Йордан Йорданов: Бъдещите планове на БТС са свързани с усъвършенстването на нормативната уредба и осигуряването на финансов ресурс
29 ноември 2011 | 19:01 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Йордан Йорданов, началник отдел „Хижи, маркировки и комуникации” към Българския туристически съюз (БТС) пред Агенция „Фокус”
Фокус: Какво е състоянието на хижите в България?
Йордан Йорданов: Състоянието на хижите по наша преценка е добро, като се има предвид, че още от 2005 г. в рамките на около 4-5 години имаше целево държавно финансиране за хижите и ремонтирахме средно по 70-80 хижи на година. Като се почне от покриви, ВиК и ел. инсталация, локално отопление, отоплителни котви, дограма и то в стъклопакет, нови санитарни възли. Освен това, пак с тези държавни средства ние успяхме да ремонтираме и някои хижи, които бяха пострадали от стихийни бедствия. Ураганни ветрове бяха отнесли покриви, имаше една опожарена хижа. Имаше и хижи, които дълги години не бяха в експлоатация поради това, че бяха изоставени или пък поради липса на средства не бяха ремонтирани, които също възстановихме. А освен това и преди няколко години взехме няколко по южната граница и с тези същите средства ги преустроихме в действащи в момента хижи. От 2007 година започна дострояването на една много важна и знакова за БТС хижа, която има значение и за международния туризъм, не само за вътрешния – Мусала, защото тя повече от 15 години беше оставена на етап груб строеж. В рамките на три години – 2007, 2008 и 2009 пак благодарение на държавата се отпуснаха целеви средства – само за нея един милион лева на година. Тя е на някакъв доста напреднал етап, вече тя е завършена. Не е още в експлоатация, но предвиждаме догодина да се довърши и евентуално в края на следващата година да влезе в експлоатация. Проблемът е такъв, че трябваше някои процедури да се проведат, търгове и това малко ни позабави и позагубихме темпо за 1-2 години. Освен това, тя е най-високо разположената хижа на Балканския полуостров, тя е на 2400 метра. Друга допълнителна трудност е, че няма път до нея и на тази височина е много кратък строителният сезон. Той е от юли месец докъм октомври месец средата и приключва. Така че това е също един крупен обект за нашия туризъм.
Фокус: Има ли развитие идеята хижите да се реновират и оборудват по европейски проекти и как може да стане това?
Йордан Йорданов: Почнахме от миналата година европейския проект по „Е-3 Ком-Емине” по Оперативна програма „Регионално развитие”, в която са включени 32 хижи, като ремонтите им включват същото нещо, аналогично на това, което ви казах преди малко – саниране, външно саниране на обектите, ремонти или подмяна на покриви, ако се налага, подмяна на съществуваща дограма, нови ВиК, отоплителни инсталации, ел. инсталации, противопожарно обезопасяване на хижите и други от този род.
Фокус: Кои планини са най-добре обезпечени с хижи и необходимо ли е да се изградят такива някъде другаде?
Йордан Йорданов: Няма такъв показател. Какво значи една планина да е добре обезпечена с хижи? Но ще ви кажа, че сравнително най-добра уплътняемост има средната част на Стара планина – Средна стара планина, Рила планина, отчасти Пирин, Витоша. А в тези трудни времена по наша преценка не е необходимо да се строят нови хижи – първо поради това, че липсват средства и второ, че за тези, които сега съществуват в тази база, се изисква все пак доста финансов ресурс за поддържане.
Фокус: Имате ли представа колко са на брой хижите, които са кандидатствали по проекти за европейски средства?
Йордан Йорданов: Това са „Ком-Емине” – те са 32 хижи. Освен това, нашето туристическо дружество в Гоце Делчев също кандидатства за една нова хижа в планина Славянка преди две години. Тази година пак е спечелило проект и също работи по този въпрос. Кандидатствали са и други по трансгранични проекти със съседните държави, но общо взето се получава така, че не се е получило нищо по-точно.
Фокус: Устройва ли ви сегашният вариант на собственост на хижите и какви идеи имате в тази насока?
Йордан Йорданов: Собствеността е три вида собственост: държавна, общинска и частна. Горе-долу се отнася същото и за хижите. Имаме хижи, които са държавна собственост, хижи, които са общинска собственост и хижи, които са частна собственост, тоест с нотариални актове, но не на физически лица, а на юридическите лица – това са нашите туристически дружества. Но за съжаление имаме и немалко обекти, за които просто са изгубени всякакви документи от строителство и нищо не е водено, и висят. Както казват юристите – в правния мир е така.
Фокус: Кой трябва да контролира арендаторите дали си изпълняват задълженията и поддържат ли базата в добро състояние?
Йордан Йорданов: Самите туристически дружества, които са дали под аренда или под наем обектите си. В тези наемни и арендни договори трябва да са регламентирани ясно и точно правата и задълженията на двете страни – на наемодателя и на наемателя.
Фокус: Споделяте ли инструкциите за проверки на хижите на Комисията за защита на потребителите?
Йордан Йорданов: Те не са инструкции. Комисията за защита на потребителите си вършат проверките и работата във връзка с Наредбата за категоризиране на туристическите хижи. Така че и да ги споделям, и да не ги споделям, никой не ги пита стопаните на обектите. Те просто са длъжни да изпълняват критериите по наредбата и когато някъде нещо не се е получило, може да ги санкционират. Трябва да има контролни органи и трябва да се контролират тези неща.
Фокус: Всички хижи ли са категоризирани у нас и ако не, кои от тях не са?
Йордан Йорданов: По моя преценка някъде около 90% от хижите на БТС са категоризирани, независимо дали са на сезонен характер, през зимата дали приемат туристи или не, или целогодишно. Имайте предвид, че има и хижи, които не са на БТС. Частна собственост са – на други физически и юридически лица, на други фирми. Аз говоря за хижите на БТС. Така че около 90% може да се каже, че този процес е преминал вече и те са категоризирани.
Фокус: Какви средства са ви нужни за подобряване на условията в хижите?
Йордан Йорданов: За тези 4-5 години, когато се отпускаха целеви средства от държавата и се ремонтираха около 70-80 хижи, говорим средно за около 900 000, около един милион лева на година. Аз не мога да направя точен разчет, но все пак немалък финансов ресурс трябва да имаме ние ежегодно, за да можем да поддържаме в добро състояние и да гоним по-високи критерии и стандарти за нашите туристически обекти, защото колкото и да правим ремонти и да догонваме, винаги се получава така, че малко изоставаме с малки изключения, защото имаме и няколко нови елитни хижи. Но това не е достатъчно.
Фокус: Как би могла държавата да подпомогне развитието на хижите у нас?
Йордан Йорданов: От една страна, със сериозен финансов ресурс. От друга страна, с някои промени в нормативната уредба, които да регламентират собствеността на хижите, техния статут и тяхната защита от посегателства за приватизация или други такива нездрави апетити.
Фокус: Какви са бъдещите ви планове по отношение на подобряването на хижите?
Йордан Йорданов: Бъдещите ни планове могат да бъдат само едни – нормативната уредба да се усъвършенства и да се осигури някакъв финансов ресурс и то от държавата, защото ние, БТС, сме организация в обществена полза и от стопанска дейност, която колкото и малко да взимаме, ние не можем да заделяме и нямаме право да формираме печалби – даже по Закон за юридическите лица е така. Така че основно държавата и общините, разбира се, на чиято територия се намират съответните туристически хижи. Това може да се регламентира чрез Закона за туризма, да се доусъвършенства чрез Закона за физическото възпитание и спорта, Закона за собствеността и други такива подобни на тях документи.
Фокус: Имате ли идеи за трансгранични маршрути?
Йордан Йорданов: Не само че имаме идеи, но ние имаме маркирани трансгранични маршрути в българската част от 1992 година. Това са т.нар. европейски туристически маршрути с кодовото наименование Е-3, Е-4, Е-8. Е-3 например е българската част на европейския маршрут, който започва от връх Ком до нос Емине. Е-4 започва от Боровец и завършва на хижа Славянка, Гоцев връх. Това са на планината Славянка, Гоцев връх през пет планини – Витоша, Верила, Рила, Пирин. Е-8 започва от Боровец, минава през източната част на Рила планина, Западни и Източни Родопи. Освен това, особено когато се вдигна вече граничната бариера, на много гранични наши планини са направени маркировки – на планината Славянка, на Беласица, на Осогово, където има възможност вече да се развива и това трансгранично сътрудничество. Тоест ние сме си маркирали няколко туристически маршрута и по тези планини. Поддържаме с балканските страни и сродните организации непрекъснати контакти и връзки, сверяваме си техни и наши прояви и действия.
Яница ТАНЕВА
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
