Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Увод

Още по време на Ковид локдауна през пролетта на 2020-та ми се въртеше идеята, че един ден трябва да си организирам изкачване на висок връх в Алпите. Мислех си, че все трябва да има такъв, достъпен и за туристи, т.е. с хайкинг, без катерене. Тогава даже не търсих през Google, а разглеждах самата карта и като си харесах някой връх, проучвах за снимки и информация.
В някакъв момент стигнах и до Брайтхорн. Сега вече изобилства от клипчета и статии, в които върхът е етикетиран като "най-лесния четирихилядник в Алпите" или "четирихилядникът за начинаещи". Има и материали, които посочват, че Брайтхорн не трябва да се подценява и дават други върхове с височина 4000+ метра в Алпите, като по-безопасни.

През тези 6 години, на периоди идеята избледняваше и пак се завръщаше, през главата ми минаваха и варианти за първо излизане на по-високо в други планини - например Арарат в Турция, връх Лайла в Грузия, връх Арагац в Армения и др. Все пак, винаги бих предпочел да си организирам подобно приключение в Европа, отколкото другаде.

Най-същественият фактор, който отложи толкова изкачването е неизвестността "с кого". Първо дали с водач или не. Желанието ми беше да е без водач. Но в същото време за този връх се искат умения за осигуряване, каквито нямам и честно казано не ме влече чак толкова да записвам подобни курсове. Катеренето и алпинизма са спорт, а не туризъм. А аз си имам друг спорт, в който си работя за развитие. С Жоро от форума - goro_levskara - също обсъждахме варианти да отидем заедно, но не можахме да се напаснем. Но той ми даде неговите котки, които да изпозвам, така аз можех да дам моите на партньорката ми в приключението.

В последните дни на 2025-та, заедно с Надя, купихме билети с Wizz Air до Торино за края на юли 2026-та. Решихме, че после ще мислим останалите неизвестни и ще ги решаваме една по една. Няколко дни по-късно, обаче, Wizz Air отмениха полетите. След близо един месец чакане за възстановяване на сумата, купихме билети на Ryanаir пак за Торино. Като този път преценихме, че все пак ще е по-добре да отидем по-рано през сезона - самото начало на юли. Оказа се, много важно решение: след рекордните горещи вълни в Западна Европа през юни, взели множество жертви, условията върху алпийските ледници в началото на юли, все още бяха поносими, особено до обяд. Само 3 седмици по-късно ми попаднаха видеа и снимки, които направо изглеждаха апокалиптично, спрямо това което ние видяхме - напълно оголени посивели ледници с огромни зеещи цепнатини и преминаването около тях изглеждаше, като почти невъзможен лабиринт.

Тук правя една уговорка: пишейки този фото-пътепис във форума, аз ще си го запазя на някакъв файл за мен и ще ми служи за нещо, като дневник на цялото пътуване. Затова ще има и теми, които са извън планинския туризъм.

Ден 1

На 1-ви юли кацнахме по разписание рано сутринта в Торино. Стегнато взехме куфара и после автобус до една от големите гари на града - Porta Susa. Оттам хванахме влак до Ivrea. После също доста стегнато се прехвърлихме на автобус до Chattillon. По принцип би трябвало да може да се стигне директно с влака до Шатийон, но жп линията беше в ремонт в този участък. Там имахме малко по-дълго изчакване до следващия автобус за Breuil-Cervinia. Така след още един час бяхме на автогарата на курорта, който е на 2000 м. надморска височина в центъра и повече около него. Беше малко след 12 ч. и целият транспорт от летището на Торино до Бройл-Червиня отне малко над 4 часа, точно толкова и очаквахме. До хотела, обаче, имахме към 1,5 км с над 100 метра денивелация. Въпреки жегата в градовете, Алпите ни посрещнаха с 9 градуса и вятър, който носеше много фини снежинки. Явлението бързо отмина, слънцето проби и температурата се вдигна с няколко градуса.

След известно изчакване, тъй като нямаше постоянно работеща рецепция, се нанесохме в хотела. Студиото беше отлично. Скоро слязохме обратно към центъра за разходка и за да посетим офиса на алпийските водачи. Трябваше да разберем дали може да ни включат в някоя група или пък да наемем водач само за нас. Това така и не се получи, тепърва щяхме да си разменяме още няколко мейла и телефонни обаждания с тях. Всичко се решаваше в последния момент с тези организации, което малко ме изненада.

Гледката от балкона. Към тези върхове щяхме да се отправим на следващия ден - Gran Sometta 3166 m., Motta di Pleté Orientale 3018 m., Motta di Pleté Centale 2870 m.

Това заведение ми направи впечатление. Като цяло, курортът не беше съвършен - вървеше някакво строителство на едно място. Но всички хотели и изобщо сгради бяха много премерени, вписващи се приятно и естестено в средата. И за мен Бройл-Червиня е едно много приятно и уютно място, нищо общо с нашия мутробарок.

Безброй малки ледници и водапади обграждаха курорта. Матерхорн все още се криеше в облаците. Нагоре и надясно спрямо ракурса на тази снимка.

И пак гледката от хотела, вече по-късно, не много преди залеза:

Последната промяна е направена от Dimov на Съб Окт 17, 2026 10:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

Ден 2

За днес целта ни преди всичко беше да изкачим първия ни връх над 3000 метра - Gran Sometta 3166 м. Плюс него още един или два върха над 2800 и може би още един трихилядник - Мота ди Плете Източен. Не беше съвсем ясно дали пътеките и теренът около него ще ни позволят да го направим. Получи се програма максимум, но не без трудности. Колкото и да проувах карти, снимки и видеа, оставаха 2 3 места, за които не можеше да се прецени предварително дали са технични или опасни.

Трябваше първо да слезем почти до центъра на курорта и да започнем да изкачваме на изток - в началото в гора. После излязохме наоткрито и гледките към околоните върхове и зъбери се откриваха все повече. Времето беше абсолютно съвършено, чисто синьо небе, бренебрежимо лек вятър и отлична видимост във всички посоки, двуцифрени температури през целия ден, но не и жега.

Тук сме още близо до хотела:

Dent d'Hérens 4173 m:

Тази линия ми направи вчечатление, стига до един язовир наблизо. Може би е имало някаква мина наоколо, не съм проучил този въпрос.

Снимките на Матерхорн само от този ден са над 20. Сякаш всяка малка промяна на позицията дава нова уникална гледка. Въобще, излишно е да го описвам.

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m.

Бройл-Червиня - поглед от високо:

Отляво е безименната кота 2874 м., а отдясно в първият ни връх за деня - Motta di Plete Occidentale 2840 м. Изкачихме се към седловината между тях.

Матерхорн за пореден, но не последен път:

Това са върховете Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m. и Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m. на юг от нашата позиция.

Вече сме на Motta di Plete Occidentale 2840 м. Имаше и еделвайси на върха:

Тези козички бяха на един скален ръб, спускащ се от върха:

Още снимки в посока Матерхорн:

Ето така изглеждаха маркировките, според мен доста добри. Но честно казано почти не ги използвахме, разчитахме на позиционирането върху онлайн картата.

Още еделвайси:

Имаше един изоставен порутен заслон на върха (на Motta di Plete Occidentale 2840 м). Беше напълно негоден за нощувка, може би при гръмотевична буря все пак би бил някакво спасение.

Все още сме на Motta di Plete Occidentale. На върха е монтирана и тази огромна пейка - с размери може по 10 на нормалните. Получават се смешни снимки, но като цяло не ми хареса особено тази инсталация.

Тръгнахме да се спускаме плавно на изток. Пред нас горе вляво на снимката целта ни за след 2 дни - Брайтхорн 4164 м. във вечната си ледено-снежна шапка. И целта за текущия ден горе вдясно - Гран Сомета 3166 м:

Обръщам се за да снимам първия ни връх - Motta di Plete Occidentale 2840 m:

Gran Sometta 3166 m. Идваме! Изкачването се пада по склона отдясно на снимката:

Поглеждам наляво към Motta di Plete Orientale 3018 m. Трябваше да се върнем през това било и върха на него. Но това по-късно.

Скоро ще сме на този връх, първият ни трихилядник - Gran Sometta 3166 m:

Не можеше да пропусна да поснимам и най-красивите представители на флората. Вижда се, че някои видове от нашите Рила и Пирин се срещат и в Алпите на сходна надморска височина.

Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m., Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m.

Bec Carre' 3003 m., Pointe Sud 2973 m., Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m., Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m.

Пак маркировките, с моята обувка за мащаб:

При всяка възможност, оглеждах, снимах Motta di Plete Orientale 3018 m. и се питах дали ще можем да го достигнем:

Стигнахме седловината Colle Inferiore delle Cime Bianche на 2896 м. Оттам се разкри тази гледка на изток - този масив, покрит с ледник е западно от връх Gobba di Rollin 3899 m, но връхната точка не се вижда:

От спомената седловина започваме атаката към Гран Сомета. Малко след началото имаше един леко напрегнат участък, въпреки че пътеката беше почвена беше доста тясна и изложена, може би около 15-20 м. По-нагоре по скалите беше доста по-спокойно.

Пак поглеждам към Motta di Plete Orientale 3018 m. и се чудя дали ще успеем да го изкачим.

А до Gran Sometta останаха още много малко вертикални метри.

Ето ни на Gran Sometta 3166 m Smile

Безброй върхове във всички посоки. Върхът е много панорамен.

Гледка към Klein Matherhorn 3883 m. и Breithorn Occidentale 4164 m:

Grand-Tournalin - Punta Nord 3379 m., Mont Roisetta (Punta Nord) 3334 m., Mont Roisetta (Punta Sud) 3324 m.

Dent d'Hérens 4173 m., Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Lago Diga del Goillet

Dent d'Hérens 4173 м, надвиснал над Бройл-Червиня:

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m.

Furggen 3492 m., Furgghorn 3451 m., Theodulhorn 3472 m., rifugio Teodulo 3317 m., Laghi delle Cime Bianche

Не се върнахме по същия път. Започнахме да спускаме в противоположната посока - на северозапад.
Обръщам се към Гран Сомета, може би изглежда една идея по-стръмно и може би хлъзгаво, отколкото е.

На какъв красив връх бяхме току-що:

Все още се спускаме:

Ето го и Motta di Plete Orientale 3018 m. точно пред нас.

Има някаква следа на картата, но истинска пътека към върха няма. Наклонът изглежда, че е около 45 градуса, тревисто-скалист терен. Изкачването е само 70 вертикални метра, но беше по-трудно и опасно, отколкото изглежда. Нямаше почти никакви хватки или стъпки, камъните оставаха в ръцете ни на няколко пъти, когато опитваме да се наберем по тях. В един момент даже се разделихме с няколко метра - всеки намери по-безопасен вариант за себе се, което съвсем не беше желателно. Но все пак успяхме.

На самия връх също е много тясно.

Язовирът Lago Diga del Goillet на 2510 м:

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m.

След връх Motta di Plete Orientale 3018 m. билото стана по-широко и се ходеше спокойно и приятно. Скоро пред нас се появи и четвъртият връх за деня - Motta di Plete Centrale 2870 m:

Вижда се от снимката, че няма нищо предизвикателно до достигането му.

За да затворим кръга и да започнем спускане към курорта, трябваше да преминем и през безименната кота 2874 м. Малко парадоксално - тя не се води връх, а двата върха от двете й страни са по-ниски: Motta di Plete Occidentale 2840 m. и Motta di Plete Centrale 2870 m. Ето я въпросната кота:

Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Furggen 3492 m., Motta di Plete Centrale 2870 m.

А ето го пред нас и първият връх, който изкачихме в този ден - picco Motta di Plete Occidentale 2840 m. - със заслона, еделвайсите, козичките и огромната пейка.

Матерхорн последно за днес -
Dent d'Hérens 4173 m., Testa del Leone 3715 m., Pic Tyndall 4241 m., Matterhorn 4478 m., Breuil-Cervinia:

И отново жп линията от друга гледна точка:

Побързахме да хванем отворен един от двата супер маркета в Бройл-Червиня, напазарувахме и поехме по изкачването към хотела.

Получи се доста стабилен преход. Дали не бяхме прекалили? Все пак трябваше тепърва да имаме сили за изкачване на над 4000 м.

Скрийншот от Garmin Connect:

Тракът от прехода, хврълен върху картата:

И данните за деня:

И ние се мотахме там през август, водихме сина на Брайтхорн, да се правел на велик после пред другите келеши. Юркаха ме и за лъвския гребен, ама като ги знам, че на слизане ще се посерат с нощуване на високо, студено и ветровито, и го отложихме за неопределено време. А после ходихме и на обиколката около х.Абруци. За пръв път - на туризъм в Алпите. Абе Брайтхорн специално това лято трудно може да се каже, че е безопасен. Даже някакви се изпотрепаха на източния връх-изпуснал се бил рапела. Това което качвахме по маратонки преди 10 години сега е някакъв ужас, отворили са се едни цепнатини - до центъра на земята - видахте ли я тая, дълбоката на стотина метра преди върха- кога ли ще падне целия серак и ще изпотрепе всички които са в тоя момент по него.... Между другото, там е чудесно за всякави разходки в подножията на върховете, може много дни да останеш и всеки ден на нещо различно...и вечерта все да си си в хотела, а не по разни хижи.