Връшка чука-Ком.Опит за пътепис.

Ще се опитам тук в рамките на няколко дни да нахвърлям впечатленията си от преминаването по пътеката тази седмица.Надявам се да ви е интересно.

	сидката написа:
	Ще се опитам тук в рамките на няколко дни да нахвърлям впечатленията си от преминаването по пътеката тази седмица.Надявам се да ви е интересно.

Ще е супер да видим един такъв пътепис, бъди здрав !

Вярвах че след Ком-Емине,което извървях в лятото на 2022 година,някога ще дойде ден и за Връшка чука--Ком.Взех си пътеводителя на Ойларипи, четох гледах в захлас чудните снимки там, отбелязвах местоположенията на водите по пътя, броих километри,чертах си маршрути,търсех места за нощувки, биваци, евентуални слизания от билото долу в ниското за провизии и все нещо не ми допадаше в плановете които мъдрех.Не си давах много зор с тях, междувременно си цъках по други места и планини и времето си минаваше.И хоп... миналата година един човек на име Ивайло Марков с финансова подкрепа от Фондация "Америка за България"се заема с разчистване и маркиране на 150 километровия маршрут.Дружката ми с който заедно преминахме по Ком-Емине, Марио, беше един от първите откликнали на призива за доброволци.Виждах във фейса в групата" Връшка чука -Ком:Развитие на туристическия маршрут "как работа се отмята на едро.По принцип съм си мързелив човек когато става въпрос за садене,плевене, копаене и косене,но реших да ударя едно рамо в жъненето на плодовете на успеха.Измислихме си дата за тръгване, уговорихме се с Ивайло Марков да ни помага със съпорта на вода,храна и бивачни съоръжения,Марио намери четирима негови приятели ентусиасти, аз намерих четирима мои и така заковахме бройката на 10 връшкочукокомци.Хубаво, кръгло число,гаранция за успех.Седмица преди тръгването при последното преброяване рязко бяхме намалели наполовина но бях чувал че според руските алпийски стандарти 50% загуба на състав е съвсем приемлива и си казах че всичко е наред.На 28 юни,в събота, паркирахме на кариерата на село Киреево откъдето е подхода за връх Връшка чука.Там ни чакаше Иво с неговия джип.Прехвърлихме палатки, чували и де що бяхме помъкнали за ядене и пиене и към 9.00 заизкачвахме баира.След половин час вече гледахме отгоре към Сръбско и се надявахме след няколко дни пак да зяпаме отвисоко ама вече от връх Ком.Понеже бях най-дърт в групата а и може би защото нося очила и създавам измамно впечатление за интелигентност у хората, Иво който се беше качил на върха да ни изпрати ме натовари с една радиостанция за да имаме връзка между нас и него.Обясни ми как се включва,от обяснението му нищо не разбрах,казах уверено че всичко ми е ясно и съм разбрал и я прибрах в раницата .Тръгнахме по маршрута надолу в много приповдигнато настроение.Аз, Марио, Борис -мой приятел,Анатоли-приятел на Борис и Иво,18 годишния син на Анатоли който оттук нататък ще наричам Ивчо за да не се бърка с Иво Марков.За първите два километра на два пъти се обърквах за пътеката и Ивчо зад гърба ми два пъти ми вика"Наляво е пътеката.Не натам,завиваме тука".Помислих си"Брейй,тоя малкия е опасен,евала".След около час стигнахме местността Затворница,тук е гранична пирамида 403, която според последните проучвания е най-западната точка на България.Отклонението от пътеката е само сто метра и затова я уважихме.Следва пирамида 402, на мен лично гледайки картата тя ми се струва че е по на запад и за всеки случай се отклоних и към нея.Не я намерих а и много взе да напича така че се забързахме към село Киреево.Имаше доста костенурки по пътя,те обичат жегата.В центъра на селото седнахме и пихме кафета,коли,бири от магазина който за щастие работеше.Решихме да не минаваме през Раковишкия манастир,дясната маркирана пътека към връх Черноглав ни се видя по пряката и поехме по нея.Тоест поехме по нея щото Ивчо ми каза коя е,аз бях захванал една съвсем друга в грешна посока.Малкия за нула време ми обра точките.Нагоре по баира стана видима разликата в ходенето между хората в групата.С Марио бързахме напред, Ивчо ходеше с нашето темпо,но изчакваше баща си,баща му изчакваше Борис,а пък Борис отзад си щракаше с един огромен професионален фотоапарат който освен това тежеше майка си и баща си.Отделно Ивчо и Толята се отклоняваха до всички гранични пирамиди,снимаха ги ,качиха се и до връх Студен кладенец който е с 80 метра по-нависоко от пътеката.Малкия преди това и до Черноглав беше изтичал.Мислех си"Вярно всеки е изтрещял посвоему, това си е съвсем в реда на нещата, но това планинарите сме съвсем изчаткали,плаче си за разстрел положението".Лично при мен,някога,болестта ми беше да качвам първенците на планини,дялове и мислех да кача Бабин нос,най-високия в този дял на Предбалкана.На Марио пък вече много му се пиеше бира и нямаше намерение да качва днес каквото и да било.На косъм бях да го подсека и аз,почти го бяхме подминали.Предположих че тримата другари които бяха зад нас го качват от север,гузната съвест в мен надделя и го задрапах от юг.Явно все пак бях схванал как да подкарам радиостанцията, Иво ни чакаше на седлото между Бабин нос и връх Три кладенци.Джипа му беше на пет минути ходене надолу по черния път който идва от село Раковица.Опънахме палатките на самия път, друго равно място наоколо нямаше.Салати, ракия,бира,безалкохолни,хапване и толкова за този хубав ден.Равносметка:21.5 км,+1236,-684,9.30часа,труден терен,красота по маршрута.

Не бяха само цветни краските през изминалия ден.Иво предварително ни беше предупредил за кърлежи и ни беше посъветвал да си вземем спрейове за превенция.Още преди тръгването всички се бяхме щателно омазали,опръскали,100% обвити в непробиваема,отблъскваща броня.Предполагам сме оставили следа от хиляди гладни семейства, не могли да се докопат до нас.Но явно и между тези гадинки все пак има такива,които не четат опаковките на това което ядат и не са разбрали колко сме отровни ние за тях.Аз държах рекорда с 8 забити кърлежа,Ивчо имаше три,Марио не го закачаха щото си е местен от Лом и явно си се познаваха.Друг проблем,офлайн картата ми на Орукса за този район беше безнадеждно остаряла,движех се по грубо начертан още преди около две години маршрут,който някога имаше за цел да ме ориентира за километрите по трасето.Така сега не само че не виждах маркирани пътеки на картата,на много места нямах дори пътеки и движех в нищото.За записване на трак ползвах друго приложение и често се прехвърлях за ориентация от едното на другото.Иво ми беше дал няколко кратки отделни трака за различни участъци които само ме объркваха.Бяха наслагани по два-три един върху друг и спрях изобщо да ги отварям.До миналата година маршрута е бил напълно непроходим,правено е разчистване,но капините,малините,копривата и високата трева не са разбрали за тази благородна инициатива и твърдо се бяха вкопчили в личната си територия.Труден терен.Легнахме си рано, около 9.00,разбрахме се да станем в 4.00 и да тръгнем рано за да избегнем жегите.Прогнозата беше слънце,без облаци,без вятър,високи температури.В 5.20 вече вървяхме обратно към седлото от което вчера влезнахме.Същата схема,аз и Марио отпред,Ивчо,Толята и Борис назад.С Марио се опитвахме да вървим максимално бавно и често ги изчаквахме.На всеки час чакахме близо 30 минути.Те си качваха гранични пирамиди и щракаха снимки.Забелязах че малкия се оправяше по-добре и от мен с навигацията,заръчахме му да се грижи за старците и с Марио отпрашихме напред.Около връх Велков чукар гората става омагьосваща,странно пречупване на светлината,пеене на птици,мечи полянки.Попадаш в някаква приказка и почваш да се усмихваш като идиот.Малко след това загубихме пътеката и известно време го карахме наляво,надясно,офроуд помежду гъстите дървета докато я намерим пак.При спускането към село Салаш се излиза на открити поляни и в 11 часа жегата беше вече страшна.Имахме среща с Иво на една чешма малко под махала Куцаровци.Седнахме под едни навеси,хапнахме,пихме кафе, пушихме,топихме крака в студената вода и живота стана много по-поносим.Иво се появи с джипа,обикаляше наоколо да търси стари чешми, които биха били полезни на бъдещи туристи по маршрута.Изобщо много отговорен човек,възпитан,ерудиран,единствения проблем е че някак не му разбирах обясненията за различните етапи.Казваше ми откъде,как върви пътеката,за какво да внимаваме и по кой път да тръгнем.Аз разбирах нещо съвсем различно.Половината му обяснения изобщо не ги и запомнях,проявяваха странно свойство да ми влизат през едното и да излизат веднага през другото ухо оставяйки съвсем дребни следи в мозъка.Нямам обяснение,никога не ми се е случвало такова нещо.Колегите дойдоха около два часа по късно,слънцето ги беше ударило доста силно.Постояхме малко с тях.Разбрахме се с Иво къде ще бъде бивака днес,щяхме да подсечем малко от основното било,пропускахме връх Росовати камък и се целехме в посока връх Ждребче по черен път вляво от маркираната пътека.Много тегаво качване нагоре,много.Пътят беше читав уж,не знам,просто нямах сили нагоре.Едвам се добрах,джипа беше спрян на завоя преди връх Кръщински камък.Полежахме,извадих още три кърлежа не без помощта на Марио,щото ми бяха на гърба.Ивчо,Толята и Борис се появиха след няколко часа,каталясали и уж нямаха сили,някой подхвърли"залез на връх Ждребче" и се изстреляха и тримата барабар с Иво нагоре.Без мен и Марио,ние отдавна пиехме бири,ракии и салати и леко се бяхме размазали.После палатки,хапване,приказки и толкова за тоя топъл ден.Равносметка:22.3 км,+878,-924,8.40 часа,труден терен,много жега,голяма красота.

В началото се обърках ще ходите ли или ще чистите.
После е разказ в стил Северозапад, по-западен Северозапад Cool

Чакам с нетърпение останалото.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Започва обещаващо Smile

Станахме в 4.00,днес имахме очаквания за дълъг ден.Клуб Нови Хоризонти от Варна с водачи Росица Димитрова и Лилян Тодоров бяха минавали по маршрута десетина дни преди нас.С Марио ги познавахме от преминаването ни на Ком-Емине,където от хижа Партизанска песен нататък нощувките ни съвпадаха напълно.Тогава на ключови места ни оказваха помощ със съвети,информация,ракия и най-вече с добро настроение.Малко преди да тръгнем по Връшка чука -Ком,бях писал на Роси,пратих и плана ми за разстоянията на ден и местата на нощувки и я попитах дали е ок и да променя ли нещо в последния момент.Тя ми отговори че е супер,но да знаем че третия ден е много тежък.Толята и Ивчо тръгнаха,искаха да видят изгрева по-отвисоко,аз нещо се подмотвах.Марио нервничеше,уж не ми дава зор ама си е сложил вече раницата и ме гледа очаквателно и потропва с пръсти.Всяка сутрин така прави,понякога нарочно го дразня и се бавя още повече.Борис беше готов и той,с фотоапарата през рамо.Потеглихме с ударно темпо,бяхме се разбрали от предната вечер всеки да гони своето ходене и да не се изчакваме,.Двамата с Марио сме отдавна сработен екип,често се сменяме отпред, обикновено той дърпа по баира,аз тичам по нанадолнищата,скоро се откъснахме от групата,подсякохме връх Ждребче и точно влизахме в гората след голямото открито пространство под върха,когато се чуха ревове в храстите на два метра под пътеката.Марио набегом върна десет метра назад зад мен,аз щото съм глупав и много любопитен продължих напред за да видя какво ли е това.Мислех си за мечка,никога не съм виждал мечка и честно малко се зарадвах.Както пристъпвах рева стана ужасяващ,чак сега се стреснах и започнах да връщам и аз назад.Леле,леле,това сигурно беше нещо голямо.Още си мислех за мечка,но Марио каза,не,видял голямо око,обаче по скоро диво прасе.Ревеше и шумеше много силно,по-късно си мислех че ако е било диво прасе трябва да са били поне две,такъв шум вдигаше.Марио хвърли пиратка,тя угасна преди да гръмне и по-добре щото много ме достраша да не ядосаме Нещото.Бавно ,бавно,шума се отдалечи в посоката в която се бяхме запътили.Следващите двайсетина минути спирахме често и се ослушвахме.Подсякохме връх Крушка и наближихме връх Ветрен.Тук има доста нападали дървета по пътя,но с прескачане и заобикаляне преодоляването им е сравнително лесно.После пътеката и маркировката стават трудно проследими,темпото спада заради непрекъснатото оглеждане наляво и надясно.Следва трудно качване през гора на връх Берчина чука,още по-трудно качване през поляна към връх Вуз, преминава се през връх Стаменово било и малко след него маркировката свършва.Така,оттук Иво нещо ми обясняваше,само че не си спомнях добре какво.Настоявах пред Марио че трябва да влезем по път в Сърбия,да обикаляме нещо си и да атакуваме връх Орлов камък по рид отдясно.Това помнех.Гледах картата.В Сърбия влизаха три пътя,най-десния обикаляше връх Голаш,но слизаше много ниско.Винаги съм мразил да слизам излишно и после да се качвам,предпочитам да се кача излишно и после да слизам ,затова го отхвърлих като вариант.Затова избрах най-левия път който на картата свършва в нищото но много ми харесваше посоката в която върви.Тръгнахме,лекото влизане в Сърбия стана доста сериозно навлизане в чужда територия и леко започнах да се притеснявам.Пътя не свърши в нищото а продължи да обикаля,това добре,обаче все по-навътре в Сърбия,това не беше добре.Чухме резачки на дървосекачи напред.Попитах Марио как е здравейте на сръбски,имал е гадже от Пирот преди и знае доста думи.Инструктирах го да не говори нищо,да се преструва на много изморен и ако трябва да казва нещо да е максимум "Орлов Камен".Разминахме се с двама сърби,поздравихме ги"Здраво",единия ни каза нещо,аз се усмихнах с измъчена физиономия,кимнах и отминахме.Двеста метра по натам повторихме същата процедура с други двама,те си обядваха хората.Вече бяхме на километър и половина от границата и навлизахме все по-навътре.Лошо.Надявах се да не срещнем гранични полицаи щото само със "Здраво""нямаше да се измъкнем.Извъртяхме,подсичайки целия връх Голаш,бяхме си харесали една щурмова пътечка към Орлов камък на картата но на терен я нямаше.Много искахме да се махаме от тоя път и да се забием в гората.Видях една камера и само се помолих да е ловджийска и да следи животни а не нарушители по границата.Мислех си откъде и колко бързо може да се качи джип и да ни сгащи.Още по-лошо,пред нас на картата се виждаше постройка,точно на пътя,горе-долу на мястото откъдето се надявахме най-накрая да се отклоним право нагоре.В главата си вече имах образ на модерна гранична застава,с двама полицаи седнали пред нея.Викам му на Марио"Много бавно и тихо отиваме,поглеждаме и преди да ни видят граничните или който е там връщаме леко назад и ще го мислим после някак през гората."Слава богу,постройката се оказа бивша застава на която и стояха само каменните основи и успокоени хванахме нагоре към връх Орлов камък по много удобен за вървене рид.Тук там животинска пътечка,тук там по камъни.Вече си мислех че и да се появи джип долу на пътя няма как да ни настигнат по тоя готин баир.Сега,едно уточнение.В момента ако погледнете картата на БГМаунтинс и пътя по който минахме,и описанието разрушена гранична застава,и щурмовата пътечка която си харесахме и ползвахме, ги има, но това е информация която дадох преди два дни на човек от екипа на БГМаунтинс и той ги нанесе по данни от моя трак като корекции и допълнения на картата.Ние ходихме насляпо ,с предположения и за това бяхме доста неуверени.Случайно и неволно минахме по възможно най-лесният начин за достигане и изкачване на Орлов камък,после разбрах че от българска страна пътечката е много,много тегава.Върха е изключително красиво място с изглед във всички посоки.Постояхме доста,пушихме,ядохме.Пълно беше с калинки.Марио предложи да оставим на момчетата след нас вода.Отделихме им един литър,боднахме и едно листче за свиване на тютюн ,за да се сетят че е от нас и е прясна,а не оставена с дни там.Следва един от най-интересните участъци за деня,рида между Орлов камък и Хайдушки камък.Кръстихме си го Светиниколското конче.Леко техничен участък,през скали,нагоре,надолу,отстрани много нападали отдавна дървета.Марио го удари слънцето и на два пъти беше на косъм да повърне.Качването до Хайдушки камък е през гора и ни се получи бързо макар и без пътека.Слизането към прохода Свети Никола започва с гъста хвойна,тук видяхме Иво,който се беше качил с ножици .Искаше да реже и да проправя път през нея.Даде ни ключовете от джипа,който беше паркиран на самия проход до пейките и остана да кълца.Надолу хванахме пътя който върви от сръбската страна на границата,за петдесетина метра вече не ни се струваше проблем.Отворихме джипа,пихме малко топла бира,подготвих пинсети,проверих се за кърлежи-нямах.Лежахме,ядохме,пихме,говорихме.Ивчо,Толята и Борис дойдоха толкова късно,че се бяхме сериозно притеснили и вече изготвяхме план за качване обратно нагоре да ги търсим.Много съжалявах че радиостанцията беше в мен,за другия ден решихме Борис да я вземе.Горкия като пристигна имаше налудничав блясък в очите,според мен беше в лек шок.Бяха направили 15 часа ходене.Помогнах им да си опънат палатките,направих им салатка,слънцето вече се беше скрило.Малкия много благодари за водата,на Орлов камък вече нямали никаква.Всички легнахме като пребити.Равносметка:24.6км,+1486,-1085,9.45часа,много тежък терен,адреналин,жега,убийствена красота по маршрута.

С Марио станахме в 4.00, останалите си дадоха още един час сън.Днес беше Джулая,1 юли.Усещах измамно спокойствие.. Мислех си,че от тук нататък трасето е по-посещавано от туристи и си представях по-отъпкани пътеки,които предразполагат към по-леко ходене.Очакваш ли лесен маршрут обаче,не се мотивираш достатъчно и после страдаш.Хич не ми се страдаше.Психически се опитвах да се настроя за тежък ден с много изкачване.Борис вчера си беше изгубил някъде шапката.Искаше да импровизира с няколко връзки да закрепи парче плат което да го пази от слънцето.Реших да му дам моята,ползвах я много рядко.Ако много ме напечеше щях да си увия бъфа на главата.Към 5.30 с Марио вече качвахме към връх Шиля чука.Голям баир, около 340 метра денивелация.За кратко изтървахме пътеката,но бързо я налучкахме отново.След върха следва красива пътечка,почти по равно,изрязана между гъста хвойна.Изрязването на хвойната тук е един от няколкото приноса на Марио в разчистването на маршрута миналата година.Много красиво място,ама много.Едни борчета,наоколо полянки.Викам си"Ей заради това се върнах от Камбоджа".Не че съм бил в Камбоджа,има такъв лаф просто.После пътеката си такова таковата.То всъщност пътека е супер оптимистично понятие.Значи ако кажа че не е чистено нещо ,ще излъжа.Обаче ако кажа че е чистено ,ще излъжа още повече .То е едно провиране между дърветата,газене в гъста хвойна,лутане в немаркирани участъци.Някъв ужас,някъв ад.И точно вече излязохме на скалния участък преди връх Реплянска църква ,това слънце като ме блъсна в очите,точно в посоката в която вървим.Нищо не виждам."Мамка му,що си дадох шапката".Вървим една,две минути,направо ослепях.Даже не виждам къде стъпвам."Добре де,що си дадох шапката баси".Омрънках света докато се качим горе.На Марио мисля че му омръзна да ме слуша.На върха е приказка.Огромни камъни,прекрасна видимост във всички посоки.С изключение към посоката на слънцето,натам избягвах да гледам щото нямах шапка.И това го отбелязах пред Марио.Следва качване на връх Остра чука,после на първия, най-северен двухилядник в Стара планина,връх Оба.Там се задържахме малко по-дълго,пушихме по две цигари вместо по една.Гледките навсякъде са зашеметяващи.Най-често зяпах планините на Предбалкана на изток.Странно полегнали ридове,по почти еднакъв начин,като море.Фиксирайки Миджур от Оба,не ни изглеждаше кой знае какво предстоящото изкачване.Като слезнахме долу на седлото между двата върха ,вече не мислехме така.Дълго и стръмно е нагоре,дори се пошегувах с Марио че на едно място съм висял само на ръце.На Миджур има една много яка каменна пейка,с изглед към отвесите от наша страна.Изобщо ,направи ми впечатление, че с изключение на скалите около Бабин зъб в сръбско,които съсредоточено разглеждах,погледа ми винаги бягаше към България.В пъти по-красиво.Появи се един шотландец,това щеше да е първия и последен човек който срещнахме по маршрута.Изключвам селата Киреево и Салаш преди няколко дни.Поговорихме и подхванахме надолу.Вървяхме както ни падне.Основно гледахме да не качваме нищо.Подсичахме и връхчета,и пирамиди,и пътищата дори.Ту в сръбско,ту в нашата страна.Откъм сръбско беше по -разлято и малко по-лесно.Хванахме подсичащата пътека на връх Мартинова чука,тук си набрах малко мащерка.Стигнахме пейката която е между върха и заслон Мартеница и хоп,това беше.Тук трябваше да е бивака.Иво с джипа го нямаше още.Излежавахме се час докато дойде.Беше ни взел диня и няколко бири.На 700 метра в посока към връх Голема чука по продължение на подсичащата пътека е извора на река Огоста.Разбрахме се аз да отида да оставя динята и няколко бири за да се изстудяват ,а Иво по-късно,малко преди да се появят тримата другари ,да отиде и да ги донесе обратно.Пръв се появи малкия.Беше избързал пред баща си и Борис.Каза че му е омръзнало вече да върви толкова бавно и много се замисляше да ходи занапред с нас.Водеше и едно куче. Присламчило се към тях на връх Миджур.Социален песик,подуши малко наоколо,изпроси си набързо храна и вода и се трупяса до мен да спи.Казах си "Не, не,не.Тоя филм съм го играл вече.Не искам пак".Миналата година,като вървяхме с Марио по Е8, на хижа Свобода се появи една каракачанка и вървя с нас последните пет дни.На кой ли не се опитахме да я оставим тогава.И на хижари ,и на хора в селата по пътя.Никой не я искаше.Сега живее при майка ми и баща ми на село.Толята и Борис се появиха,уморени, но доволни.Хапнахме,пийнахме.Борис много ми благодари за шапката,спасила му живота направо.Попита ме не си ли я искам,да ми я върне щото слънцето е много силно.Спогледахме се с Марио,напуши ме смях."Не се притеснявай Борка,носи я ти.Аз и без това почти никога не я слагам "Равносметка:18.3 км,+1310,-1049,7.40часа,зашеметяваща красота по маршрута.