Арарат в Турция – 21-26.07.10г.

Арарат в Турция – 21-26.07.10г.

1 ден (8 ден в Турция): 21.07.10г.:
Тръгнахме в 11.00 часа. Три часа ни отне пътуването с бус от Юсуфели /Yusufeli/ до Ерзурум /Erzurum/. Иван, Весето и Миро веднага хванаха автобус за Истанбул. Те се връщаха в България, останалите продължавахме към последната цел на експедицията - връх Арарат.
Един час имахме до заминаването на следващия автобус за Доубаязит /Doğubeyazıt/. След три часа път, незнайно защо, в Аръ /Аĝri / ни казаха да се прехвърлим на един бус до Доубаязит. Най-накрая в 19.45 часа бяхме в Доубаязит. Там ни посрещна Диди, пристигнала предната вечер от България. Доста се беше разтревожила къде сме, защото автобуса пристигнал без нас… Тя не знаеше, за това прехвърляне в Аръ…
Настанихме се в хотел Erzurum, като междувременно дойде и местния водач Метин. Ходихме до един супермаркет, където избрахме храната и напитките за трека. След това отидохме до местен ресторант да вечеряме. Аз си бях набелязал едно магазинче, където продават бира, и отидох да заредя за планината, докато сервират поръчаното. Като се върнах, все още не бяха сервирали на всички. След дълги увещания със сервитьора, Метин уреди да пием по бира в ресторанта, като за целта бе закупена може би от същото магазинче… Това бе възможно, защото в момента нямаше други хора в ресторанта. Както се знае, алкохола не се пропагандира в Турция.
По програма първия ден трябваше да стигнем до първи лагер на около 3300 м.н.в. Но Метин предложи да се качим направо на втори лагер - 4150 м.н.в., защото вече сме се аклиматизирали след Демирказък и Качкар.

2 ден (9 ден в Турция): 22.07.10г.:
Сутринта се разходихме по улиците на Доубаязит /Doğubeyazıt/. Видяхме и „нашия” връх - Арарат, извисяващ се на приблизително 3500 метра над града. Тръгнахме в 08.00 часа с бус на нашия домакин - Метин. След около час бяхме на изходната точка за трека, на около 2250 м.н.в.

разтоварваме багажа от буса

цялата българска група

Багажа ни бе прехвърлен по конете и мулетата, които щяха да го транспортират до лагера. Ние бяхме с леки раници, с малко храна, вода и по някоя дрешка. Помощник-водача ни се казваше отново Метин, затова го нарекохме Метин 2. Другия Метин /истинския водач/, имаше контузия на крака. Затова се качи на кон до лагера, като пестеше сили за финалното качване върха.
Терена бе доста полегат и затова бавно набирахме височина. Минахме покрай няколко номадски селища. Най-близо минахме до първото и затова местните жени ни "нападнаха" да им купуваме разни дрънкулки, но ние не се изкушихме.
Така в съвсем спокойно темпо към 13.00 часа бяхме в първи лагер…

Метин 2

пия чай в първи лагер

Хапнахме от сухия пакет храна, приготвен преди тръгване, и пихме чай. Продаваха бира по 10 лири за брой. Не можеше да ме изкуши, защото ни предстоеше още път до втори лагер. За вечерта си имах бира в багажа.
Предстояха ни 850 метра денивелация до втори лагер. Времето бе доста променливо. За минути високата част се покриваше от облаци и след това пак за минути се откриваше…

По някое време се показа и Малкия Арарат /Küçük Аĝri/. По-малък е от Големия Арарат /Büyük Аĝri/ и се „губи” покрай него, но все пак височината му от 3914 метра не е за подценяване.
Малкия Арарат /Küçük Аĝri/

Големия Арарат /Büyük Аĝri/

Около три часа ни отне предвижването от първи до втори лагер. Както и първи, така, и втори лагер е разположен на различни места, според различните агенции, организиращи изкачванията. Всяка агенция си има място за позициониране на палатковия лагер. Така е според мен, но може и да греша…

втори лагер

След като мина известно време, при по рязко изправяне, започнах да усещам височината. А именно леко замайване. Най-високата ми кота досега, беше - връх Тубкал в Мароко - 4167 метра. Но тогава останахме на върха само 35 минути. А сега трябваше да спим на почти същата височина. През деня почти не бях ял, така, че вечерята, приготвена от Метин, Метин 2 и Диди ми се отрази много добре. Към 19.30 часа се ориентирахме по палатките, защото много захладня.

3 ден (10 ден в Турция): 23.07.10г.:
Станахме към 03.30 часа. Отново ми се виеше свят… Беше ми трудно предвижването, но реших да не се отказвам в началото, но ако след това се почувствам по-зле, да се върна обратно. Върха ще бъде там още много години, а живота на човека е само един…
Тръгнахме точно в 04.00 часа. Беше непрогледен мрак, така, че челниците влязоха в употреба. Не съм си представял, че вървенето може да е толкова трудно… Всяко некоординирано движение костваше допълнителни усилия. Ако се спънеш, трябва да спреш за да можеш да нормализираш дишането си. Хапнах сладко, така, че не след дълго вече не ми се виеше свят. Но предвижването ми продължаваше да е трудно. Въпреки сравнително бавното предвижване, успяхме да надминем унгарската група, тръгнала половин час преди нас.
На около 4700 - 4750 м.н.в. сложихме котките. Може и без котки, но с тях човек се чувства по-сигурен. Не е стръмно, но при тази надморска височина крачките понякога са доста неуверени...
В интерес на истината главоболието отдавна бе изчезнало, но като правех десетина - петнадесет крачки, спирах да си поема въздух. Дишането бе доста учестено. После разбрах, че Руслан и Веско са правели по 30 крачки и са спирали да почиват…

На един час от върха и около 200 метра денивелация

на 35 минути от върха и около 100 метра денивелация

На снимката се вижда Ивайло - нашия български водач, който бе плътно до мен и ми оказваше морална подкрепа, като ме изчакваше. По напред се виждат две точки - Руслан и Веско. Още по-напред са водача Метин и Диди, и най-напред - разбира се, че е колегата Георги Пантев. Няма умора този човек, евала… В 08.10 часа е бил на върха. Малко преди върха срещнах Метин и Диди да слизат, защото им станало им студено. Аз се качих на върха в 08.50 часа по термобельо. Чак на върха си облякох полара. Въпреки, моето забавяне, се качихме за 4.50 часа. А вчерашния ден срещнахме една германска група, която слизаше. Те споделиха, че са се качили на върха за седем часа…
Бях чел, че в планината температурите доста падат и има силни ветрове. Но сега нямаше нищо такова. Ние просто уцелихме страхотно време. Единствения недостатък бе, че нямахме видимост наоколо, а Армения е само на 32 километра.

Руслан, Веско, Георги, Ивайло и аз на 5137 м.н.в.

Стояхме на върха десетина минути, колкото да си направим снимки за спомен, защото гледки липсваха.

поглед към върха на слизане

и поглед встрани на пътя

Срещнахме унгарците, които се придвижваха много бавно и доста се бяха разпокъсали. Но те бяха около двадесет човека. А на нас надолу ни бе много по-лесно. Слязохме за два часа до втори лагер.
Успяхме да дремнем около час и половина. В 13.15 часа бяхме събудени под тревога от Ивайло за обяд. След като обядвахме, събрахме палатките и багажа и ги оставихме за транспортиране с конете. Към 14.30 часа тръгнахме към първи лагер, където щяхме да нощуваме. Надолу пак ми дойде силата и бях неудържим. Нямаше и помен от трудностите, които имах във високата част преди часове… Потвърди се правилото, както и в библията пише, че последните стават първи. Само за 1.30 часа от втори лагер бяхме в първи. Изчакахме да дойде багажа, като пихме чай в една шатра. Когато и багажа пристигна, разпънахме палатките.

снимка с върха от първи лагер

Вечерта Ивайло почерпи Метин 2 от „10-лировата бира”. Аз си пих от моята „3-лирова бира”. Вечеряхме и понеже задуха вятър, след 19.30 часа се ориентирахме по палатките.

4 ден (11 ден в Турция): 24.07.10г.:
Този вятър ни тормози през цялата нощ. Почти не спах от постоянното блъскане по палатката. Сутринта нямаше за къде да бързаме. Бяхме си изпълнили програмата. След закуска си събрахме палатките и багажа.
По пътя на долу срещнахме интересни гущери.

За 2.30 часа бяхме на изходната точка на трека, където ни чакаше буса.

вече сме на кота 2250 м.н.в. - край на прехода

прощална снимка на българската група с двамата водачи Метин 1 и Метин 2, и коняра /в ляво/

Натоварихме се на буса и поехме към Доубаязит. Там последва хигиенен душ и след това обяд в същия ресторант, в който вечеряхме първата вечер.
След това имахме културна програма - посещение на Двореца Ишак паша /Işak Paşa Sarayi/, построен на хълм, на около 5 км, източно от Доубаязит. Строителството на двореца е започнато през 1685 г. от Чолак Абди паша и завършено през 1784 г. от неговия внук Ishak (Исаак) паша. Дворецът е един от най-известните и великолепните образци на Османската архитектура от 18-ти век.

След разглеждане и снимане на двореца се прибрахме в хотела.

5 и 6 ден (12 и 13 ден в Турция): 25-26.07.10г.:
Започна голямото завръщане към България. В 09.00 часа тръгнахме към Истанбул. Предстоеше едно велико пътуване през цяла Турция. По разписание разстоянието се преодоляваше за 23 часа…
Първото закъснение направихме още в първия град - Аръ /Ağrı/, в който спряхме. Заради местен търговец, тръгнал на пазар с огромен багаж, за който нямаше място в автобуса, чакахме доста време. През това той постоянно говореше по телефона, като ръкомахаше или тропаше с крак за по-голям респект. Голяма част от ръководството на автогарата бяха ангажирани със случая… Но и това не му помогна, само ни забави…
След това пътуването премина като на сън. Точно в 09.00 часа на следващия ден бяхме в Истанбул. И отново бързо достигнахме до офиса, откъдето тръгват автобусите за България. Имахме три минути до следващия автобус… Успяхме да се прехвърлим заедно с багажа. В 18.35 часа бяхме в София. Завърши една много успешна експедиция с изкачване на върховете - Демирказък, Качкар и Арарат…
Изминатите километри за тези тринадесет дни станаха 5102.

Всички снимки:

Браво на вас! И на Дидката, като гледам само тя е от другия пол! Все нямам време да мина през нея да ми разкаже.