Решено е. Ще въртим педалите.
София и без това отдавана съм я отписал за таквиз дейности, та рано, рано взех да снова между мазета, асансьори и кола, докато най-сетне натоварих двата „коня”. Единият не стоеше мирен нещо, та по пътя, докато прибирах и другарчето си, взе да ми диша във врата с едната капла. Ама мерак нали е, та не му търсих кусур.
„Софиянци” явно се бяхи изнесли по родните места, та пустите квартали се биеха на очи.
На горе, по пътя подгрявахме със „Z-rock”, та щом пристигнахме в една от махаличките на Плана и вече бяхме готови да хвърлим в пространството малко Е кин. и Епот.
В селото – пълно мъртвило. Е, не чак де, но на фона на Бистрица и Железница си беше жив пущинак. Оставихме колата на обръщалото, напомпахме гумите и поехме към вр. Манастирище. Църквата ни изпрати пустееща, неприветлива. А беше празник.
Нагоре хванахме мек и мочурлив път, който скоро ни изведе на една прастара къщурка, изникнала от нищото. Присъствието и беше доста неестествено. Самотна, изтърбушетя ме мамеше. Кой ли е хлопнал за последно вратника и е казал „баста” – тук няма живот.
„Извънземният” ме чакаше, полегнал на тревата. Сигурно много се бях улисал с мойте си „изследвания”. Нагоре продължихме в тръс, докато не се зададоха една баба, един дядо и вярното им куче, което не пропусна да ни се скара. Точно под върха.
Спряхме на приказка. Хората бяха от селото. Липсата на поп и действаща църквица ги беше довело чак горе до параклиса. Бяха оставили яйчице и къс козунак.
Покатерихме се на триангулачния знак, после на дъба – онзи, дето пази в пазвата си вода и в сухо време.
Горе се отвори гледка и на Север към София, та побързахме да се изсулим в противоположна посока. Рилата се показваше едва, едва от накацалите сиви облаци.
Следваше спускане. Много се чудих, дали бегача ще издържи такава интервенция, ама с всяка изминала минута изпадах в екстаз от спускането и не мислех, че мога да се нахакам, я в някой бук , я да се преметна на някоя бабуна.
На едно място пътят свърши, а ние в момент на умопомрачение взехме да се спускаме директно надолу. Добре че беше само мека трева и ...шипки, та се разминахме само с няколко драскотини и опит за откъсване на едно ушо.
Малко по надолу хванахме успоредно на един поток, но скоро се наложи да бутаме нагоре в някаква гъста горичка. Според картата трябваше да се слеем с черен път и да се свлечем в долината на Планщица.
Хубаво, ама в тия шубраци едното кормило излезе да поддава, та се наложи да извадим ключове, шестограми. Ако някой ни беше видял в тоз момент щеше да ни отпише. Кой идиот си поправя колелото в гората насред поток и шубраци.
Нейсе, оправихме се. Излязохме на пътя и започна едно яко спускане. Помня, че взех да викам от кеф, а за десерт се окалях до уши, профучавайки през локвите - като прасе в кочина.
Долу, в реката, след кратко мъдруване изсулихме обувките и форсирахме. Леле, преряза ни.
След малко се озовахме пред портите на обсерваторията. Беше време за обяд. Разделихме едно яйце и кроасан на три /един пес се присламчи, та нали сме ларш.../ и после запъплихме към селото.
Излязохме в съседната махала. А горе, разкош. Гледки, гледки.
Минахме за по късо уж по черен път, но се озовахме в гробищата. Странно. Бяха разположени на едно стръмно ребро, вклинени в една борова гора. Това беше най-закътаното и необветрено местенце в района. Сякаш хората са искали да дадат пълно спокойствие на предците си.
Хванахме една стара и непознала човека картофена нива и затворихме кръга изпълнени с настроение.
Снимки има, ама не струват.
Сря Апр 30, 2008 12:22 am
Da Luz
Регистриран на: 30 Окт 2007 Мнения: 60 Местожителство: София
"Пра-старата" къщичка е направена съвсем скоро като снимали някъв филм. Та затва изглежда толкова автентична.
И аз се забих в гробищата, веднъж, уж за по-напряко - голям смях падна.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети