Въпреки негативните прогнози за валеж изминалата събота направихме едно хубаво ходене в Северна Гърция на гости на планината Боздаг. В петък вечерта бяхме седнали с Жорката в едно неврокопско кафене в очакване на групичката от София, която беше на път.
Почти през целия ден ръмеше дъжд и умувахме разни варианти за утрешния ден. Пийвайки от питиетата под звуците на поп-фолк и кючеци носещи се от тонколоните на заведението измислихме всевъзможни варианти. Ремонтите в къщи правеха проблемно и приютяването на всички гости, така че направихме и разпределението, така че и у Жоро да нощува част от групата. Към 11 ч. вечерта вече се събрахме всички – Аз, Жоро, Катето, Емо и Данчо и набързо нахвърлихме още няколко варианта.
В събота тръгнахме сравнително късно - 9:30, тъй като имах ранна задачка за вършене. По КПП-тата нямаше някакви проблеми. На моменти облаците се вдигаха и даваха надежди, че горе няма да ни вали. Скоро започнахме да драпаме по асфалта нагоре към ски центъра „Фалакро”, откъдето трябваше да се почне катеренето. Тук се получи една непредвидена ситуация. Пътя не бе изчистен от снощния сняг и колата не можеше да продължи. Наложи се да изходим допълнително 2-3 км, което бе тревожно, тъй като предварителните прогнози казваха, че след 14 ч. ще се почне с валежите, а аз бях предвидил дотогава вече да слизаме.
Ски центърът бе пуст, а ние бяхме единствените гости. Започнахме да катерим по склона към първия връх за днес – Карталка. Емо и Данчо биеха пъртина напред, а ние ги следвахме. Въздухът бе влажен, а пробиващото на моменти слънце бе доста изморително, а и прежуляше неприятно. Макар и за кратко се откриха срамежливи гледки към някои от околните върхове.
Достигайки ръба между двете Карталки се откри здрава гледна към пропастта долу. Поседнахме на терасата на затворената близка чайна, където похапнахме, а Емо и Данчо разучиха с подробности управлението на една машина за ринене на сняг. Целта за деня – първенецът на планината в. Пророк Илия се виждаше, но започна да вали снежец, излезе вятър и се появиха малки колебания дали да продължим. Е, колебанията не бяха дълги де! Нали за това сме дошли!
Тъй като облаците постепенно се сгъстиха и видимостта падна се движихме край парапета поставен край пропастта, за да не стане някаква беля не дай си Боже. До върха пъртината избиха отново Емо и Данчо, като ние ги следвахме плътно. За съжаление горе видимостта бе почти нулева, но все пак направихме по едно кадро за спомен. Това е положението. Все пак се радвахме, че сме се изкачили, а гледките от Пророк Илия оставихме за следващия път. Спускането надолу стана бързичко. При колата хапнахме някой дребни нещица, изпихме киселото мляко на Емо и се качихме във возилото.
Имахме план да отидем и до пещерата при с. Раменце, но непредвиденото ходене по асфалтовия път ни забави и ни принуди да забравим за тази хубава идея. Надолу заваля напоителен дъжд, а ние решихме да посетим за кратко с. Волак. На площада местен човек ни упъти за кръчмите и паркирахме в една от тях. Любезните домакини направиха кафенце, чай, сипаха и по едно узо и коняче. Побъбрихме си малко, домакините ни изпратига с хубави пожелания, след което се разходихме за кратко из селото. Хората ни поздравяваха кой с добър ден, кой с калимера, напазарувахме сладки неща от едно магазинче и тръгнахме обратно към България.
На прибиране групата от София реши да се прибира още тази вечер към къщи, въпреки че бе късно. Преди да тръгнат все пак похапнахме и попихме в една кръчмичка, за да полеем хубавото ходене.
Ами това е в общи линии от мен. Надявам се останалите да напишат по някой друг ред и да споделят впечатления.
Регистриран на: 11 Окт 2007 Мнения: 6 Местожителство: София
хопааа
Да взема и аз да кажа нещо в тоя форум
Изключително съм доволен от разходката пък и то направо трябва да си черпя, нали това ми беше първото официално излизане от България.
А Боздаг е доста красива планинка. Мисля че още това лято ще я навестя пак.
И още веднъж благодарности на изключителните домакини - Ники и Жоро
е хайде, то се е видяло, че аз ще съм последна
пък мислих да съм първа
то и аз съм много доволна от пътуване и домакини, даже искам пак на гости
Понеже снимките се повтарят доста, ще пусна само такива, които мисля, че не се повтарят
Обработваемите площи на с.Волак, още преди да се качим нагоре към ски центъра:
Поглед към Момин връх, той се оказа съсед направо на Пророк Илия:
Качваме от ски центъра нагоре:
Не знам на какво се дължи, но изкачването на първия баир, половината път до вр.Карталка, ми беше много тегаво и топло. Изостанах доста, мокрих се със сняг, спирах да си поема дъх, че не ми достигаше въздух.
Нагоре се отвори и мъничко гледка към ръбчето към бездната:
Редичката преди чайната :
На чайната - хапване и пийване, както каза Ники, и снимки на ръбовете:
Петима от запаса
След чайната нагоре, почти истинско зимно време. Главата ми се оправи, нямах повече проблеми с въздуха, дойде ми енергия и се залепих зад първите двама почти плътно. Страшноо.. можех да качвам още 4-5 часа
И малко снимчици от ходенето покрай оградата:
Увековеченото стъпване на върха
..... А киселото мляко на Емо беше чудесно, да, друг път да носиш сол
Aaaaa, браво браво! Радвам се, че и ти написа някой ред за ходенето. А и с тия снимки пак ни удари в земята. Да се чуди човек как става, ама който го може си го може.
Това пейзажче е много яко. Не че другите фотки падат по-долу де!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети