Скоро не съм споделял тук за разходки из Рила планина, а напоследък ми се случиха доста такива. Една част от тях по-скоро тривиални, макар и пак приятни, но други отвеждаха мен и съмишлениците ми до не толкова често посещавани места, за които може би ще е интересно да се напише някой ред.
Връх Мустачал в Рила (снимката е от друго едно ходене преди няколко години):
Повечето от върховете на изток от долината на Права Марица, които по една или друга причина представляват интерес за мен, съм ги изкачвал вече, но Мустачал (наричан още и Заврачица) още не го бях посещавал, а предполагах, че ще предложи както хубави изгледи, така и търсеното от мнозина спокойствие в планината.
Сутрешната гледка към билото на Пирин - от Муратов връх през Вихрен и Кутело, до Албутин:
Така, в един от все още дългите летни дни, в паузата между два неприятно горещи периода, събрахме скромна група и отпътувахме към изходната точка. Тук мога да спомена, че за такава могат да послужат няколко места – може би най-очакваното е хижа „Заврачица“, намираща се на около пет часа от Боровец и съвсем недалеч от върха (на приблизително два часа, предполагам – не съм го минавал). Други възможности са хижа „Грънчар“ или пък от каскадния път между язовир „Белмекен“ и кантон „Нехтеница“ – и нагоре по Джендем дере.
Поглед от Ортачал към Ковач, Суха вапа, Аладжа слап, Черна поляна, Канарата и Зъбците:
Желанията обаче, бяха за еднодневен преход - с продължително вървене, същевременно по не твърде затормозяващ терен и през малко по-непознат район - затова предложих Спортната база „Белмекен“ за стартова точка. Групата се съгласи и след два часа път от София през Юндола (като че ли по-добър път, в сравнение с този през Сестримо, но пак с доста забележки към целостта на настилката в отсечката между Юндола и язовир „Белмекен“…), се установихме на един от паркингите в покрайнините на спортното градче – в началото на черния път за Нехтеница.
От Ортачал към Мусаленския дял на Източна Рила:
Започнахме с най-тежката и донякъде даже досадна част от прехода – преодоляването на около 500м денивелация от паркинга до връх Ортачал. Стръмно, каменисто на доста места, жегата започна да се усеща, като последица от сушавото време пътеката е потънала в дебел слой прахоляк, а за капак го и слизахме на връщане…
Връх Ибър:
Приятни моменти по време на това изкачване са сутрешните гледки към Пирин, както и скалната пирамида на Зъбчето – не знам Трънския Матерхорн колко е Матерхорн, обаче - да го наречем – Рилския такъв доста го докарва на вид.
При Ортачал стръмното рязко свърши, ширнаха се ония ми ти безкраи в подножията на връх Ибър, и се отвориха прекрасни гледки към върховете на Мусаленския дял и на Средна Рила. Продължихме по коловата маркировка, която подсича Каменити чал и край едно езеро (Чалтъка – според табелките в близост) се слива с маркирания в червено маршрут между хижите „Белмекен“ и „Заврачица“.
Езерото Чалтъка с връх Мусала в далечината:
Последва продължително, но леко вървене покрай Ибър и Дяволския връх, денят понапредна и някъде при изворния район на Джендем дере единият от спътниците ни внезапно реши, че Мустачал не му е толкова важен връх, ще остане да се наслади на високопланинска почивка, и ще ни изчака да отидем и да се върнем.
Върховете Мусала, Малка Мусала и Иречек - гледани от Мустачал:
Тъй като имахме желание да изпълним замисъла си, но и още немалко за изкачване, останалите двама от групата не се колебахме дълго, оставихме го да отдъхва, продължихме със стегната крачка и при близкия заслон – вдясно от пътеката – се отделихме от маркировката, с цел да спестим път и да се изкачим напряко между върховете Безименен (2546м) и Ченгене чал.
Студения чал - отново от Мустачал:
Сполучихме, даже имаше пътека нагоре – вероятно пастирска, не е отбелязана в картата на BG Mountains. Тя ни отведе до малко циркусно задълбаване току под билото между Ченгене чал и Мустачал, откъдето по съвсем преодолима стръмнина излязохме горе и за още 15-20 минути (със спирките за снимки) достигнахме целта – връх Мустачал.
Съседният връх Мусличал (Ясник) - също много интересен:
Очакванията се оправдаха, горе има отличен изглед към върховете на Мусаленския дял, долината на Марица – и не само. Отдъхнахме за известно време и поехме обратно по същия път - че ни чакаше другар и още толкова разстояние до колата. След пауза от два часа и половина групичката ни отново се събра в пълен състав и довърши успешно похода.
Към Кози връх над хижа "Заврачица" - а зад него и Манчо, Близнаците, плюс трите най-високи върха на Рила (горе, в дясната част):
Долината на река Марица:
Връх Шатър, а в далечината и Витоша с нейните най-високи върхове:
Връх Манчо - на снимката с известно взиране може да се забележи и малко местно животинско присъствие:
Горната част на Джендем дере и връх Мусанов чал:
Склоновете на Ибър с Каменити чал насреща:
Бреговете на язовир "Белмекен", гледани с приближение от Зъбчето:
Целият преход, реализиран по този начин, излезе около 25км в двете посоки, които ние изминахме за 9ч с почивките. Плюс 4ч за пътуването от и до София. Хора срещахме предимно в частта между Спортната база и Зъбчето, а също и неколцина по маркираната пътека за хижа „Заврачица“. Извън обозначените маршрути и на Мустачал (до самия връх също няма маркировка) не срещнахме никого. Накратко казано – получи ни се един добър ден – като всички такива в Рила.
Благодаря! Относно гледките - твърде вероятно да са много по-добре през есента, на бистра атмосфера или пък сутрешно месец-месец и половина по-рано през лятото, когато ще е свежо зелено (обаче и доста мочурливо по този маршрут) - но... сега го направихме. Тъкмо ще има причина пак да се иде натам някой път.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети