Из върховете на Черна гора

Ако изключим Голо Бърдо и разбира се четирите най-високи, то Черна гора и Плана бяха следващите планини, чиито върхове започнах да обикалям навремето. Тогава нямаше БГМ и всичко, което взимахме, беше от картните листове на Ведрин. Разпечатвахме, съединявахме, дочертавахме...такива бяха времената. За около две години с Митко обиколихме почти всички чучки на Черна гора, без значение, дали са именувани, или не. После се появи БГМ, а вече не помня кога и ЕТК, което наложи промяна по таблиците, които имах към онзи момент. На картата изникна Калето - един връх, който до този момент не фигурираше никъде и който след като ревизирах таблицата, се оказа, че е десети именуван по височина. Естествено не го бях изкачвал, първо защото по карти, въобще не ми приличаше на връх и второ, че постоянно обикалях по други планини.

Митко отиде до него преди четири, пет години, но го направи през лятото, нещо което не бих си причинил и така си остана неизкачен. За миналата неделя, на 23 ноември, имах желанието да отидем с групата до още няколко върха от Кървав камък, но неблагоприятните прогнози за времето ме отказаха. Реших, че ще е нещо по-близко, докъдето има сравнително добри пътища. Така ми се завъртя в главата идеята за Калето и бях почти сигурен, че ще го махна от таблицата, но просто исках да отида до него и на място да преценя. Взех на Митко трака и си сетих, как ми беше споменал, че са се "наиграли". Но дали, заради тръни, или заради жегата, не можах да си спомня.

Така в неделния ден, тръгнахме две коли от баничарницата в Овча Купел. В началото по пътя, ни валеше силен дъжд и все повече се прокрадваше идеята, просто да свием в някоя местна гостилница и да го пишем дъждовен. Но колкото повече наближавахме Планиница, толкова повече дъждът спираше и като паркирахме колите в селото, почти не валеше. Тръгнахме по добре познатия коларски път...

На не едно място се налагаше да заобикаляме големи локви, но това не ни бавеше много и за близо час, стигнахме до възловия пункт в маршрута. Намирахме са в югозападните подножия на третия по височина връх в планината - Гарван, като тук се отделихме по тревисто отклонение вляво. Калето се намираше някъде там, но не знаех точно къде...

Предишния ден бях гледал всички възможни слоеве на картата и трудно можех да си представя, че Калето е връх, но знаех, че ще отида до него и ще разбера. През следващите 10 минути се спускахме постоянно и губехме височина. Вдясно от нас се извисяваше първенеца на планината - връх Тумба...

Не след дълго, стигнахме до обзорен безименен връх, където пътят свърши...

Появи се слънце, но и трънки, които трябваше да преодоляваме...

Бяхме въоръжени до зъби и просто тръгнахме в посока към върха, който още не се виждаше. Слизахме надолу и бързо излезнахме на открит участък, където обаче наклонът стана много стръмен...

Тук осъзнах, че има нещо нередно и след като видях Калето, целия обрасъл с широколистна растителност, разбрах какво е то. Картите просто ме бяха подвели...
Наклонът, по който се спускахме и склонът на върха, който трябваше да изкачим, ме убедиха категорично в това. На по-дребно мащабните карти, този наклон, нямаше как да се предвиди, а аз гледах предимно тях. Само на ЕТК, се виждаха подобни хоризонтали, но чак такова нещо не можех да предположа. Така още преди да изкачим Калето, вече бях сигурен, че при всички положения, този връх ще си остане в таблиците.

След около десет минути спускане, на което успешно избягвахме трънките, стигнахме до нова изненада. Малък поток с приличен дебит, който го нямаше дори и на ЕТК. Преодоляхме го бързо, но веднага след него, започнахме стръмно изкачване по склона на върха, като тук вече нямаше открити участъци. Успяхме все пак да се доберем до връхната точка, която е изцяло в тръни...

Постояхме малко тук и тръгнахме по обратния път по стръмния склон надолу...

Скоро пресякохме и поточето...

... като се обърнах назад да снимам и склонът на Калето, по който бяхме слезнали току що...

Започнахме отново със стръмното изкачване и не след дълго бяхме на безименния връх. От него продължихме нагоре и се върнахме на основния път, който бяхме напуснали преди близо два часа. Имаше време и затова тръгнахме към Гарван, който е трети по височина. Имаше и препятствия...

Скоро бяхме и на връхната му точка, откъдето се откри гледка към първенеца Тумба и подгласника му Китка...

Не се задържахме дълго тук и тръгнахме по обратния път. Само че вместо отбивката за селото, продължихме напред по пътя и след 20 минути се отделихме вдясно по друго отклонение, по което се качихме и на четвъртия по височина в Черна гора - Орловица...

Тук направихме по-дълга почивка и се насладихме на слънчевите лъчи. Следващата ни цел беше връх Градище, който е седми по височина...

За да стигнем до него, тръбваше да тръгнем по слабо изразен път, който накрая се превърна в пътека. Темето на върха е на широко и равно и трудно може да се определи най-високата му точка...

Успяхме, обаче да намерим котата, около която разчистихме с ножиците и триончето...

От Градище, тръгнахме в обратна посока и бързо стигнахме до основния път, който обаче ни отведе до асфалта в началото на селото. Заваля ни дъжд, но вече бяхме близо до автомобилите и ни се размина.

Така завърши тази ни разходка в ниската планина Черна гора. Калето, единственият връх, който не бях качвал до този момент, вече е описан в таблицата за Черна гора.
Ето и видеото от разходката, на което повече от десет минути съм отделил на изкачването на Калето, за да може всеки да придобие ясна представа за него.

Бъдете Здрави!

Жоро

Уф, като гледам какви мазохисти сте, успокоявам се за своята нормалност. Smile

Теренът е неприятен, гледките незадоволителни, но вие упорствате!