Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 435 Местожителство: София
Из върховете на Руй
Плановете ми за влизане в планината Руй се въртяха в главата ми повече от три години. Така и не успявах да ги осъществя, а това определено е планина, която си изисква повече време и внимание. Но беше време да променя и това и още края на април започнах предварителни проучвания и груби чертежи. Определено достигането до десетте най-високи върхове на тази планина, няма да бъде лесна задача, а и няма да стане бързо. Руслан от Трънското дружество ми даде някои ценни насоки и съвети, които със сигурност ще ми помогнат, както при планирането на маршрута, така и на място - на самия терен.
До този момент бях ходил няколко пъти на първенеца Руй, и един път на Орловец и Голема тумба. Но при плануването реших, че ще започнем от възможно най-отдалечените върхове, или по-скоро от тези, чийто изходен пункт е най-далеч от София.
Нямаше причина да променям решението си и в неделното утро на 3 ти май, два автомобила се насочихме към село Слишовци, което е последното населено място преди граничния пункт Стрезимировци. Всъщност изходният пункт беше малко след селото, където завихме по черен път и пакрирахме много скоро след това. Тук от дясната страна има фургон, който може да послужи за ориентир...
Целта на разходката ни бяха върховете Голема Рудина и Карачев камък, които са съответно четвърти шести по височина в Руй, Те се намират на граничната бразда със Сърбия и затова предварително бяхме подали уведомително писмо до гранична полиция. След като оставихме превозните средства, продължихме пеша по коларския път и много бързо влезнахме в гора. Наклонът бъзро се увеличи, което не позволяваше бързо ходене и което ни накара да разхвърляме дрехите. Изкачвахме се стръмно и след близо половин час стигнахме до място, където това, което бях чертал, се отделяше от пътя и продължаваше вляво, по слабо изразено отклонение.
Знаех за този разклон и по сателита си личеше, че не е много ясен, но въпреки това направих от там чертежа, тъй като ни спестяваше не малко заобикаляне. Много скоро обаче този път, по който тръгнахме се превърна в пътека, а бързо след това и изчезна. Но не се върнахме и продължихме директно нагоре през растителността...
Отне ни известно време отново да се включим в пътя, като вече знаех, че навръщане няма да си правим експерименти и ще се върнем по него. Постепенно обаче и той стана тревист...
Наклонът започна плавно да намалява и не след дълго излезнахме на открито, като от тук различихме слабоизразения източен склон на връх Голума Рудина. Бързо стигнахме и най-високото му място...
Отгоре имаше хубави гледки, но най-открояващи се бяха тези, към сръбската планина Грамада, която също от много време искам да посетя...
На Голема Рудина се появи студен вятър и температурите рязко паднаха. Наложи се да слагаме шапки и ръкавици, които да ни предпазят от бързо появилия се студ. От тук тръгнахме по границата на изток за връх Карачев камък, който е шести по височина в Руй. На картата е дадена пътека между двата върха, но такава нямаше и ние се ориентирахме по граничната бразда. В интерес на истината много близо от нас, в сръбско, имаше коларски път, но ние не го ползвахме, въпреки че беше в нашата посока.
Още, докато правех чертежите се притеснявах за това, дали участъкът между двата върха ще бъде проходим, но за радост с малки изключения, нямахме никакви проблеми и се придвижвахме бързо. Но все пак единствения ориентир си оставаше граничната бразда...
Така за четвърт час стигнахме и до югозападните склонове на връх Карачев камък, които са също полегати...
...а не след дълго бяхме и при граничната пирамида на най-високото място...
Тук не беше толкова студено, но не стояхме дълго и съвсем скоро тръгнахме в обратна посока. Още вкъщи, като правех чертежа, знаех че няма да се връщаме наобратно до Голема Рудина, за да хванем пътя за селото. Целта ми беше от Карачев камък да се спуснем директно през растителноста и пак да излезем на него, но спестили поне два километра. Така и направихме, като за радост гората беше рехава...
Бързо се върнахме до пътя и все по него се спуснахме до колите в края на селото. Получи се една хубава разходка, въпреки студа, който се появи изневиделица. Тя ни отне по-малко от четири часа, но пък за сметка на това взехме близо 750 метра положителна денивелация, което си беше добра тренировка.
Таблицата за планината придоби все пак някакъв вид, като силно се надявам още този месец, да стане по-приветлива.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
