Къде се мотахте последно?

За 7 дена с малка групичка обходихме отново Peaks of the Bakans.

1. Започнахме традиционно от град Plav, където оставихме колите. Пъте ни мина през връх Maja e Borit (2074 m) и връх Bora (2106 m) към село Vusanje. ЦЪК за снимки и статистика

2. На следващия ден започнахме с водопад Grlja (пресъхнал, миналата година имаше вода), карстов извор Oko Skakavice (пресъхнал, миналата година имаше вода), долината Ropojana и езерото Ropojansko (пресъхнало е отдавна), от където през прохода Qafa e Pejës (1710 m) се спуснахме към долината и селото Theth. Този ден искахме да качим връх Maja e Harapit (2218 m), но гръмотевичните облаци ни отказаха. Слизахме до Bar Kafe Taxi Kroni от където взехме транспорт до къщата за гости в селото. Препоръчително е, спестява гадно 5,5 километрово досадно ходене по камъняка на сухо речно корито до селото. ЦЪК за снимки и статистика

3. От село Theth потеглихме за прохода Qafa e Valbonës (1795 m) и след него заслизахме към село/махала Llomi. ЦЪК за снимки и статистика

4. На следващият ден от махалата ни взе друг транспорт и заедно с нашият местен водач за деня ни върна към махала Rragam и кафе Emanueli. От там тръгнахме да изкачваме първенеца Maja e Jezercës (първенеца на Проклетие, 2694 m). Слезнахме пак до кафенето и транспорта ни откара обратно до къщата за гости в Llomi. ЦЪК за снимки и статистика

5. Беше ред да изкачим друг първенец този ден. Транспорт ни закара от къщата за гости в махала Llomi до началото на пътеката в село Valbona. След здраво бъхтене нагоре и в последниявт етап захвърляне на раниците на прохода Qafa Prosllopit (2039 m), се изкачихме на връх Zla Kolata (Maja Kollatës на албански, 2552 m, първенеца на Черна гора). След това миханме през прохода Qafa Borit (1850 m) и заслизахме за село Çerem. Вечерта се скъса да вали, също като миналата година. На сутринта нямаше raki за кафето. ЦЪК за снимки и статистика

6. Този ден също очаквахме дъжд. Тръгнахме от Çerem, минахме през порохода Ćafa Vranica (1630 m) и прохода Ćafa Aljuci (1916 m), където започна да ни вали, но бързо се скрихме в кафенето Margegaj на метри от прохода. Изчакахме да се извали ли нагазихме калищака за село Dobërdol. ЦЪК за снимки и статистика

7. Последният ден беше отреден за изкачване на връх Trekufiri (тук се събират границите на Албания, Косово и Черна гора, 2366 m), подсичане на връх Hridski Krš (2358 m) и слизане към Plav и колите. Не препоръчвам минаването по пътеката, подсичаща Hridski Krš, защото има едно много стръмно и много опасно слизане, като точно по него пътеката се губи и човек разчита само на себе си. ЦЪК за снимки истатистика

Бързо и неусетно се изтъркаляха дните из Проклетие. Ограничени от отпуските, успяхме да преминем около 120-130 километра по прекрасният и проклет маршрут. Усмивките още греят по лицата ни Smile

Поздравления за споделените преживявания !

Качихме се от м.Зелени преслап до вр.Кабул за около 2 часа.
Нямаше други хора по този маршрут, само две стада с диви коне.
Видяхме и пепелянка на пътеката над гората -внимавайте къде стъпате.

	t.hristov написа:
	Качихме се от м.Зелени преслап до вр.Кабул за около 2 часа. Нямаше други хора по този маршрут, само две стада с диви коне. Видяхме и пепелянка на пътеката над гората -внимавайте къде стъпате.

Това е хубавото на този маршрут, че през лятото няма почти никой и може да си оглеждаш всичките езера докато се качиш на Отовица. Даже ми се струва че зимата има повече хора от лятото Smile

Преди седмица бяхме 4 дни в Пирин по маршрута х.Яворов-Кончето-вр.Кутело -х.Вихрен-вр.Тодорка-х.Демяница -Тевно езеро.
Уцелихме чудесно време, беше супер преживяване Very Happy

	t.hristov написа:
	Преди седмица бяхме 4 дни в Пирин по маршрута х.Яворов-Кончето-вр.Кутело -х.Вихрен-вр.Тодорка-х.Демяница -Тевно езеро. Уцелихме чудесно време, беше супер преживяване

Дайте малко информация за хижите, как бяха като условия, посещаемост и тн .. Smile

Рила, района на Заврачица и Грънчар. 24 септември 2025г.

Някоя друга снимка тук.

Много хубаво !

хижа Яворов е с най-луксозни условия за туристи, това хотел в планината Smile

Бяхме само ние в хижата, понеже беше делничен ден.
Цените за спане от 30 до 40 лв в зависимост от броя на леглата в стаята. На всяко легло има сгъната бяла кърпа за баня.
Кухнята също е супер и е с народни цени. Купихме си за прехода 100 грамови шоколади Милка 4 лв/бр. Бирата е по 3 лв Smile

На останалите хижи бирата е по 5лв.
На х.Вихрен спахме в бунгалата под хижата. Имаше повече хора поради лесния достъп и асвалтовия път до хижата. Банята на х.Вихрен работи от 16.00 до 18.00ч
От х.Вихрен се качихме до върха с най-красиви панорамни гледки - вр.Тодорка. Много обзорно място и великолепни гледки. Не знам защо всички се бутат да се качат на вр.Вихрен ?
В х.Демяница имахме най-топлото посрещане. Бяхме си като в къщи. Хижарят е много готин и народен човек. Имаше 10-на души в хижата и топла вода в баните.
На з.Тевно езеро не сме нощували. Отбихме се само за да извиним отсъствието на Бате Борко в дневника. Приемат се само стъклени извинителни бележки с алкохолен градус.

За Яворов потвърждавам. За последно там се мотнах (лятото), супер условия за цената, добра кухня и нормални цени . Няма тълпи с песни и танци на народите до зори, хижарите са отзивчиви и загрижени (питаха на къде сме тръгнали). Красотите наоколо са ясни. Следващият път бих останал повече от двата дена.

Качихме се от Разлог до Бетоловото с такси за приемлива цена. На връщане в малкия влак си взех екстри: бира и кебабчета от Лидъла до гарата.

На 22.09.2025 г., понеделник:

В Рила до безименен връх 2094 м – https://www.kade.si/index.html#map=19/2616412.96/5190488.97/0.
Очаквах много газене на клек, но бях приятно изненадан – имаше пътечка, провирахме се с лекота между клека.
Гледките от върха са впечатляващи – към връх Пчелина, Скакавците, Будачки камък... – гледната точка е много странна.

24.09.2025 г., сряда – в Земенския пролом между Земенска планина и Конявска планина:

25.09.2025 г., четвъртък – в Осоговска планина при Мацаков камък – рязане на паднали дървета и маркиране:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват![/quote][/quote]

Хубави снимки. Стефчо кажи малко повече за ходенето на 22.09 Smile

Откъде сте тръгнали и къде сте стигнали. Каква е била целта на прехода ?

	kaloyanv написа:
	Хубави снимки. Стефчо кажи малко повече за ходенето на 22.09 Откъде сте тръгнали и къде сте стигнали. Каква е била целта на прехода ?

Целта на прехода беше – изкачване на двухилядник.
Имам такава цел – да изкача всички двухилядници в България, които са достъпни за обикновения турист.
По този начин опознаваш по-добре планината и се озоваваш на места, на които иначе ни би и помислил да се озовеш. Smile

Останали са ми няколко безименни връхчета, но напоследък изгубих интерес и така и не се наканвам да ги „отметна“, а трябва и компания.

Намислил съм да напиша пътепис за това връхче 2094 м, дано да е утре. Smile

Тръгнахме от макадамовия път над село Мала църква – с колата на Валерия (абсурд) стигнахме до моста на 1280 м н. в.:
https://www.kade.si/index.html#BG5K=19/2617846.48/5197593.08/0
След това пеша се качихме почти до заслон „Алиница“, като преди него хванахме пътечката вдясно (на югозапад) към потока Скакавец.
На картата БГМаунтийнс след потока имаше даден 350 метра клек и 2 пътеки, на всяка от които имаше знак за внимание с надпис „Клек“.
Тръгнахме по по-западната пътечка (по-източната пътечка не я видяхме), повървяхме малко през гората и стигнахме до клека.
Клекът се оказа рядък и проходим, беше прорязван и пътеката ясно личеше. Само на 2 места се наложи да се провираме под клек.
Така излязохме на поляната на откритото било близо до камъните с надморска височина 2094,5 м:
https://www.kade.si/index.html#BG5K=19/2617398.82/5191738.82/0
Това място се оказа много красиво и с хубава гледка – преходът и усилията си заслужават дори и само до тук.
След това се спуснахме 200 метра денивелация на юг до потока, извиращ между Пчелина и Скакавците.
Започнахме изкачването на безименния връх 2094 м – още около 200 метра денивелация стръмно през гора и рядък клек.
Гледките от върха и обяда на върха бяха запомнящи се, но обратният път не беше много лесен, макар вече да знаехме какво ни очаква.

По темата:

05.10.2025 г., неделя – на Осоговска планина, малко маркиране в ниското над село Вратца, че по високото имаше сняг и беше студено.

(Повече подробности – в темата: https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=164596#164596)

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Аз те питам, понеже това е едно от нещата които са ми в главата и в продължение на години нищо не направих по въпроса. Още преди много време исках да правя такова лето ходене тип траверс, но така или иначе това може да са само илюзии, тъй като там хем няма пътеки, хем има слизания и качвания до Скакавците.

Та се чудя въобще дали има някакъв вариант за качване на скакавците и то не толкова заради тях, а просто да се мине през този район до достигане на откритото било около тях.

	kaloyanv написа:
	... Та се чудя въобще дали има някакъв вариант за качване на скакавците и то не толкова заради тях, а просто да се мине през този район до достигане на откритото било около тях.

От тази страна няма билно качване на Скакавците, без да се гази клек, при това се гази качествен клек.

Може да се мине по отбелязаната върху БГМаунтийнс „без пътека“ от връхчето 2094 м, която подсича на юг-югоизток и се качва стръмно на изток до Малкия Скакавец. Ако се преспи на заслон „Алиница“, ако денят е дълъг и човек е издръжлив – напълно е възможно да стигнеш до Скакавците и да се върнеш в същия ден. Макар че няма да бъде лесно ходене, имайки предвид какъв е теренът.

Както съм написал по-горе – може човек да се разходи в района и само до полянките, не е нужно да гази клек и да качва върхове...
... ама това го казвам, след като преди 40 дена отметнах по-високата кота на връх Пчелина – общо над 2 и половина километра клек.

П. П. Изрових снимка от 23.07.2017 г. от седловината между Големия и Малкия Скакавец – в посока северозапад към връхчето 2094 м.
На снимката се вижда, че няма много клек, но теренът е пресечен и сложен. То и между Големия и Малкия Скакавец не е много лесно... Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!