Първите дни на изминалия декември не предвещаваха с нищо настоящия сняг. Редуваха се слънчеви и мрачни дни, но за това време на годината си бе твърде топло.
В ранната съботна утрин минахме границата при с. Либяхово (Илинден) с цел да навестим планината Кушиница. За да нацелим най-прекия път се наложи да прекосим няколко селца в околностите на Драма, където на моменти се губехме из сокаците. Все пак бързо се оправихме и без проблем намерихме правилната посока.
Времето не бе много благоприятно откъм светлина за снимки. За сметка на това пък температурите бяха твърде високи като за декември. С нарастване на височината градусите полека-лека растяха. В най-ниската част на Драмската котловина, в района на някогашното Правишко блато, те се движеха между 1 и 3 градуса, а малко над 1500 м над морето термометърът показваше 6 градуса.
Пътьом подминахме авджийска пусия, група от 10-на стрелци, която бе завардила ниския гъсталак от разни видове дъб, хвойни и какви ли не характерни за тукашния климат растения. Нагоре гледките ставаха все по очарователни. Особено атрактивен бе пояса на бука макар и апогея на есенните багри да бе почти отминал.
На излизане от гората ни посрещна Пилаф тепе, над който висеше навъсено сивкаво небе.
След задължителното фотографиране, заобиколихме върха и паркирахме недалеч от затворената хижа. Мястото, освен с намусено небе, ни посрещна с пронизващ вятър, който свиреше по ел. стълбове и тези на ръждясалия ски влек. НИе хапнахме по 3-4 мандарини и бърже заприпкахме по стръмния склон на Пиляфа с надеждата да се сгреем.
На върха се скатахме по южния склон, който бе доста заветен. Оглеждахме с нескрита радост околнината. Доста впечатляюща бе играта на облаци и рехави слънчеви лъчи над морето посока п-в Атон. Над нас, в непосредствена близост бдеше огромния метален кръст, който изпълняваше ролята на музикален инструмент. Вятърът така свистеше, че металът издаваше необичайни звуци. Най-много се зарадвахме на парченцата синьо небе, които се появиха тук-там по небосвода. С надежда на следващите върхове да бъдем огрети от топлите слънчеви лъчи бързо се свлякохме обратно до возилото, след което емнахме склона на следващия връх.
За наше щастие слънчо се показа, а ние се радвахме на панорамите и снимахме. За жалост вятъра ни принуди да побързаме към главната цел за деня – първенеца на планината Мати.
Аха да стъпим него и облаците отново затулиха небето и всичко потъна в сивкави монотонни краски. Самия връх е леко разочароващ, затрупан от бетони, железа и търкалящи се из района всякакви боклуци. Пустите здания и скърцащи ламарини не ни доставиха удоволствие, поради което с охота се насочихме обратно, към изходна позиция. На връщане слънцето отново проби за кратко, а ние дъвчейки грижливо завитите сутринта сандвичи, позяпахме танца на огретите облаци в небето.
Тествахме и едно друго шосе, но то се оказа по-дълго и недобро за резервоара. Преди да влезем в Драма се насладихме и на една залезна драма, с която отиващия си ден ни изпрати. А бе добре се получи.
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Ако трябва да бъдем точни...
...върхът се нарича всякак. Атон(ос) е архаичното име и на полуострова, и на планината, и на върха. Три в едно! Днешното им име на гръцки (а оттук и на английски) е Афос, ама това "ф" е точно толкова "ф", колкото и в Атон е "т" (става дума за th). Гърците обаче му казват Агио Орос, което точно си отговаря на нашето Света гора (сиреч планина). Пожелавам да всеки МЪЖ да изкачи три пъти върха под трите му имена. А както е тръгнало, нищо чудно след някоя и друга година и жени да почнат да посещават полуострова.
Имената са си голям проблем, но и интересно занимание Може би не е трябвало да употребявам названието Атон без да съм убеден, че то е вярното, но..., за другия път ще знам.
Пък и темата е за Кушиница. Атонската подробност ми е убягнала. Обикновено използвам нашенските имена в тамошните планини, ако има такива разбира се.
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Бели кахъри
Никакъв проблем не са имената, Спиди! Проблем са върховете. Иначе, ако ровичкаме в топонимията, я гледай какво пише за твоята Кушиница: "Кушница или Кушиница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг." Име - по избор! Впрочем пърнарът е този вечнозелен дъб, който сте срещали по пътя.
Планината много ми допадна. За съжаление ние в България (имам пред вид в сегашните й граници ) нямаме висок връх близо до морето. Освен легендите за Мусала, отгдето се гледало Бяло море. А Кушиница си е бая сериозна - 2000 метра на един хвърлей от морето. И затова гледките са толкова внушителни - снимал си Атон, Тасос, крайбрежието... Теренът е чисто гръцки - всичко е изгоряло, но с тези бели скали пак е красиво.
Понеже светът е малък, да споделя един разговор от оня ден. Един приятел - Любо Цонев, който е известен с обикалянето и заснемането на долмени и мегалити, ми сподели за интересни археологически находки във Филипи. Това е градчето точно до Кушиница. Та по тоя повод видях на картата планината и решихме летос, живот и здраве, да се отбием хем до върховете, хем до разкопките. Ти, Спиди, нещо не се ли отби до Филипи?
Проблем си е, мани. Нито географите, нито ономастите са установили значението му със сигурност. Имам предвид това на планината Кушиница. Аз я наричам така, изхождайки от сведенията дадени ми от жители на с. Алистратик (сега Алистрати му казват гърците), с които имах възможността да разговарям преди няколко години. Голям зор беше докато проговорят на български, но това са подробности.
Планината наистина е много интересна особено смяната на растителността във височина. Пърнарът и другите боцкащи растения отстъпват бързо на другите видове дъб, а буковия пояс е невероятно красив. За съжаление така се стекоха нещата (бързахме), а и времето бе твърде мрачно, че не направих снимки точно от него. НО, нищо. Пак ще идем. Ей го къде е!
На Филипи съм ходил 2-3 пъти. Напоследък избягвам, тъй като го удариха на келепир - много вдигнаха входната такса. Затова и минавам транзит. Последната снимка в галерията, към Кушиница, е тъкмо от района на античния град. Има някакви промени по Филипи, особено след като направиха околовръстен път, та може да отида да видя какво що. Вървеше едно мащабно възобновяване на амфитеатъра примерно.
Обикновено качвам само планински фотки, но ето ТУК съм нарушил традицията. Има 10-на от Филипи, смесени с други от пещерата при Алистратик, Кавала и Керамоти. Ако обектите представляват интерес за някой де.
ПП: 1. Като стана дума за долмени и мегалити се сетих нещо, но ще пиша на ЛС. 2. Не ходете лятото. Голяма жега! Рано напролет или есента. Мое мнение.
Прав си, амфитеатъра не е нещо по-хубаво от нашия. Взимат пари за всеки камък, трябва да се поучим от тях. Той и сладоледа там беше скъп, а всички екскурзии спират там.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Фев 13, 2012 6:08 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Май сте били по нашите стъпки с Дидо отпреди 2 години като гледам.
Инак самият първенец с тия железа никак не струва... - явно ходим до него само да го отметнем.
Далеч по-интересни са Пилафа и билцето с чуките срещу Мати.
Декември си я биваше планината, та решихме са я видим и в пролетна премяна. Качих малко снимки от ходенето ни в началото на юни. Може да ги видите в -> ГАЛЕРИЯТА
Това е манастира, който е край пътя. Не зная името точно, с Богородица е свързано. Бая повъртях около оградата, за да направя тези снимки. Като крепост е.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети