Както много добре знаете, онзи край на Балкана не може да се отърве от мен
Петък, обедно време, рибля чорба в Тетевен и газ към Рибарица. Тръгнахме към 15ч по Заводна към Вежен и по едно време из гората взе, че се стъмни. Двете обедни бири ми бяха мотнали малко тиквата и нямах силици да се движа с първите. Затова се движех 5-10 минути след тях и двайсетина минути пред следващите. Ама вече беше тъмно, а на челника ми светна оная гадна лампичка, която ти казва, че нямаш батерия. Носех си и стария челник в раницата, но адски ме мързеше да я свалям, камо ли да ровя из капака или да сменям батерии. За капак един заяк ми изкара акъла двайсетина минути преди хижата, идеята да чакам следващите, докато ме дебне балкански заек стръвник не ми допадна и си дадох малко зор. Мълчи и плувай, както се вика.
На Вежен си бяхме само ние. Не бях успяла да се свържа с Дида и Иван (вече имам актуален телефон - 0898737441) и малко ги изненадахме В събота трябваше да станем в 6,15 и да тръгнем в 7. Със ставането що-годе се справихме, но тръгването се проточи до към 8. Захапахме въжето и газ към върха. Вятърът беше един път, а аз пак си образувах самостоятелна групичка между първите и следващите. Добре, че киборгите-бързоходци чат-пат ме изчакваха. За съжаление снег - йок. Всъщност имаше по билото, но слаба работа, даже котки не сме слагали по въжето (пък аз с такъв мерак си носех новите котараци). Някъде малко след Каменица имах шанса да се пребия зверски, подхлъзнах се и полетях право в една каменна река на юг, добре че бяха 2-3 метра само. После гледах да не изоставам твърде много от първите
На Ветровити преслап решихме, че няма да качваме Юмрука, а ще го подсичаме. Много мразя да го подсичам тоя Юмрук от там, ама пусти мързел... До Ехо съвсем ми паднаха батериите и тримата другари вече правеха супа, докато долазя. Там пък се засякохме с други разни познати лица. След презареждането повече не съм изоставала. Изчакахме да дойдат всички (бяхме 9), обадих се на Олга (имахме уговорка да й звънна от Ехо) и четиримата тръгнахме. За час и 50 бяхме на Козя стена. Другите се точеха още 2 и повече часа по тъмно и в дъжд
Ден неделя, навън сняг и мъгла, ще слизаме към Хр. Даново, неговата... Имахме идея да тръгнем по-рано, да минем през връх Козя стена и после от Беклемето да се пуснем към Сувчарското пръскало, тъпата мъгла обаче обезсмисли драпането по въжето.
Олга ни изпроводи, като показа по-пряка пътека. В общи линии инструкциите бяха:
-Сега хванете на ляво! Ляво, Ляво! ЛЯВО, казах!
После - бири, влак... във влака се запознахме с една дружинка, слизащи от Орлово гнездо, видях още един познат, който пък от Добрила идеше, а на Буново се качи и една приятелка идваща от х. Чавдар. Чуден влак беше
И уикенда беше чуден... взех си дозата
Пон Яну 17, 2011 1:52 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Чудно!
Люси, отъпка тази част на Балкана. Дали от изток на запад, или от запад на изток - за теб няма значение, важното е да си в района.
Поздрави.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
В събота трябваше да станем в 6,15 и да тръгнем в 7. Със ставането що-годе се справихме, но тръгването се проточи до към 8. Захапахме въжето и газ към върха. Вятърът беше един път, а аз пак си образувах самостоятелна групичка между първите и следващите. Добре, че киборгите-бързоходци чат-пат ме изчакваха. За съжаление снег - йок. Всъщност имаше по билото, но слаба работа, даже котки не сме слагали по въжето (пък аз с такъв мерак си носех новите котараци). Някъде малко след Каменица имах шанса да се пребия зверски, подхлъзнах се и полетях право в една каменна река на юг, добре че бяха 2-3 метра само. После гледах да не изоставам твърде много от първите 
