Легенди, митове, предания ...

" Всякакви хора бродят из планината. Едни вървят като слепци.
Те виждат, но очите им са затворени за красотите на нейните
долини и върхове. Дошли са в тях по-скоро случайно, по покана
на един или друг от групата. Вървят, пъшкат и бършат потта, а
мислите им все тегнат към съдържанието на раниците и на запечатаните
бутилки в тях. Други гледат, но не виждат, защото вър
вят като маратонци. Тяхната цел е да стигнат по-скоро на върха,
до езерото или най-вече до хижата. Затова тъй често поглеждат
ръчните си часовници и нарядко спират за минутен отдих. Върнат
ли се в града, те не разправят за виденото в планината, а се хвалят
с рекордното време, за което са покрили маршрута. Трети вървят
с отворени очи. Те са влюбени в планината и жадно поглъщат
нейните красоти. Вървят бавно, често поспират и въздишат пред
разгърналата се панорама. Планината сякаш ги обича и им раз
крива тайните си. Но и те са слепци с едното око, ако не свързват
поетическите си възторзи с миналото на местностите, през които
минават.
Истинският турист е любознателен. Той чете за планина
та, интересува се за имената на местностите, разпитва за техния
произход, събира древни легенди и пази нейните исторически
паметници. Тъй планината заживява в мислите му, става някак
по-одухотворена и той свързва миналото с настоящето, а в настоящето
проектира бъдещето. "

Цитат от "Скици из Рила", "Кръстниците на планината" на Асен Христофоров.

Последната промяна е направена от Йосарян на Сря Авг 21, 2013 4:49 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Идеята е да съберем легендите, историите за върхове, езера и т.н. на едно място. Не ни е работа да доказваме нещо, а само да споделяме. Пък каквото стане.

Легенда за Безбог! - съществуват основателни съмнения, че тази легенда е измислена. Оригиналът се издирва. Наградата е една бира (студена).

Като за начало ще започнем с една от легендите за Безбог. Тя, както повечето български легенди е от турско време.
А именно, по време на турското робство към Добринище се насочил башибозук, за да налага правата вяра. Жителите
на селото предвидливо се скрили в планината, като се надявали турците да решат, че селото е изоставено и да
продължат по пътя си. Но не им минал номера. Турците много харесали мястото с топлите минерални извори и си
направили стан в селото. Като видели, че нямат намерение скоро да си тръгнат, местните първенци решили да
отидат и да поставят ребром въпроса пред турците, че никой от селото не желае да си сменя вярата. Това разбира
се вбесило башибозуците, които веднага обезглавили пратениците и тръгнали да преследват и колят останалите
в Балкана. Застигнали ги на брега на езерото в подножието на върха (по-късно наречен Безбог), където ги избили
до крак. Сечта била толкова жестока, че водите на езерото се оцветили в червено и дълго време след това безбожно
дело останали кървави, за да напомнят на поколенията за безчинствата на турците и за мястото, където нямало Бог,
който да спаси хората. И днес дори всеки, който се загледа в плитчините на Безбошкото езеро, може да види
червения отенък на пясъка по дъното.

Последната промяна е направена от Йосарян на Чет Авг 22, 2013 8:43 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

За жалост хората от последния абзац в цитата на А. Христофоров - любознателните, са единици. Казаното от тях най-често минава покрай ушите на останалите или не се взема на сериозно, счита се за маловажно. Същите хора са и обект на присмех, хули и подигравки. Сиреч 10-ти ред в стихотворението Борба на Христо Ботев.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Легенда за Папазгьол. - съществуват основателни съмнения, че тази легенда е измислена. Оригиналът се издирва. Наградата е една бира (студена).

Легенда за "Поповото езеро"!
Известно още като "Папаз гьол".
По време на турското робство в Добринище живеела ненадмината красавица,
единствено дете на селския свещеник. Дошло време момата да се задоми и
пред къщата на попа се насъбрали все лични ергени от цялата околия, сред
които и синът на местния бей. Бащата на момичето обявил пред всички,
че вече е обещал на дъщеря си да я даде на единствената и любов - бедно
момче от селото, което било толкова скромно, че дори не посмяло да се
нареди сред знатните кандидат-женихи. Решението разгневило ергените,
но най-гневен бил беят, който немогъл да преглътне обидата и на другия
ден изпратил сина си, да вземе девойката насила. Като разбрали, че няма
да ги оставят намира, двамата влюбени побягнали към планината. Със сетни
сили стигнали до брега на езерото в подножието на Джангала, а по петите им,
потеря. Без да се колебаят избрали единственият начин да останат заедно и
скочили в ледените води, които ги погълнали и запазили любовта им завинаги.
Бащата на момичето скочил да ги спасява, но ледените води погълнали и него.
След време на повърхността на езерото изплувала калимавката на свещеника,
от която се образувал днешния остров - островът на вечната любов и мъка.

А за попово езеро се расказват много легенди ето и още една от тях можеби най-вярната
Някога, в далечното езическо време, хората вярвали в бог Перун, който живеел на най-красивата планина. Но когато християнската вяра била възприета навсякъде, бог Перун, се оттеглил полека-лека на най-високото място в планината, която била наречена на негово име – Перин.

Живял езическият бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна – не се спирала, никога не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото пиринско езеро да ги бели, а ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор.

Перуника умряла млада - дали от болест или се пресилила в работата, не се знае. На гроба й израснало хубаво синьо цвете, което нарекли по името й – перуника. То цъфти само през месец май – времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта й.

Един християнски поп се качил на планината да дари бог Перун и тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Седнал попът край езерото, да си отпочине от дългия път и да се порадва на красотата наоколо. По това време бог Перун стоял на височината и без да иска съборил един камък, който се търкулнал, та ударил седящия поп, който цамбурнал в езерото. Оттогава езерото било наречено Попово езеро, а когато турците завзели българските земи и дошли по тая планина, прекръстили езерото на турски - Папазгьол.

Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия или пък друга някаква гадина. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, за да се завъдят, ала скоро ги намирали мъртви край езерото.

Източникът е същият като в горният пост.

Последната промяна е направена от Йосарян на Чет Авг 22, 2013 9:01 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

С риск да си навлека неприязън трябва да кажа, че повечето т.нар. легенди и предания - като горе цитираните например, са такива в кавички. Те са съчинени след 9-ти с пропагандни и други цели. Аз познавам няколко лица работили и все още работещи по измислянето на подобни приказки.

Истинските легенди и предания, свързани с планинската топонимия, са много малко, записани в края на 19-ти и началото на 20-то век от фолклористи и малцина други изследователи. И което е най-лошото, немалко от тях впоследствие са изопачени, за да се нагласят и представят като истини откровени неистини.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Speedy написа:

За жалост хората от последния абзац в цитата на А. Христофоров - любознателните, са единици. Казаното от тях най-често минава покрай ушите на останалите или не се взема на сериозно, счита се за маловажно. Същите хора са и обект на присмех, хули и подигравки. Сиреч 10-ти ред в стихотворението Борба на Христо Ботев.

Прав си, но четейки научаваме неща, започваме да разбираме, променяме се и ставаме по - добри хора. И известно време(ако имаме късмет) след това умираме, т.е. няма време, затова е по - добре да Го изживеем в приключения Very Happy

Може да се съберат всички легенди или предания за даден обект като има уточнения, без спорове по доказване на една или друга теза. Не за друго, а защото ще оспамим темата, но пък в споровете понякога има много интересна информация. Ще видим какво ще стане. Надявам се да има интерес и други да постват интересни неща.
Хубаво е като тръгваме към планините да има удобно място където да погледнеш за историята и миналото на местностите, върховете покрай които ще минеш.

Последната промяна е направена от Йосарян на Сря Авг 21, 2013 3:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път

вр. Полежан (Мангър тепе)
Полежан (старо име Мангър тепе) е най-високият гранитен връх (карлинг) в Пирин и четвърти по височина след мраморните първенци Вихрен, Кутело и Бански суходол. Висок е 2851 м. Той е първенецът на Полежанското странично било, където се намират още Малък Полежан (2 820 м.), Газей, Безбог, Каймакчал и Дисилица, както и внушителният ръб Стражите. Старото му име, преди да бъде преименуван през 1942 г., е Мангър тепе, което идва от турската дума мангър, тоест монета. Това е така, защото върхът е покрит с каменни плочи, които подобно на монети се клатят и тракат, когато се върви по тях.

вр. Газей (Войводски връх)
Газей е връх в Пирин, разположен на малко странично било на Полежанското странично било. Висок е 2761 м, което го поставя на 11-то място в планината. Откъм Полежан изглежда малък, едва издигнат над Горното Газейско езеро, но западните му склонове, спускащи се към долината на река Демяница, са шеметни. От долината върхът изглежда внушителен, вижда се ясно дори от Разложкото поле. Под големия Газейски връх има и по-нисък, който също се вижда внушително от долината. Газейското било оформя неголям циркус, в който са разположени двете Газейски езера - едни от най-високите в Пирин и в България изобщо, както и Газейска река. Предполага се, че името на върха идва от турската дума "гаази", която означава "непобедим". По време на Възродителния процес името му бе сменено на Войводски връх, и макар все още да стои официално на картите, то не е прието от туристите и се използва по-рядко. Северозападният ръб на Голям Газей е алпийски обект от II б категория.

Имената на Пирин

Тълкуване на някои от старите имена на върхове и местности в Пирин :
седл. Предел, вр. Джинджирица, Даутов, Муратов, Мозговишки чукар, Окаден, местностите Кулиното, Требищата, Калугерица, Вихрен, Албутин, Тодорка, Джангал, Джано, Газей, Каймакчал.

Преди няколко години опитах да събера и аз на едно място малко легенди:
http://moiteplanini.com/legends/

Йосарян написа:

Живял езическият бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна – не се спирала, никога не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото пиринско езеро да ги бели, а ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор.

Йосарян написа:

Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия или пък друга някаква гадина. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, за да се завъдят, ала скоро ги намирали мъртви край езерото.

Това са типични примери за изопачаване (с цел утвърждаване на неистини като истини) на легенди.

Началото на първата, записана от К. Хаджирадонов през 1921 г., гласи следното:

"Перун имал млада хубава сестра, която се къпела в бистрите води на Папаз гьол. Тя живеела в самодивските градини около езерото. Тук белила платната си и ги простирала по терасите на съседния връх, който населението нарекло Момини двори..."

Вярванията за езерото и върха са споменати и в теренните бележки (от 1933 г.) на фолклориста И. Кюлев, който пише:

„Верва се, че местото е стопанито и царува лош дух. Некога лошият бог се е къпал в езерото и сестра му простирала платната си по западния връх, затова се нарича Момин двор. Джинго и Бесбог гледали отдалеч завистливо. Лошият бог, когато се разсърдвал гърмел, трещел, изсипвал водата от езерото, която отвличала всичко надоле. Но дохожда християнството и поп със светена в бакърче вода, поръсва езерото. Разлютил се богът, свива виелица и всичката вода от езерото полетела из урвите надоле, всичко било свлечено и всичко живо унищожено. Богът избегал, но водата е още стопанита. Понекога нощем излизал черен овен и прилъгвал стадата на наблизо нощуващите овчари и целото стадо се издавяло. По предание тук дохождали хората на поклонение и колили курбан (според руският фолклорист А. Фамицин полубожествата от култа на бог Перун са Обид, Гостун, Влас /Волач/ и др., а богини - сестра му Перуната, Дива и др. В източните поли на планината е с. Обидим, а срещу него от левия бряг на Места е с. Гостун, имена на божествата Обидим и Гостун. Под Папазгьол е могилата Бесбог по името на бога от култа на Перуна. Още по-надоле е котловината Дивиловица между Обидимско и Добринишко землище - от богинята Дива, пак Перуновият култ. Перунови названия на местности има в Пещерско, а в Русия в Киев, Псков и др. По подражание дори и турците от Сяр, Солун и Кавала дохождали и клали курбан. И досега стари хора разправят, че дохождали турци на поклонение. Посочват се остатъци от огнищата под Мангър тепе над Бесбог, дето пекли курбаните“

Тук само ще обърна внимание, че доста години на ЗАПАДНИЯ ВРЪХ (както го споменава Кюлев), този С ТЕРАСИТЕ (както го е записал Хаджирадонов), се налага друго име, но темата е дълга и вече неколкократно коментирана във форума.

В 1921 г. Хаджирадонов е записал и следното (във връзка с рибите):

„Дете бях, разправя 90-годишен старец от с. Обидим, - това беше преди Севастополската битка около Моралийското морабе. От Солун, Сяр, Драма и Кавала, та дори и от Цариград идваха големците с охранени коне, за да колят курбани под Мангър тепе. Дай ми сега нозе да те заведа, че да видиш огнищата. Аз с мулета съм ги карал. Казваха, че бащите и дедите им идвали тука да се поклонят на Перун и да станат „хаджии“. Знаеш ли че водата на Папаз-гьол е стопанита? В нея нищо живо не вирее. От гьола надолу риба – колкото щеш, а в гьола – нищо. Колко пъти сме хвърляли живи пъстърви в него, но дето ги турим – на другия ден ги намираме мъртви. Дяволска работа!“

Останалите горецитирани "легенди" са пълни измишльотини. Това за красавицата от Добринище е също изопачаване на една легенда. Подобни съчинения има десетки. Имам събрани подобни измислици наречени легенди над 100, само за Пирин. Коя от коя по-натруфени.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Speedy написа:

Йосарян написа:

Живял езическият бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна – не се спирала, никога не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото пиринско езеро да ги бели, а ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор.

Йосарян написа:

Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия или пък друга някаква гадина. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, за да се завъдят, ала скоро ги намирали мъртви край езерото.

Това са типични примери за изопачаване (с цел утвърждаване на неистини като истини) на легенди.

Началото на първата, записана от К. Хаджирадонов през 1921 г., гласи следното:

"Перун имал млада хубава сестра, която се къпела в бистрите води на Папаз гьол. Тя живеела в самодивските градини около езерото. Тук белила платната си и ги простирала по терасите на съседния връх, който населението нарекло Момини двори..."

Вярванията за езерото и върха са споменати и в теренните бележки (от 1933 г.) на фолклориста И. Кюлев, който пише:

„Верва се, че местото е стопанито и царува лош дух. Некога лошият бог се е къпал в езерото и сестра му простирала платната си по западния връх, затова се нарича Момин двор. Джинго и Бесбог гледали отдалеч завистливо. Лошият бог, когато се разсърдвал гърмел, трещел, изсипвал водата от езерото, която отвличала всичко надоле. Но дохожда християнството и поп със светена в бакърче вода, поръсва езерото. Разлютил се богът, свива виелица и всичката вода от езерото полетела из урвите надоле, всичко било свлечено и всичко живо унищожено. Богът избегал, но водата е още стопанита. Понекога нощем излизал черен овен и прилъгвал стадата на наблизо нощуващите овчари и целото стадо се издавяло. По предание тук дохождали хората на поклонение и колили курбан (според руският фолклорист А. Фамицин полубожествата от култа на бог Перун са Обид, Гостун, Влас /Волач/ и др., а богини - сестра му Перуната, Дива и др. В източните поли на планината е с. Обидим, а срещу него от левия бряг на Места е с. Гостун, имена на божествата Обидим и Гостун. Под Папазгьол е могилата Бесбог по името на бога от култа на Перуна. Още по-надоле е котловината Дивиловица между Обидимско и Добринишко землище - от богинята Дива, пак Перуновият култ. Перунови названия на местности има в Пещерско, а в Русия в Киев, Псков и др. По подражание дори и турците от Сяр, Солун и Кавала дохождали и клали курбан. И досега стари хора разправят, че дохождали турци на поклонение. Посочват се остатъци от огнищата под Мангър тепе над Бесбог, дето пекли курбаните“

Тук само ще обърна внимание, че доста години на ЗАПАДНИЯ ВРЪХ (както го споменава Кюлев), този С ТЕРАСИТЕ (както го е записал Хаджирадонов), се налага друго име, но темата е дълга и вече неколкократно коментирана във форума.

Авторите, които цитираш по горе са научни работници и като такива техният стил на писане е различен от този на легендите или преданията. В посоченият пример аз не виждам съществено разминаване между легендата за Перун и Перуника. Просто цитираната легенда е в художествен стил, но може да пропускам нещо. Във всеки случай е интересно да се разберат и разтълкуват легендите.

ЗА ДЖАНГАЛ И МОМИНИ ДВОРИ
Районът на Попово езеро е едно от най-посещаваните места в НП „Пирин“. Всеки дошъл на това място остава възхитен от мащабите и красотата на това истинско планинско море. Неотменима част от този пейзаж са двата върха, които се издигат като самотни кули от двете му страни. Този, който възправя мощната си снага на запад от езерото, днес е популярен сред туристите с името Джангал, а източния, забил острието си в облаците, те наричат Сиврия.
Тук, при тези върхове, се събират землищата на три населени места, чийто ритъм на живот от векове е свързан с Пирин. Това са Кремен, Обидим и Банско. До недалечното минало звънците на многобройните стада са огласяли околните пасища, а буйните реки са давали сила на трионите от техните дъскорезници. Населението в близките селища има различно гледище от това на туристите, относно местоположението и имената споменатите два върха. Този, на запад от Попово езеро, то нарича Момини двори или Момин двор, а източния назовава Джангал.
Винаги когато правя излети в района или посещавам близките селата Обидим и Кремен, у мен възниква един и същ въпрос - как се е получило това разминаване? Когато срещна някой тукашен човек не пропускам възможността да насоча разговора към планината. Понякога минава дори час, за да дойде момента, в който аз ще попитам събеседника си, защо в туристическите карти и книги пише, че върхът, който те наричат Джангал, е с името Сиврия? Отговорите са прости и кратки. Едни казват, че не знаят, а други дават следното обяснение: „така го водят понаучному“. Щом е понаучному, явно учените са го измислили, разсъждавах аз. Трудовете на нашите и чужди изследователи на Пирин лесно се намират в библиотеките и аз отидох там да се запозная с тях. С изненада обаче открих, че учените не споменават за връх с име Сиврия, а становището им съвпада напълно с това на местните хора. Нека се пренесем назад във времето, за да видим какво са писали те.
Легендите разказват за сестрата на бог Перун – Перуника мома, която живяла в Момините градини, които се намирали в малкия циркус под връх Кралев двор. Известните изследователи Димитър и Константин Молерови, родом от гр. Банско, в своите краеведски проучвания в края на XIX и началото на XX век, са ни оставили едно предание за нея, в което се казва: „През цялата зима (Перуника, бел. моя) тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото планинско езеро да ги бели и ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор“. В днешната туристическа литература и карти с името Момин двор се означава един от върховете по билото на Пирин. В преданието се казва, че Перуника слиза до голямото езеро (Попово езеро) и простира на близкия връх. Този на билото обаче, не е близо до езерото, а и Перуника би трябвало да се качва до него, за да простира, а не да слиза.
По време на Първата световна война, известният българския географ проф. Жеко Радев, изработва карта на Пирин. Част от нея, отнасяща се за района на циркуса на Попово езеро, той помества в книгата си „Природна скулптура по високите български планини“ отпечатана през 1920 г. Там, върхът на запад от езерото той е отбелязал с името Момин двор, а източния означил като Джангалица.
През 1928-1929 г. немския геоморфолог проф. д-р Херберт Луис прави подробни изследвания в Пирин. През 1930 г. той издава книгата си „Морфографски проучвания в Югозападна България“ към която прилага две топографски карти на планината в мащаб 1:100 000 и 1:25 000. Те са изготвени в сътрудничество с известния тогава немски фотограметър и картограф д-р Рихард Финстервалдер. На тях той отбелязва върхът западно от Попово езеро с името Момин двор, а този от изток Джангал.
Интерес представляват записките от теренните бележки на известния фолклорист Иван Кюлев от 1933 и 1934 г., публикувани в мултимедийната база данни на Института по фолклор към БАН. Там Кюлев пише: „На запад (от Попово езеро, бел. моя) се издига Момин двор, покрит рядко със слаби красиви цветя“. Следва преразказ на една местна легенда за Попово езеро, в която той казва: „Верва се, че местото е "стопанито" и царува лош дух. Некога лошият бог се е къпал в езерото и сестра му простирала платната си по западния връх, затова се нарича Момин двор“.
В едно постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти от 1936 г., което се отнася за гората и пасищата на гр. Банско, при описанието на границата четем как след в. Мангър тепе (днес по-известен като Полежан) тя върви: „...посока югоизток и пак югозапад по зъберите на Момини двори на точка 52 на главното било на Пирина, идентична с полигонална точка – засечка XIII, отстояща 3,382 метра от точка 51“. Любопитното за отбелязване е, че границата първо върви по зъберите на Момини двори и след това отива на билото. За всеки любител на планината, който е спирал край брега на Голямото Валявишко езеро е ясно на кой връх принадлежат гореописаните зъбери.
През 1938 г., на страниците на списание „Български турист“ известния български геолог и запален турист проф. Георги К. Георгиев пише, че за да се отиде от Попово езеро до Валявишките езера се минава през: „седловината Портата, между в. Момин двор и Малък Мангър тепе“. Днес туристите наричат тази седловина Джангалска порта, а жителите за Обидим и Кремен Момина порта или само Портата. В същата година проф. Георгиев публикува и труда си „Езерата на Пирин планина“. В него, при описание на Голямото Валявишко езеро той пише: „С двата си острова обрасли в клек и с великолепното отражение на най-поетичния пирински връх Момин двор (Бански Дженгал), езерото представя рядка неподозирана гледка”. Интересното е, че в скоби след Момин двор, проф. Георгиев слага името Бански Дженгал. Пак там в описанието на Попово езеро той упоменава върхът на изток от него името Джангалица. В пътеводителя на Пирин от 1956 г., чийто автор е също проф. Георгиев често споменава двата върха. За този западно от Попово езеро на едно място той казва: „Името на този връх засега е все още неустановено. Жителите на селата по източните склонове на Пирин (Кремен, Брезница и др.) го наричат Момин двор и свързват името му с едно хубаво предание за сестрата на бог Перун”. Източния връх Георгиев описва с името Сиврия, но отбелязва, че местното население нарича мястото Джангал.
Изчерпателна и конкретна информация относно названията на двата върха дава туристът Никола Папазов, съавтор на сборника „Избрани туристически маршрути“ от 1961 г. Там той пише следното за западния връх: „Внушителен изглежда от тук в. Дженгал (2730 м). Североизточната му страна е нащърбена като зъб и се е образувало едно терасовидно плато, в което до късно се таят снежни преспи. Според преданието в миналото той е бил спасителен остров на избягалите от турците моми кременки и брезничанки, затова местните планинци наричат Дженгал Момин двор“. По-нататък, в описанието на Кременския циркус той дава информация и за източния връх, като пише следното: „На изток циркусът се огражда от в. Човеко (2332 м), на юг от в. Джано, а на запад – от острия рид на в. Сиврия (2585 м). Този връх местните селяни наричат Дженгал, а околността – Дженгалица. Дженгал на турски значи овца, агнетата на която са починали или изклани. При стригането на такива майки оставят по един пискюл над хълбоците за отлика от другите овце. В миналото откарвали дженгалите на паша в околностите на Кременските езера – оттам са и наименованията Дженгалица и Дженгал, който наподобява на пискюла на подобна овца“.
Названията Джангал и Момин(и) двор(и) са обект на изследване и от българските езиковеди и ономасти. Едно такова проучване е „Местните имена в Разложко“ с автор Константин Попов. В него той посочва, че Джангалските (Кременските) езера са на изток от в. Джангал, което е точно така. Тук е мястото да се спомене, че населението на селата Обидим, Кремен и Брезница нарича местността, където се намират Кременските езера Джангалица, а самите езера Джангалски.
Няма смисъл, а не е и нужно да се дават още примери. Оказва се, че названието Сиврия не е дадено от учените, както смятат тукашните планинци. Но кой освен тях обикаля планината? Читателят бързо ще намери отговорът на този риторичен въпрос. Туристите разбира се!
Още в първия пътеводител на Пирин от 1929 г. срещаме названията Сиврия и Дженгал, като името на втория е описано неточно с „е“ вместо с „а“, което ще даде отражение в туристическата литература след това. През 1938 г. планинарят Георги Ст. Георгиев публикува на страниците на списание „Български турист“ обширна статия под заглавие „Пирин планина“. В нея, според мен без основание, той ни съобщава, че учените са информирани от: „неосведомени лица“, а местното население не е наясно с топонимията, тъй като: „няма пряко отношение и близост с планината“. Пак там Георгиев пише, че върхът западно от Попово езеро се казва: „Дженгал (бански)“, а рида източно от него е: „наричан сега Сиврия“. Щом сега този рид се нарича Сиврия, както казва той, явно преди това е имал друго име. Интересно е защо западния връх, който според него се наричал Дженгал е „бански“? Щом има Бански Джангал, логично е да си помислим, че има и някой друг такъв – примерно Обидимски или Кременски Джангал. По-нататък Георгиев прави извод, че грижите на планинарското проучване трябва да включват и: „кръщението с хубави и изразителни имена на върхове и типични места“.
Днес, няколко десетилетия по-късно, никак не са малко названията в Пирин дадени от туристите. Дали ще дойде време, когато разминаването между тях и местните хора ще изчезне, ние не знаем. По-важното е да помним това което са ни оставили те, и да го предадем на бъдещите поколения.
ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ КЪМ СТАТИЯТА:
Сн. 01: Фрагмент от Австро-Унгарска генералщабна топографска карта от 1914 г., където с името Джангал тепе е означен върхът източно от Попово езеро.
Сн. 02: Фрагмент от картата на проф. Ж. Радев за района на Попово езеро.
Сн. 03: Детайл от топографската карта 1:100 000 на д-р Х. Луис, която показва положението и имената на върховете Момин двор и Джангал.
Сн. 04: Снимка, поместена в един от августовските броеве на списание „Илюстрована седмица“ от 1932 г. Вижда се Долното Кременско езеро, рида и върха, който го разделя от циркуса на Попово езеро.

Автор:Николай Даутов
Председател на туристическо
дружество "Ореляк" гр. Гоце Делчев

• За Джангал и Момини двори (линк 1)
• За Джангал и Момини двори (линк 2)
• За Джангал и Момини двори (линк 3)

_________________
Всичко е възможно.

Кольо, цитират те вече, почвай да пишеш мемоари. Very Happy

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.