Хижа Мечит - Мелник 25.02.2011-07.03.2011

Хижа Мечит - Мелник 25.02.2011-07.03.2011

Мечит-Мелник 25.02.11г.-07.03.11г.

С разни закъснения на 25.02.11г. към 18ч. стигнахме с Иван от София до крайната спирка на Говедарци.Дръпнахме веднага нагоре към х.Мечит.
След около час се тъмни и понеже имаше пъртина спрях да гледам за пътя.Пъртината се разклони на едно място и тая по която продължих в един момент свърши.Иван извади GPS-а и каза,че пътеката е на 100м вдясно и сме почти на нивото на хижата.
След кратка псувателна терапия и глиганско промъкване през шубраци и паднали дървета излязохме на пътя и по дирите на моторните шейни стигнахме безпроблемно до хижата,къдено ни чакаха плевенчаните Джо и Илко.
Столовата наистина както и пише из форумите е супер,като изключим двата телевизора. Хижаря и домочадието му не се отлепиха от единия и мисля,че цяла вечер си пречехме взаимно.Смятам,че мястото на хижарския телевизор е в хижарските помещения. Ние не сме се качили в планината за това.Иначе бирата и чорбите бяха добре дошли.
Имах и 2л.червено вино от с.Раяц-Сърбия,което задължително трябваше да се изпие първата вечер,че много тежи.Е,почти успяхме.
Наприказвахаме се до 1ч. и хижаря любезно ни изчака-явно не оставя туристи без надзор в столовата.Даде ни и изкл.полезната информация,че на овчарското заслонче до з.Кобилино бранище са оставили есента дърва.
На сутринта главата ми не беше много на мястото си и подкрепихме с Иван чорбите с по 2 бири.Тоя дообед са ми объркани малко спомените,та не знам дали тръгнахме към 8 или 9ч.,а и на кой ли му пука.
Останах с приятни впечатления от хижата,като изкл.цените на нощувките-15лв. и телевизорите.Такава цена още не бях срещал и то на хижа с обща тоалетна на приземния етаж.На никой не му пука вече за пенсионерите и учащите.Не са правени едно време хижите с цел печалба,но карай...
Потеглихме в хубаво време-тихо,ясно,слънчево.Иван обаче не успя да си изпие виното предната вечер,щото освен бира пи и ракия и сега му тежеше.
Джо и Илко дръпнаха напред,а аз се заех да помагам на Иван.През 15мин.се почиваше,като единия път се пиеше вино,а сл.-коктейл с водка.Надявам се да не дразня спортно настроените форумджии с особеностите на нашия туризъм.На една от почивките като се обърнах с голямо учудване видях след нас да идват хора със снегоходки.За посл.15г.два пъти съм срещал зимата скиори с панти,но снегоходкаджии-за пръв път.И пъртини не съм виждал.
Настигнаха ни бързо-бяха трима пичове от София,дошли да качат вр.Мечит и да се приберат обратно същия ден в града.Това е другото нещо,освен телевизорите, което не проумявам.Планината е нещо повече от фитнес уред,ама кой както го разбира.
Иначе бяха свестни момчета-разприказвахме се.Учудиха се,че през зимата минаваме Мозговишка порта-така и не разбрах защо.После ни изпревариха и какъвто си бях замаян се качих по тяхната пъртина на върха.Там видях,че мойте хора са подсекли по “Кайзеровия път”.
Тримата юнаци ми казаха да се върна назад,ама ме домързя и се спуснах право надолу между скалите.Толкова рядко има публика в планината...как да не си покаже Бай Ганю дивотията.Казаха ми поне да си сваля снегоходките,но и това ме домързя.Бях готов да полетя в един момент,но Господ си пази идиотите.И пикела не бях си извадил.
До заслона нямаше повече премеждия, освен алкохолните почивки.Стигнахме, мисля за 8ч.А там мизерията беше пословична-изгнили одеала и по тях миши фъшкии.
Не държа на лукса,даже хотелите са ми неприятни,ама и това не е работа.Отидох за дърва до овчарския заслон,само,че както ги бяха забучили изправени клековете,така и бяха замръзнали в леда.Пробвах са пикела да ги откъртя от леда,но нямаха изваждане. Добре,че Джо имаше сгъваем трион и отрязахме,което се подаваше над леда.Половината оставихме за някой след нас.
После видях,че подобен трион има и в заслона,зад печката.Като поразтребихме и се постъмни стана по човешко.
От тази вечер почнахме ракията. Бях взел за мен и Иван по 2л-пак сръбска,по 65градуса за да не тежи.Номера е да си напълниш чашата със сняг и да я допълниш с ракия-хем се разрежда,хем се охлажда.За мезе-сланина, пълнени черва и кис.краставички-не ставаме за йоги.
Иван цяла вечер пълнеше четирите ни канчета със сняг и го топеше на печката,че тенджера няма.Аборигените пак са я свили. /98г.нямахме и канчета-добре,че един приятел носеше 3л.бяло вино/.
След такова тежко меню се събудих рано,рано и за да не се нервирам да чакам другите,хванах към Водния чал.Въпреки снегоходките се потъваше до колене,а покрай клековете и повече.Снега беше малко т.г.,та клека се показваше,което си е проблем.
Много зор видях-щеше да ми изскочи сърцето.До преди 10г.нямах тия проблеми,ама това кво ме грее.След час Джо и Илко ме настигнаха и отминаха.Иван се влачеше нейде назад.Много бира пие тоя човек и както го майтапеше Карловския Митак носел една раница и отпред.По натам влезе във форма ,де.Мисля,че за около 2ч. се добрахме до върха.По билото беше леко и приятно,а спускането към р.Маринковица-бързо,въпреки лепкавия сняг.Заради малкото сняг нямаше снежни мостове през реката.Джо и Илко наскачаха по очи през нея и после се бориха с клека.
Аз,като по мързелив се разходих 20-на м нагоре и намерих брод от камъни,та с Иван не се правихме на глигани.От билото чувахме и виждахме моторни шейни около х.Рибни езера.Много се надявах да се разминем с тия педали.Шума и смърдоляка от тях са кошмарни.
По пътя от Маринковица към хижата,като почна да намалява клека и да наближаваме лавинния ляв склон,кривнах надясно към пътеката от Рилски манастир,хем да хвана пъртината от шейните.Иван дойде след мен,а Джо и Илко си продължиха по лятната.Стигнаха доста преди нас,та кой крив ,кой прав не мога да кажа.
Хубаво,че ония с шейните се бяха разкарали.Имаше дърва в едно като мазе на ъгъла на хижата,от към страната на пътеката за Грънчар.Иван влезе през шублера в кухнята за тиган и тази вечер пържих суджук.Много вървеше с намереното на масата кило вино.
Някой беше вкарал и кревати в столовата,та се устроихме добре.Към 2,30ч.се събудих.Бях го минавал до Македония от Рибни лятото и освен Павлев връх не бях забелязал технични участъци,но Джо и особено Илко твърдяха,че имало поне още два такива върха, само,че без парапети.Та тия мисли,съчетани с лошата нощна мозъчна химия ме караха да се въртя до сутринта.
В 5,30ч.ми писна и станах.Шушкането с пликчета действаше безотказно и скоро и др.се размърдаха.Пак се оправих преди тях и дръпнах нагоре-тъкмо да не ми се бърка никой при избора на пътя.
Тук-там, когато ми беше в посоката ползвах пъртината от шейните.Като наближих Зъбците,както винаги свих в дясно и леко надолу.Много искам да видя идиота поставил маркировъчните колове по ръба, да покаже как се минава по ония плочи без рапелно въже.
В един момент снега слегна доста по шумно от обичайното. След 20м по нагоре видях няколко метра дълга пукнатина по склона изпод който идвахме.Нямаше обаче достатъчен наклон за да тръгне нещо.Държейки дола стигнахме до дъното му-под портата.Леко в ляво по склона имаше що–годе наклон, виждаха се и камъни изпод снега и от там издрапахме на билото.
На портата имаше пораженски предложения за спускане през портата към Семково,но мнозинството ги отхвърли категорично. Всъщност от Павлев връх по интересни бяха първите няколко метра,че ръба беше тесен,а въжето покрито със сняг.Тръпката определно ме върна в младостта,когато тръгвахме за Мелник от Мальовица,по траверса,като пътем минавахме и “Кончето”. Прецапахме върха без проблем,а също и вр.Черна поляна.”
До тук-добре!-казал падащия като минавал покрай втория етаж”.Да ама следващия връх беше”Пъстри слап”или”Аладжа слап”.Изглеждаше зле и се оказа зле.
Още в началото по ръба имаше лед,къде под снега,къде без сняг.Плевенчани сложиха котки,а ние с Иван извадихме само пикелите,щото аз от едно предно салто на Мальовишкия траверс по посока манастира преди 20г.,по вина на котките не съм ги слагал в раницата.
Пуснахме пливинчани напред да поразбиват леда, та да копаем по лесно стъпки.Ставаше обаче все по стръмно.Ръба някак си отиваше вдясно,а ние останахме на почти отвесно снежно поле с 15-20см размекнат сняг върху леда. /беше обяд/От върха висяха и козирки.Почувствах се по некомфортно от всякога. Джо ме питаше накъде да върви.Имаше някакви мижави камъчета над нас и му казах да цепи право към тях.Движех се плътно зад него,щото той биеше и пъртина и копаеше и стъпки едновременно и това го бавеше.
Като стигна камъните оставаха едни 10-15м. Казах му ако има сили да ги претича.Той и нещо такова направи-евала колко въздух има тоя човек!Гонен от шубето не изоставах от него,като само се опитвах да си опазя носа от котките му,които се мятаха пред лицето ми.
Кво ставаше под мен не съм и гледал.Накрая Джо изскочи на върха и от високо се пльосна погръб с раницата върху едни камъни.Веднага забравих за склона и лавинната опасност и се притесних да не е спукал бутилката с ракия в раницата.
Плюейки дробове,ракии,сланини,вина,фасове и вси светии излетях и аз като тапа след него,а след мен и Илко.Иван,както винаги се въздигна спокойно на върха,чужд на нашите притеснения.
Как не тръгна склона с нас и аз не знам-пак късмет. Едно съм сигурен:тоя пасаж след края на януари–никога вече.
На Кадиин гроб поляхме оцеляването с водкиния коктейл,но се раздуха студен вятър и ни подкара по натам.
На х.Македония се спуснах по коловете на лятната маркировка и слязох към 16ч.на хижата.Плевенчани караха по зимния път и дойдоха след час.Иван-още 15мин.след тях.
Май сме го минали за 9-9,30ч.През целия ден се виждаха всички планини наоколо,вкл.Боздаг/Фалакро/ в Гърция-още една съсипана от ски-безумието планина.
Хижаря беше мн.свестен и веднага ми даде бира.Самия той ходи със ски из планината.Там ни чакаха приятели,които бяха ходили със ски с панти целия ден в района.Към групата се присъединиха Стефан,Иван и Цеци от Видин,както и Илия-презокеански капитан от Бургас и на др.ден продължихме към Добърско.
По натам го е описал Стефан/Stefak/ и слава богу,че ми писна да пиша. Пропуснал е само,че голямата лавина,на час над х.Демяница,от дясно беше паднала и стигнала чак до реката.Чувал съм и че е минавала от там реката,но не бях я виждал чак толкова надалече да стигне.

23-тия традиционен зимен Пирински поход завърши щастливо с печено агне при Пешо в Рожен,като първо разбира се изпратихме с вино и песни слънцето на пирамидите над манастира.Нарочно слязохме в неделя за да избегнем оркестъра с виещия като койот циганин.
Не си представям по-добра почивка от тая.През тия 10дни забравям кой съм,откъде съм,кво работя,за коя съм женен/и въобще,че съм женен/. Забравям,че има телевизия,криминални новини,пари,политици, автомобили,остаряване и с радост установявам,че съм си останал едно голямо дете и продължавам да правя това,което съм правил винаги.

П.П.От студентската компания с която през 88г.поставихме началото на тая хубава традиция останах само аз.Хубаво е ,че се включиха и по млади хора-бих се радвал това да продължи и след мен. Дано!

П.П.Иван снима с камера похода.Същото направи и м.г.,но филм още не сме видели.Дай боже да ги видим филмите до някой месец.

На година: Синаница - Славянка

Последната промяна е направена от Gollum на Сря Фев 26, 2014 12:33 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

НЕ Е ИСТИНА !!! Laughing

Обадете се догодина като правите Синаница - Славянка, ще бъде забавно.

с удоволствие-някъде около зарезан Наздраве!

плевенчаните правиха и снимки.Като ми ги пратят ще ги кача-не аз де,някой по разбиращ от компютри

О, айде, айде, щом си пост-нал темата, и със снимките ще се оправиш Wink

Ти само дай линка, пък ние ще си ги гледкаме.
Така ме развесели с този разказ, да знайш ! Laughing

Страхотен разказ човек, благодаря ти Very Happy

Има много истина в приказките ти, дано продължите с традицията и за напред.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Боже, че хубаво!... Непременно да съберете двете части на пътеписа от Рила и Пирин!
Във форума вече има толкова интересни четива, не само като информация, но и като преживяване, че са готови за планинарски сборник!
Ей затова го чета този форум, защото виждам, че имало хора като мен. Това чувство от общуването с планината, дето си го описал на финала, е нещото, за което говоря и не ме разбират тук в града... И сигурно е за добро, иначе горе ще стане пренаселено.
Дълъг зимен преход и в двете планини, не е много обичайно и по силите на всеки.
След всичко от Говедарци - х. Рибни езера - х. Македония - зимно!
Опасните Зъбци, биенето на стъпки при изкачването на Аладжа слап /както Ристе го нарича: „рилският Матерхорн”/,
а отсреща ви чака и Пирин… Възхищавам ви се!
След „Особености на руския лов”, сте готови за „Особености на българския туризъм” – нали сте снимали с камера!
Заслужено сте изяли агнето, по-скоро да имате отново такъв повод! Поздрави на цялата група!
Докато има хора като вас, в Рила и Пирин ще има пъртини и пътеки!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Страхотия! ръкопляскания

Вдигна ми настроението и на мен Smile

Частта за прехода от хижа Македония до с.Рожен е във форума за Пирин-Хижа Македония-х.Пирин-с.Рожен.Там аз от "скромност" съм спестил за нашите "премеждия"- алкохолните почивки,които бяха както много начесто ,така и с много разнороден матр`иал.Като хита беше този коктейл който Иван забъркваше от водка,малко вода,сняг и нещо като студен чай на прах,ставаше пивко та дрънка.

благодаря на всички за хубавите думи.Радвам се,че ви е било интересно.Не мисля,че сме направили обаче кой знае какво-това е просто ходене от хижа до хижа.Изключвам по един пасаж от Павлев връх и Аладжа слаб.При лошо време можеше да е по-сериозно преживяване,но в това отношение имахме супер късмет.На всичко отгоре и малко сняг-1/3 от обичайното за това време на зимата.Смятам,че всеки човек в нормална кондиция може да го направи без усилие.Водили сме преди години всякакви хора,от всякакъв пол с лоша екипировка и без никакъв опит и всички се справяха и то без снегоходки.Наясно съм,че сме извадили и голям късмет.Въпреки това,което ми каза Дидо на х.Пирин не мога да приема,че Кралевдворска и Мозговишка порти са лавоноопасни.Не ,че е изключено да падне лавина при стечение на повече неблагоприятни фактори,но смятам,че риска е пренебрежимо малък-такъв,какъвто е и да се хлъзне човек,слизайки по парапета на Мозг.чукар към портата.
Уточнявам и че от Мозг.порта слизаме 100м.надолу,в посока Беговица и тогава свиваме наляво/самия релеф показва накъде да се ходи/ и след още около 300м.се качваме право нагоре към поляните на Тевно езеро.

	Stefak написа:
	доверих се изцяло на приятелите ми които имат много голям опит в планината и никога не са поемали излишни рискове.

Хм

, след горния разказ аз бих си имал едно на ум Smile

е,никога не съм му казвал,че не съм поемал излишни рискове,макар,че в посл.години определено ги избягвам-поне докато си отгледам децата и догледам родителите

Забравих да питам, дали все още е жив, прочутия котарак – зимния хижар на Рибни езера? На тази купонджийска хижа, той поне не пиеше, затова е останало виното.
Разбира се, че прочетох и частта за Пирин. Друг път не проявявайте излишна скромност при описанията.
Вече разбрахме за „особеностите” на вашия туризъм и разнообразието на вашия "допинг". - Сигурно заради тях сте толкова добри в дългите зимни преходи!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Починал е миналата зима котака Confused

Така като ви чета вие сте "Видинската" група, която традиционно, според думите на хижаря на х.Македония, прави прехода през Рила и Пирин.
Ние малко след вас бяхме на х.Македония и ви коментираха там.
Поздравления за прехода.
Само да кажа, че тази година всички СМЕ изключителни късметлии с време и снежни условия за ходене.
Апропо - лавината в Пирин /тази паднала от "Голямата страна" /, която описвате, се виждаше като на длан от Газейско, но това не пречеше едни мързеливи търтеи с моторни шейни да минат от там посока Мозговишка порта.
Та - догодина като тръгнете пак хууубаво поразпитайте и поразровете за условията.
Повтарям, че тази година не е характерната такава като зимни условия.
Радвам се, че решихте да споделяте ходенията си с нас.
Ай - по-често си зимайте ДОЗАТА планина.
Успехи!
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки