Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Беласица по браздата
Има нещо леко грандоманско в тази идея да се мине Беласица (или поне българската част на планината) държейки се точно по ръба на билото. Сега си мисля, че нашият вариант(като направление) беше удачния, защото щеше да ни позволи да стигнем произволно късно в крайната точка, което нямаше да е вярно ако бяхме тръгнали в обратна посока.
Пристигнахме на х.Беласица късно вечерта (около 11). На следващата сутрин извикахме такси, което да ни закара до с.Скрът. Използвахме телефона от една от другите теми в този форум (само да вметна, че таксиджията се оказа от Петрич и в онзи случай, според неговите думи, се бе озовал в Скрът, защото го "излъгали", след което решил да изчака малко на улицата. Беше едър добряк, който се поласка, след като му казахме за популярността му в интернет. Качи ни чак до църквата в Скрът - около 100 метра по-високо от края на асфалта, по ужасен за ниска кола път).
След църквата следвахме жълтата маркировка, която трябваше да ни отведе до вр.Тумба, но която на няколко пъти се оказа твърде рязко свърваща за нашата способност да внимаваме, след което трябваше да я пресрещаме с диагонални прегазвания през гората. По-нагоре пътеката навлезе в участъци на сечища и бе почти непроследима под струпаните окастрени клони. Накрая отново пое на пътя, който следвахме до края на гората.
Нейде към един излязохме на билото.
Оставихме багажа в специално подбрана по-гъста хвойна и поехме на изток към изходната точка на прехода - Тумба.
Надзърнахме и в македонско:
и в гръцко:
Продължаващото на запад след Тумба било също хващаше окото.
Пък да не говорим за това, което ни очакваше
Слязохме от Тумба по ръба, който си бе чисто в Гърция. След 1400 метра денивелация и неясно колко навъртяни километри, същинската част на прехода започваше.
Върнахме се за багажа и продължихме на изток. В тази начална част теренът не беше толкова инатлив в сравнение с това, което последва след Демир Капия (имам предвид газенето на хвойната между камънака). Щеше ни се да минем по възможност повече разстояние него ден, за да не се мъчим на следващия, но се натъкнахме на засмукващото влияние на накланящите се слънчеви лъчи, което с всеки изминат час бе все по-трудно за преодоляване. Достигайки часта на Лозен, установихме (визуално и според гпс-а) ще, че върха преди него, обратно на даденото на картата е по-висок (с около 20-на метра).
На връх Лозен залезът ни дишаше във врата. Излезе силен студен вятър (за разлика от приятно топлото време през целия ден), който се задържа през следващите часове. Избрахме мястото за бивак след като спуснахме Лозен.
Ето снимките от първия ден.
Вто Май 10, 2011 12:19 am
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
На следващия ден продължихме на изток, докато стигнем връх Конгур, откъдето слязохме към х.Беласица.
Още снимки
Вто Май 10, 2011 10:44 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Мерси за гледките.
Напомнят ми, че тая зима не успях да се замъкна дотам. Имах планове да направя същия преход с палаткуване по пътя, ама живот и здраве другата зима.
Как беше това минаване по браздата лятоска ? Не мъчи ли хвойната много?
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Май 10, 2011 11:08 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Ами аз това имах предвид под "грандоманско", на места хубавия равен път минава съвсем близо, а ти си кривиш краката и си пъхаш клечки в чорапите горе. Иначе преходът не беше съвсем летен, все още бе достатъчно прохладно и за късмет вода се намираше(което си бе жив късмет, макар че ние уж бяхме достатъчно добре запасени). Моето впечатление е, че по-тежката част е между Конгур и Демир капия, веднъж заради изкачването на Калабак (който от запад си е 300 метра денивелация стръмно през хвойната) и след това заради пред и след-хождащите го поредици от стръмни ръбчета, на пръв поглед не толкова високи, но в действителност с хубави спускания и качвания, като почти непрестанно се гази из хвойната без пътека. (Иначе идеята за зимния преход е примамлива, дори и само заради усещането да знеш, че подсичащия път е недостъпен и ръбът е единственото, което ти остава )
Сря Май 11, 2011 10:46 am
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Добре сте се разтъпкали.
Мда...не е много гот онзи клек, гарниран с камънака по беласишкото било.
Инак зимата е доста по-щадящо в това отношение, пък и гледките определено си заслужават.
Може би е по-удачно "грандоманско" да се замени с "мазохистично" или нещо подобно..
От известно време ме изкушава идеята да се премине беласишкото било от Петрич до Струмица. Апропо - дали е сложно с македонските разрешения си мисля. И дали не може и без тях..хм..
Поздрави !
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Сря Май 11, 2011 12:04 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
А, всъщност кога го разтъпкахте това ходене ?
Тази събота (7 май) се мотахме из Пирина, а в неделя, 8-и, отидохме до Беласица да издирим водопади, пътечки и т.н - та може да сме били наоколо де
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Май 11, 2011 12:53 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Сега - 6 и 7-ми май. На 8-ми слязохме от х. Беласица и мръднахме до гръцко, за да оползотворим последния ден. Разминали сме се
Привет и от мен. Много се радвам, че Иван ми се нави на акъла и успяхме да осъществим тази идея за преминаването на БЕЛАСИЦА от Тумба до Конгур по билото. След доста размисли (и предишно ходене от х. Конгур до връх Радомир и обратно) от къде ще е по удачно да тръгнем като изходна точка стигнах до извода, че добрият вариант е да се остави колата на х. Беласица и от нея да се придвижим до с. Скрът, т.е. първият връх по билото да ни бъде Тумба. Идеята ми беше преминаването през билото да бъде за 3 дни, т.е. с 2 преспивания на палатка нейде по билото, но в основни линии вървяхме с нормално темпо и решихме, че можем да се пробваме и за два дни, пък и удобствата в х. Беласица примамваха за което. Действително вторият ден ни дойде малко в повече, не очаквах такива денивелации на чучките между прохода Демиркапия и връх Радомир, да не говорим че той - връх Калабак или Радомир беше като стена пред нас - 300 м. денивелация и наклон може би около 40 градуса на места! След качването му аз бих отбой и слезнах да вървя по пътя подсичащ от към българска страна Беласица и се качих на Конгур за да завърша преминаването ми през цялото българско било на Беласица. На в. Конгур изчаках Иван, който мина през всички върхове и чучки! Продължихме до местността Вършилото, където има отклонение за вода на 400 м. (водата си заслужавала, била ледена), но не слезнах до нея въпреки че преди това имах намерението - 400 м. в едната посока ...видяха ми се много, а и имахме още път до х. Конгур и х. Беласица! На х. Конгур бяхме почти по здрач и се отбихме да пием по бира, съответно и хапнахме - готвят много добре и продължихме към х. Беласица по пътя и преките пътечки в гората! Пътечките от х. Конгур към х. Беласица са добре маркирани, за разлика от тези от Скрът към Тумба, където Иван използва GPS за вярната пътека. Беше страхотно, въпреки че стъпалчетата ми бяха много уморени!
Тумба-Конгур от 1 до 28 гранична пирамида. От с. Скрът до х. Беласица GPS на Иван отчете 51 км.
Никси, тази идея за преминаването и на останалата част на Беласица от Тумба на запад и на мен ми допада! Върховете след Тумба изглеждаха доста примамливи!
Със снимките още не съм готова,
Телефоните на таксито: 0877 303056; 0896 155151; 0886 697845
Последната промяна е направена от Vili* на Пет Май 13, 2011 9:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Май 13, 2011 6:03 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Не мисля, че ще е проблем да се качи от Скрът до Тумба ако просто се върви по пътя. Ние се държахме за маркировката, при това не много внимателно. Особено в районите на сечища пътеката напълно изчезваше.
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Няколко метра по-надолу повечето от парчетата на плочата бяха сглобени, сякаш някой се е опитвал да прочете какво пише. Първото впечатление обаче е, че плочата е вандалски потрошена (просто впечатление). Ако се слезе още по-надолу и на югоизток се вижда доста голяма и добре изглеждаща сграда с нещо като плац и успоредки и лостове около нея. Вижда се също и широк път, качващ се от към гръцко.
Сря Май 25, 2011 12:08 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Паметникът е на загинали гръцки летци. Хеликоптерът им се разбил в района, но понеже не изпитвам никакви симпатии към тази нация, не запомних, дали в края на 80-те или в края на 90-те.
Гърците били дали много жертви в района, част от които при разминирането на минните полета в края на 90-те или в началото на това хилядолетие. Точно на връх Конгур е имало такъв инцидент. Всички тези бетонни вишки, на "кокоши крака", окопите и бодливата тел пред тях са гръцко творение...
От нашето военно присъствие по билото или по-точно в близост до него са останали сравнително малко неща - стари, каменни гранични постове, една пречупена вишка и стълбовете за телефонната линия към нея (зад пирамида 21), един пикет в североизточното подножие на връх Лозен (който сега се води заслон по туристическите карти) и някой и друг бетонен кол от табелите на горния/последния прикриващ рубеж (подбилния път), на който има туристическа маркировка.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети