Връшка чука-Ком.Опит за пътепис.

Ще се опитам тук в рамките на няколко дни да нахвърлям впечатленията си от преминаването по пътеката тази седмица.Надявам се да ви е интересно.

	сидката написа:
	Ще се опитам тук в рамките на няколко дни да нахвърлям впечатленията си от преминаването по пътеката тази седмица.Надявам се да ви е интересно.

Ще е супер да видим един такъв пътепис, бъди здрав !

Вярвах че след Ком-Емине,което извървях в лятото на 2022 година,някога ще дойде ден и за Връшка чука--Ком.Взех си пътеводителя на Ойларипи, четох гледах в захлас чудните снимки там, отбелязвах местоположенията на водите по пътя, броих километри,чертах си маршрути,търсех места за нощувки, биваци, евентуални слизания от билото долу в ниското за провизии и все нещо не ми допадаше в плановете които мъдрех.Не си давах много зор с тях, междувременно си цъках по други места и планини и времето си минаваше.И хоп... миналата година един човек на име Ивайло Марков с финансова подкрепа от Фондация "Америка за България"се заема с разчистване и маркиране на 150 километровия маршрут.Дружката ми с който заедно преминахме по Ком-Емине, Марио, беше един от първите откликнали на призива за доброволци.Виждах във фейса в групата" Връшка чука -Ком:Развитие на туристическия маршрут "как работа се отмята на едро.По принцип съм си мързелив човек когато става въпрос за садене,плевене, копаене и косене,но реших да ударя едно рамо в жъненето на плодовете на успеха.Измислихме си дата за тръгване, уговорихме се с Ивайло Марков да ни помага със съпорта на вода,храна и бивачни съоръжения,Марио намери четирима негови приятели ентусиасти, аз намерих четирима мои и така заковахме бройката на 10 връшкочукокомци.Хубаво, кръгло число,гаранция за успех.Седмица преди тръгването при последното преброяване рязко бяхме намалели наполовина но бях чувал че според руските алпийски стандарти 50% загуба на състав е съвсем приемлива и си казах че всичко е наред.На 28 юни,в събота, паркирахме на кариерата на село Киреево откъдето е подхода за връх Връшка чука.Там ни чакаше Иво с неговия джип.Прехвърлихме палатки, чували и де що бяхме помъкнали за ядене и пиене и към 9.00 заизкачвахме баира.След половин час вече гледахме отгоре към Сръбско и се надявахме след няколко дни пак да зяпаме отвисоко ама вече от връх Ком.Понеже бях най-дърт в групата а и може би защото нося очила и създавам измамно впечатление за интелигентност у хората, Иво който се беше качил на върха да ни изпрати ме натовари с една радиостанция за да имаме връзка между нас и него.Обясни ми как се включва,от обяснението му нищо не разбрах,казах уверено че всичко ми е ясно и съм разбрал и я прибрах в раницата .Тръгнахме по маршрута надолу в много приповдигнато настроение.Аз, Марио, Борис -мой приятел,Анатоли-приятел на Борис и Иво,18 годишния син на Анатоли който оттук нататък ще наричам Ивчо за да не се бърка с Иво Марков.За първите два километра на два пъти се обърквах за пътеката и Ивчо зад гърба ми два пъти ми вика"Наляво е пътеката.Не натам,завиваме тука".Помислих си"Брейй,тоя малкия е опасен,евала".След около час стигнахме местността Затворница,тук е гранична пирамида 403, която според последните проучвания е най-западната точка на България.Отклонението от пътеката е само сто метра и затова я уважихме.Следва пирамида 402, на мен лично гледайки картата тя ми се струва че е по на запад и за всеки случай се отклоних и към нея.Не я намерих а и много взе да напича така че се забързахме към село Киреево.Имаше доста костенурки по пътя,те обичат жегата.В центъра на селото седнахме и пихме кафета,коли,бири от магазина който за щастие работеше.Решихме да не минаваме през Раковишкия манастир,дясната маркирана пътека към връх Черноглав ни се видя по пряката и поехме по нея.Тоест поехме по нея щото Ивчо ми каза коя е,аз бях захванал една съвсем друга в грешна посока.Малкия за нула време ми обра точките.Нагоре по баира стана видима разликата в ходенето между хората в групата.С Марио бързахме напред, Ивчо ходеше с нашето темпо,но изчакваше баща си,баща му изчакваше Борис,а пък Борис отзад си щракаше с един огромен професионален фотоапарат който освен това тежеше майка си и баща си.Отделно Ивчо и Толята се отклоняваха до всички гранични пирамиди,снимаха ги ,качиха се и до връх Студен кладенец който е с 80 метра по-нависоко от пътеката.Малкия преди това и до Черноглав беше изтичал.Мислех си"Вярно всеки е изтрещял посвоему, това си е съвсем в реда на нещата, но това планинарите сме съвсем изчаткали,плаче си за разстрел положението".Лично при мен,някога,болестта ми беше да качвам първенците на планини,дялове и мислех да кача Бабин нос,най-високия в този дял на Предбалкана.На Марио пък вече много му се пиеше бира и нямаше намерение да качва днес каквото и да било.На косъм бях да го подсека и аз,почти го бяхме подминали.Предположих че тримата другари които бяха зад нас го качват от север,гузната съвест в мен надделя и го задрапах от юг.Явно все пак бях схванал как да подкарам радиостанцията, Иво ни чакаше на седлото между Бабин нос и връх Три кладенци.Джипа му беше на пет минути ходене надолу по черния път който идва от село Раковица.Опънахме палатките на самия път, друго равно място наоколо нямаше.Салати, ракия,бира,безалкохолни,хапване и толкова за този хубав ден.Равносметка:21.5 км,+1236,-684,9.30часа,труден терен,красота по маршрута.