За ежегодното ни планинско летуване тази година бяхме избрали Рила.
Тръгнахме аз, Дими (единствената жена в групата), Стънчо, Антон, Свилен и Борко на 01.08.2010 от Търново с две коли. Последните двама бяха пристигнали предната вечер от Варна. Закусихме прекрасни топли банички на билото на прохода на републиката, а Стънчо неизменно поръча шкембе чорба. Минахме през Асеновград, да заберем Веско и да заредим провизиите. Напазарувахме в Била и от там през Белово, където ни чакаше Данчо. Той дойде от София с влак, но понеже ние закъсняхме, изпил 3-4 бири в очакване. В пълен вече състав, поехме нагоре през Юндола към х. Семково. Оставихме колите на 15 мин. от хижата и след кратък преход бяхме на позиция за атака на Рила. Времето беше хубаво и решихме, да опънем палатките до хижата. Тук да спомена много доброто първо впечатление от хижаря Милко. Попитахме го за палаткуване – той каза къде има вода, къде е подходящо и се възмути на въпроса за заплащане.
Вечерта беше много приятна покрай езерцето, игра на волейбол, едно куче - немска овчарка, което се навърташе покрай нас, огън, шишове със сланина, ракия и последващото веселие до късно през нощта.
На сутринта (02.08.2010) прибрахме палатките, стегнахме раниците и тръгнахме към първата ни цел – Вапски езера. Кучето, което се оказа, че е на хотел Бор и се казва Рекс тръгна с нас.
Доста ни се стори пътя, но след цяла година градски живот, сме отвикнали, а и раниците, като за първи ден, бяха наистина доста тежки. След 4-5 часа влачене по пътя и след това по пътеката накрая стигнахме до горното Вапско езеро. Мястото е много красиво, явно не е много посещаемо съдейки по чистотата. Антон нещо не беше във форма – имаше остатъчни последствия от предната вечер (не се знае дали е от ракията, сланината или и двете), а и слънцето го беше напекло и нещо го тресеше и имаше температура.
След това се отдадохме на почивка, занимателни игри и унищожаването на ракията, която много тежи .
При наближаването на вечерта се разтичахме, да съберем дърва, а наоколо само суров клек. При изкачването видяхме доста купчини с добре нарязани и изсушени дърва покрай пътеката (явно от разчистването на пътеката). Оказа се, че не са толкова наблизо и мъкнахме от доста разстояние дървата, но пък имаше за цялата вечер (че дори и останаха). Вечерта отново мина страхотно покрай огъня на приятна приказка с приятни хора.
Първите лъчи, които огряха палатките, направиха непоносима дрямката вътре, така че всички почти едновременно се „излюпиха”. Сутринта беше тиха и с много дебела роса.
Тръгнахме нагоре, като планът беше леко да заобиколим вр. Вапа отдясно, но след 5 мин. качване се оказахме в клека и без пътека. Стънчо и Антон се провряха през клека и продължиха директно нагоре, а останалите заедно с кучето се върнахме леко вдясно и се качихме до билото по предварително начертания план. Излязохме на маркираната пътека (х. Грънчар-х. Рибни Езера) някъде между вр. Вапа и вр. Чемерна.
Тук гледката предлага – надясно посока х. Грънчар: вр. Маришки, Близнаците, вр. Мусала; долу се вижда част от яз. Бели Искър;
а наляво в посока х. Рибни Езера: вр. Канарата, Павле връх, вр. Черна поляна.
Спряхме за кратка почивка да се насладим и да похапнем.
Стънчо се появи сам, като каза, че излязъл малко по-напред по пътеката точно под вр, Вапа, а на Антон му било зле и решил, да се връща, да се лекува. След безуспешните опити да се свържем с него, му изпратихме съобщение, че ще го чакаме в х. Рибни езера на следващия ден. Продължихме по билото по много приятна пътека до подножието на вр. Канарата, където се разделя пътеката за х. Македония и х. Рибни езера.
Тук може да отбележим много приятното включване на бутилка джин с тоник и лимон, които Борко носеше. „Стопиха” се за 5 мин. само от жадните ни погледи.
След това освежаване продължихме по пътеката за х. Македония до превала между вр. Канарата и Павле връх. Следва леко спускане по много красивия ръб между циркусите Мраморецки и Рибноезерен.
Малко след това напуснахме маркираната пътека за да поемем нагоре към вр. Острец.
Подсякохме върха отдясно и се отвори гледка към крайната ни цел за деня – Смрадливото езеро.
Последното препятствие за деня беше стръмно спускане по големи камъни до езерото, на което най-много зор видяха по-късокраките – Рекс и Дими.
Така, след около 8 часа, стигнахме до целта. Нямахме сили, да обикаляме много. Починахме малко, но комарите не се смилиха и ни атакуваха на талази. Събрахме дърва с идеята да ги разгоним, но напастта се оказа голяма. Размазвахме по няколко комара с едно замахване с ръка. Вечерта се бяхме опаковали добре, мажехме се с репеленти и ракия, което не помагаше, но въпреки това беше приятно покрай огъня на топли супички и ракия.
Четрвъртия ден ни очакваше кратък преход от Смрадливото езеро до х. Рибни езера, така, че не бързахме много. Заобиколихме езерото (наистина е голямо) и решихме да поостанем на една полянка от долната му страна.
Въпреки размотаването стигнахме в хижата сравнително рано.
Там, за наша приятна изненада, ни чакаше Антон, които беше слязъл от Семково, преспал в Банско и се качил до м. Тиха Рила с колата. Той обаче категорично отказа, да остане за вечерта и след като предаде провизии (бира) и екипировка, тръгна обратно за Търново. Следобеда се състояха няколко тежки партии шах, които преминаха плавно във вечерно хапване и пийване в столовата на хижата.
Може да отбележим интересна случка с младо момиче от хижата. Кучето Рекс беше затворено в една постройка заради конфликт с месните кучета. Девойчето се смили над него и реши да го разходи. Изкара го завързано за каишката с един сезал. Кучето като ни видя се зарадва, че не сме го изоставили, и хукна към нас с все сила. Рекс повлече момичето по задни части, при което тя го изпусна. Вечерта някои от нас се оттеглиха сравнително рано, с което за съжаление, пропуснаха вокалните изпълнения на Борко. Тук някой друг от групата може да даде повече информация, какво точно се е случвало.
Сутринта стегнахме багажа хапнахме филийки, купихме два хляба със стотинките на Дими (които се оказаха 8 лв. в дребни монети (или ~ 0.5 кг)!!!) и тръгнахме по стръмната пътека за х. Грънчар.
Пътеката тръгва стръмно нагоре като в горната си част се вие като серпентина. Раниците бяха по-леки, а може би и бяхме свикнали вече с тях, затова изкачването го направихме без големи усилия. Времето беше облачно и го даваха, да има превалявания по-късно през деня.
Там някъде при заобикалянето на вр. Канарата, Борко изнесе кратък концерт и фото сесия с кавала.
Стигнахме отново до разклонението на което оставихме пътеката (и бутилката джин) два дни по-рано. Оттам обратно по-приятната пътека за х. Грънчар.
Достигайки до разклонението за х. Семково взехме едно много погрешно решение. Чувствайки се силни и въпреки предупрежденията от всички роднини и познати, с които успяхме да се свържем след двудневна загуба на обхват, за влошаване на времето, ние решихме да подминем и да се спуснем по Сухия дол до Сухото езеро, където да преспим. Дори спокойно се поспряхме на билото, похапнахме и починахме. От там следваше приятно кратко слизане докато не стигнахме КЛЕКА!
Тук някъде спрях и да снимам по понятни причини. Оказа се, че пътека там е имало преди много години, но сега не се поддържа. При навлизането в клековата зона, се налагаше, да се прави “патешко ходене” с 20 кг. раница на гърба, за да се провираме и припълзяваме покрай жулещия клек. А за да стане още “по-приятно”, започна да гърми и да вали. Слизайки, дъждът беше преминал в порой и нищо сухо не беше останало около Сухото езеро. На никой от нас не му и мина мисълта, да опъваме палатките и да останем там, както беше планът. Така, без почивка, продължихме надолу към х. Семково. Тук трябва да похвалим кучето Рекс, което се представи отлично, при необходимостта, да отместим една крава от пътеката. Слизането до х. Семково не е много, но след такъв преход и силен дъжд не беше от най-приятните изживявания. Хижарът Милко ни посрещна, настани и нагости. Разбира се поехме и прилично количество ракия, за да не се разболеем след такова намокряне.
Следващия ден го препланирахме за лентяйство и разходки покрай хижата. Сутринта дъждът беше отминал и времето беше много свежо. Имаше предпоставки за растежа на гъбите, затова аз и Дими решихме да пообиколим за различни горски дарове. Други също обикаляха наоколо, а имаше и такива отдали се на приятна биричка на слънчевата тераса. Набрахме доста боровинки, малко малини, едно огнище пачи крак, една манатарка и една сърнела.
Гъбите бяха приготвени от Дими превъзходно, като бяха запържени в масло с прясно набрана мащерка и поднесени на “канапе” от картофено пюре.
След това се възползвахме от атракцията, която се предлага само на тази хижа – каране на водни колела.
Имаше състезание, но то не беше много справедливо, заради неизправност на едното от водните колела.
Последва неустоимото предложение на Пепи (малчуган - помощник на хижаря), да изпием по биричка след изморителното каране. За вечерта очаквахме попълнение. От Асеновград пристигнаха Стоил, Славето и Зоя. Наложи се, да ги посрещнем от хотел Бор, защото носеха доста багаж. Вечерта си опекохме скумрия на тенекия, нарязахме прясна салата и пихме червено вино благодарение на свежото попълнение в групата.
На последния ден от престоя ни в планината никак не ни се тръгваше, но всичко хубаво си има край. Стегнахме раниците направихме снимка за спомен с хижаря Милко и се запътихме към колите.
Но това не беше края на почивката! Следваха два дни в Банско на джаз фестивала. Там, както всяка година отседнахме при любезната домакиня Мариана, която предлага прекрасни условия на прилични цени.
В свободния ден в очакване на вечерта с невероятната Ялдъз, не пропуснахме възможността да направим автомобилен туризъм до с. Лещен и с. Ковачевица.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
