Къде се мотахте последно?

За 7 дена с малка групичка обходихме отново Peaks of the Bakans.

1. Започнахме традиционно от град Plav, където оставихме колите. Пъте ни мина през връх Maja e Borit (2074 m) и връх Bora (2106 m) към село Vusanje. ЦЪК за снимки и статистика

2. На следващия ден започнахме с водопад Grlja (пресъхнал, миналата година имаше вода), карстов извор Oko Skakavice (пресъхнал, миналата година имаше вода), долината Ropojana и езерото Ropojansko (пресъхнало е отдавна), от където през прохода Qafa e Pejës (1710 m) се спуснахме към долината и селото Theth. Този ден искахме да качим връх Maja e Harapit (2218 m), но гръмотевичните облаци ни отказаха. Слизахме до Bar Kafe Taxi Kroni от където взехме транспорт до къщата за гости в селото. Препоръчително е, спестява гадно 5,5 километрово досадно ходене по камъняка на сухо речно корито до селото. ЦЪК за снимки и статистика

3. От село Theth потеглихме за прохода Qafa e Valbonës (1795 m) и след него заслизахме към село/махала Llomi. ЦЪК за снимки и статистика

4. На следващият ден от махалата ни взе друг транспорт и заедно с нашият местен водач за деня ни върна към махала Rragam и кафе Emanueli. От там тръгнахме да изкачваме първенеца Maja e Jezercës (първенеца на Проклетие, 2694 m). Слезнахме пак до кафенето и транспорта ни откара обратно до къщата за гости в Llomi. ЦЪК за снимки и статистика

5. Беше ред да изкачим друг първенец този ден. Транспорт ни закара от къщата за гости в махала Llomi до началото на пътеката в село Valbona. След здраво бъхтене нагоре и в последниявт етап захвърляне на раниците на прохода Qafa Prosllopit (2039 m), се изкачихме на връх Zla Kolata (Maja Kollatës на албански, 2552 m, първенеца на Черна гора). След това миханме през прохода Qafa Borit (1850 m) и заслизахме за село Çerem. Вечерта се скъса да вали, също като миналата година. На сутринта нямаше raki за кафето. ЦЪК за снимки и статистика

6. Този ден също очаквахме дъжд. Тръгнахме от Çerem, минахме през порохода Ćafa Vranica (1630 m) и прохода Ćafa Aljuci (1916 m), където започна да ни вали, но бързо се скрихме в кафенето Margegaj на метри от прохода. Изчакахме да се извали ли нагазихме калищака за село Dobërdol. ЦЪК за снимки и статистика

7. Последният ден беше отреден за изкачване на връх Trekufiri (тук се събират границите на Албания, Косово и Черна гора, 2366 m), подсичане на връх Hridski Krš (2358 m) и слизане към Plav и колите. Не препоръчвам минаването по пътеката, подсичаща Hridski Krš, защото има едно много стръмно и много опасно слизане, като точно по него пътеката се губи и човек разчита само на себе си. ЦЪК за снимки истатистика

Бързо и неусетно се изтъркаляха дните из Проклетие. Ограничени от отпуските, успяхме да преминем около 120-130 километра по прекрасният и проклет маршрут. Усмивките още греят по лицата ни Smile

Поздравления за споделените преживявания !

Качихме се от м.Зелени преслап до вр.Кабул за около 2 часа.
Нямаше други хора по този маршрут, само две стада с диви коне.
Видяхме и пепелянка на пътеката над гората -внимавайте къде стъпате.

	t.hristov написа:
	Качихме се от м.Зелени преслап до вр.Кабул за около 2 часа. Нямаше други хора по този маршрут, само две стада с диви коне. Видяхме и пепелянка на пътеката над гората -внимавайте къде стъпате.

Това е хубавото на този маршрут, че през лятото няма почти никой и може да си оглеждаш всичките езера докато се качиш на Отовица. Даже ми се струва че зимата има повече хора от лятото Smile