Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 455 Местожителство: София
До връх Звездец
Гледайки статистиките, установих, че тази календарна година нямам нито едно ходене в Стара Планина, и реших, че е време да променя това. Спрях се на Звездец, защото не бях ходил от много години там, а и защото не е описан в сайта. Само че не се подготвих добре относно разузнаването на маршрута и просто направих набързо някакъв трак, колкото да има по какво да вървим...
Така през втората неделя на месец септември се събрахме два автомобила на бензиностанцията на Подуяне – традиционно място, когато ходим в Стара Планина. Пътуването не ни отне много време и малко след 10:00 часа тръгнахме от село Стъргел, като започнахме да следваме трака на машинката. Много скоро обаче стигнахме до изключително стръмен участък по една ронлива пътечка...
След като го преодоляхме, вече бях сигурен, че оттук няма как да направя описанието и че щом стигнем на върха безпроблемно, ще поровя малко в телефона и машинката, за да потърся друг вариант за слизане.
След стръмния участък наклонът намаля, но пак си се катерехме. Изкачвахме се по малка пътечка, по която начесто имаше вързани за дърветата ленти – явно остатък от състезание. Все пак успяхме да издрапаме до широката алея на Ком – Емине и след като повървяхме малко по нея, завихме наляво по ясно изразен коларски път. Но тук дойдоха къпините... Скоростта рязко намаля, а ръцете на всички ни станаха черни. Трябваше все пак и да вървим, и не след дълго, според това, което бях чертал, трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем по пътека вдясно от нас. Естествено, пътеката бързо изчезна и просто излязохме на открит склон, където вече следвахме единствено формите на релефа...
Къпините обаче продължаваха да ни изкушават и темпото ни отново рязко спадна – може би всеки от нас изяде по килограм, ако не и повече. Но Звездец се виждаше ясно...
Рила и Витоша бяха в мараня...
Но пък Мургаш, Чукава, Козница и Врачанският Балкан си личаха ясно...
Добрахме се все пак до някакъв път, който обаче съвсем скоро зави в посока, обратна на нашата, и продължихме по нещо като пътека, както често се случва. Интересно беше, че все още срещахме ленти по дърветата, само че си нямахме никаква идея накъде водят. Стигнахме до подножието на един безименен връх, но нямаше смисъл да го изкачваме и го подсякохме – вече изцяло без пътека...
А Звездец все повече се приближаваше...
...и съвсем скоро започнахме и финалното изкачване...
А безименният връх остана зад нас на фона на Витоша...
Така след малко повече от три часа стигнахме и връхната точка на Звездец...
... откъдето гледките си заслужаваха:
Отново Мургаш, Чукава, Козница и Врачанският Балкан...
...както и към близкия Етрополска баба и масивите на изток от него...
На върха направихме по-дълга почивка, като хапнахме и нещо различно от къпини. Използвах момента да разгледам картата на телефона и машинката и установих, че има път, който може безпрепятствено да ни върне в селото. Разбира се, тръгнахме по него, като стигнахме до участък, където слизането беше доста стръмно. Но след като пресякохме Ком – Емине, наклонът постепенно намаля и през остатъка до селото се движехме по широк и полегат коларски път. При колите бяхме в 15:58 ч., или два часа и девет минути, откакто тръгнахме от върха.
Така завърши и тази ни разходка. Описанието за върха е вече налично на сайта.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
