Калоян е прав. Като пряк участник в над 4-5 случая, в които се е налагало намеса на ПСС, мога да изложа преки впечатления от "работата" на ПСС. И те не са от най-добрите. Ако е да идеш да прибереш някого на хижа или обикновена пътека, още по добре да е с моторна шейна, са бързи, смели, сръчни, снимки, клипове, голяма работа. Но ако е малко по-засукано положението, седим и се маем, кършим ръце, не знаем откъде да започнем, времето минава, хората си отиват... Още е пресен случая със смъртта на Димитър под Иглата преди половин година. Ярък пример за тотална неадекватност. Аз не ги критикувам за това, че колкото могат, толкова правят - просто няма други, които да са по-добри. Ако имаше други, да ги изринат сегашните и да се сложат нови, компетентни, знаещи и можещи. Такива обаче, сега засега няма. И не виждам как скоро ще заима. Подлежат на сериозна критика обаче заради тези високопарни хвалби по повод акции, които по естеството си не представляват нищо особено. Така създават у хората невярна представа, че при необходимост може да се разчита на тях и че спасението е "почти гарантирано". Ами не е... И е хубаво всеки да знае това, преди да предприема глупави начинания. Като знаеш, че или помощ може да не дойде, или ако дойде, ще е твърде късно и дори можеш да им умреш в ръцете, ще си доста по предпазлив и несклонен към правенето на безумия. Ако бях на мястото на г-н Нешев, във всяка публикация щях да измествам фокуса вместо към геройството на спасителите / с което понастоящем буквално се прекалява /, повече към личната отговорност на спасяваните, чиято очевидна липса е довела до организирането на акция. Имам една позната, която се занимава с планинско бягане. Преди години се качила по обикновени маратонки на Разложки суходол и съответно измръзнала, не по-малко от въпросната чехкиня. Някой разбра ли за тоя "страшен" инцидент? Само тя, няколко нейни познати и лекаря й...Защото просто си слязла сама и не е викала ПСС. Извод - ПСС прави от мухата слон, а и се гордее от "акциите" си, очевидно не защото са кой знае колко сложни, а защото поради това, че има донякъде реалистична оценка за състоянието си, направо се гордее не защото е превозила въпросната чехкиня, а защото не е станал още по-голям сакатлък със собствения й личен състав... Което само по себе си е драматично.
По това трасе, в подобно време на 23.01.2000г. загина Деян Станков от Велико Търново, председател на алпийскя клуб Трапезица. Били са със ски, но за да не ги отнесе вятъра, решили да се отбият северно от билото на Росоватец, където Станков тръгва напред, казал на другите, докато се преобличат, че той няма да го прави и ще се изнесе напред да търси път. Малко след това дирите му изчезват в огромен отцепен фронт. Намериха го месеци след това. Благодарение на решението му да тръгне сам напред, останалите все още са живи.
Чет Фев 19, 2026 1:18 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2977
Сега лавинната обстановка е много сериозна. Времето е много шантаво, редуват се фронтове, ветрове и затопляния. Много е трудно да се направи вярна преценка. Тъй като във височина условията са тотално различни от по-ниското.
ДА не говорим за вятъра, който по-стара планина е много сериозен и излиза неочаквано по билото. Когато ходих до Голям Купен предната събота, долу беше пролет, нагоре горе-долу ок. Обаче като излязох на билото, дори и без да е много силен за нула време ме омота. А човек когато го напъне вятъра колкото и да е трениран се омотва и започва да прави много грешки.
Дано да няма проблем и нещата да се разминат. Но е хубаво да не се правят такива преходи при такова време, района на Голям Кадемлия също е много ветровит, там винаги духа и не е лека разходка.
Затова се възмущавам на видеа, които пускат определени хора за ходене в такива условия и акцентират върху това с цел популярност. Това не го одобрявам поради тези причини, че във виртуална среда, човек лесно се подлъгва, особено ако е по-млад.
Но като се замисля, големите групи които виждам да ходят до Ботев с водачи, също не ги виждам да следват някакви правила, дори напротив.
Е то и аз попадам в тази категория, затова че ....
«Екипите на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ и Планинската спасителна служба успешно откриха издирвания Никола Владов от село Джулюница. Мъжът е намерен в района над Бабско пръскало след като беше в неизвестност от четири дни.
По информация от спасителните ни екипи, Владов е бил силно изтощен вследствие на продължителния престой без храна, но въпреки това е в стабилно общо състояние. Спасителната група, ръководена лично от директора на Парковата дирекция Георги Кръстев, е транспортирала мъжа до хижа „Триглав“, където му е оказана първа помощ.
Мъжът е успял да се подслони в заслон „Голям Кадемлия“, което се оказва решаващо за оцеляването му в суровите условия на планината.» Източник: ДНПЦБ
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Фев 19, 2026 2:04 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2977
Тая история .......... няма да я коментирам повече, защото коментарите ми няма да са много планинарски.
Чет Фев 19, 2026 3:12 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3519 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Ако някой път ви се наложи да сте обект на спасяване в планината (да не дава Господ) по всяка
възможност избягвайте среща с медиите. Всичко ще изкривят, ще го представят невярно и
накрая животът Ви ще стане ад. Аз сам слязох на крака до хижата, те такива глупости написаха,
че сега много в село ми се подиграват. Аз можех да избягам и да се скрия в гората, можех да
откажа среща с медии (не вярвам да ме вържеха с въжета да ме карат насила), но като нямам
опит постъпих глупаво.
Да си знаете какво ви чака и далеч от медии.
Вдигнаха се хора да ме търсят по Балкана и затова ето какво се случи.
В събота ме взеха с кола до х.Партизанска песен и в 9 бяхме там. После в 12 на х.Мазалат. Там
ядохме, беше хубаво време, слънце, безветрие (а даваха за събота и неделя голям вятър) и аз
реших да се кача до в.Голям Кадемлия. Около 12:30 тръгнах нагоре, снега беше малко, на
Вълча глава нямаше сняг, минах по лятната пътека. На в.Русоватец имаше малко сняг и като
огледах какво е времето реших да продължа нагоре. Опция беше ако не ми хареса там
времето да се върна. Без проблеми се качих на Кадемлията (вероятно в 19) дори не съм вадил
челник. Там вечерях и плана ми беше сутринта рано да сляза на х.Триглав.
Легнах си при хубаво време и около 22:00 започна един ужасен вятър. Неделя сутринта вятър,
мъгла с видимост 3-4 метра и реших да не тръгвам. Да тръгна в такава мъгла ще се загубя.
Около 10 духаше ужасен вятър, мъгла и почна да вали мокър сняг. Натрупваше го навсякъде.
Може би в 11:30 при опит да отворя горната врата не успях. Направих с дървета една система
от лостове и пикела и ... успях! Беше ми ясно, че мокрия сняг ще замръзне през нощта. На
снимката долу горната врата се затрупваше до половината набързо. Дадох си сметка, че
оставяйки така нещата на другата сутрин ще съм блокиран в заслона. Излязох навън и изринах
всичко както е на снимката. Южния вятър бързо го лепеше по вратата и стените. Съвсем
набързо бях бял от сняг, влязох вътре запалих печката тупах снега от мене, събирах го в торби и
го изхвърлях навън. До 19 валя и аз все излизах да изрина всичко и докато вляза вътре да се
постопля натрупваше нов сняг. Бях целия мокър, но се борех да няма мокър сняг пред вратата
доколкото можех. Около 19 снега спря. През нощта излизах 2-3 пъти навън и ужасен вятър и
мъгла. От понеделник до сряда валя само сух сняг, пак ринех, но рядко и вратата се отваряше
лесно.
Четвъртък сутринта около 4.00 вятърът намаля. Тогава съм заспал. Общо взето през цялото
време не съм спал. Силния вятър шуми и няма как да се спи. Събудих се в 7:00 и отворих
вратата. Сравнително слаб вятър, слънце, виждах в.Ботев, в.Мазалат, Рила. Набързо си събрах
багажа, събрах и каквито боклуци имаше горе, напълних един термус с чай и тръгнах да слизам
по южния ръб към х.Триглав. Снегът беше твърд и се напредваше лесно. След като напуснах
ръба по поляните беше мек, беше ми по-трудно, нямах много сили, но спасението е надолу. По
едно време видях на поляната долу няколко туристи. Извиках им, но дали са чули не знам,
поне не видях реакция. Слизах надолу, печеше, стана ми горещо, седнах на един камък
съблякох си горните дрехи, пих чай и по едно време един дрон дойде към мене. Зарадвах му
се, предполагах "туристите" ме снимат, помахах им с ръка. Имах вече визуална връзка с един
от "туристите", той беше тръгнал към мене. След като се срещнахме между нас се проведе
следния разговор (по памет):
"турист": как си, добре ли си?
аз: добре съм, но не съм ял почти 4 дена и нямам сили. Набирай бързо 112 да не вземат да
вдигнат някоя акция за мене.
"турист": ние сме тук за тебе. Аз съм директора на Централен Балкан. Дай да ти сваля
снегоходките. Дай си раницата.
После поговорихме с директора Георги малко, но не помня точно какво. Помня ме пита имам
ли някакви травми, рани, имам ли сили да слизам сам надолу. Тръгнахме надолу, Георги с
раницата и снегоходките ми и аз отзад. Бързо бяхме на поляната и там имаше още 2 души.
Всички ми се радваха, казаха ми само топли думи. Не помня точно какво. В главата ми се
въртеше мисълта, че има спасителна акция за мене, вдигнати са хора, техника. Някак си мислех,
толкова хора за мене, а аз общо взето съм добре. Нямах си и идея кой, как ги е викнал.
Прехвърлях в главата си едно име -- Нина. Така в смях всички стигнахме до х.Триглав. Там ме
чакаха много хора. Влязохме в хижата, аз ядох една супа, посърбах сили, яденето ме освежи.
Всички бяхме много щастливи, смеехме се. Тогава разбрах, че две отделни групи организират
спасителна акция -- Централен Балкан и ПСС. Всички бяха много вежливи с мене, не съм чул и
една лоша дума за мене. БЛАГОДАРЯ ВИ МОМЧЕТА! Господ здраве да ви дава!
Всички тръгнахме към хижа Русалка по пътя. Мене ме взеха с едно АТВ, някои със ските, не
знам дали е имало и пеш. После се прехвърлихме в джипове, на х.Русалка ядохме, предложиха
ми да ме закарат до Габрово. На края на с.Тъжа ни чакаха журналисти. Нататък сте видели по
медиите, няма какво да го преразказвам.
Понякога като не валеше излизах навън и обикалях около заслона. Гледах да не се
отдалечавам и да го виждам. Страх ме беше в мъглата да не се загубя. Вероятно най-силния
вятър беше сряда. В първите дни имах батерия и мислех да сляза малко надолу да звъня на 112
и да им кажа, че съм добре и да не се плашат. Страх ме беше в това лошо време няма да
намеря лесно обхват, а и ме беше страх да не се загубя и да не мога да намеря заслона обратно.
През всичкото време беше мъгла. Кой знае, може да е ЕГОИЗТИЧНО, че не направих опит да
звъня. Тайно се надявах близките ми през лошото време да чакат и да не вдигат акция. В това
време не можеха да дойдат хора горе. Аз имах две възможности: да опитам да сляза и
вероятно да се загубя и да умра или да стоя горе и да чакам прозорец с хубаво време.
Ето снимка долу на заслона от събота правена няколко часа преди да се кача. Правена е от
Димитър Киров. Той е оставил там и консерви, аз две ги изядох. Носех с мене храна, но нямах
за толкова дни. Пестях храна, дърва, всичко, че не знаех колко ще се наложи да остана горе.
Общо взето стоях на студено (около 1-2 градуса вътре). Само в неделя когато изривах снега
палих цял ден печката. Бях целия мокър, навън ураган, изстивах и трябваше вътре да се топля
на печката. За цялото време заслона се натрупа яко отвън със сняг и лед. Снимка нямам.
Кой, как е организирал спасителна акция разбрах чак у дома. Участвали са много хора,
телефони и т.н. Тъй като съм бил далеч от тази работа не исках да преразказвам. Все пак
БЛАГОДАРЯ ВИ ХОРА! Да мислиш за другите не всички го могат!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... 226, 227, 228
Страница 228 от 228
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
..
