Тренировъчна Програма

Здравейте,
много бих искал да получа съвет как (ако е възможно) в кратки срокове ( две седмици ... ) да увелича издържливоста си с цел по-лесно изкачване на планинските върхове - нещо което искам да го превърна в основно свое хоби.

В момента теглото ми е 81 килограма с ръст 175см ( преди две - три седмици бях 94 кг).

Относно текущата си издържливост бих могъл да кажа че не е на добро ниво - 10-15 обиколки на местния стадион с темпо "джогинг" до "свински тръс" ...

Искам да се запиша на предстоящ поход няколкодневен поход из Пирин и искам да съм максимално добре подготвен дотогава.

Няма грешка, действително отслабнах с над 12 килограма за няколко седмици - боледувах с летен грип седмица и оттам свалих около 7 останалите с ограничаване на хляб, мазнини и други храни и редовни каране на колело и бягане.

Здравей,
Свалянето и качването на килограми е въпрос на метаболизъм и воля и в това няма нищо притеснително - аз качвам и свалям много бързо и с кеф!
Тичането помага доколкото си регулираш дишането. Ходенето по баира иска и здрав гръб - стоиш прав по цял ден с раница на гърба, докато при тичането нямаш такива натоварвания и наклон. При мен колелото по-скоро пречи, отколкото помага, все пак натоварването е много по различно.
За баира най-добрата тренировка е редовното ходене, с раничка ... и те така.
Иначе тичам, карам колело, като тези занимания са силно изоставени като ходя по баирите.
Май искам да кажа, че най-добрата тренировка за ходене в планината е ... ходене в планината и най-важно е желанието за това, не тлкова физическата подготовка Чатнах!

Успех

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Не вярвам, че за 2 седмици можеш да промениш нещо съществено, особено ако не си млад. Според мен е най-добре в планината всеки да си върви с неговото темпо. Не че винаги е възможно.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Обикновено из планината ходя сам съзнавайки рисковете свързани с това. В случая ще съм с група напълно непознати за мен и искам да съм максимално добре подготвен за да не се налага да ме изчакват и да съм им в тежест.

Да, групата върви с темпото на най-бавния, иначе престава да бъде група.
Да ходиш с напълно непознати, чиито възможности не познаваш е по-опасно отколкото сам.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Ами замисления поход на Пирин няма да се осъществи за сметка на това ще се опитаме да изкачим повечето планински първенци докато е хубаво времето и докато сме свободни през уикендите. Продължавам да си свалям килограмите като вече разликата е 16кг т.е. сега съм 78кг, чувствам се добре но силите като че ли не ми достигат на моменти. Изкачих връх Мусала от дворец Царска Бистрица без особени затруднения но и самия връх е сравнително лесен за изкачване. Мисля да продължа и да сваля още някой и друг килограм но вече с много по-бавно темпо, от тук нататък си е претоварване на организма ми се струва.

Далече навътре в червения сектор на ставите си нагазил, между другото.

lz1gjd написа:

Ами замисления поход на Пирин няма да се осъществи за сметка на това ще се опитаме да изкачим повечето планински първенци докато е хубаво времето и докато сме свободни през уикендите. Продължавам да си свалям килограмите като вече разликата е 16кг т.е. сега съм 78кг, чувствам се добре но силите като че ли не ми достигат на моменти. Изкачих връх Мусала от дворец Царска Бистрица без особени затруднения но и самия връх е сравнително лесен за изкачване. Мисля да продължа и да сваля още някой и друг килограм но вече с много по-бавно темпо, от тук нататък си е претоварване на организма ми се струва.

Давай го по-бавно със свалянето на килограми. Това рязко отслабване, което си направил и продължаваш да го правиш в момента означава, че също толкова бързо можеш да си върнеш старото тегло. Пробвай да задържиш около 80-те килограма например в течение на година, преди да предприемеш ново намаляване на теглото. Така организма по-леко ще приеме натоварванията и стреса.

Много се впрягаш нещо ми се струва ... щом си тичаш и т.н. значи си като цяло с във форма. Внимавай с диетите, че то хубаво сваляш кила, ама оставаш и без сили. Точно преди планината е нужно да позаредиш.
Освен това да отиваш в планината с цел някакви върхове е малко тъпичко Wink

... на планина се ходи за да ти е кеф, за да ти е весело и за да си починеш. Ако още преди да си тръгнал вече си се стресирал, че няма да можеш да бройкаш върхове каква е целта на занятието?

Иначе издръжливост не може да се тренира с друго освен с много ходене. Тая година в групата имахме и спортисти ... е най зле бяха Wink

Но спорта им е такъв, че са свикнали на къси интензивни натоварвания, което няма нищо общо с трекинга. А аз кват съм мърда и в най добрия случай на 2 седмици веднъж правя само едно яко каране на колело влезнах във форма за 2 дни с едно късо трипче ... после малко мускулна треска и като мина бях готов за подвизи. Но мен пък при сериозно ходене почват колената ми да се обаждат и заради тях не прекалявам.

Принципно си има и организми, които не могат да свикнат или поне не свикват лесно с тоя тип продължителни натоварвания.

Не на последно място много важно е храненето по време на трека - балансирано, без боклуци, достатъчно и бързи и бавни въглехидрати, минерали, витамини, правилно пиене на вода. Трябва да се научиш да усещаш кога от какво се нуждае тялото ти, а не като свърши тока и да се чудиш какво стана и що не ме държат вече краката.

Така вслушах се в съветите и взех да я карам "по-кротко" но май е било късно.

Не знам дали има връзка но от няколко седмици взеха да ми пукат ставите на краката,
а и колената взеха доста да ме болят ... особено на слизане десния крак ме боли толкова
че ми пречи на нормалното ходене.

Ами чакаш търпеливо да ти мине травмата и след това, ако не си изгубил хъс - почваш отново.

Според мен правилно е да се тича по постепенно изкачващ се терен, но бавно, щото изкачването веднага изтощава. Свикването по този терен олекотява повече изкачването на стръмни места. Кляканията с тежест допълнително помагат. Аз тичам по горска пътека 7 км по нанагорнище, а после обратно (общо 14 км) веднъж в седмицата (в неделя), а във вторник и петък правя клякания, но в последния си маратон пробягах с 4 км повече и няколко дни след това краката (не от схващане на мускулите) постоянно ме боляха, а коленете ми постоянно пукат, за това сега и аз почивам и се надявам да се възстановя. Ако избереш моята програма те съветвам да увеличаваш разстоянието постепенно - човек може да постигне много, но малко по малко.

_________________
http://wiki.bgmountains.org/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Ако е за това пукане на ставите за което се сещам, то се получава, когато амплитудата на движението им е по-голяма от обичайната с която са "свикнали". Пукането е свързано и с това, че веществото, което играе ролята на "смазка", също и на буфер си променя вискозитета в зависимост от натоварването.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Мен ми пукат само като се въртя в леглото като ходя нямам никакви проблеми и болки

_________________
На кръгла маса, в хижата и в женско сърце винаги има място за още един!