От низините до висините

След предишните лета,когато съвсем непланувано комбинирахме почивката на морето с няколко дни в планината(и по-конкретно в Родпите), тази година продължихме "традицията". Планирахме си 5 дни на Черноморието и 4-5 дена в планината. Тъй като вече имаме опит в близката ни Старопланинска верига, Родопите не бяха твърде привлекателни и избрахме могъщата Рила.
След неусетно изминалите дни на морето се запътихме към Пловдив, където направихме две междинни нощувки , за да може да минем през близките туристически обекти и да съберем печати в книжките си, с които се сдобихме съвсем скоро. И така няма да се спирам подробно на еднодневната ни обиколка из Южна България, която бе изпълнена с незабравими емоции и хубави гледки,които човек запечатва завинаги в съзнанието си.
И ето на, че часът е 10 и сме на седалковия лифт за Седемте Рилски езера... Невероятна езерна редица в полите на планината. Бистра и студена бода под различни форми било то като Трилистникът или пък Бъбрекът! След поредица от снимка и възхищение към природата неусетно се озовахме на Езерния връх, откъдето видяхме и Седемте езера в краката си. Полюбувахме се на гледката, хотографирахме отново видяното, облякохме дебелите якета, поради хладното време и студеният вятър,които се бе извил и поехме в посока "Раздела". Откри ни се страхотна гледка към Мальовишкия дял - скали, които са навързани една с друга, сякаш гледах няколко гигантски динозавъра, замръзнали в редица и останали там завинаги. Бързо се озовахме на Раздела, хванахме дясната пътека и ето, че не след дълго пред нас се показа и х.Иван Вазов,към която се бяхме запътили. След помотването ни из Пазар дере бяхме пред вратата на хижата, където ни посрещнаха много гостоприемно. Леко стреснати от облаците, които ни наближава скоростно по пътя през Пазар дере и след срещата ни с едно змийче, се настанихме в хижата, хапнахме и полегнахме така хубаво "уж за малко",че чак на сутринта се събудихме бодри и свежи! Smile

)) (Явно ранното ставане през изминалите предни дни ни бе оказало влияние.)
Беше слънчево и страхотно планинско утро. Без да се бавим, много-много, се насочихме към пътеката за Калините и язовир Калин. Подсякохме двата върха, изкачихме се леко нагоре и се озовахме с/у язовир Калин. След кратка почивка и любуване на поредните рилски езера,които бяха като длан под нас, се отправихме право нагоре към вр.Малък Калин. Къде по камъните, къде по тревата "покорихме" Smile

върха. Там срещнахме мъж и жена, които доста дружелюбно ни разказаха някои неща за близките околности и за самата Рила като цяло,тъй като това бе първият ми досег с тази планина. И така ...продължихме напред по билото към вр. Голям Калин. Малко спускане и подсичане, после леко изкачване и ето на озовахме се и на вр.Голям Калин, където вече пригладнели приседнахме да хапнем. Урвите в краката ни бяха стръмно и високи, гледката на всички посоки бе невероятна! Уникално красиво място за кратка почивка и отдих! Не ни се тръгваше, но до хижата,която привидно бе на "5 мин", на практика ни очакваха поне 2ч преход. Тук камъче, там боровинка, снимка...втора....трета... и ето ни пак в хижата.
Следващата сутрин в по-късното утро поехме към Отовишкия връх. Изкачването не ни беше много леко, нито пък кратко, но определено си струваше! От билото виждахме Седемте Рилски езера като на длан! Целия Мальовишки дял бе пред нас! В краката ни, в противоположна посока на езерата, се простираше обширното Пазар дере, а хижата се виждаше като малка кутийка, сгушена под Калините в хармония с камбанения звън, които се носеше от многобройните планински стада. И така ускорихме крачката... със стегнато ходене минахме билото, слязохме покрай езерата и се смъкнахме с лифта до колата.
Не след дълго се бяхме придвижили до лифта на Ястребец, кабинков лифт с доста по-дълга продължителност, в сравнение с този на езерата. Нагоре-нагоре.... пристигнахме! И какво да видя ?! Лифтът не работи в понеделник и вторник, а днес денят е събота и сме планирали 2 нощувки - събота на х. Мусала, а неделя да се качим до вр.Мусала и да останем да нощуваме на засл. Ледено езеро и в понеделник да се смъкнем долу с лифта. Да, ама не! ... Уви, налага се промяна в плана... Казахме си майната ми, всяко зло за добро и преустановихме "графика". След няколко снимки от горната станция на лифт "Ястребец" към х.Мусала, засл.Ледено езеро и вр.Мусала тръгнахме към хижата. Пренощувахме там и сутринта в 6ч40мин се отправихме към вр.Мусала. И ето,че след малко снимки и отбиване до заслона за 2ч20 мин се озовахме на 2925м. Уникално красива гледка!!! Приказка! Виждах Рила пред мен все едно бе ясно обагрена картина. В ляво се очертаваха добре и силуетите на Пирин със своите алпийски релефи. Невероятно чист и свеж планински въздух, страхотно усещане! Изпихме по 1 топъл чай, бихме си печатчета и се смъкнахме малко към "Трионите". Насладихме се на Мусаленските езера и на Леденото езеро... и тръгнахме обратно надолу. След 1ч50мин бяхме обратно на хижата от където взехме тежката раница и се устремихме към лифта.
Обърнах се и хвърлих последен поглед назад и нагоре към вр.Мусала, качихме се в кабинката... прихапнахме, взехме колата и се насочихме към Рилския манастир. Ах, какъв манастир! Огромен и живописен! Чудно и похвално е как едно време с толкова оскъдна техника, на такова високо място е построено нещо толкова мащабно и красиво! Запалихме си свещи за здраве, поседнахме за почивка, купихме си овче кисело мляко, за което жадувахме след като си тръгнахме от х.Иван Вазов, където последната сутрин закусвахме прясно подквасено кисело овче мляко със сладко и пържени филийки ...ммм, вкусотия! Smile

...
Отпочинали и заредени с положителни емоции си тръгнахме от Рила с едничката надежда, че ще идваме и посещаваме тези красиви места безброй пъти и занапред, защото наистина си заслужава да обиколиш, колкото е възможно, тази планина. Не случайно Вазов е казал за Рила : " крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието."

п.с. Ето и малко снимки : http://insitka.snimka.bg/nature/rila.696509

Inna, Радвам се, че се пресякоха пътеките ни в твоята първа Рила и в един ден скитахме по Калините!

Занапред няма да са ти изненада студените рилски вечери и все по-малко ще се плашиш, че лифта има почивен ден.
Взехте със себе си по нещо от всеки край на Рила и това винаги ще ви връща отново!

Овче кисело мляко като това на хижата няма откъде да купим, а 4-те одеала вечер са хубав спомен в жегата, която се завърна.

Право са казали, че само "планина с планина се не среща!" Поздрави!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.