Първомайски от Костенец до Боровец

Костенец – х.Белмекен – Ибър – х.Заврачица – Мусала – Боровец 01-03.05.2013 година

Идеята за похода възникна още през месец март. Споделих я с много приятели, но почти никой не откликна. Прогнозата за времето бе хубава и аз реших да тръгна. Отпътувах с нощния влак от Русе за София. Сутринта продължих за Костенец. С такси се изстрелях до вили Костенец и в 9.30 часа започнах своя преход. Първо минах покрай водопада, а след това продължих по реката. Пролетта бе пълновластен господар, а реката - доста буйна от топящия се сняг в планината. В 12 часа бях на разклона за хижа Белмекен. На височина 1600 – 1700 метра се появиха снежните преспи и трябваше да обуя зимните обувки. Ориентацията бе сравнително добра. В зоната на клека търсех следите по снега на туристи, качвали се на хижата наскоро. В хижата пристигнах в 15.30 часа или общо за 6 часа от вили Костенец. С пълна раница, зимни обувки и снегоходки толкова. Час по-късно на хижата дойде и бай Александър от София. Той бе със ски и провеждаше Великденски ски преход из Рила. На хижата имаше много дърва, запалихме печката и изсуших обувките си. Преспахме и на 2 май станахме рано към 6 часа. В 7.20 часа бяхме вече по трасето. Започнахме изкачването на Равни връх по зимната маркировка. Отначало се движехме по сняг, но на върха се бе стопил. Върха го изкачихме за 1.30 часа и продължихме за Острец. Ръбът бе в сняг. Достигнахме до него и бавно го изкачихме. Снегът бе с подходяща твърдост, затъваше се малко, толкова колкото да се чувстваш сигурен при ходенето и да не потъваш излишно. На върха имаше големи козирки сняг, чудни гледки към язовир Белмекен, а склонът към Каменити връх бе свободен от сняг. Отидохме на Каменити връх. Той също бе в големи козирки сняг. Слязох на седловината Ушите между Каменити връх и Ибър. Бях решил да се кача на Ибър и го сторих. Това бе почти лятно изкачване, понеже снегът се бе стопил по склоновете му. За 1 час се качих на Ибър и се върнах на седловината. Хапнах набързо и в 12.50 часа тръгнах отново. За 20 минути минах покрай Мочурищенското / Чалтъшко /езеро. Движех се вече със снегоходки. Слънцето печеше силно, снегът отразяваше неговите лъчи, а аз бавно се насочвах към Казана. Там бях към 16 часа. Гледките във всички посоки бяха чудесни. Спуснах се към разклона за хижа Заврачица. Към 17.30 часа бях и в самата хижа. Хижарят бе там и условията както винаги бяха чудесни. На хижата бяхме общо 8 човека. На 3 май станах малко след 5.30 часа и в 6.30 часа тръгнах към Мусала. Снегът бе твърд и удобен за ходене. Около Манчо имаше места без сняг. Продължавах ходенето и скоро бях в района на Маришки връх. Част от лятната пътека бе свободна от сняг. Преминах през Маришки връх и Близнаците. Използвах стари стъпки, на места се изкачвах и следвах зимната маркировка. Южните склонове на Мусала бяха оголени и направих лятно изкачване. От премката до върха за 50 минути, а от хижа Заврачица за 5 часа. В 11.50 часа започнах слизането от Мусала. В 13.10 часа бях на хижата. Снегът на зимната осигуровка бе с подходяща твърдост и се слизаше сравнително лесно. Лесно бе ходенето и по наклона от Палеца към Каракашевото езеро. От хижата имаше неприятен участък с мокър сняг. Пак си сложих снегоходките. В 15.30 часа бях в Боровец, в 16 часа отпътувах Самоков за София. Снимките от прехода може да видите на http://bodilov.snimka.bg/mountain/iztochna-rila-1-mayi-13-godina.749444.30336018

Много хубав маршрут по принцип а по това време на годината и разнообразен на условия.
И времето е било с вас. Very Happy

това е съдбата на туриста ,който няма съмишленици , важното е ,че решително си тръгнал и направил чдесен преход(макар и да не съм го минала лично от четене във форума си го рисувам мисленно)

Поздравления! Хубава разходка си направил!
И на мен ми се случва да ходя сам по планините,
има си и някои плюсове. Иначе по хижите човек се
среща с други интересни хора. Като си сам,
по-лесно се завързва разговор.

	BateBorko написа:
	Поздравления! Хубава разходка си направил! И на мен ми се случва да ходя сам по планините, има си и някои плюсове. Иначе по хижите човек се среща с други интересни хора. Като си сам, по-лесно се завързва разговор.

Благодаря ви за добрите думи! Наистина на двете хижи се срещнах с интересни хора!

Чудесен преход си направил. Разнообразен терен и интересен маршрут.