Ники, човека пълен с идеи и амбициозният подход, който опитахме да изпълним. Някои успяха, други не. Така 4 човека обмисляхме да окупираме билото, от Антон през Планински извори на изток към Купена и слизане в Карлово. Има няма 105-106 км., така отчете в последствие начертаното от машинката . Аз аварирах на Беклемето, Ники и Сашо успяха разглобени да слязат в Карлово на петия ден. Преспивания по билото, ураганни ветрове в бой с рейките на опиянените от вятъра палатки, срещи с хапливото присъствие на местната фауна, боровинкови пирове и куп красиви моменти с ясното августово време в Балкана. Успяхме да станем свидетели на интересни изгреви, залези, наказахме се с хамалуването на големите раници, които събаряха, сблъскахме се дори с една баба хиена, която ни изчопли по 3 лева на човек за преспиване в собствени палатки, в района на хижа Ехо. Интересен контраст между планината, хората, липсата на касови апарати (развитието на един застой наречен България) . Стига съм философствал, ето и насладата: снимките от разглобяващото ходене .
Интересенм разказ, а снимките са чудесни. Жалко, за заболяването и за прекратяването на похода и разказа. Нищо, ще имаш повод за следващо ходене. Спането на Хайдушките камъни е същото като моето на същото място, миналата година на Ком Емине, със конете, вятъра. Само дето сте били трима и не е заваляло. Аз пак си бях доволен, че валежа не беше сняг. Ако ми прочетете разказа, ще видите, че съм бил посрещнат по същия начин на х.Ехо.
'meco puh', чел съм го целия ти пътепис, не напразно и адмирирам подобни преходи (хамалогии), не са за всеки, а твоето минаване сам по този така дълъг път буди респект. ПОЗДРАВИ! Предполагам си преоткрил доста неща, особено както си и описал всичко ! Въртят ми се разни помисли да го премина с фотографска цел, изгреви, залези, дано някое слънчево лято да ми се случи .
ps: Прецакването ми определено се случи заради тежестта на багажа 25кг раница + 3 кг фоточанта, оказаха се много за 63 кг ми тяло )). Не спазих пропорцията 1:3 в полза на багажа и грешката веднага ми се реваншира.
Мартине, то вашето граничеше малко с мазохизъм, имах съмнение още от Антон, че няма да докарате до Карлово и честно казано си мислех, че ще спите първата вечен на 5-те чучура. Направо се изненадах като пристигнахте на Ехо. После като видях колко цигани има по върховете и си викам какво ли ви предстои. Пък и както се оказа, че Сладкото кладенче не тече...Обаче да носиш толкова килограми фототехника и да не снимаш, това не върви. Добре, че си снимал.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
'mislesht', Ники и Сашо все пак финишираха, но както ме видя мен на Ехо, доста не бях в час . Като нагласим общите снимки ще ти ги пратим на мейла! Поздрави от нас !
Добре позираш , утрото полазва интересно над Юмрука, Браво! Радвам се че си намерил дружка, ние не срещнахме никого от х. П. Извори до х. Ехо. Ако някой се заеме с ремонта там може и нещата да се променят.
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Непреклонни "мазохисти"! Ехееее, и запълвате времето с акробатични упражнения. Обаче се получава някаква зависимост при вас - колкото е по-тежка раницата, толкова снимките са по-хубави.
Аз що съм чувал, че максималното съотношение тегло на раница/тегло на раницоносителя е 1/4. Пък ти рипаш на 1/3. По-кротко бе човек.
Сря Авг 22, 2012 5:10 pm
ПАВЕЛ
Регистриран на: 28 Окт 2011 Мнения: 597
Чудесни снимки ! Но това с раниците - не ви разбирам ,хора ! Хайде да речем, че хубавите снимки изискват два-три килограма жертви,обаче 25 оки са си божие наказание Ако аз бях на ваше място нямаше да усетя нищо от планината, мислите ми постоянно щяха да са заровени отзад в самара ......
...Аз що съм чувал, че максималното съотношение тегло на раница/тегло на раницоносителя е 1/4. Пък ти рипаш на 1/3. По-кротко бе човек.
И аз мисля, че е 1/4. Дори и това вече ми се струва много, та по пътя, понякога се освобождавам от някои - други тежести .
ПАВЕЛ написа:
... Но това с раниците - не ви разбирам ,хора ! ......
Аз ги разбирам донякъде. До там за пиенето, но зелено в раницата рядко нося. Дължи се на това, че мога да пия със супи и с онова, "дето е расло на кокал" .
martin555 написа:
...Въртят ми се разни помисли да го премина с фотографска цел, изгреви, залези, дано някое слънчево лято да ми се случи . ...
Вече не се опитвай да се освободиш от ония "разни помисли". Мухата е влязла, излизане няма! Колкото по-рано, толкова по-добре. Някой ден, като някой може да решиш да го направиш на "дърти" години. Не че е късно, ама добре си е докато време. Това се отнася за всеки, който прочете това мнение.
Браво на автора за вдъхновяващия фоторепортаж от похода,супер е станало.А пък снимката с хоризонталното човече и вертикалния стълб направо е неземна Чакаме с интерес продължението с мечешкото присъствие из Балкана
И една иронично самокритикарска скоба извън темата - аз пък си мислех,че съотношението раница/телесно тегло от порядъка 1/8 е ок,щото на моята Ташевка "съм и забранил" да поема повече от 15 кг,и въпреки това преди няколко дни ми идеше да я запокитя по сипеите на Синаница
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Аз аварирах на Беклемето, Ники и Сашо успяха разглобени да слязат в Карлово на петия ден. Преспивания по билото, ураганни ветрове в бой с рейките на опиянените от вятъра палатки, срещи с хапливото присъствие на местната фауна, боровинкови пирове и куп красиви моменти с ясното августово време в Балкана. Успяхме да станем свидетели на интересни изгреви, залези, наказахме се с хамалуването на големите раници, които събаряха, сблъскахме се дори с една баба хиена, която ни изчопли по 3 лева на човек за преспиване в собствени палатки, в района на хижа Ехо. Интересен контраст между планината, хората, липсата на касови апарати (развитието на един застой наречен България) 
.
! Но това с раниците - не ви разбирам ,хора 
Ако аз бях на ваше място нямаше да усетя нищо от планината, мислите ми постоянно щяха да са заровени отзад в самара 
......
.
