Регистриран на: 18 Окт 2020 Мнения: 125 Местожителство: София
Гиона - Пирамида по маршрута на Карагияни
Гиона, 1934 г. На заден план Парнас.
След траверса на Вардуша реших да си почина един ден. Бях ходил с безкрайно неудобни обувки. Затова за Гиона просто обух тези, с които шофирам.
В този дълъг, за щастие слънчев ден се качих по черния път до параклиса в пещерите над селцето Сикия. На няколко стотин метра от него има равна поляна с голямо метално корито и течаща вода. Водата се стопляше от слънцето и аз просто лежах в коритото, докато кравите спокойно пиеха около мен.
Трезво и спокойно потънах в скептико-песимистична медитация и реших да вървя в Гиона максимално бавно – чакаха ме почти 2 километра денивелация за 5 километра маршрут. На следващата сутрин в 7 ч. тръгнах по пътеката – смирен, вглъбен, съзерцателен. Оказа се едно от най-хубавите ми ходение на планина.
Гиона от билото на Вардуша.
Преход – 10 май.
1. От селцето Сикия, в най-ниската му точка, тръгва прясно направен черен път. В началото му има табели и маркировка. Непосредствено до началото на черния път има чешма и пейки. По пътя се върви десетина минути по речната долина.
2. След края на пътя тръгва ясна конска пътека, която веднага се прехвърля от дясната страна на рекичката. Има жълто-бяла маркировка. Пътеката плавно качва тревистия склон, който опира в огромната челна стена на Гиона, и върти наляво под нея, докато не излезе на широко тревно седло. Време – час и малко.
Селцето Сикия и Вардуша.
Челната стена на Гиона.
Гиона, 1963 г.
3. На седлото вляво има няколко неголеми скали, около които е удобно да се бивакува при нужда. От седлото основната пътека продължава по течението реката, вечи високо над нея. Маршрутът на Карагияни тръгва от седлото право нагоре. Маркировка в началото няма, нито ясна пътека. На първите дървета маркировката се появява, но е трудно да се следи, затова просто се върви нагоре, докато се опре в първия скален праг. На челния камък има маркировка. Време – половин час.
4. Като цяло – маркировка по маршрута има : червени точки, но те трябва да се следят внимателно, тъй като понякога са близо, но не се виждат заради скалите, а пътеката често се провира нелогично спрямо терена. Аз на три пъти тръгвах да се катеря насам-натам, само за да видя маркировката на няколко метра под себе си. Като цяло маршрутът не е технически труден, нито уморителен – просто стръмен.
5. След челния камък пътеката влиза в скалисто-сипеест терен и върви стръмно нагоре. Следва ново объркващо място, където маркировката се изгубва – теренът води наляво, а пътеката е плътно вдясно покрай скален отвес. В този участък, според мен без нужда, е опънато тънко метално въже. Нататък пътеката влиза в рехава гора по сипеи и продължава нагоре. Време – половин час.
Пътеката в долната й част.
Пътеката в долната й част.
От Вардуша към Гиона, 1963 г.
6. След като набере достатъчно височина в гората, където пътеката причудливо се вие, следва дълго почти хоризонтално подсичане наляво. Минава се през поляни, гора и няколко малки, сухи дерета преди пътеката отново да тръгне нагоре. Време – 40 минути.
7. Нататък пътеката минава през няколко ясно маркирани скални прага – на един от тях има лепен клин. След праговете следва дълъг тревисто-каменист стръмен склон, който постепенно става кулоар. Време – час.
8. Към края на кулоара пътеката свива вляво и по тесен страничен кулоар се качва стръмно под характерна скална кула, която заобикаля отдясно. Оттук започва дълъг, сякаш безкраен сипей в друг широк кулоар. Време – час.
Пътеката в гораната си част, след дългото хоризонтално подсичане.
Пътеката в гораната си част, след дългото хоризонтално подсичане.
Гиона, 1932 г.
9. Краят на широкия кулоар опира в друг перпендикулярен кулоар, който оттича под западната стена на Пирамида. Основното било на планината вече се вижда. Свива се вдясно и се върви по перпендикулярния кулоар, докато се излезе на билото. Време – половин час.
10. Веднъж на билото всичко се променя. Наклонът изчезва, скалите изчезват, планината е друга - мека, полегата, дори безхарактерно-скучна. От превала се свива вляво и по каменист терен без ясна пътека с леко изкачване се стига до връх Пирамида. Време – 20 минути.
11. Маршрутът ми отне 5.30 ч. съвсем бавно ходене с кратки почивки. Носех тежка раница с палатка, чувал, котки, пикел и достатъчно вода. За добре подготвен планинар с лека еднодневна раница времето би било 4.30-5 ч. максимум.
Страничният кулоар.
Характерната скала, под която излиза страничният кулоар.
Безименна кота на билото.
Предпоследният дълъг кулоар.
Последният кулоар и излизането на билото.
12. Направих кръгов преход и слязох от другата страна на Пирамида по ясна, добре маркирана пътека, която най-общо следва речната долина, докато стигне седлото, от което започва маршрутът на Карагияни. Трябва да се внимава по разклоните – маркировката е една и съща: червена. Аз избрах най-дългия път с надеждата за по-плавно слизане – такова в горския пояс няма, тъй като теренът е стръмен. Няма да описвам в детайли тази тази част от маршрута. Време от Пирамида до Сикия на слизане – 4 часа.
Основното било на Гиона.
Пирамида на слизане.
Вечерта след прехода си позволих да отида до Лидорики да хапна готвена храна за първи път от 5 дни. Градчето е на двайсетина километра от Сикия. Лидорики е малък, уютен градец с две таверни, една фурна, един магазин и няколко кафенета. В центъра му, както във всеки гръцки град или село, има чешма и няколко огромни чинара на каменния площад. Под тях се отпуснах до късна вечер. И наистина не съжалих за нито един изминат километър, нито за нито един очакващ ме на следващия ден километър.
Без сам искам се беше получило едно от най-истинските ми и хублави ходения на планина.
Бивакът под Гиона.
„Истинското лице на живота е череп.“
Никос Казандзакис
* * *
Казват – душата била лека. Казват – отлитала, връщала се, кацала тук-там, прераждала се. Тежала 21 грама. Била чиста енергия. И светлина.
Казват – душата пърха, жадува, пирува.
Вярно е.
Гребете от тоя живот с пълни шепи – в празни ръце. Живейте го тоя живот на максимум – под умствен екзистенц минимум. Няма ирония, няма сарказъм. Пълнете душите си – душата няма преливник. Нито пречиствателна станция.
Гиона, 1932 г.
* * *
А душата тежи. От памет. От съвест. От болка. Понякога от любов.
А душата тежи. На мястото си. Но неговата основа е само по спомен. За вяра и кръв. И сърце.
А душата тежи. От мъката да роди. Дъх. Дух. Бъднини.
А душата тежи. Под кръста да се качи. На Голгота.
* * *
Бедни ми, Йорик...
мой череп бъди.
По пътя към дома – Пирамида в средата, Профитис Илияс вляво.
Фокида, където са Вардуша и Гиона, 1944 г.
Вто Май 27, 2025 11:53 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2000
Таз Гиона прилича на Пирин, Средонозо . Поне в стръмната си част,горе ясно е различно. Вижда се, напредваш с оборудването - ВВКорсичка е заменена жипка Взе ли един ЛЯБ от фурната , да го заквасиш с изворна вода от под чинарете... няма такава подобна хубавиня. В едно гръцко село редовно минавах да си правя тази закуска - Стефания май беше, сума ти пресен ляб се ядеше под чинара с изворите.
Много интересен маршут си избрал, Иване, то е било живо приключение по кулоарите.
Признавам, от запад Гьона изглежда съвсем различно, внушително. Нищо общо с относително скучната гледка по маршрута, по който се качих аз (тръгвайки от Калоскопи, Пирамида от север).
Не разбрах защо се казва маршут на Караяни?
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Юни 04, 2025 6:03 pm
Иван Динков
Регистриран на: 18 Окт 2020 Мнения: 125 Местожителство: София
dido написа:
Много интересен маршут си избрал, Иване, то е било живо приключение по кулоарите.
Признавам, от запад Гьона изглежда съвсем различно, внушително. Нищо общо с относително скучната гледка по маршрута, по който се качих аз (тръгвайки от Калоскопи, Пирамида от север).
Да, Гиона наистина си струва от запад - ще дам само един щрих, който казва всичко. Качвах се събота и в селцето Сикия имаше църковна служба. Слушах песнопението час и половина - или 700-800 м. денивелация...
dido написа:
Не разбрах защо се казва маршут на Караяни?
Доколкото знам това е името на планинаря/алпиниста/катерача, който е прокарал маршрута. От скалния параклис тръгва още един такъв маршрут - „Беку“, но името не е на човека, който го е прокарал. Сигурно и той си струва...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети