Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 448 Местожителство: София
До връх Голямо Градище в Странджа
През август бяхме на почивка в Ахтопол, но знаехме, че няма да е само море, а и че ще се поизпотим на някой от близките върхове в Странджа. Преди няколко години отидохме до връх Голеш, но спомените ми оттогава бяха предимно за мушичките, които ни съпътстваха през целия път до върха и които сигурно бяха хиляди. Това ме накара да преосмисля плановете и да избера нещо по-далечно от морето, където евентуално да няма толкова мухи. Никога не бях ходил на българския първенец на планината – Голямо Градище, и сега беше идеалният вариант да променя това.
Още в началото на почивката си бяхме определили, че денят за планина ще бъде сряда, и се оказа, че сме направили правилния избор. Утрото беше хладно, имаше вятър, слънцето беше скрито зад облаците. Тръгнахме с автомобила от Ахтопол и при Царево се отклонихме по пътя за Малко Търново, който е с множество завои, но е в прилично състояние. Този път е изцяло планински и интересното е, че на две места имаше пунктове на Гранична полиция, като и на двете ни спряха. Реално за близо два часа в движение видяхме едва няколко автомобила и просто установихме, че всичко, което минава, се спира от граничните полицаи. Даже на местата, където се бяха разположили, бяха сложили конуси и искаш не искаш – трябва да спреш. Но просто ни питаха накъде отиваме, без дори да ни искат документи, като естествено си разменихме по няколко думи за планирания маршрут. А освен това бях пуснал и уведомително писмо до Гранична полиция – такова, каквото пускам, когато ходим из граничните ни планини.
Подминахме Малко Търново от юг и стигнахме до мястото, откъдето бях планирал да тръгнем и което бях предварително проучил. За голяма изненада там, където паркирах, имаше още три автомобила, което въобще не очаквах. Явно не бяхме единствените, които са планирали разходка в този хладен и неподходящ за плаж ден. Тръгнахме по обозначен с лентова маркировка коларски път...
... и не след дълго стигнахме до разклон, където имаше информационна табела и където пътят се разделяше на две. Ние тръгнахме по лявото отклонение и съвсем скоро влязохме в гора. Пътят се превърна в пътека, като стигнахме до място, където имаше и аптечка...
Не носех машинка в мен, но бях предварително проучил маршрута и знаех, че няма къде да се заблудим. Затова и бяхме пуснали само часовниците, които използваме за бягане, колкото да имам трак, по който после да направя описанието. Та докато още се настроим за разходка, стигнахме и самия връх Голямо Градище, който е висок 710 метра и е най-високият в българската част на Странджа. Взехме разстоянието от 1,4 км за по-малко от 30 минути, като общото ни изкачване беше 150 метра. На върха има голяма триангулачна пирамида...
В непосредствена близост до нея има голяма дървена панорамна вишка, от която, разбира се, снимахме високите върхове на планината, разположени на турска територия...
Освен нас на върха имаше и един холандец, а докато се изкачвахме, се видяхме и с още трима души, което обясняваше паркиралите автомобили на пътя. Постояхме малко горе и тръгнахме в обратна посока, но щеше да излезе така, че сме пътували два часа в посока с автомобила, а в планината щяхме да бъдем малко повече от час. Затова на разклона при информационната табела хванахме другото разклонение, което щеше да ни отведе до местността Мишкова нива, където има тракийско светилище. Дотам вървяхме повече – 40 минути, като се движехме по коларски път, на който редувахме изкачвания и слизания. Времето започна да се оправя и температурите се вдигнаха, но пък беше интересно да видим светилището...
Въпреки задаващата се жега тук хапнахме на обособените в близост пейки и тръгнахме по обратния път. Бързо стигнахме до колата, като цялата разходка до Голямо Градище и до Мишкова нива ни отне точно три часа и пет минути.
Никога обаче не бяхме ходили до Малко Търново и тъй и тъй бяхме в района, решихме, че ще отидем и ще го разгледаме. Не след дълго бяхме и в центъра на това малко градче...
Пообиколихме малко, но жегата сериозно се засили и просто хванахме обратния път за Ахтопол, като отново ни спираха на двете места. Но и на двете ни пропуснаха, като видяха, че сме туристите от сутринта
Така завърши тази ни разходка до връх Голямо Градище. Направих описание, което е налично на сайта, както и кратко видео, което е в YouTube канала на varhove.info.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
