До Стефанов връх, Башмандра и Голена в средата на ноември
Стефанов връх е последния висок над 2000 м връх по Каменишкото било на юг, стои встрани от утъпканите пирински пътечки и за съжаление иде достатъчно далеч от интересните кътчета на високия Пирин. Тези фактори разбира се правят върха слабо посещаван, а описанията за разходки към него и въобще на юг от Солището са твърде малко.
Както споменах, страничното положение на върха иска доста компромиси с планирането на маршрута, затова едва в средата на ноември аз и моите приятели намерихме свободна пролука за разходка до Стефанов връх. Част от нас - Вангел, Марияна и аз се качихме в петък след работа на х. Беговица. В събота сутринта там дойде и Жоро от Сандански и заедно тръгнахме към Солището.
Качването до тази тревиста седловина ни отне 1 час и 50 минути при спокоен ход от 1800 до 2400 м н.в. Гледката от Солището към пиринските чукари е чудесна, далечните върхове лесно мамят окото. Ние лесно се поддадохме на тези изкушения и не усетихме кога се търкулна половин час. Уви денят е къс, с нежелание се откъснахме от просторните пирински пейзажи и поехме към поредица коти на юг от Солището.
Солището, гледка към Куклите и Зъбът
На Солището
Синаница
Куклите и Зъбът
Качването от Солището до Стефанов връх минава през една безименна кота, маркирана с голяма каменна пирамида. Скоро след нея иде Кельо, после Коцов гроб (триангулачна точка и пирамида), оттам малко слизане и плавно качване на самия Стефанов връх (3 км, 1:45 часа от Солището с бавене по върховете и снимки).
Югозападния склон на Голена
На Стефанов връх
След Стефанов връх иде интересната част - спущане към Кельова мандра. Пряката цел беше местността Белите камъни, която се намира непосредствено под Стефанов връх, на югоизток от него. Слизането дотам е леко, става по тревен склон и пръснати тук-там разредени клекови гнезда. Има малко газене на клек тук-там, но не е проблем.
При Белите камъни (представляват мраморна жила на самото било) излиза една пътека откъм рида Таушан, прехвърля мраморите и слиза ниско долу в долината на Кельовата река, малко над Кельовата мандра. Пътеката има едно допълнително разклонение, което води директно под Кельова мандра. Ние избрахме първия вариант. Тая пътека въобще е твърде интересна, защото представлява вероятно противопожарна просека и е нещо като магистрала всред вековния клек наоколо.
На Белите камъни, отзад е Стефанов връх
Магистрала през клека до Кельова мандра
Кельова мандра
Слизането от Стефанов връх до Кельова мандра ни отне около час. Там се включихме към маркираната в кафяво пътека от Солището и след около 2 часа бяхме на хижа Пирин. В този участък пътеката върви през рядка и хубава иглолистна гора, а после навлиза в букова гора. Най-интересната част в това слизане е разбира се голямата тревиста поляна при Демирхан (Демиран). Панорамата оттам е страхотна, с изглед в дълбочина към долината на Демиркапийска река и периферните върхове Голена, Зъбът, Яловарника, Ченгелчал и Хамбарташ.
Голена, Куклите, Зъбът и Яловарника, гледка от поляната при Демиран
Долината на Демиркапийската (третата) река, гледка от поляната при Демиран
На х. Пирин заварихме само хижаря. Бира за нещастие нямаше, но за късмет Жоро беше предвидил едно чудесно старо мерло от резерва, над което падна бая раздумка до късни доби.
В неделната утрин дойде неврокопската чета с нашите приятели Жоро и Николай. Заедно тръгнахме по Башмандренската река нагоре към премката между Куклите и Зъбът. Оттам планирахме да слезем обратно в Беговица. За нещастие натрупалия преди 2 седмици сняг по северния склон беше с консистенцията на стар бетон и правеше слизането по стръмния скат към Беговишко езеро едно рисковано начинание. 3/4 от групата беше със съвсем летни обувки, никой не носеше котараци (надявахме се на мек сняг). Затова минахме на план Б - обратно към Солището.
Башмандра
Башмандра
Яловарника, склоновете към Башмандра
Слязохме обратно в Башмандра и без да губим височина, с едно плавно подсичане излязохме на реброто източно от Голена. Оттам имаше вариант да се качим на самия Голен, но предпочетохме високото подсичане над Азмаците (по хоризонтала на около 2200). В изядената дупка на Голена се зазяпахме по един интересен извор. В едно заравнение от 2-3 кв. метра пясъка вреше на мехури и даваше началото на поток с дебит 5-10 л/сек ...
м. Азмаците (на югозапад от Голена)
След голенската дупка, поддържайки височина 2200-2300 подсякохме целия югозападен скат на Голена и с минимално изкачване излязохме на Солището. Оттам слязохме за около час до х. Беговица, възстановихме запасите от витамини и минерали с по една бира и към 19:30 пристигнахме на Туричка черква.
Както всяко връщане от Пирин, настроението беше такова - http://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=1106491827069 (дано имате facebook-ъкаунт, че си струва да се види )
Последната промяна е направена от dido на Пон Дек 25, 2023 3:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Ное 28, 2010 5:19 pm
Lawina
Регистриран на: 19 Окт 2008 Мнения: 50
Еееееххх,Пирине,Пирине!Мъко моя неизличима!Толкоз рядко те виждам наживо!
Добре,че е този сайт и да са живи и здрави хората,дето какачват снимки тук,да ми сгреят душата от време на време!
Нед Ное 28, 2010 8:11 pm
bitterman
Регистриран на: 29 Юли 2009 Мнения: 280 Местожителство: ГРАД ДОБРИНИЩЕ
Браво Дидо....Само така..........Днес бях пак на Безбог....паднал е пак малко снежец..
_________________ Пирин планина номер 1
Нед Ное 28, 2010 11:27 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Ех, Стефанов връх...
През юни, как щеше да ни гърми там, ако не бяхме се отказали... Тогава стигнахме до Коцов гроб.
А на Кельо започна да гърми и трещи...
Дидо, още помня как се изнесохте надолу с Бошулеца
Пон Ное 29, 2010 12:58 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Аз съм електроинженер баце
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Ное 29, 2010 1:01 pm
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Още малко снимко- документи
Приятно, леко- в стил "Дидо" ходене, естествено в Пирин.
Линк към още снимки: http://picasaweb.google.com/njamatakyv/Stefanov#
На Jordi обещах да покажа с правилното му име връх Таш Хамбар.
Гоце Делчев-ската група бе с достойно представяне, пък си и качиха връхчето.
Нас ни спря фирна, но както каза Дидо кога иначе щяхме да минем по точно този начин?!
През цялото време компания ни прави кучката- ТУРИСТ от Беговица.
Поздрави!
Последната промяна е направена от W_sjankata на Пон Ное 29, 2010 8:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Ное 29, 2010 7:36 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
А, черната кучка Монка е номер едно.
За тия, които не я познават:
Чудесно раздвижване сте направили! Хубави снимки, показващи много добре
обстановката в този дял на Пирин през един хубав ноември, като настоящия.
Интересно, че през септември едно куче също ме съпровожда два дни:
На втория ден вечерта изчезна - явно предусети рязкото влошаване на времето през нощта.
Е, остава да чакаме падането на повечко сняг, за да видим планината в нова премяна.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
