Залъмово кладенче - Сопот през Зли пролез

Залъмово кладенче - Сопот през Зли пролез и долината на река Леевица

Минавайки през Залъмовото кладенче, освен да налея вода винаги се спирах да се насладя на гледката, Средна гора, Рила и Родопите, всичко е като на длан пред теб. Погледът ми обаче постоянно се сместваше пред мен, в близкото, където точно насреща ми една огромна скала препречваше цялата долина.
Започнах да се интересувам от мястото, и така разбрах, че скалата е Арменица, а през долината тече река Леевица(Лиевица), която всъщност се образува от сливането на два потока около въпросната скала.
Информацията всъщност не беше много, и добре че беше пътеводителя на @pelitko и ето този негов пътепис. В него доста добре е описал различните наименования, както и историческите факти и събития свързани с мястото.
Изтеглих трака, разгледах разни карти, като дори мислех да сляза от там при предишното ми идване в района преди около месец. Тогава тежката раница и теренът, който бе ясно какъв е, ме отказаха.
Сега планът беше да се кача от Сопот през Говедарната до Залъмово кладенче, и от там до хижа "Добрила", където да хапна и евентуално нощувам. Бях набелязал и една древна пътека слизаща по източния склон на западния рид(Остро бърдо), която излизаше западно от Арменица и минаваше пред нея(СЗ-ЮИ). Така при нощувка на хижата сутринта мислех да се спусна от там, а ако ли не, щях да нощувам на Залъмово кладенче и от там вече да поема по "дирите" на @pelitko.
На 18 август около 12:30 тръгнах от центъра на Сопот към боровата горичка, починах малко на фитнес площадката и порължих нагоре под изгарящото слънце. Пресякох реката, която тук беше тотално пресъхнала, нямаше никаква вода. На близката чешма попълних запасите от вода и поех нагоре към Трънкина поляна и Говедарната.

Преминах Говедарната като истински говедар. Местни хора ми бяха казали, че там имало диви череши, и съответно се навъртали мечки. За щастие нямаше нищо живо в жегата, дори гадните инсекти като че ли се бяха покрили, главата ми обаче започна да омеква сериозно, а и леко почна да ме втриса, което не беше добър знак.
Говедарната - поглед назад, вляво на снимката се вижда овчарски заслон, а на дясно точно преди брезичката - дърво със пейки под него.

Продължавах с не бодро темпо. Показа се Сакарица.

На поляната преди Ирелтията полегнах за десетина минути, от тук до Залъмовото кладенче стигнах като че ли малко по-бързо, или поне така ми се стори. Проверих колибата и отидох да си налея вода. Преди месец и двата чучура течаха слабо, сега само единият едва капеше.
По равно се ходи най-бързо, два завоя, едно дере, разминах познато стадо крави покрай чешмата, и 15 минути по-късно бях в хижата. Останах да нощувам там, а сутринта щях да го мисля от къде да слизам, че склонът от където трябваше да го направя хич не ми хареса.
Станах рано, закусих, и малко след като слънцето се показа поех към Залъмовото кладенче. Реших да я карам без неизвестни изненади, все пак минаването на pelitko беше "по-прясно" - преди само около 10 години!
Залъмово кладенче.

Залъмца. Диви зверове шетат наоколо.

Арменица.

От тук поех към долината.

Ето я и самата долина.

По средата на склона(Зли пролез), поглед назад.

Долината.

Още толкова ми остана до колибата, която се падаше леко встрани от точката, където щях да навляза в гората.

Местност Лападеца - мястото където река Леевица(Лиевица) се слива с река Ненов дол.
Поляната беше доста обрасла, тревата бе висока почти метър, река Ненов дол явно бе пресъхнала в настоящия момент. Всичко бе запустяло, нямаше овчарски пътечки, нямаше и помен от човешко присъствие. Поради многото неизвестни които ме чакаха на терен, реших да не губя време в разглеждане на поляната, а да продължа. Направих точно две снимки и вече бях прибрал апарата, когато пак там на едно дърво видях перфектна синьо-бяла марка, явно единственото напомняне за съществула някога пътека.

Горунка - тук от ниското започна изкачване до около средата на склона, после се поддържаше горе-долу една и съща височина.
Въпреки, че изглеждаше добре, наклонът си оставаше все така сериозен, теренът под краката без значение дали бе почва, камъни или листа бе силно подвижен. Това правеше преодоляването на паднали огромни дървета доста трудно и възможно единственно с прелазване по/през тях. На места имаше пропадащи "капани" - дупки пълни с прогнила дървесина и засипани с листа, като основното упражнение все пак бе провирането със закачане.

Имаше и удобни места за почивка и снимки към долината, че в гората желанието за снимане някак си не беше много силно. Леевица - тук реката все още се чуваше преди да се скрие под земята.

Арменица, Зли пролез, Горунка отпред.

Голям Сопотски Купен.

Достигнах до Говедарната, тук реших да продължа не на дясно по ръба, накъдето ме водеше трака, а да се върна вляво, към пътеката по която се бях качил, откъдето и слязох до Сопот.

Сега за пътеката по която се качих.

Пътеката е със синя маркировка, в kade.si е нанесена само началната и част, качвам моя трак тук. В албума има една снимка на QR кода, отварящ сайта на някаква къща за гости, където могат да се видят и свалят траковете и на трите пътеки - с червена, зелена и синя маркировки.

Снимките.