Знаете ли, че свинята има 30 мин оргазъм?!?
Искахте да ви разкажа какво става по Дългия рид, ама аз не искам. Не че не сте ми приятели ама няма какво толкова да кажа, освен че ми беше избил един херепс на джуката като гурманска плескавица и че ръцете ми посиняха на спирката за обяд, та неможах да си нарежа мръвката... всичко останало беше перфектно - и времето и компанията и гледките и организацията.Общо взето го бях подценявал тоя маршрут като не много интересен а май ми стана един от любимите
Стига за толкова назад, да видим какво се случи тази Събота
Нещата както обикновено се заформиха петък вечерта преди края на работния ден. Това е много важно да се случи, защото понякога стават от днес за вчера и е леко неприятно като откриеш разни пропуски в раницата! Този път перфектната организация от предния път беше оставена в мои ръце , защото Миленски нямаше да идва. Групата беше от 3ма и аз - две дами и двама госдина. Тука да вметна, че от както съм зазимил колелото нешо много социален взех да ставам. Предната седмица с 4ма , тая с 3ма ....и още една вметка и спирам да вмятам... не е добре май да ми се поверява организация на маршрути за повече хора.
Да мина по същество - отворих МапСорса и приближих. Я каква чудесна идея изкочи сама на монитора - вр. Мечит. Ми там не съм ходил, близко е, решено !!! 8 часа среща при Ваня (съорганизатора) на Цар Борис на едно кръстовище. Тя беше инструктирала другите двама за мястото и часа. Аз тях не ги познавах. Рутинното закъснение поради невероятните! съботни задръствания и "Айде още един сноозе само". Групата се събра, натоварихме багажа в мойта каляска (двуврат хечбек с ГАЗОВА, споменавал съм я и друг път) и поехме към Говедарци. Тук момъка (от другите двама които не познавам, на Ваня приятелите) зададе логичен въпрос, защо сме го разкарали от Младост4 до Цар Борис, като той живеел на почти околовръстното. ( само за незапознатите това са 15км в обратна посока в 7 сутринта) На този човек май деня му не тръгна добре от сутринта. Другият от групата се оказа, една мадама която познавах от преди.
И така, пренасяме се директно на пътя към х. Мечит.С бодра крачка тръгнахме, лакърдия, нови хора, кой кво що, как... Почти в началото срещнахме едно огромно рунтаво куче (аз на немска овчарка го правя). Много красиво животно. Без да каже гък тръгна с нас по баира към хижата. Зарибих го за туризъмА с две бисквити Ревю ... с 25% овесени ядки Да не кажете че не се дава сладко на кучета... аз здравословно подходих. По пътя големия рунтав пес изчезна някъде, като след две-три минути ми изкара акъла като изкочи изневиделица от едни храсти. Ахааа аха да ми изкочи пак стреснушката... Малко преди хижата от гората се разнесе лай. Огромното! куче на хижата беше усетило наща дружинка и не беше много дружелюбно. Успя да стресира най-новия член на групичката ни. След дълги уговорки, че ще го пазим нашия рунтав приятел козирува, кръгом и пое обратно. Страхливец Ние по един чай на хижата и айде нагоре. Пекна едно слънце, поразсъблякохме се, по пътя си ходим, топличко, приятно. Взе да ми става мнооого хубаво. Неусетно някак дори едва ли не изкочихме на билото и какво да видим... цяяяялата Мусаленска Рила. Рида на Скакавците, на юг разни други убавци дето не ги знам ... Всичките наредени, белосани. Е те тука в тоз момент изпитах ОРГАЗЪМААА.
Продължихме до връх Мечит. Там седнахме да му хапнем. Макар да знам, че демократичния подход не е особено ефективен в планината подложих на обсъждане как да продължим. Часът беше към 14:30. Варианта беше да се върнем по същия път и да ходим на баня в Сапарева баня. Принципно банята влизаше в плана и хората си бяха взели и кърпи и бански даже, защото ги бях примамил че ще ходим. Аз също бях много наточен за пустата му баня, че и се канех от миналата седмица. Тогава обаче групата ме отсвириха Другия вариант беше да продължим до Лопушки да слезем през Йончево езеро и от там към Говедарци. Тука може бе замаян от ОРГАЗъМА, и като виден демократ на въпроса каква е разликата отговорих - "Ами през езерото мааалко ще си удължим пътя". Разбира се на такова обещание - маалко по дълъг път и още мнооого красоти кой ще гласува против ?! Идеята се прие единодушно. Може би на вота повлия и "Ейййтози хълм насреща трябва да качим и после сме само надолу" Тука и аз малко се пообърках. Мислех че този хълм е Лопушки ама не. Било малък Лопушки.
Тръгнахме весели щасливи по единодушно изпрания по-дълъг път. На хълма дето го мислех за Лопушки всъщност осъзнах кой е Лопушки. Обзето от приятно то въздействие на ОРГАЗъМА поех по гърбината на върха. Влязох в сянката на върха, избързах малко от останалите. Имах енергия да тичам нагоре. избягах им на 15 мин. Катеря, запотен, пъшкам, завъртам се наоколо, пак нагоре. Изби потчица по челото. Дъха отчетливо се вижда в студеното. На последните метри преди върха слънцето ме напече. Задуха и вятър. Не го усетих изобщо в еуфорията. Горе на върха облякох и зимното яке. Там беше кулминацията ..., падащото слънце, огрява Мусала, Мальовица, Царев връх, и една камара знайни и незнайни гърбици и игли. Излях се
Дойдоха и другите. Тука вече ОРГАЗъМА премина в След Оргазмова Апатия. Това е едно състояние дето съм открил, че се случва точно след като ти е най-яко. Нищо не те интересува, дори това което те е докарало до там >:-] Малко след това апатията поаглъхна и почнах да се попритеснявам, че времето доста напредва, а ни чакаше слизане бая. Слънцето залезе към 16и45. Вятъра се усили. Колегата май вече беше разбрал ,че пътя всъщност не е малко по-дълъг. Деня му отиваше на все по зле. Очертаваше се незабравимо за него пътешествие. А на мен основните ми желания бяха да хванем пътката към Йончево по светло. Успяхме на ръба. Тъкмо я хванахме и ....
Палнахме челниците и заслизахме към езерото. Това слизане беше като ходене в минно поле. Засипано със сняг и дебнещи дупки между каманите.Тука е мястото, като един рекламен агент да похваля БГ3 на Брайтхорна ми. За първи път усетих истинските качества на тази обувка. Просто не ме подведоха нито по леда нито по снега нито по камъците. Много стабилни !!! И така макар и да прижуляше на моменти ОРГАЗЪМА пак наближаваше. Заформяше се втори дубъл ( как ги обичам тези двойните като се случат...) На челници лека полека се смъквахме към езерото. Колегата май окончателно оклюма. Двета дами мисля че се изкефиха много. Дълго време беше слизането до езерото. По едно време чух... "Айде малка почивка да направим". Аз бях на 100 тина 200 метра напред. Провикнах се "Айде осще 300 метра и ще почиваме на езерото. Спомних си от лятото огормните туфи трева малко над езерото и бях решил там да е почивката. Харесах един голям камък и се цопнах в бухналата изсъхнала трева. Потънах като във фотьоил. Тука ОРГАЗЪМА пак ме налетя. Лежах в тревата на топло ( ах как само топли тоя треволяк) гледах звездите и скалите над езерото дето ги осветяваше резена луна.... Дойдоха и другите. Светнах ги за уюта на тревата. Колегата възкликна "Ехаа кво е топло, неможе ли да дремнем тук" После извади един кроасан "Някой иска ли кроасан... малеее, как се е одървил" ))))))) Така смешно ми стана. Явно планината действа одървящо на всичко органично
Реших че е време да тръгваме. Направх 10 крачки и нещо ме зачовърка. Някакъв глас ми проговори сякаш да се върна да видя да не съм загубил нещо в тревата. Аз му казах на тоя глас, че всичко е по джобовете ми ама той настоя. Елеее, връщам се там където бях и карабинерчето с ключовете за колата пробляснаха на светлината на челника. БАСИ!!!
хубава щяхме да я свършим! А карабинера е с контра и не се е откачал никога... ШОК
Слизаме от езерото и се чудя, дали да не пратя останалите до ЦПШ то, а аз да сляза за колата ?! В крайна сметка реших да перем право към Говедарци. Радвам се че направих този избор. Пътеката надолу не я бях ходил, но макар и на челник беше много добра. Усетих и повдигнат дух ( не одървен ). Всички като че ли се преродихме в боровата гора. Така лека полека излязохме на път. От там оставаха към 5-6 км до колата. Мина неусетно времето в закачки , смях и весели разговори и вицове. Дори краката ми не отказа да ходят по асфалта. Така в 10 часа, след 4 часа на челници, бяхме при каляската която беше като булка, цялата скрежасала и някак си самотна
Това беше вчерашната разходка и част от миналоседмичната.
Дълго време съ чудих дали не съм свиня при такъв дълъг оргазъм. След по-обстойно изследване из интернет, от добре осведомени източници и много изчетени форуми установих, че не съм свиня, защотото на свинете не им се правило секс. пък на мен постоянно ми се прави. Открих страхотна пътека, за пускане с колелото (тази от Йончево до Говедарци). Добавих я в опашката за другия сезон . Май отказахме един за винаги от планината с 28 кмвия преход ... другоо.. не се сещам. Банята явно няма да ми се случи скоро че си одя осолен и ароматен
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Другия вариант беше да продължим до Лопушки да слезем през Йончево езеро и от там към Говедарци. Тука може бе замаян от ОРГАЗъМА, и като виден демократ на въпроса каква е разликата отговорих - "Ами през езерото мааалко ще си удължим пътя". Разбира се на такова обещание - маалко по дълъг път и още мнооого красоти кой ще гласува против ?! Идеята се прие единодушно. Може би на вота повлия и "Ейййтози хълм насреща трябва да качим и после сме само надолу" Тука и аз малко се пообърках. Мислех че този хълм е Лопушки ама не. Било малък Лопушки.
. Май отказахме един за винаги от планината с 28 кмвия преход ... другоо.. не се сещам. Банята явно няма да ми се случи скоро 
Ако имаш и най-малки съмнения, че си свиня - взимай си отпуск и се крий, че Коледа наближава!
