кантона-ез.Ибър-вр.Ибър-седл.Ушите-кантона

Това е по-скоро част от маршрут, понеже изходната точка от която тръгнахме е далеч от всякаква хижа. В случая времето, с което разполагахме и мястото до което решихме, че искаме да стигнем, наложи да правим неща, които не са много препоръчителни. Имам предвид качването с джип до края на пътя, който в началото съвпада с маркирания маршрут от Костенски водопад към х.Белмекен.

И така към след около час шьофиране бяхме на Костенски водопад.

Времето беше напреднало вече, около 9.00ч. Хвнахме въпросният път и след около 1 час и 10-15 мин. клатейки се 13 км по неравностите бяхме при кантона в края на пътя.
Това е най-добрата и равна част от пътя.

От двете страни на пътя е резерват Ибър.

От Кантона, местноста Казана,който е извън горския пояс тръгнахме към 10,30 ч.

Поглед назад към котловината:

И пак нагоре:

Пътеката е срещу течението на рекичката в посока седловина Ушите, покрай която минава маркираният маршрут х.Заврачица-х.Белмекен. Пътеката върви с много лек наклон, приятна за ходене, межд нарядко разхвърлен клек. Често се губи и разклонява, но няма как да се обърка човек. Естествено не е маркирана, но машинката я показва. Неудобство е, че вървиш доста често през туфи изсъхнала трева и леко мочурливи места от време на време, но като цяло нищо особенно. Там където оставихме колата при кантона показваше нула градуса. Добре, че беше леко замръзнало, понякога като стъпвахме в мучурливите туфи, отдолу се чуваше леко хруптене на замръзналата вода отдолу. Пътеката на няколко места пресича рекичката.
Там където към рекичката се включва оттока на ез.Ибър тръгнахме по потока, който беше почти пресъхнал. Тук наклона става сериозен, върви се смесено, по камъни извън и в самия поток и по големи туфи отстрани. Има нещо като 1-2 тераси преди да стигнете езерото. Отстрани е клек, но нямаше клекинг. За момент ми напомни за Пчелина и изтръпнах. Smile

Поглед към оттока на езерото, наклона е по-голям отколкото изглежда:

Още от долу беше започнало да подухва остър студен вятър, но докато вървиш се търпеше. На самото езеро беше първата награда. Изключително красиво. Замръзнало, не съм проверявал, колко дебел беше леда, и върху леда имаше навявания от сняг. Много ме впечатли. За момент се засуетихме, дали да продължим към върха, понеже вятъра засили и усещането за минусиви температури се засили. Пръстите ми вече бяха доста премръзнали, понеже забравих да си взема ръкавици. След няколко снимки и чудене, решихме да тръгнем все пак и да решим според ситуацията горе. Облаците се движеха с такава скорост, че почти бях сигурен, какво е горе. От езерото, точно зад мен на склона, където е най-червеното петно трева, от там поехме нагоре към сколна на върха.

Самият връх Ибър:

Хванахме възможно най-прекия път нагоре от езерото, но позволяващ да вървиш на зиг-заг между петната сняг. Сушата все още е повече от снега. Smile

Снегът навсякъде под върха и горе към самия връх беше толкова твърд, че ми трябваха по най-малко три удара с обувката за да си направя стъпка за стъпване с върха на пръстите. Не сме рискували с места опасни от подхлъзване, самият сняг не беше хлъзгав, но бях учуден от твърдостта му.

От малко преди върха:

Към връх Белмекен:

Към котловината, виждат се още два гьола те за на север от езерото.:

Тревата към върха изглеждаше така:

От върха на североизток:

На юг:

На запад към Мусаленски дял:

Общо за 2 часа и 30 минути от тръгването бяхме на върха, където си беше студ и вятър. Наложи се да преоблека горе и след 2-3 снимки и оглед на панорамата тръгнахме надолу посока югоизток в посока седловина Ушите. Тук ще отворя скоба, за това какво е Седловина Ушите, премка ли е какво ли е. Порта не е, защото няма чак такива стръмни оградни склонове. На превал също не прилича, за мен по-скоро е премка.
Ето я и нея по-отблизо:

Слизането към седловината от върха е за 15-20 мин.

Веднага влязохме в котловината за да се скрием на завет, където и похапнахме за 15-20 мин, за първи път днес. От там надолу няма нещо специфично, след 30-на мин бяхме на мястото, откъдето се отклонихме към езерото.

Поглед почти от премката надолу към котловината:

Общо всичко ни отне 4ч и 30мин. В които влизат 15 мин ядене, и общо 30 мин. за снимки, които се явяваха и като един вид почивки.
През целия маршрут не срещнахме и не видяхме нито един човек. Very Happy

Дори и през 13-те км по пътя до кантона, като изключя местния в началото на пътя.
Като се постопли догодина, към май месец го дават по-трайно затопляне Very Happy

, мисля да направя х.Венетица –вр.Ибър, но трябва по дълъг ден и да не е толкова студено.
Докато се дижехме по пътя към кантона и обратно от време на време се разкриваха интересни гледки към още по интересни скали.

По пътя на много места имаше табели указващи места за опъване на палатки и за пикници покрай реката. Мястото където пътеката х.Венетица-х.Белмекен пресича пътя е доста приятна гора и удобни места за бивакуване.

Последната промяна е направена от Emil на Нед Ное 18, 2012 9:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Поздравления!
Многократно сме минавали по този маршрут. Всъщност от водопада до Кантона не е повече 4 часа, а пътя вероятно може да се мине от всякакви коли. Мисля, че до края не е забранен, защото знаци има само по отбивките. Местата за бивакуване /по-горните/ са доста обрасли през лятото. В малинажите наоколо съм виждал ясни признаци, че ги бере някой голям и рошав Smile

.
Качване на вр.Ибър от х.Венетица е препоръчително точно по този маршрут през кантона. Маркираната пътека по билото е голяма мъка - паднала гора и прораснал клек. Много наблизо от пресечната точка на пътеката за Венетица има приличен заслон.
Още веднаж поздравления за ходенето и снимките!

Мерси Todor. Very Happy

Не бях влизал в котловината след отбивката за х.Белмекен. Винаги като минавам покрай седловината само съм гледал надолу, колко е широка и дълга тази котловина. Very Happy

Обикновенно или само съм минава през седловината все транзит между Заврачица/Грънчар и Белмекен, или просто се качва Ибър от спортаната база долу до язовира.
Като гледах от върха, откъде идва пътеката от Венетица, да ти кажа ми хареса и почти сигурно ще го пробвам този маршрут лятото. Very Happy

Днес се качихме на Ибър от спортната база - много слънце - около 0 градуса на върха.
Страхотни гледки.

Когато за първи път минах през седловината, идвах от Грънчар към Белмекен, и беше август, ме впечатли какъв вятър духаше от котловината нагоре към седловината. С изкачване към билото на седлото буквално ти отвяваше шапката Very Happy

Изправен на ръба с разперени ръце можеше да се отпуснеш леко напред и вятъра те държеше. Сравнението по-скоро е като буболчека застанала на изхода на прахосмукачака. Very Happy

Винаги ме е впечатляваало да застана в средатата на седловината и да зяпам на север, къде завива котловината в далечината.

Пак хубава расотка сте спретнали-браво!Ние с градския Z.... само водим записки и събираме идеи за лятото...или поне за повече почивни дни...

Emil написа:

Мерси Todor. Very Happy

Не бях влизал в котловината след отбивката за х.Белмекен. Винаги като минавам покрай седловината само съм гледал надолу, колко е широка и дълга тази котловина. Very Happy

Обикновенно или само съм минава през седловината все транзит между Заврачица/Грънчар и Белмекен, или просто се качва Ибър от спортаната база долу до язовира.
Като гледах от върха, откъде идва пътеката от Венетица, да ти кажа ми хареса и почти сигурно ще го пробвам този маршрут лятото. Very Happy

Чудесно! Спомням си, че ти обичаш див офроуд, т.ч. ще ти хареса Smile

Само не води мрънкачи с теб Wink

2000 м. денивелация от Горна Баня....

Мрънкачите идват максимум до веднъж с мен и после се отказват. Само ценители идват с мене. Very Happy

За мрънкачите е Витоша, можеш да се откажеш почти по всяко време и да поседнат на първата кръчма. Very Happy

Това ходене ми напоня едно мое от май 2005-та - всъщност може би първото ми, след като се бях сдобил с първия си дигитален фотоапарат.

С тази разлика, че тогава пътувахме с влак до Костенец, после май взехме рейс до Вили Костенец, но накрия вървяхме пеша до водопада. След него ясно. Спахме на палатка близо до въпросния кантон и ни валя сняг вечерта и през нощта.
На другия ден обаче, се качихме отляво на долината, към Сиври чал. Спомените не са ми много ясни.

Слязохме към Долна баня, като следвахме пътеката за Венетица, но не стигнахме до хижата и я заобиколихме някак. След Долна баня беше мъка към Костенец - километри наред шляпахме по асфалта.
Тези снимки са се запазили, за разлика от много други от това време:
https://picasaweb.google.com/103478295335382230428/2005#

Чудно, още едно кътче в Рила, което не съм посещавал, идеално за зимни разходки със ските Idea

igurbev написа:

Това ходене ми напоня едно мое от май 2005-та - всъщност може би първото ми, след като се бях сдобил с първия си дигитален фотоапарат.

С тази разлика, че тогава пътувахме с влак до Костенец, после май взехме рейс до Вили Костенец, но накрия вървяхме пеша до водопада. След него ясно. Спахме на палатка близо до въпросния кантон и ни валя сняг вечерта и през нощта.
На другия ден обаче, се качихме отляво на долината, към Сиври чал. Спомените не са ми много ясни.

Слязохме към Долна баня, като следвахме пътеката за Венетица, но не стигнахме до хижата и я заобиколихме някак. След Долна баня беше мъка към Костенец - километри наред шляпахме по асфалта.
Тези снимки са се запазили, за разлика от много други от това време:
https://picasaweb.google.com/103478295335382230428/2005#

Страхотно майско време! Удивително стабилен сняг! Очаквах С-СЗ склон на Сиврията да е изоран от лавини.
Всъщност вие сте пътували до гр.Костенец с влак и с автобус до с.Костенец. От там до вили Костенец са 2-3 км. /Таксито иска 4 лв., а от гарата 8-9/ главното е селото - имат особена гордост, че то е възникнало първо, а след това града до гарата.
Иначе от Горна баня до Костенец даже не си го представям пеш.... 16 км. по асфалт с мноооого движение.

За любители предлагам маршрута до г.Костенец влак, маршрутка до Горна баня и от там /2-3 км. асфалт/, покрай почивната станция на МВР и х.Гергийца, нагоре през Венетица, Ечемиците и по билната пътека до вр.Ибър /нощувка на Ибърско езеро на палатка/. След Венетица вода има на Ечемиците, но не знам дали винаги и после един невзрачен извор в клека, на билото над кантона някъде. Горна Баня н.в. 620м., вр.Ибър 2666 м.н.в.
Всъщност ето тук съм го описал.

Todor написа:

Всъщност вие сте пътували до гр.Костенец с влак и с автобус до с.Костенец. От там до вили Костенец са 2-3 км. /Таксито иска 4 лв., а от гарата 8-9/ главното е селото - имат особена гордост, че то е възникнало първо, а след това града до гарата.
Иначе от Горна баня до Костенец даже не си го представям пеш.... 16 км. по асфалт с мноооого движение.

За любители предлагам маршрута до г.Костенец влак, маршрутка до Горна баня и от там /2-3 км. асфалт/, покрай почивната станция на МВР и х.Гергийца, нагоре през Венетица, Ечемиците и по билната пътека до вр.Ибър /нощувка на Ибърско езеро на палатка/. След Венетица вода има на Ечемиците, но не знам дали винаги и после един невзрачен извор в клека, на билото над кантона някъде. Горна Баня н.в. 620м., вр.Ибър 2666 м.н.в.
Всъщност ето тук съм го описал.

То да беше Горна баня добре, ама то само Долна Laughing

Иначе да, не съм ходил с обществен транспорт до там оттогава, но наистина си спомням мътно, че се возихме на рейс след Костенец, но и пеша вървяхме после.

igurbev написа:

Todor написа:

Всъщност вие сте пътували до гр.Костенец с влак и с автобус до с.Костенец. От там до вили Костенец са 2-3 км. /Таксито иска 4 лв., а от гарата 8-9/ главното е селото - имат особена гордост, че то е възникнало първо, а след това града до гарата.
Иначе от Горна баня до Костенец даже не си го представям пеш.... 16 км. по асфалт с мноооого движение.

За любители предлагам маршрута до г.Костенец влак, маршрутка до Горна баня и от там /2-3 км. асфалт/, покрай почивната станция на МВР и х.Гергийца, нагоре през Венетица, Ечемиците и по билната пътека до вр.Ибър /нощувка на Ибърско езеро на палатка/. След Венетица вода има на Ечемиците, но не знам дали винаги и после един невзрачен извор в клека, на билото над кантона някъде. Горна Баня н.в. 620м., вр.Ибър 2666 м.н.в.
Всъщност ето тук съм го описал.

То да беше Горна баня добре, ама то само Долна Laughing

Иначе да, не съм ходил с обществен транспорт до там оттогава, но наистина си спомням мътно, че се возихме на рейс след Костенец, но и пеша вървяхме после.

"Долна" разбира се Smile

не "Горна"

Ванка, тая снимка на Сиври Чал е много красива.

Тодор, като ти разгледах поста и снимките за билната пътека Венетица-Ибър, съвсем се навих и още на пролет ще взема да я направя. Very Happy

Да вземем да направим едно форумно ходене с палатки до Ибър или нещо такова, но има време. Very Happy

	fena73 написа:
	Пак хубава расотка сте спретнали-браво!Ние с градския Z.... само водим записки и събираме идеи за лятото...или поне за повече почивни дни...

Обхванал ме е един ентусиазъм да ходя след преход на минерален басейн, а под Рила колкото щеш. Долна Баня, Пчелин Баня, Костенец, Белчина Баня, Сапарева Баня и т.н. , че още една причина всеки път да си кажа, абе чакай пак до Рила да скокна. Very Happy

Иначе и аз съм нахвърлил някакви идеи за Балкана, а вие там сте близко, можете да се изкъртите от еднодневни преходи по него. Very Happy

Като каза записки, се сетих как првих маршрути преди. Събираме се още посред зима да набележим, къде ще е 7 дневният преход тази година. Ядене пиене и т.н. и вадим карта по някое време. Най-важното правило беше хижите да не са на повече от педя разстояние една от друга. Че и вие така с Ивайло, като правите плановете, гледайте до педя разстояние между хижите да е Very Happy

Че иначе после голям зор при реализацията. Very Happy