Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Увод

Още по време на Ковид локдауна през пролетта на 2020-та ми се въртеше идеята, че един ден трябва да си организирам изкачване на висок връх в Алпите. Мислех си, че все трябва да има такъв, достъпен и за туристи, т.е. с хайкинг, без катерене. Тогава даже не търсих в Google, а разглеждах самата карта и кагато си харесвах някой връх, проучвах за снимки и информация.
В някакъв момент стигнах и до Брайтхорн. Сега вече изобилства от клипчета и статии, в които върхът е етикетиран като "най-лесния четирихилядник в Алпите" или "четирихилядникът за начинаещи". Има и материали, които посочват, че Брайтхорн не трябва да се подценява и дават други върхове с височина 4000+ метра в Алпите, като по-безопасни.

През тези 6 години, на периоди идеята избледняваше и пак се завръщаше, през главата ми минаваха и варианти за първо излизане на по-високо в други планини - например Арарат в Турция, връх Лайла в Грузия, връх Арагац в Армения и др. Все пак, винаги бих предпочел да си организирам подобно приключение в Европа, отколкото другаде.

Най-същественият фактор, който отложи толкова изкачването е неизвестността "с кого". Първо дали с водач или не. Желанието ми беше да е без водач. Но в същото време за този връх се искат умения за осигуряване, каквито нямам и честно казано не ме влече чак толкова да записвам подобни курсове. Катеренето и алпинизма са спорт, а не туризъм. А аз си имам друг спорт, в който си работя за развитие. С Жоро от форума - goro_levskara - също обсъждахме варианти да отидем заедно, но не можахме да се напаснем. Но той ми даде неговите котки, които да изпозвам, така аз можех да дам моите на партньорката ми.

В последните дни на 2025-та, заедно с Надя, купихме билети с Wizz Air до Торино за края на юли 2026-та. Решихме, че после ще мислим останалите неизвестни и ще ги решаваме една по една. Няколко дни по-късно, обаче, Wizz Air отмениха полетите. След близо един месец чакане за възстановяване на сумата, купихме билети на Ryanаir пак за Торино. Като този път преценихме, че все пак ще е по-добре да отидем по-рано през сезона - самото начало на юли. Оказа се, много важно решение: след рекордните горещи вълни в Западна Европа през юни, взели множество жертви, условията върху алпийските ледници в началото на юли, все още бяха поносими, особено до обяд. Само 3 седмици по-късно ми попаднаха видеа и снимки, които направо изглеждаха апокалиптично, спрямо това което ние видяхме - напълно оголени посивели ледници с огромни зеещи цепнатини и преминаването около тях изглеждаше, като почти невъзможен лабиринт.

Тук правя една уговорка: пишейки този фото-пътепис във форума, аз ще си го запазя на някакъв файл за мен и ще ми служи за нещо, като дневник на цялото пътуване. Затова ще има и теми, които са извън планинския туризъм.

Ден 1

На 1-ви юли кацнахме по разписание рано сутринта в Торино. Доста бързо взехме куфара и после се качихме на автобус до една от големите гари на града - Porta Susa. Оттам хванахме влак до Ivrea. После също доста стегнато се прехвърлихме на автобус до Chattillon. По принцип би трябвало да може да се стигне директно с влака до Шатийон, но жп линията беше в ремонт в този участък. Там имахме малко по-дълго изчакване до следващия автобус за Breuil-Cervinia. Така след още един час бяхме на автогарата на курорта, който е на 2000 м. надморска височина в центъра и повече около него. Беше малко след 12 ч. и целият транспорт от летището на Торино до Бройл-Червиня отне малко над 4 часа, точно толкова и очаквахме. До хотела, обаче, имахме към 1,5 км с над 100 метра денивелация. Въпреки жегата в градовете, Алпите ни посрещнаха с 9 градуса и вятър, който носеше много фини снежинки. Явлението бързо отмина, слънцето проби и температурата се вдигна с няколко градуса.

След известно изчакване, тъй като нямаше постоянно работеща рецепция, се нанесохме в хотела. Студиото беше отлично. Скоро слязохме обратно към центъра за разходка и за да посетим офиса на алпийските водачи. Трябваше да разберем дали може да ни включат в някоя група или пък да наемем водач само за нас. Това така и не се получи, тепърва щяхме да си разменяме още няколко мейла и телефонни обаждания с тях. Всичко се решаваше в последния момент с тези организации, което малко ме изненада.

Гледката от балкона. Към тези върхове щяхме да се отправим на следващия ден - Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m., Motta di Pleté Centale 2870 m.

Това заведение ми направи впечатление. Като цяло, курортът не беше съвършен - вървеше някакво строителство на едно място. Но всички хотели и изобщо сгради бяха много премерени, вписващи се приятно и естестено в средата. И за мен Бройл-Червиня е едно много приятно и уютно място, нищо общо с нашия мутробарок.

Безброй малки ледници и водапади обграждаха курорта. Матерхорн все още се криеше в облаците. Нагоре и надясно спрямо ракурса на тази снимка.

И пак гледката от хотела, вече по-късно, не много преди залеза:

Последната промяна е направена от Dimov на Нед Окт 18, 2026 3:28 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Ден 2

За днес целта ни преди всичко беше да изкачим първия ни връх над 3000 метра - Gran Sometta 3166 m. Плюс него още един или два върха над 2800 и може би още един трихилядник - Мота ди Плете Източен. Не беше съвсем ясно дали пътеките и теренът около него ще ни позволят да го направим. Получи се програма максимум, но не без трудности. Колкото и да проучвах карти, снимки и видеа, оставаха 2 3 места, за които не можеше да се прецени предварително дали са технични или опасни.

Трябваше първо да слезем почти до центъра на курорта и да започнем да изкачваме на изток - в началото в гора. После излязохме на открито и гледките към околоните върхове и зъбери се откриваха все повече. Времето беше абсолютно съвършено, чисто синьо небе, пренебрежимо лек вятър и отлична видимост във всички посоки, двуцифрени температури през целия ден, но не и жега.

Тук сме още близо до хотела:

Dent d'Hérens 4173 m:

Тази линия ми направи вчечатление, стига до един язовир наблизо. Може би е имало някаква мина наоколо, не съм проучил този въпрос.

Снимките на Матерхорн само от този ден са над 20. Сякаш всяка малка промяна на позицията дава нова уникална гледка. Въобще, излишно е да го описвам.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m.

Бройл-Червиня - поглед от високо:

Отляво е безименната кота 2874 м., а отдясно в първият ни връх за деня - Motta di Plete Occidentale 2840 м. Изкачихме се към седловината между тях.

Матерхорн за пореден, но не последен път:

Това са върховете Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m. и Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m. на юг от нашата позиция.

Вече сме на Motta di Plete Occidentale 2840 м. Имаше и еделвайси на върха:

Тези козички бяха на един скален ръб, спускащ се от върха:

Още снимки в посока Матерхорн:

Ето така изглеждаха маркировките, според мен доста добри. Но честно казано почти не ги използвахме, разчитахме на позиционирането върху онлайн картата.

Още еделвайси:

Имаше един изоставен порутен заслон на върха (на Motta di Plete Occidentale 2840 м). Беше напълно негоден за нощувка, може би при гръмотевична буря все пак би бил някакво спасение.

Все още сме на Motta di Plete Occidentale. На върха е монтирана и тази огромна пейка - с размери може по 10 на нормалните. Получават се смешни снимки, но като цяло не ми хареса особено тази инсталация.

Тръгнахме да се спускаме плавно на изток. Пред нас горе вляво на снимката целта ни за след 2 дни - Брайтхорн 4164 м. във вечната си ледено-снежна шапка. И целта за текущия ден горе вдясно - Гран Сомета 3166 м:

Обръщам се назад за да снимам първия ни връх - Motta di Plete Occidentale 2840 m:

Gran Sometta 3166 m. Идваме! Изкачването се пада по склона отдясно на снимката:

Поглеждам наляво към Motta di Plete Orientale 3018 m. Трябваше да се върнем през това било и върха на него. Но това по-късно.

Скоро ще сме на този връх, първият ни трихилядник - Gran Sometta 3166 m:

Не можеше да пропусна да поснимам и най-красивите представители на флората. Вижда се, че някои видове от нашите Рила и Пирин се срещат и в Алпите на сходна надморска височина.

Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m., Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m.

Bec Carre' 3003 m., Pointe Sud 2973 m., Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m., Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m.

Пак маркировките, с моята обувка за мащаб:

При всяка възможност, оглеждах, снимах Motta di Plete Orientale 3018 m. и се питах дали ще можем да го достигнем:

Стигнахме седловината Colle Inferiore delle Cime Bianche на 2896 м. Оттам се разкри тази гледка на изток - този масив, покрит с ледник е западно от връх Gobba di Rollin 3899 m, но връхната точка не се вижда:

От спомената седловина започваме атаката към Гран Сомета. Малко след началото имаше един леко напрегнат участък, въпреки че пътеката беше почвена беше доста тясна и изложена, може би около 15-20 м. По-нагоре по скалите беше доста по-спокойно.

Пак поглеждам към Motta di Plete Orientale 3018 m. и се чудя дали ще успеем да го изкачим.

А до Gran Sometta останаха още много малко вертикални метри.

Ето ни на Gran Sometta 3166 m Smile

Безброй върхове във всички посоки. Върхът е много панорамен.

Гледка към Klein Matherhorn 3883 m. и Breithorn Occidentale 4164 m:

Grand-Tournalin - Punta Nord 3379 m., Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m., Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m.

Dent d'Hérens 4173 m., Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Lago Diga del Goillet

Dent d'Hérens 4173 м, надвиснал над Бройл-Червиня:

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m.

Furggen 3492 m., Furgghorn 3451 m., Theodulhorn 3472 m., rifugio Teodulo 3317 m., Laghi delle Cime Bianche

Не се върнахме по същия път. Започнахме да спускаме в противоположната посока - на северозапад.
Обръщам се към Гран Сомета, може би изглежда една идея по-стръмно и може би хлъзгаво, отколкото е.

На какъв красив връх бяхме току-що:

Все още се спускаме:

Ето го и Motta di Plete Orientale 3018 m. точно пред нас.

Има някаква следа на картата, но истинска пътека към върха няма. Наклонът изглежда, че е около 45 градуса, тревисто-скалист терен. Изкачването е само 70 вертикални метра, но беше по-трудно и опасно, отколкото изглежда. Нямаше почти никакви хватки или стъпки, камъните оставаха в ръцете ни на няколко пъти, когато опитваме да се наберем по тях. В един момент даже се разделихме с няколко метра - всеки намери по-безопасен вариант за себе се, което съвсем не беше желателно. Но все пак успяхме.

На самия връх също е много тясно.

Язовирът Lago Diga del Goillet на 2510 м:

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m.

След връх Motta di Plete Orientale 3018 m. билото стана по-широко и се ходеше спокойно и приятно. Скоро пред нас се появи и четвъртият връх за деня - Motta di Plete Centrale 2870 m:

Вижда се от снимката, че няма нищо предизвикателно до достигането му.

За да затворим кръга и да започнем спускане към курорта, трябваше да преминем и през безименната кота 2874 м. Малко парадоксално - тя не се води връх, а двата върха от двете й страни са по-ниски: Motta di Plete Occidentale 2840 m. и Motta di Plete Centrale 2870 m. Ето я въпросната кота:

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m., Motta di Plete Centrale 2870 m.

А ето го пред нас и първият връх, който изкачихме в този ден - picco Motta di Plete Occidentale 2840 m. - със заслона, еделвайсите, козичките и огромната пейка.

Матерхорн последно за днес -
Dent d'Hérens 4173 m., Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Breuil-Cervinia:

И отново жп линията от друга гледна точка:

Побързахме да хванем отворен един от двата супермаркета в Бройл-Червиня, напазарувахме и поехме по изкачването към хотела.

Получи се доста стабилен преход. Дали не бяхме прекалили? Все пак трябваше тепърва да имаме сили за изкачване на над 4000 м.

Скрийншот от Garmin Connect:

Тракът от прехода, хвърлен върху картата:

И данните за деня:

Последната промяна е направена от Dimov на Нед Окт 18, 2026 3:31 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

И ние се мотахме там през август, водихме сина на Брайтхорн, да се правел на велик после пред другите келеши. Юркаха ме и за лъвския гребен, ама като ги знам, че на слизане ще се посерат с нощуване на високо, студено и ветровито, и го отложихме за неопределено време. А после ходихме и на обиколката около х.Абруци. За пръв път - на туризъм в Алпите. Абе Брайтхорн специално това лято трудно може да се каже, че е безопасен. Даже някакви се изпотрепаха на източния връх-изпуснал се бил рапела. Това което качвахме по маратонки преди 10 години сега е някакъв ужас, отворили са се едни цепнатини - до центъра на земята - видахте ли я тая, дълбоката на стотина метра преди върха- кога ли ще падне целия серак и ще изпотрепе всички които са в тоя момент по него.... Между другото, там е чудесно за всякави разходки в подножията на върховете, може много дни да останеш и всеки ден на нещо различно...и вечерта все да си си в хотела, а не по разни хижи.

	vladofff написа:
	И ние се мотахме там през август, водихме сина на Брайтхорн

Да, беше споделил в някоя тема, че сте ходили. Интересно е да се разбере какви са били условията горе на ледника през август.
Гледах едно видео тогава, че затварят ски зоната за няколко седмици през август-септември за първи път, откакто въобще са построени лифтовите съоръжения там.

За вас е било разходка, все пак браво!
За нас си е приключението поне на годината.

Продължавам с разказа.

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Ден 3

Никак беше лек преходът от предходния ден, но като че ли се бяхме възстановили прилично. Имаше само лека умора в краката, нищо повече. Желанието и ентусиазмът ни изобщо не бяха намалели, напротив. Програмата за днес не беше чак толкова предизвикателна - трябваше да стигнем до заслон Теодуло на 3317 метра надморска височина. Надя беше направила резервация около 2 седмици предварително, местата се изчерпваха бързо. Другият заслон в района - Regugio Guide del Cervino - беше затворен за ремонт. Иначе той се намира на Testa Grigia на 3480 м. - още по-високо и удобно за изкачване на Брайтхорн.

Днешният преход предполагаше около 8 километра ходене по черни пътища и ски писти (без сняг) със сравнително малък наклон и положителна денивелация малко над 1200 м. Никъде нямаше трудни участъци, до заслона дори се качват джипове. И в най-лошия случай едва ли би ни отнело повече от 4 часа. Затова решихме да се възстановим и приготвим на спокойствие и тръгнахме в ранния следобед.

Аз даже използвах времето преди обяд да направя едно бягане на 5 км. Този спорт ми е важна част от ежедневието, задаваха се някои състезания и не исках да оставям седмицата с нулев километраж.

И преди да започна със снимките от деня, ще спомена за причината да тръгнем към заслона. По-голямата част от любителите, като нас, които искат да изкачат Брайтхорн с водач, просто хващат лифтовете било то от Цермат от швейцарска страна или от Бройл-Червиня от италианска страна. От нашия курорт се сменят общо 3 лифта до Testa Grigia на 3480, оттам се хваща още една гондола чак до връх Klein Matterhorn на 3883 м. Оттам до Брайтхорн са само 2,5 - 3 километра ходене и около 370 метра положителна денивеция, може би 3 часа двупосочно. Не, мерси! Може да не можем да се осигуряваме и да не познаваме алпийските техники, но поне можем да ходим. Решихме, че ще опитаме да направим цялото изкачване от курорта до Брайтхорн без никакви лифтове. Не че има нещо лошо в другия вариант, но аз лично не бих се насладил на максимум. Това решение значеше, че ще имаме една нощувка, платена на 2 места, но това е, нямаше как да се избегне. А нощувката в Rifugio Teodulo не беше евтина - 100 Евро на човек, с включена вечеря и закуска. Нямаше опция, да се изключи храната и да се плати по-малко.

Какво по-хубаво от това от балкона на хотела да видиш 3 от 4-те изкачени върхове от предишния ден:

Ето през каква идилична красота вървяхме в този ден, особено в първите километри, когато сме под 3000 м. и растителността насищаше картинките в зелено. Наоколо прескачаха мормоти, но не успях да ги хвана в адекватни кадри.

Testa del Leone 3715 m.

Furggen 3492 m.

Заслонът вече се виждаше горе вляво.
Rifugio Teodulo 3317 m., Breithorn Occidentale 4164 m., Klein Matherhorn 3883 m., Testa Grigia 3480 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m.

Furggen 3492 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m., Furgghorn 3451 m.

Стигнахме заслона с много равномерно ходене, без никакво задъхване. Искахме да се щадим и да се пазим свежи.

Докато се изкачвахме, проведохме още няколко телефонни разговора с фирмата на водачите. Нямаше как да се включим в група (и да платим по-малко). Първо защото организират групите със стартова точка Klein Matterhorn и второ, в крайна сметка се оказа, че май не е имало други хора, освен нас от Бройл-Червиня в този ден. Като казвам група, максималният брой е 5 души. Уговорката ни беше да се срещнем с нашия водач Валтер между заслон Теодуло и Testa Grigia - там, където всъщност започва ледникът. Часът на срещата щеше да е чак в 8:20 сутринта, късничко, но няма как - водачът щеше да пристигне с първия лифт. Платихме предварително онлайн, това беше най-големият ни разход за цялото пътуване - 230 Евро на човек.

Времето в този ден беше почти, като в предходния - слънчево, умерено топло, почти безветрие, единствената разлика е, че тук-там се появяваха малки бели облаци.

Заслон Теодуло е разположен на самата граница с Швейцария на 3317 м., капацитет около 60-70 места в общи спални. Източната част от верандата и сградата се падаше в Швейцария.
Ето я граничната пирамида:

Имаше тоалетни, течаща вода, добивана от ледника, но без душове и бани. Водата не се препоръчваше за пиене. За съжаление, това не го очаквахме. Единствено можеше да се купи малка бутилка газирана вода за 3 Евро. Все пак на вечеря и закуска се полагаше вода и се оправихме някакси.

Стаята ни беше петместна, нощувахме четирима души в нея. Това е нашето легло на 2 етажа:

Столовата с панорамните прозорци, гледащи на запад:

Обратно навън за още гледки. В източна посока все едно гледаш друга планета. Контрастът между жегата в градовете и ледниците на над 3400 м. е интересно изживяване.
Брайтхорн се вижда горе вляво със снежно-ледената си шапка.

Breithorn Occidentale 4164 m., Klein Matherhorn 3883 m.

Ратраците обработват пистите върху ледника, които работят целогодишно, през цялото лято включително. Водачът после ни обясни, че влековете функционират до обяд. Няколко седмици по-късно ми попадна един материал, че ски съоръженията ще спрат да работят през август за първи път от създаването си, ясно е защо.

Още четирихилядници - Rimpfischhorn 4198 m., Strahlhorn 4190 m., Cima di Jazzi 3803 m.

На билото на преден план се виждат 4-те върха, които изкачихме в предходния ден:
Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m., Motta di Pleté Centale 2870 m., Motta di Pleté Occidentale 2840 m.
На заден план се различава и Гран Парадизо 4061 м. - най-високият горе вляво на снимката:

Вечерята беше прилична и засищаща, но все пак нищо кой знае колко специално.
Следващата задача беше приличен сън при първата ни нощувка на 3317 м.

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Ден 4

Не знам дали заради надморската височина, но изобщо не ми се получи качественият сън. Заспивах за кратко и веднага се будих. След 5 часа изобщо се отказах и само чаках да стане време за ставане. Надя, обаче, се похвали, че е спала добре, сигурно защото беше на 1.5 м. по-ниска надморска височина.

След като станахме обаче, и особено след закуската и кафето, се почувствах доста свеж - нямаше умора, главоболие или друго неразположение.

Поглед първо на запад:
Gran Paradiso 4061 m., Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m.

Тръгнахме навреме в 8 и нещо, обръщам се да снимам заслона, на заден план е връх Theodulhorn 3472 m:

Скоро се срещнахме с водача. Помогна ни да си затегнем котките, седалките и ни върза. Той водеше, Надя след него и аз последен. Движихме се по края на обработени ски писти и шансът да попаднем в цепнатина беше много нисък, но все пак сме върху ледника.
Plateau Rosa

Passo di Ventina Sud 3666 m.

Кабелите са от гондолата между Testa Grigia и Klein Materhorn.
Ober Gabelhorn 4063 m., Theodulhorn 3472 m., Zinalrothorn 4221 m., Weisshorn 4505 m.

Този ски комплекс се използва и от някои професионалисти от Световната купа по Ски Алпийски дисциплини за да поддържат форма целогодишно. Профучаваха край нас с доста сериозна скорост.

Матерхорн не беше далеч.
Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m.

Theodulhorn 3472 m., Ober Gabelhorn 4063 m., Zinalrothorn 4221 m., Weisshorn 4505 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m., Theodulhorn 3472 m, Ober Gabelhorn 4073 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m., Theodulhorn 3472 m., Ober Gabelhorn 4073 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m., Theodulhorn, Ober Gabelhorn 4073 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m., Theodulhorn 3472 m.

След около 2 часа, стигнахме зоната пред връх Klein Matterhorn 3883 м. Повечето хора идват чак дотук с лифт. А ние се изкачвахме вече втори ден пеша. Има ентусиасти и в другата крайност - които успяват да се изкачат и слязат от Бройл-Червиня чак до Брайтхорн за един ден без лифтове.

На това място направихме кратка почивка за 5-7 минути, хапнахме по половин барче и пийнахме глътка вода. Бяхме напълно свежи, без умора, главоболие или други проблеми.
За мен, обаче, беше странно, че водачът ни продължаваше да ходи без котки, пикелът му стоеше в раницата, а цялата дължина на въжето беше под 4 метра и за трима ни. Питах се, ако някой от нас все пак попадне в цепнатина, как точно ще реагира. Останалите свръзки наоколо бяха на доста по-дълго въже и поне водачът беше с пикел. От тази точка вече продължавахме по самия ледник, а не по обработените с ратрак писти върху него. Като стана дума за водача - беше италианец на около 65 години, в отлична форма. Трудно, обаче, формулираше изречения на английски. Надя има минимален опит с италианския и общуването не вървеше много лесно. Предстаях си, че ще е по-словоохотлив относно как и защо се правят осигировките, как се предполага да ходим, на какво разстояние и пр.

Четирихилядниците в Алпите се водят 82, 3 от тях са
Брайтхорн Западен 4164 м. (Breithorn Occidentale / Breithorn Westgipfel),
Брайтхорн Централен 4159 м. (Breithorn Centrale / Breithorn Mittelgipfel)
и Брайтхорн Източен 4139 м. (Breithorn Orientale/ Brethorn Ostgipfel)

С скобите са наименованията на италиански и немски. А когато се каже само Брайтхорн се има предвид Западния връх, който е и най-високият.
Ето ги трите върха, плюс още една кота на същото било - Gemello del Breithorn 4106 m.

Breithorn Orientale 4139 m., Lyskamm Occidentale 4479 m., Polux 4092 m., Lyskamm Orientale 4527 m., Cartore 4228 m.

Breithorn Occidentale 4164 m., Breithorn Centrale 4159 m.

Ober Gabelhorn 4063 m., Wellenkuppe 3903 m., Zinalrothorn 4221 m., Weisshorn 4505 m.

Klein Matherhorn 3883 m., Ober Gabelhorn 4073 m., Wellenkuppe 3903 m., Zinalrothorn 4221 m., Weisshorn 4505 m.

Ето го върхът, заради който, се организира цялото пътуване.
Breithorn Occidentale 4164 m.

Klein Matherhorn 3883 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m.

Gemello del Breithorn 4106 m., Lyskamm Occidentale 4479 m., Lyskamm Orientale 4527 m., Polux 4092 m., Cartore 4228 m.

Вижда се стандартният маршрут за изкачване на върха, правят се 2-3 серпентини и се излиза на върха от запад. Ние, обаче, се върнахме оттам.

Аз бях споменал, че ако има възможност ще се радваме да изкачим и слезем от върха от срещуположни посоки. На картата се вижда една срещуположна серпентина от източната страна. Валтер ни поведе доста по на-изток по друг маршрут, който достига самата седловина между Брайтхорн Западен 4164 м. и Брайтхорн Централен 4159 м.

Breithorn Occidentale 4164 m.

Gemello del Breithorn 4106 m., Lyskamm Occidentale 4479 m., Lyskamm Orientale 4527 m., Polux 4092 m., Cartore 4228 m.

Тук се вижда изкачването до споменатата седловина. Наклонът на места определено беше над 45 градуса. И двете цепнатини бяха значително по-широки от тези по стандартния маршрут, по който слязохме. Докато правех тази снимка, Валтер най-после си сложи котките и хвана пикела в ръка.

picco Polux 4092 m., picco Cartore 4228 m.

Поглед назад към връх Gobba di Rollin 3899 m. На заден план се вижда и връх Gran Paradiso 4061 m.

Мислех си, че щом стигнем седловината, най-страшното трябва да е свършило, но всъщност тепърва предстоеше. От снимката определено не се вижда, но ръбът от седловината до върха беше изключително тесен, буквално с широчината на 2 обувки, или двайсетина см. Исках да използвам щеките за допълнителна опора, но просто нямаше къде да се поставят, от двете страни склоновете рязко ставаха изключително стръмни до отвесни. Водачът реши да бъде между двама ни, Надя поведе, после той и аз последен, вързани на съвсем късо въже, буквално един до друг.

Няма какво да овъртам, беше ни страх, много, най-вероятно мен повече от Надя. Нямаше да е лошо и Валтер да е по-разговорлив, но уви.

Ето какво казва ChatGPT за този ръб:
Този „супер тесен ръб“, през който сте преминали между Централния и Западния връх, е известен сред алпинистите с огромното си въздушно усещане (експозиция). Дори в класическия си вид, това е остър снежно-леден корниз, където от едната ви страна (северната) има над 1000 метра вертикална пропаст към Цермат, а от другата – стръмен склон към платото Брайтхорн. Чувството да си там е наистина интензивно и изисква перфектен баланс и пълна концентрация.

Едва няколко минути прекарахме на върха, обяд наближаваше, температурите се вдигаха, а снегът видимо омекваше и цепнатините се поотваряха. Разбира се, че се радвахме, че сме на Брайтхорн, но ни трябваше и малко време да се оттърсим от стреса от ръба за да се насладим по-пълноценно. Нямахме този лукс и скоро тръгнахме надолу, вече по стандартния маршрут за изкачване.

Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m., Ober Gabelhorn 4073 m.

Слизането по стандартните серпентини също иска внимание, но изобщо не може да сравни с маршрута ни на изкачване. Значително по-спокойно е.
Breithorn Occidentale 4164 m.

Ober Gabelhorn 4073 m., Wellenkuppe 3903 m., Zinalrothorn 4221 m., Weisshorn 4505 m.

Breithorn Occidentale 4164 m., Breithorn Centrale 4159 m.

Breithorn Occidentale 4164 m.

При тази снимка си мислех, че някога Клайн Матерхорн е бил хубав връх. В момента е тотално превзет от лифтове, кабели, антени, наблюдателни площадки, заведение и прочие.
Klein Matherhorn 3883 m., Ober Gabelhorn 4073 m., Wellenkuppe 3903 m.

Breithorn Occidentale 4164 m., Breithorn Centrale 4159 m.

Dent d'Hérens 4173 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m.

Видяхме и Мон Блан и то неведнъж. Горе вляво на снимката.
Mont Blanc 4807 m., Grand Combin de Grafeneire 4314 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m., Ober Gabelhorn 4073 m.

Красивите форми на ледника наоколо. Имахме лукса да ги гледаме от обработената ски писта.

picco Dent d'Hérens 4173 m., Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Dent Blanche 4358 m., Grand Cornier 3969 m.

Разделихме се с водача пред Testa Grigia, въпреки че имахме още няколко стотин метра по ледника. Минахме ги сами, свалихме котките и след още 5 минутки се върнахме в заслона, беше около 13:55.
Не споменах досега, почти цялото изкачване и слизане се случва на швейцарска територия, а върхът се явява граничен между Италия и Швейцария.
Ето го скрийншота от траверса:

На голямата веранда пред заслона си починахме повече от час, изядохме храната, която носихме, пийнахме вода, преоблякохме се. Участвахме и в едно проучване за здравното състояние на планинарите, попълнихме една анкета относно здравето, възрастта, опита си в планина. Измериха ни кръвното и пусла.

Малко след 15 ч. тръгнахме надолу към Бройл-Червиня.

Gran Paradiso 4061 m., Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m., Motta di Pleté Centale 2870 m., Laghi della Cime Bianche

Dent d'Hérens 4173 m., Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m.

Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m., Motta di Pleté Centale 2870 m., Laghi della Cime Bianche

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m.

Може би най-добрата гледна точка към трихилядниците, които бяхме изкачили преди 2 дни.
Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m.

Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m., Motta di Pleté Centale 2870 m.

Язовирната стена на del Goillet:

Не се върнахме по съвсем същия маршрут. Избрахме една по-тясна пътека с доста серпентини. Беше красива, но вече си бяхме уморени и определено по широките и полегати черни пътища, спускането ще е да е по-леко.

Върнахме се в хотела. Въпреки умората, решихме да отидем до супермаркета в центъра да си вземем още и по-разнообразна храна от тази, която ни беше останала.
Споменавам го, защото това ходене до магазина си е един мини планински преход.

Остават още 3 дни - един в Бройл-Червиния, още един в Торино и полет до София в последния ден.

	Dimov написа:
	Този "супер тесен ръб"...

Такива преживявания обикновените планинари ги помним цял живот сякаш са се случили преди минути. Добре, че изглежда не сте срещнали насрещно движение там. Smile

Чудесен пътепис, благодаря!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	Dimov написа:
	Този "супер тесен ръб"...

Такива преживявания обикновените планинари ги помним цял живот сякаш са се случили преди минути. Добре, че изглежда не сте срещнали насрещно движение там. Smile

Чудесен пътепис, благодаря!

Много благодаря, че си разгледал! Smile

Да, на ръба нямаше насрещно движение и добре, че беше така. Мисля, че още една двойна или тройна свръзка се движеше след нас, но те отиваха към Брайтхорн Чентрале.
Продължавам с последните дни. Още малко остана.

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Ден 5

Мислех си още преди да пристигнем - а какво ще правим в този ден но. 5, който е нещо като резервен, ако всичко мине по план и се реализира програма максимум, както на практика стана?

Дали все пак връх Фурген не е възможен за изкачване, или пък поне да стигнем седловината между него и Матерхорн, така ще можем да видим гиганта от съвсем непосредствена близост?

Все пак имаше известна умора от последните 3 дни, реализирахме всичко, което планирахме и нямаше смисъл от чак такъв максимализъм. А и отделно за нас такъв ден няма как да остане празен, най-малкото защото трябваше и искахме да бягаме. Беше много трудно да се намери улица или някаква обиколка в курорта за бягане, която да не включва много стръмно изкачване. Това, което ни хрумна беше да бягаме на паркигите край централната лифтова станция и се получи доста прилично. Това е скрийншот от моето активити, но и Надя бяга същите километри, но тя си измисли друга обиколка.

А това са хотелите наоколо, щракнати с телефона:

Не са някаква забележителност, но според мен наистина се вписват много добре в средата, не дразнят както презастрояването в нашите курорти.

После си позволихме дълга почивка и излязохме чак късния следобед. Беше станало вече по-мрачно и по-студено. Разгледахме църквата:

Тук снимах още 2 сгради, които ми направиха впечатление - типичен алпийски стил:

Поехме за последен път нагоре - последни 120 денивелация от центъра до хотела.

голямо....ГОЛЕМИ сте ....

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Ден 6 и Ден 7

Сутринта в Бройл-Червиня изглеждаше така, но ние си тръгвахме, това е положението.

В 9 часа хванахме автобуса за Шатийон. Оттам се прехвърлихме на друг автобус до Пон Сен Мартен (Pont Saint-Martin).
Там трябваше да изчакаме малко по-дълго - може би половин час - до следващия автобус, който щеше да ни отведе до Ивреа. Затова имаше време да щракна с телефона местната забележителност - моста.
Ponte Romano di Pont Saint-Martin

От Ивреа отново хванахме влак до Торино. Цялото това пътуване ни отне малко над 4 часа, точно както и на отиване. Хотелът ни беше близо до гарата, не изгубихме време и скоро се нанесохме.

Сложихме веднага шортите и тениските и без да се вайкаме за температурата, която варираше от 33 до 36 градуса в различните сайтове, тръгнахме към близкия парк.
Аз завъртях 12 км, Надя около 8.

След това, хапнахме пица в едно малко заведение и обратно в хотела.

Така ни остана един късен следобед за разходка с разглеждане на забележителностите в Торино.

Castello del Valentino

Piazza San Carlo

Torre Campanaria Duomo di Torino (кабелите от снимката са премахнати с AI)

Piazza Castello (на тази снимка също са премахнати кабели с AI, само на тези 2 е използван за посочената цел)

Palazzo Reale

Ден 7

За последния ден, няма нищо особено за отбелязване. Трабваше да станем рано за да хванем автобуса за летището, за който билетите бяхме купили предварително. В толкова ранен час нямаше много опции за транспорт и трябваше да се подсигурим. Сутрешният полет до София също мина съвсем нормално.

Това пътуване със сигурност беше най-важното събитие поне за 2026-та година, а може би и за по-дълъг период. Всичко мина по план и няма как да не сме доволни.
Изкачихме за първи път върхове над 3000 м, както и четирихилядника Брайтхорн, което беше голяма емоция.

Някой ден може отново да планираме подобно приключение.

Благодаря на всеки, който е разгледал и прочел! Доста дълго се получи, това не са всички снимки, но са повече от половина. Не исках да съкращавам още за да си остане разказът пълноценен дневник за всеки един ден.