Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 457 Местожителство: София
До връх Готен
Софийска планина е идеален вариант за кратка разходка близо до столицата в моментите, в които свободното време е силно ограничено. Затова в средата на септември, когато денят все още беше сравнително дълъг, реших, че ще се разходим до първенеца на този дял – връх Готен. За разлика от Баланов дел и Керимова чука, до които миналата година отидох за първи път, на първенеца бях ходил през декември 2006 г. и през май 2021 г. Сега беше идеалният момент да отидем пак до него и да опишем маршрута в сайта varhove.info.
Следващата седмица ни предстоеше да тичаме маратон и ми се искаше просто да се разходим по „царския път“, да отидем до върха и да се върнем пак по него до автомобила. Тоест без някакви сериозни натоварвания, а просто лека разходка. Да, ама не... От доста време гледах на картата една пътека, която изглеждаше пряка и съответно доста по-бърза откъм време – или поне така предполагах. Та пусти мерак да я пробвам, верен на принципа... „защо да заобикалям, като мога да мина напряко“...
Паркирах автомобила в края на някогашната картинг писта и тръгнахме по коларския път на североизток. Бързо обаче стигнахме до място, където се отделихме от него и пресякохме Буховска река, в която нямаше никакъв дебит. Не след дълго намерихме и мястото, откъдето трябваше да хванем въпросната пътека, което предварително бях отбелязал на машинката. В интерес на истината то лесно може да се изпусне, като един от малкото ориентири е тревисто отклонение вляво, което не е отбелязано на БГМ. Та между него и основния път тръгва въпросната пътечка, която още в началото се оказа доста стръмна...
...и беше в гора...
...но след стръмния участък излязохме на открито, откъдето се откри гледка към Средна гора и Рила, която обаче не се виждаше ясно...
...както и към купола на Витоша...
...а още по-нагоре – и към София и двата дяла на Люлин планина...
А напред видяхме и антената, по която връх Готен е лесно разпознаваем отдалеч...
Така, унесени в гледки, за малко под час и половина се изкачихме и до темето на безименен връх с височина 1172 метра...
...откъдето се видя и целият масив на Готен...
От тази кота започнахме спускане и стигнахме до седловина, след което отново започнахме стръмно изкачване. Пътеката беше изровена и хлъзгава, което не беше никак приятно, но лека-полека напредвахме. Обърнах се да снимам безименния връх...
...а целта ни за днес наближаваше все повече и повече...
Така след точно 1:51 ч. стигнахме и темето на връх Готен...
Най-високата точка е в ограденото за антена пространство и не сме ходили до нея, но и не беше нужно. От върха се откриха сравнително добри гледки на юг, въпреки че имаше мараня...
Тук постояхме известно време, като и обядвахме. Не ми се искаше да се връщам по същия път заради стръмния склон и за да пощадим колената, затова след кратък оглед на картата реших, че ще направим една идея по-заобиколно слизане по една пътека западно от масива. Не бях минавал по нея, но се надявах, че ще бъде по-полегатa. И наистина в началото беше точно такава...
...но се оказа, че това е съвсем за кратко. Имаше места, които бяха дори по-стръмни, а и изровени, което правеше слизането ни доста трудно. Явно бяхме хванали пътека, по която минават моторни превозни средства, но нямаше как да знаем това предварително. Все пак преминахме още няколко безименни върха и за 1:38 ч. се спуснахме при автомобила в Бухово.
Така завърши и тази ни разходка, която заради стръмното слизане не се оказа никак лека. Бяхме в планината малко над четири часа и изминахме близо осем километра. Но както и друг път съм казвал – след време остават само хубавите спомени...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
