Мальовишко било - (най-) младата смяна ;)

Я, какво аватарче си намерих! И е съвсем по темата "туризъм" - бутаме нагоре багажа, па слезем долу. После па нагоре...

*****

Без да имам особен опит на кравар (каубой), уточнявам, че бикове са нападали само опънатата ми палатка. Бикът обикновено стои встрани от стадото, малко нависоко, и наблюдава "харема" си. Пак не е желателно да сте до него, но най-често той самият е далеч от пътеката. Съвсем друго е, когато на територията, която смята за своя, види палатка. Тогава почва да души, после предупредително да рови и мучи, накрая тъпче. И ако сте вътре - лоша работа! Много пъти ми се е случвало да се разминавам със стадо и направо да минавам през него, без това да е имало последици. Единият път се случи на пътеката от хижа "Вада" за Урдини езера, точно в горския участък под Зелени рид, където пътеката е на ширината на самара. Представете си как сме се разминавали - ние двамата с малко дете, и десетките крави, по-дебели от пътеката и наредени в индийска нишка! Мисля, че ръководството на парка - все пак е парк! - трябва да вземе някакви мерки срещу пашата без овчари. Опасността е съвсем реална и дано не стане някой сакатлък, та тогава да четем за "престъпна небрежност"!

	Сотиров написа:
	Я, какво аватарче си намерих! И е съвсем по темата "туризъм" - бутаме нагоре багажа, па слезем долу. После па нагоре...

Сизиф ряпа да яде... Cool

.

_________________
Който пие бира не умира!

Рекох си, докато чакам да свърши седмицата, та да поемем към Мальовица, да напиша отчета за 2006. Тогава големият внук, Антон, е точно на 3, а малкият, Боян няма още 2. Е, не става, колкото и да съм амбициозен! Затова поемаме само двама. Въпреки че отново е малко късно - 12 септември, все пак не е краят на септември и времето е необикновено хубаво. Настоението - съответно:

Подробно съм разпитал в хижата за дислокацията на стадото - не се предвиждат набези. Затова опъваме палатката на ливадата на Първа тераса, но - баба знае две и двеста - за всеки случай близо до укритието. А и от дъските става масичка с пейка. Слънцето се скрива рано зад Калбура и настава як студ, както личи по носа:

На сутринта по Овчарския улей - нагоре към Мальовишките езера. Всеки се качва, както може:

Един от принципите на моето туристическо възпитание е: никакво шише с вода! Като камилите - вода само където намерим и то с шепа, колкото да я опитаме. Този принцип съм го заимствал от алкохолиците: "Без една мога, но с една не мога". Иначе няма спасение - всяка глътка отваря желание за още и още. Явно е въпрос на навик, защото досега не съм чул думите "пие ми се вода". На Овчарския улей пресичаме малко ручейче, човешко е да опитаме водата му:

От езерото до върха - то, едното нищо:

Скромният ни обяд включва консерва. Тоя път газовата бутилка е наред:

Надолу от езерото към Втора тераса някой е направил камъните прекалено големи - очевидно е бил едър човек. Ето как се слиза:

За сметка на това на някои места светът изглежда в краката ни. А "къщата" ни е някъде съвсем в ниското:

На следващия ден посоката е към върха. Стигаме до Елениното езеро, обядваме, но режимът на тригодишното дете трябва да се спазва: два часа следобеден сън. Времето нещо започва да се мръщи, затова гледам да сме близо до пещера:

След съня времето вече хич не е за изкачване на върха - докато се качваме, ще стане съвсем тъмно. С недоволство, изписано на лицето, сме принудени да поемем надолу:

Това е сбитият отчет за експедицията "Мальовица `06". Отчетът за 2007 - coming soon. Прочее, внучката на третия си ден посети Панчарево. В този смисъл тя вече беше на Плана и огледа Лозенската планина. Хич да не е - едно добро начало, викам аз!

Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Апр 10, 2018 3:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Безкрайно ме радваш Very Happy

. Хора като теб ме карат да съм нетърпелив за моето "дедуване"!!
Е...е щастлив човек си ти... Very Happy

. Браво!

	W_sjankata написа:
	Безкрайно ме радваш . Хора като теб ме карат да съм нетърпелив за моето "дедуване"!! Е...е щастлив човек си ти... . Браво!

Браво наистина; духа трябва да се държи на ниво без значение от възрастта ;>

Браво, Сотиров, много ме амбицираш. Надявам се след година и аз да пускам такива пътеписчета :)

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

	asenr написа:
	Надявам се след година и аз да пускам такива пътеписчета

На колко ще е детенцето след година?

След 20 дни става на две, значи след година ще е колкото батко Антон на горните снимки :)

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

	asenr написа:
	След 20 дни става на две, значи след година ще е колкото батко Антон на горните снимки

О, няма време за губене! Догодина - на Рила, но сега чудесно можете да се разхождате из Витоша, ако сте от София. Например най-напред с лифта до "Бай Кръстьо" и оттам до манастира пеша. После от Голи връх до долу. Или от "Бай Кръстьо" до Кикиша и обратно. Или пък Голи връх - Комините - Кикиша - Драгалевски манастир. Ако маршрутът е по-дълъг и включва обяд, тогава с одеялото под буките - нани-нани! Важното е да го свикнете да върви, а не да го носите. Усещам, че навлизам в друга тема и млъквам.

Ето ми въпроса на картинка, доколкото можах да уцеля маршрутите. Снимката е на Мальовица с Елениното езеро и е правена откъм заслона на БАК. Маршрут 1 трябва да е стандартният, от езерото рязко наляво и после по билото. Маршрут 2 много не го откривам, но съм минавал по него зиме. Беше нещо от езерото по-направо към Мальовишкото било. А маршрутите 3 и 4 са част от въпросите ми:

Ето какво пише в пътеводителя: "За разнообразяване на маршрута на връщане може да се мине през Елениното езеро. От долното езеро се пресича Мальово поле с посока към в. Ушите. След това в източна посока се пресича склоновият блокаж под северната стена на в. Мальовица и се навлиза в стръмния, покрит със сипеен материал кулоар между в. Мальовица и остовърхата чука Орлето. От седлото над кулоара в югоизточна посока по тревисти пасажи се слиза на Елениното езеро. От седлото може да се изкачи в. Мальовица по нейния източен ръб. Това изкачване е по силите на опитни и сръчни планинари."

И така, доколкото разбирам, изкачването, дето е "по силите на опитни и сръчни планинари", е маршрут 3. Той не ме интересува. Проблемът ми е маршрут 4. За него не ми е ясно какво е това "блокаж", а за "кулоар" имам бегла представа - нещо като коридор. Е, визираният "стръмен, покрит със сипеен материал кулоар", колко е стръмен и опасен ли е? И втори въпрос: а как би изглеждал този маршрут в обратната посока - от Елениното езеро към Мальовишките езера?

Казвайте, че ако е непроходимо, няма смисъл да драпаме с багажа по Овчарския улей. Тогава ще си спим на Втора тераса, пък нагоре - разходки.

Здравейте,
Препоръчвам Ви да си направите бивак малко над Втора тераса по посока Еленино езеро, вдясно има едно чудесно малко езерце с полянки около него, толкова е закътано между клека и приятно, че няма да Ви се иска да си тръгнете от там. От там може да си правите радиални разходки до Еленино езеро и вр. Мальовица по летния път през Еленин връх. На въпроса за маршрут 4 не Ви го препоръчвам защото улея на север между Мальовица и Орлето и за слизане и качване е отвратителен, стръмен и каманяк. На Еленино езеро не си опъвайте палатка, горските минават често от там и е забранено. На долното езеро също е забранено, но то не се вижда Very Happy

Господин Сотиров, маршрут 4 според мен не става. Ето въпросното място под Мальовица, където има две връхчета, които се именуват Малка Мальовица и Орлето, но още не съм се ориентирала лично аз кой кой е.

Маршрут 4 стига до връхчето под Мальовица и после? Пък и дори и до връхчето да се стигне не е лесно. От тая гледна точка на снимката се виждат едни чуки и ръбове, които не са лесно преминаваеми, поне според мен де. При едно от последните ми ходения там, се загледах къде, аджеба, е тая пътека,която се води под Мальовица. Беше доста мрачно, а аз малко далече, но видях един хора да се придвижват по пътека, която съм маркирала с червено. Тя може на моменти да се доближава до ръба, но пътеката не я виждам по самия ръб да се движи. Ето още една снмика, където мисля, че минава пътеката.

Ето и една гледка към Мальовица и ръбъ му, направена от /като се погледнат и двете снимки, се пада най-десния връх/ върха му. Дано ви ориентира и послужи

Поздрави

Kat написа:

Господин Сотиров, маршрут 4 според мен не става. Ето въпросното място под Мальовица, където има две връхчета, които се именуват Малка Мальовица и Орлето, но още не съм се ориентирала лично аз кой кой е.

Браво, много добра снимка и много ясно си личат върховете - от ляво на дясно - Малка Мальовица, Орлето и част от Мальовица, Червената линия не е правилна, пътят е между Орлето и Стената на Мальовица, но слизането след това е трудно и каменисто.

Този маршрут въобще не го мислете, това си е алпийско изкачване
Кате поздрави за добрите снимки
Поздрави

Господин Сотиров, явно съм в грешка, за което се извинявам Smile

Поне стана ясно 1-во, че там не се ходи без подходяща техника
и 2-ро, че средното връхче е Орлето Very Happy

Благодаря, Спасе. Радвам се, че снимките са харесали. Като има подходяща светлина и с най-калпавия апарат излизат добри снимки.
Поздрави Croc

Благодаря на всички, които ми отговориха! Маршрута пряко от Елениното езеро към Мальовица не съм си го и помислял. Въпросът беше за спускането от превала между Мальовица и Орлето към Елениното езеро. Както разбирам, той е много каменист и сипест. То, и слизането от Мальовишките езера към Втора тераса е саде камъни, и Овчарският улей е сипей... Явно зависи кое - колко. Май ще го оглеждаме на място. Ако става - става. Ако не става - обратно. Все пак спането на Мальовишките езера има предимството, че от тях може да се отскочи до Урдиния циркус. Иначе - през Мальовица до езерата и обратно пак през Мальовица - ще е непосилно за децата (да си призная, и за мен).