Ето ме и гост на рожден ден на хижа Вежен...
В събота тръгнахме от Рибарица малко преди обяд. По черния път нагоре имаше следи от ски, които стигаха до около час над селото. Отвреме-навреме пътят се пресичаше от езици сняг, смесен с камъни и дървета, изсипали се от околните склонове.
Снегоходките бързо ни доведоха до Двата моста, откъдето почва недългото стръмно качване към хижа Вежен.
А ако ни срещне баба Меца? Няма страшно, ето указания:
Бързо набрахме височина, снегът се увеличи и най-горе стигаше до знаците на лятната маркировка по дърветата. Падна много приятно правене на снегоходна пъртина...
Към пет без нещо се появи и хижата. Пред вратата – окоп, по-дълбок от нас, а бунгалцата – само покривчето с google-ичка от сняг на него.
Починахме малко в хижата и после част от нас решихме да се разходим и към върха вечерно. Нагоре – кеф! За разлика от гората в ниското, тук снегът по дърветата не се беше топил и целите бяха като приказни зверове. Истинско удоволствие да правиш снегоходкова пъртина нагоре.
Разровихме стръмния участък под въжето и скоро се появи и то. Север-северозападните ветрове го държат оголено и няма големи натрупвания на сняг.
Минахме стръмното, но притъмня и решихме да не ходим до връхната точка на Вежен по платото, а да го оставим за следващия ден.
Отпразнувахме рождения ден, починахме и в неделята, без да бързаме, по вече приготвената пъртина се качихме отново горе.
На Веженското плато всичко беше обдухано здраво. Отсреща ни гледаха Рила, Пирин, Родопите и Витоша. А по-отблизо – старопланинското било, ей го отзад ни маха Ботев с кулите.
Козята стена:
Тетевенска баба:
Рила с малко Пирин:
На Вежен:
На самия Вежен духаше доста здраво, някой даже залитна. Аз предложих да направим обиколка през х. Ехо, ама не се прие и се върнахме обратно в хижата. Оттам обяд и – надолу през рида на вр. Голяма Шаля. Там чакаше да бъде изгазено голямо количество пухкав и мокър сняг, което бе сторено с удоволствие.
Стигнахме и до наблюдателното кула на Голяма Шаля. Т. е. до част от нея – покривът беше минал на самоуправление и беше отлетял на някъде. Почивка, от всякъде ни гледат балкани и предбалкани.
Поглед към Юмрука:
Следва слизане по Царичинската екопътека. И преди ме е учудвала – предполага се, че по екопътеката се водят деца и хора, на които трябва да се запали интересът към природата с нещо забележително и вълнуващо – причудливи скали, шеметни проломи, красиви пещери, или пък странни растения и редки животни. А това е просто обикновена пътека по склон като всичките наоколо.
Е, скоро минаваме край екотоалетната и след още час сме в Рибарица.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
