Здравейте
И така, след дълго обсъждане кога и как ще преминем най-трудния старопланинаски преход от вр.Амбарица до вр.Жълтец, най-накрая дойде и този момент. Прогнозите за времето в планините бяха за положителни температури за първи път през тази година, дори за голямо затопляне, нетипично за периода, съобразно които ние си направихме план и разчет на изкачването. Решено бе да тръгнем рано сутринта от родните си места и да бъдем на местността Смесите към 9 часа. От там потеглихме към 10 часа от пропускателния пункт към махалата Нешковци. В началото на деня, снегът беше на петна и все още стегнат, но се очертаваше горещо, с обилно снеготопене време. На около 800 м надморска височина снегът стана по-дълбок, а от силното слънце и по- мек. Наложи се да обуем снегоходките, но въпреки това пак се затъваше. Тук групата ни се раздели на двойки и ние с бат Ицо зацепихме нагоре, за да можем да си починем на хижата повече за предстоящия нощен преход. Жегата взе да си казва думата и се наложи да се разхвърлим, като за през летния период. Преди местността Папратлива поляна, решихме да не рискуваме по стръмния дол, по който пътеката обикаля предстоящото връхче и затова го изкачихме. В един момент, когато излязохме на открита част, най-накрая се откри гледка към старопланинското било, което предстоеше да приминем през нощта. Направихме малко снимки и тръгнахме пак нагоре, като вече от доста места се виждаше и самата хижа, която наближавахме със всеки изкачен хълм. Малко преди последния, намиращ се над хижата, вр.Черната могила, решихме да не се изкачваме през него, тъй като така е най безопасно от гледна точка на лавинната опасност. Причината беше силното слънце и вече омекналия сняг, в който се потъваше доста. Подсякохме по лятната и слязохме малко по-надолу, но въпреки това не е за препоръчване при опасност от лавини. В най-голямата жега към 2 часа на обед пристигнахме на хижата, където бай Дончо, беше запалил голямото кюмбе. Там поговорихме, изсушихми се, хапнахме и Краси и Емо от Видин - фотографската група - също пристигнаха. Бай Дончо подкара ракиите една след друга, тъй като не беше виждал хора отдавна и му беше кеф да си поговорим. И на мен много ми се прииска да му пробвам ракията, но съм се врекъл, че по време на тежък преход, няма да пия никакъв алкохол.
Към 4 часа стегнахме багажа и потеглихме да изкачим поне по светло старпланинаското главно било. Разделихме се пак, като другите двама ( Apollo и Емо) останаха на хижата да снимат на следващата сутрин изгрев от вр.Амбарица. Нагоре снегът не беше толкова мек, колкото в по-ниското. Затъваше се все по-малко, даже в подножието на вр.Малка Амбарица се забиваха само шиповете на снегоходките. Изгледите към Купена и Амбарица от залязващото слънце ставаха все по красиви и незабравими. Малко преди зазоряване излязохме на билото, където се наложи, вече да се облечем по-дебело. Видяхме, че ще си имаме и пъртина през предстоящия ни нощен преход, за която беше споменал и бай Дончо. Това беше много добре, тъй като за тази година това ни се случваше за първи път някой да ни е правил пъртина. Благодарности, на тези, които се бяха мъчили преди нас!!!!!!!!!!!!! Малко преди да качим вр.Малък Купен слънцето залезе изцяло и времето чувствително захладня. На седловината под вр.Голям Купен се преоборудвахме с котки и сечива, хапнахме и палнахме челниците. Вятърът взе да се усилва, стана и по-студен, като така времето показа, че все още е зима. Горе на върха направихме по една бърза снимка и започнахме да слизаме. Надолу вече стана по-сериозно и се наложи да се мобилизираме, за да не направим някоя глупост. Слизането чак до подножието ми се стори доста продължително, но все пак имаше и пъртина, което много ни помогна. И така, лека полека напредвахме в тъмнта, непрогледна нощ, без никаква светлинка от луната. Но пък затова челниците ни се спрявиха блестящо. Преди Кръстците едната групичка от голямата дневна група преди нас се бяха разделили и неизвестно защо за нас се бяха втурнали в доста лавиноопасната част под кръстците (но всеки си има глава на раменете и мисли по най-добрия начин за себе си). Продължихме право нагоре, вятърът взе все по-силно и по-силно да духа, като на места даже ни разлюляваше докато вървяхме. Дойде ред и на Кръстеца, както казва Аспарух в своя пътеводител до „гвоздея на програмата“. Изкачихме го доста бързо и, за наш късмет, бяхме на завет от вятъра, когато се движихме по ръба. Горе щракнахме няколко снимки и продължихме към второто връхче, а там се наложи да използваме малко катерачни хватки, докато се пуснем до долу. Не знам къде беше точно, но се наложи да преодоляваме нещо доста високо пред нас и стръмно от двете страни, тука следите пак се разделиха и ние се зачудихме накъде да хванем. Сещам се, че се доверихме на едните и се качихме с подсичане и изкачване на самия връх, от там някакво завъртане и подсичане, преминаване по корниз и под нас пропаст и най-накрая се свърши. За мен този участък може да се каже беше „говоздея“ на програмата, особено при нощен преход. Вече с понатрупана умора преминахме едно по едно и костенурчетата на мама вр.Костенурка. На някой от тях имаше доста опасни подсичания. Самата Костенурка тръгнахме да я качваме и на върха решихме да се върнем обратно и да я подсечем по следите на групата. След върха спряхме да починем до една скала на завет и там си забравих шишето ми за вода (марка Ferino с неопрен от вън). Дано да попадне в добри ръце, че капачката му е от шишето на малкия Стражар и сега все едно и двамата нямаме шишета, тъй като моята се повреди малко преди да тръгнем за този преход. За това, че шишето ми липсва, се сетих чак при следващото спиране под вр.Жълтец. При изкачването на върха умората взе да си казва думата, а и на всичко отгоре и вятърът се усили и стана още по-студен. Тук за първи път за тази зима ми стана студено при положение, че бях с екиприовка с която съм изкарвал много по-студено време. Горе, на вр.Жълтец, починахме малко и се насочихме към зимнта маркировка за х.Плевен. По нея се някой се беше качвал предния ден. Тук вече се поотпуснахме по надолнището, тъй като беше приятно за слизане и неусетно към 4 часа пристигнахме на х.Плевен. Там се провикнахме малко в коридора, с надеждата някой да се покаже, но всички спяха дълбоко. Свалихме седалките и железата,прусеците и се оказа, че за пореден път си мъкнахме въжето с нас без да го използваме никъде (както беше и в Пирин), но знае ли човек кога ще му потрябва. Седнахме на фотьойлите и поспахме до 5.30 часа.
В 6 часа потеглихме с идеята по някакъв начин да се върнем до местността Смесите. Решихме да се пробваме по пътеката от х.Плевен до изоставената х.Яворова лъка. По принцип тя е лятна пътека и има опасни лавинни места, които ние подсякохме далеч долу в ниското. Пътеката подсича масива на вр.Жълтец ниско долу в гората по добре маркирана пътека и излиза на лавинен улей, който подсякохме най-ниско долу иначе пътеката минава директно през него. След това последва още един такъв улей, от който подсякохме по горния начин и пред нас се изправи един продължителен скален рид по цялото ребро. За наш късмет, намерихме удобно място и с един по-дълъг прусек успяхме да се изкачим над него. Малко след това излязохме пак на маркировката, която ни изведе на откритото било, откъдето се виждаха стари кошари. От тук нататък слънцето напече с все сила и повърхността на снега взе да омеква все повече. Имаше няколко изоставени кошари и една постройка, която личеше, че през лятото се използва от овчари. След нея се прави ляв завой и се слиза стръмно надолу по маркирана пътека по гористо ридче към долината на р.Гребещница. Прекосихме реката и се започна едно продължително еднотипно ходене по заледен път до Смесите през х.Яворова лъка. Малко преди хижата срещнахме организирана група слизаща от х.Амбарица. Стигнахме и до изоставената хижа Яворова лъка, която беше в толкова лошо състояние, че направо се чудя на българската вандалщина. Около нея беше пълно с хиляди чифтосващите се жаби, просто не можеше да се върви нормално по пътя без да настъпиш някоя влюбена двойка. Забравих да отбележа, че от кошарите до тук вече бяхме по къси гащи и тениски, направо като за лято. Минавайки покрай една беседка в ляво, с бат Ици решихме единодушно, че тук ще хапнем и починем, защото нашите приятели щяха да закъснеят за сбор-срещата на паркомястото на колата. След това поехми пак по пътя и за около половин час, стигнахме до местността Смесите в 14:30часа. Там пак направихме почивка и малко след това се събрахме с отсатналите двама и поехме по родните си места.
В крайна сметка, за 20 часа, 32 км разстояние и 1939 обща надморска височина, през цялата нощ от х.Амбарица успяхме да завъртим обратно през Купена, Кръстците, Кустенурката, Жълтец, 1.30 часа спане на х.Плевен и до Смесите. На снимките от GPS времето е повече, защото го нулирах чак, когато тръгнахме от Смесите всичките. Общо всичко, откакто тръгнахме от началната точка и обратно пак до нея, 23часа, 38.3км разстояние и 2900 метра обща надморска височина на изкачване.
Снимките:https://picasaweb.google.com/MoniStefanov/NoshtenTraversAmbaricaPleven_17_18_03_2012?authuser=0&feat=directlink
Бай Дончо, я беше изпил още след Нова Година и ни предлагаше от неговата ракия, ама при такива походи налагаме пълно въздаржание към всякакъв алкохол.
_________________ БАИР БУДАЛА
Пон Апр 09, 2012 7:19 am
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
стражара написа:
ама при такива походи налагаме пълно въздържание към всякакъв алкохол.
Е не, това не е човешко вече!
Пон Апр 09, 2012 2:25 pm
joropc
Регистриран на: 25 Яну 2011 Мнения: 649
Браво момчета!
Поредният страхотен пътепис за поредният страхотен преход.
Понеже вероятно ползвате GPS карта на BGMountains, а там "връхчето" над х.Амбарица е с име "Черната могила", искам да уточня, че името му е е "Момина могила" и винаги се е казвало така.Всъщност, това сме го коментирали с dido още миналото лято и предполагам, че в новите версии на картата, тази малка неточност е, или ще бъде оправена.
http://www.tourism-bg.net/hiji/100_hija_ambarica.html
Още веднъж благодаря за чудесния разказ и снимки!
П.П.
Трябвало е да тръгнете малко по-късно от Амбарица, защото обикновено Дончо има среща с НЛО по това време.Можело е да го видите и вие.
ама при такива походи налагаме пълно въздържание към всякакъв алкохол.
Е не, това не е човешко вече!
Ами вечер след такъв преход, да и то със салатка и ракия, но през деня действа много демотивиращо.
_________________ БАИР БУДАЛА
Пон Апр 09, 2012 6:41 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2493
Аз пак да ви завидя за нощното минаване
Относно пъртинката - пак заповядайте
Подсичащите няма да ги коментирам, най-малкото им се смяхме вечерта в з. Ботев, че са чийтъри
Цитат:
Сещам се, че се доверихме на едните и се качихме с подсичане и изкачване на самия връх, от там някакво завъртане и подсичане, преминаване по корниз и под нас пропаст и най-накрая се свърши.
По принцип още с тръгването, бяхме решили, че минаването на траверса, ще бъде през ноща. Причината беше, високите дневни температури, които синиптиците обещаваха. В последвствие и ние изпитахме тези жеги при изкачването ни до х.Амбарица, което наклони везните към 100% нощно изкачване.
_________________ БАИР БУДАЛА
Чет Апр 12, 2012 10:58 pm
dobber
Регистриран на: 04 Дек 2009 Мнения: 244
Страхотно преживяване е било. Благодаря за споделянето.
Вто Апр 17, 2012 3:53 pm
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
видях на снимки че на Амбарица има някакъв заслон/къщурка. Има ли там място за нощувка за един човек със спален чувал?)
Вто Юни 26, 2012 4:42 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
raskoll написа:
видях на снимки че на Амбарица има някакъв заслон/къщурка. Има ли там място за нощувка за един човек със спален чувал?)
при тежка нужда може да се позлва. Но в общи линии е една тенекиена кучешка къщичка която може да спаси от вятър само Доста е мизерия вътре. При нормални обстоятелства май е по-приятно навън в тревата някъде да се легне.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети