно въже и на двата края по човек, без междинни включвания. Имай предвид, че съм падал от такава осигуровка, осигуряващия не можа да ме хване и го завлякох и него в пъклото. Представи си при още хора по въжето какво се случва. Виж и по форумите имаше скоро някъде точно едно клипче с тестове /учебни/, за ходене по ледник и падане в пукнатина. Беше просто ужасно, един от 5 или 10 успявяше да задържи падащия... от това ме е страх. Виж описанието на Спас Малинов за трагедията на Орловец - трима падат с дъската, Димо Димов се опитва да ги задържи, но са много и го завличат и него...
п.с. всъщност сега го видях и тук - в пусната от теб тема засамоосигуряване с пикел, линкът на Дешева е същия. Много е страшно, на Гросглокнер преживях едно такова чудо, и не си и помислям да го повтарям.
Поздрави

Относно ползата от кратък курс, независимо на каква тематика, на мен лично от доста години ми е ясно, че на кратките курсове едва ли ще науча нещо задълбочено. Но който има желание, все научава по нещо. В конкретната ситуация аз съм доволен от участието си в курса на Димитър Колешев. Дискутирахме начина на обличане в зимната планина, правилния избор на екипировка в зависимост от трудността на прехода, подготовката на екипировката, правилния избор на маршрут при зимни условия, правилната оценка на лавинната опастност, направихме снежен профил и тест с лавинна лопата, почти изкопахме две снежни пещери, движихме се в свръзка с професионален водач, изкачихме се на Орловец /нямаше да посмея да го направя с други хора при конкретната обстановка/, катерих се осигурен по 15 м скали с лека трудност, видях как да направя снежна осигуровка в снега с собствения си пикел, връзвах алпийски възли и ме запознаха с приложението им. Е, това не е малко за два дни.
Прекарахме два приятни и емоционални дни в планината. Разделихме се с инструкторите, като приятели. Пак ще се срещнем и ще преминем други маршрути заедно. Very Happy

За осигуряването в камината преди Орловец. Макар и обикновен турист, ми направи впечатление, че Димитър беше поставил 7-8 осигуровки, преминавайки пръв с неговата свръзка. Беше закрепил клеми в цепките в скалата, ние минахме втора свръзка, през цялото преминаване свързката беше осигурена на 2-3 места към скалата. Не сме ползвали никакъв несигурен клин на ПСС. Ние се изкачихме през камината, слязохме от другаде, условията позволяваха това слизане.

Това за "претрепването" колега Владов ми звучи леко обидно Smile

. На мен ми е ясно под шапката, че щом отивам в планината при подобни условия се излагам на риск. И с най-добрите в света планински водачи да съм заобграден, пак може да се случи инцидент. Но ако перефразирам една сентенция, тя ще прозвучи така " Който го е страх от снега, да не го гази!"
И ти пожелавам весела, спорна, здрава и успешна 2014г. Бъди положителен бе човек, стига с този негативизъм! Very Happy

Да кажа и аз няколко думи от скромния си опит.
По принцип Владо е напълно прав относно как трябва да се правят нещата с цел максимална сигурност.
В алпинизма познанията ми са по-скоро аматьорски, но в спелеологията мога да кажа как е.
Така или иначе това са две концепции за безопасност, които имат едно общо нещо на 100%, а именно безопасност.

Седалките в пещерното дело нямат много общо с тези за алпинизма. Захващат се винаги на две места(и да искаш няма как на едно) за карабинера, а той е малко по-специален.
Когато обаче се осигуряваш по парапет да речем, за в дупка говоря, има осигурителна лента, която е вързана с възел за карабинера на седалката а в другия край е с карабинер за бързо закачане и откачане от парапета.
Всичко обаче са концепции. В алпинизма има и соло катерачи, без осигуровки даже, но уви не доживяват естествената смърт.
За глетчарите може и да е важно да можеш да се откачиш веднага, но всичко е въпрос на преценка, кое ти е по-важно.
Относно осигуряването на рапел, в пещерното дело вързваш важето на поне две места, независими едно от друго. Да речем един спит и някаква издаитина на скалата.
Да разчиташ на един клин/спит не е работа по принцип, особенно ако има опасност от динамичен удар.
Относно вървенето на свръзка по кулоарите наистина не знам, кое е по-важно. Дали трябва да можеш бързо да се откачиш или да си супер здраво вързан.
Въпреки всичко смятам, че един такъв курс е полезен, но при условие, че човек не вземе да се мисли за алпинист вече и да започне да рискува с неща, които не познава добре.
В случая с Пламен, Станимир и Галя мисля, че са достатъчно трезво мислещи хора и такава опасност няма.
Все пак от някъде трябва да се почне.
Но не забравяйте, че най-добре е да се пита патило а не учило, както гласи поговрката, и мисля, че Владо е написал всичко от тази гледна точка, за което пък не може да му се сърдите. Very Happy

Няма да влизам в спорове с профитата-ама хич!
Само да кажа че според мене десния връх на втората снимка на Руми(зад Ловница) би трябвало да е Голям Купен,а не Попова капа

Аз на теб Пламене също ти желая много успехи таз година, коментарите ми не са били продиктувани от злоумисъл, нито към теб нито към Колешев или някой друг.
Емо, на традиционния Северен Джендем през Декември се появи Ламбов. Шумно обяви,че все още е жив, въпреки и противно на очакванията на мнозина за обратното....

	Emil написа:
	.....Всичко обаче са концепции. В алпинизма има и соло катерачи, без осигуровки даже, но уви не доживяват естествената смърт.....

Само да спомена, че бях много изненадан миналата година, след като научих, че Патрик Едлинджер е умрял от "естествена" смърт на 52 години /проблеми с черния дроб/. След като му гледах първите показвани у нас клипове в началото на 80-те години бях сигурен, че ще се затрие някъде по скали или в морето над което се катереше. Smile

Няма да се изненадаш ако познаваш живота и делото на по-горе цитирано от мен лице Наско Ламбов - навремето е бил може би един от най-способните катерачи, и то на световно ниво. Само един пример - северната стена на Матерхорн дори и през 80-те години се е катерила обикновено на три бивака. Ламбов прави, мисля че първото изобщо еднодневно изкачване - само за 16 часа. Сега същия от години упорито работи само върху черния си дроб.