Туристически маршрут.Преход в Рила

Планината е красива, величествена, внушителна и предизвикателна за тялото и духа. В планината срещаш себе си и опознаваш себе си по-добре, защото се сблъскваш с физическите си лимити и ти се налага да ги преодоляваш със силата на волята. За разлика от фитнеса, където можеш да се откажеш във всеки един момент, в планината няма отказване, просто защото трябва да слезеш обратно, трябва да извървиш пътеката докрай ако искаш да се прибереш. При първия си преход в планина, всеки се сблъсква, освен с физическите си граници и с психическа бариера, която те кара да спреш и те изпълва с тягостното усещане за нищожност пред природата и невъзможност да продължиш. Именно тогава опознаваш себе си, когато се сблъскаш с тези физически и психически бариери и ги преодолееш. А наградата е вътрешно израстване придружено със зашеметяващите хоризонти, които се разкриват от планинските височини и освобождават съзнанието и душата като в полет.

1-во.Тръгнахме на 17.08.2013 в 13:30 от автогара Юг София в посока Самоков (автобусите са през 30 минути)а след това се прекачихме на друг към Боровец(автобусите са през 1 часа)

2-ро. Първоначално планирахме 8 дневен преход но решихме да се откажем от Кирилова поляна,хижа Иван Вазов и Рилски манастир.

3-то Искам да благодаря на Стефан Илиев ( stefan_iliev38) от форума за подкрепата му и затова че ни държеше в течение за времето в планината.

В 17:00 часа тръгнахме от Боровец с лифт към връх Ястребец ( 2 369 м).Като слязохме от лифта осъзнахме че не сме на Черни връх (Витоша) и веднага облякохме дрехи с дълъг ръкав

От вр. Ястребец тръгнахме право на юг по пътя към вр. Мусала.Минахме през хижа Мусала и хижа Леденото езеро.

На върха бяхме около 20:00часа.Там се запознахме със Светослав,Даниел и приятелката му.

Те също бяха в нашата посока и решихме да се движим заедно.Тъй като беше късно да продължаваме на татък решихме да спим на върха

Нощта беше доста тежка заради вятъра и ниската температура и никой не можа да мигне а в палатката на Светослав за капак на това се беше образувала локва Very Happy

На сутринта всеки се измъкна от спалния чувал за да посрещне изгрева и след това потеглихме на юг в посока хижа Грънчар

От Мусала до хижа Грънчар са около 5 часа но ние стигнахме за 4 часа.След спускане от върха пътеката подсече два върха(малък и голям близнак)а от ляво видяхме Маришките езера.

На грънчар се разделихме с новите ни приятели и решихме да останем да бивакуваме до езерото.В 18 часа бяхме разпънали палатката и си легнахме заради тежката изминала нощ

На сутринта закусихме в хижата и потеглихме към разклонението за хижа Рибни езера през което бяхме минали

От там пак по червената маркировка на юг.По-някое време, след около 3 часа, пътеката направи плавен завой на запад през местност наречена Горни куки.

когато наближихме хижата вече се бяхме движели в посока запад-северозапад и се бяхме спускали към нея.По пътя имаше още места със сняг

съжалявам утре ще продължа с описването на прехода

ще коментирам, че не ме свърта

сами са си сложили табелка "хижа Ледено Езеро" на входа.
Като категоризация може и заслон да се води още, заради липсата на течаща вода и тоалетна, но за мен всяко стопанисвано нещо е хижа - и Леденото, и Тевно, и Спано поле, и Орлово гнездо, и Ботев.
а дали е Еверест 1984, или Ледено езеро, според мен няма никакво значение. Истинския заслон Ледено езеро и без това, както сам каза, е необитаем. Все едно да дъвчем казуса Беговица - Каменица. Все тая - мястото е ясно кое е.
п.с. сигурен ли си, че е стигало въобще до Непал това? По-скоро изначало си е построен там.

ОН: Чакам продължението Smile

_________________
www.summitsweb.com