Пролетна разходка до първенците на Пирин. 29 април 2025г.
Тази година докато изчаквах "по-добрите" условия за да отида до Пирин, зимата взе, че свърши! Естествено можех да отида през лятото, и после да дочакам следващата зима.
Обаче Пирин не е планина като другите, лятото там е красиво, дори уникално красиво, но през зимата нещата са доста по-различни, и просто няма думи, красиви и заучени фрази които да я опишат.
Всичко това трябва да се види и усети на място.
Затова след като прогнозите за застудяване се потвърдиха, вечерта събрах набързо раницата и поех по дългия път към Разлог.
В ранния следобед бях на хижа "Яворов", хапнах набързо и легнах да почивам. Потеглих рано, в гората сняг нямаше, на места някоя останала пряспа. На Бункера спрях за кратко, и докато си почивах се заслушах в грохота на реката. Първоначалния план беше, да се кача по Стъпалата, така хем щях да скъся маршрута с километър-два, хем щях да изляза директно горе. Замислих се, нямах голямо доверие на пролетния сняг, а дори и да бях достигнал улея, качване по него би отрязало всички възможности за отстъпление.
Потеглих надясно, снегът започна след заслона, беше доста твърд, но не сложих котки. Вървях бавно, спеше ми се. Имах усещането, че ако полегна някъде за секунда, ще заспя моментално. Малко по нагоре започна да се чува воят на вятъра, и дуетът им с реката ме накара да се зарадвам, че съм избрал правилния подход.
На Итипица спрях да сложа котките и да почина малко. Тук вятъра не само се усещаше доста по-силно, но и започна да се вижда, особено по върховете. Появиха се и първите гледки, онези които няма как да се забравят, и които винаги ще действат като магнит който те влече към тази планина.
Нагоре имаше следи, едните бяха на хора ходили до заслона през уикенда, а другите на самотен скиор пуснал Разложки суходол.
Тръгнах нагоре по склона на Разложки суходол, снегът сега беше доста твърд за разлика от уикенда, но под дебелата кора се виждаше едрозърнеста киша.
Бавно излязох на разлятото било, духаше все по-силно, направих няколко снимки и поех към Баюви дупки.
Ходенето по твърдия сняг беше истинско удоволствие, спирах колкото да се насладя на гледките и да снимам.
Неусетно се озовах на заслона. Тук бях планирал да направя по-дълга почивка. Хапнах, преоблякох се - вятъра не отслабваше, и успях дори да полегна за кратко.
Стегнах се, и поех към Бански суходол и Кутело, трябваше да довърша това което бях започнал, а и нямаше как да стане иначе, гледките които се разкриваха ми даваха сила и ме теглеха напред, все по близо към себе си.
Стигнах Кутело, тук снегът като че ли беше още повече, започнах и да затъвам, слънцето печеше силно, часът минаваше дванадесет. Докато почивах видях човек на Вихрен, после по следите разбрах, че е бил скиор.
Поех надолу към Премката, и тук снега като че ли беше доста. Долу духаше ужасно, не се издържаше и минутка на едно място. Тръгнах нагоре, за късмет вятъра беше североизточен и бе свършил чудесна работа, склонът бе издухан и фирнован, тук-таме заледен.
Бързо стигнах до ръба и поех нагоре, спирах да снимам, а Вихрен все едно се разлютяваше и поривите на вятъра се усилваха и ме засипваха със сняг.
Без проблеми, по живо по здраво стигнагнах и до връхната точка. Снегът и тук бе доста, но не потъвах, а и като цяло си беше доста по уютно.
Насладих се на гледките, поснимах и поех надолу към Кабата, времето напредваше.
На Кабата вятъра продължаваше да духа все толкова силно, но това вече нямаше никакво значение! От там по камъни, тревички и паднали лавини слязох на пътя.
Снимките са тук
Нед Май 04, 2025 3:53 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1994
Люто и красиво! Да не би от връхната точка на Вихрен да е премахнато грозното струпалище от ръждясали железа с камъни в него?
Благодаря,
метеостанцията със соларния панел е на върха на въпросната конструкция, просто е скрита под снега, който е поне 2-2,5 метра. Честно казано никога не съм и обръщал особено внимание, имаше една или две камери вътре, изписан е адреса vihren.top, но камерите явно не работят. Показва само температурата, има и архив.
Ходенето ми отне почти целия ден, а денят е дълъг, пролет е все пак. Темпото нормално, без бързане, само попиване и наслада. Доста почивки, няколко по-дълги, на заслона 1 час. На хижата всичко си е както преди, т.е. както трябва - хората си бяха там, камината запалена, нощувка 25лв, менюто мисля почти не е променено. Ако ще ходите най-добре се обадете, през седмицата хора няма, но събота и неделя се пълни.
Относно заслона сравнения не мога да направя понеже последно бях там преди няколко зими, и тогава имаше оставени някакви салами ли, суджуци ли бяха, които бяха наядени от мишоците по дължина, все едно са ги дялали. Сега такива работи(храни) не видях, но не съм и заглеждал. Нормално си беше, нямаше някакви мизерии.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
